Големите инфраструктурни проекти Политика и визия за развитието в пътния сектор



Дата29.09.2017
Размер96.8 Kb.
#31255

Изказване на зам.-министър Мирослав Мазнев, конференция „България – Италия: Да строим заедно“, 05 – 06 юни 2014 г.

Големите инфраструктурни проекти

Политика и визия за развитието в пътния сектор

Ваше Превъзходителство,

Уважаеми госпожи и господа,
Република България заема стратегическа географска позиция в Европа и на Балканския полуостров, като пет от десетте Общоевропейски транспортни коридора – № 4, 7 (воден – р. Дунав), 8, 9 и 10 преминават през територията на страната. Изграждането на модерна пътна инфраструктура по направление на тези транспортни коридори е от особено значение за интегрирането на пътната мрежа на България в европейската, подобряването на транспортните връзки на европейските страни със съседни географски региони – Близкия изток и Азия, както и за интензификация на търговския обмен на Европейския съюз с пазарите на стоки и суровини на Изтока.

С приемането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. и разширяването на икономическите й връзки с европейските страни значително нарасна трафикът по основните пътни направления. В тази връзка членството на страната в Евросъюза постави нови предизвикателства по отношение на доизграждането, поддържането и оптимизацията на нейната пътна инфраструктура.

Поради това националната политика в областта на пътния сектор е насочена основно към ефективното и устойчиво интегриране на националната пътна мрежа с европейската с оглед повишаване на кохезията и подобряване на връзките между Република България и останалите страни членове на ЕС.

Основните приоритети за развитие на пътната инфраструктура в Република България, определени в Стратегия за развитие на пътната инфраструктура през периода 2014 – 2020 г., включват:



  • Развитие на устойчива пътна инфраструктура

Инвестираните в пътния сектор средства трябва да водят до дългосрочен положителен ефект. Приоритетът има следните аспекти:

  • Планиране и изпълнение на строителните дейности по начин, водещ до максимален положителен ефект от вложените инвестиции и намаляване на разходите за експлоатация, поддържане и рехабилитация на инфраструктурата;

  • Гарантиране на финансова устойчивост – финансовите ресурси трябва да бъдат своевременно на разположение за обезпечаване на планираните строителни и ремонтни дейности, тъй като отлагането на дейностите по ремонта и поддържането водят до ускоряване влошаването на техническите параметри и съответно до непропорционално високи разходи за възстановяване на пътната инфраструктура до нейното нормално експлоатационно състояние.

Като страна член на ЕС политиката на България в областта на пътната инфраструктура е насочена към интегриране на националната пътна мрежа към TEN-T мрежата, а именно изграждане на участъците по направление по Общоевропейските транспортни коридори на територията на страната. Привеждането на технико-експлоатационните параметри на националната пътна инфраструктура в съответствие с изискванията на стандартите на ЕС също е една от основните цели на българската пътна администрация. Съгласно действащите норми за проектиране на пътища всички автомагистрали и пътища I и II клас се оразмеряват за носимоспособност 11,5 т/ос. Този принцип се прилага задължително при проектиране на нови и реконструкция на съществуващи пътища.

  • Повишаване безопасността на пътната инфраструктура

Република България стриктно изпълнява задълженията си, произтичащи от членството й в ЕС, и своевременно приведе в съответствие с европейските изисквания националната законодателна рамка, регламентираща пътната безопасност. Директива 2008/96/ЕС за управление на безопасността на пътните инфраструктури е транспонирана в съответното българско първично и вторично законодателството. В изпълнение на Директивата е разработен документ Насоки за управление на безопасността на пътната инфраструктура, в който се съдържат детайлни насоки и указания за прилагане на основните инструменти за управление на безопасността на пътната инфраструктура. Разработени са подробно и въпросите, свързани с оценка на въздействието върху пътната безопасност, одит по пътна безопасност, инспекция по пътна безопасност и управление на безопасността на участъци с концентрация на ПТП. В тази насока е и изготвената през 2013 г. от експертна група на Световната банка Стратегия за развитие на пътната инфраструктура на България до 2020 г.

  • Ефективно управление на пътния сектор

Този приоритет включва усъвършенстване на системата за управление на републиканската пътна мрежа на базата на съвременни модели за планиране, осигуряващи ефективно поддържане и изразходване на вложените инвестиции, анализ на реалното експлоатационно състояние на пътната мрежа и насоките за развитието й и постигане нивото на поддържането на технико-експлоатационното й състояние в съответствие със стандартите на ЕС.

През последните години пътната администрация на Република България – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), придоби значителен опит при изпълнението и управлението на големи пътни инфраструктурни проекти, финансирани със средства от Кохезионния фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Големи проекти се финансират и със средства от Държавния бюджет.


Накратко ще представя на вашето внимание ключовите големи проекти, които се финансират от ОП „Транспорт“ 2007-2013 г. и ОП „Регионално развитие“

Автомагистрала „Струма“ с обща дължина около 150 км е по направление на Общоевропейски транспортен коридор No 4 и предлага най-краткия маршрут за връзка между р. Дунав и Егейско море, респективно международните пристанища Лом и Солун.Този маршрут е най-натовареният път в страната по направлението север – юг. Автомагистралата представлява част от приоритетна ос № 7 на ЕС за развитие на Трансевропейската транспортна мрежа по направлението „Игуменица/Патра – Атина – София – Будапеща“. В национален контекст магистралата се явява продължение на вече изградената АМ „Люлин“, като началото й е при пътен възел „Даскалово“, а краят – при ГКПП “Кулата”. Магистралата е разделена на четири лота, като Лот 1 „Долна Диканя – Дупница“, с дължина 16,78 км, пуснат в експлоатация през август 2013 г.

В процес на изпълнение са



  • Лот 2 „Дупница – Благоевград“, с дължина 37,48 км

  • Лот 4 „Сандански – Кулата“ с дължина 14,70 км

Лот 3 „Благоевград – Сандански“ (с дължина 64 км) ще се реализира от Националната компания за стратегически инфраструктурни проекти. Това е най-трудният в техническо отношение участък, който преминава в голямата си част успоредно на р. Струма и през Кресненското дефиле. До началото на есента ще бъдат стартирани тръжните процедури за избор на строител на пътните подучастъци от Лот 3 на „Струма“ –

Лот 3.1  Багоевград – Крупник - 17 км, разделен на два под участъка:

Пътен: - 12,5 км. ;

Тунелен: - Тунел „Железница“ – с дължина около 2 000 м. и пътна част около 2,5 км. и

Лот 3.3 – Кресна – Сандански (Дамяница) – 23 км

През 2015 год. може да стартира строителството и на Лот 3.2 – 24 км. с тунел „Кресна“ с дължина около 15 км.



Автомагистрала „Марица“ с обща дължина 114 км е по направление на Общоевропейски транспортен коридор № 4, свързващ Централна Европа с Азия. Автомагистралата е в участъка „Оризово – ГКПП Капитан Андреево“.

В процес на изпълнение е оставащата неизградена част, която е разделена на следните два лота:



Лот 1 „Оризово – Димитровград" с дължина 31,400 км,

Лот 2 „Димитровград – Харманли" с дължина 34,22 км,

Автомагистрала „Калотина – София” – Лот 1, „Западна дъга на Софийски околовръстен път“, участък 1 – Път ІІ-18 СОП

Проектът за Западната дъга на СОП се явява естествено продължение на АМ „Люлин” и чрез нейното изграждане ще се осигури необходимата устойчивост на реализирания с европейски средства проект. Обектът ще осъществява връзка от и към Република Сърбия с изграждащия се магистрален пръстен в Република България, като ще осигурява безконфликтно разпределение на локалния и транзитния трафик. Така ще се хомогенизира транзитният поток посока север – юг. С Решение на ЕК от април 2014 г. е одобрено финансирането на проекта от Кохезионния фонд.

Проектът е разделен на 2 участъка:

Участък 1 „АМ Люлин – р. Какач“ с дължина 3,01 км.

Участък 2 „Река Какач – Северна скоростна тангента“, с дължина 5.51 км е в процес на подготовка. В ход е процедура по отчуждаване на терените.


  1. Проекти за обходни пътища

В процес на изпълнение са следните проекти

Обходен път на гр. Враца – Път Е79 (I-1)

Обектът е част от Общоевропейски транспортен коридор № 4. Обходният път на гр. Враца е отсечка от участъка „Видин – Ботевград“ на първокласен път І-1(Е-79) Видин-София – ГКПП „Кулата”. Общата дължина е 6,817 км



Обходен път на гр. Монтана

Пътят е с дължина 12,45 км и е по направление на път E-79 (I-1).

Чрез реализацията на проектите за обходни пътища транзитният трафик ще се изнесе извън градските зони, което ще реши много екологични и транспортни проблеми. на местното население.

Проект „Обходен път на гр. Габрово“

Проектът представлява част от Общоевропейски транспортен коридор № 9 в участъка Букурещ – Русе – Димитровград – Александруполис и е възлова точка при движението на транспортните потоци в посока север – юг. Общата дължина на пътя е 23,25 км и ще се изпълнява в 2 фази:



Фаза 1 (през периода 2007 – 2013 г.): включва четири участъка – I участък – 7,67 км рехабилитация, II участък – 3,270 км рехабилитация и реконструкция, III и IV участък – ново строителство, етапна връзка с дължина 3,130 км на обхода със съществуващия път І-5, както и изработването на разширен идеен проект за тунела под връх Шипка. Началото на строителните работи на I участък е юни 2013 г., а на II участък – октомври 2013 г.

Фаза 2 (през периода 2014 – 2020 г.): включва строителството на V участък от обекта, в което е включено и строителството на тунел под връх Шипка (3,22 км).

Чрез пътния тунел под връх Шипка ще се осъществява пресичане на Стара планина в централната част на Република България. Проектът ще генерира редица ползи, осигурявайки по-бързи и по-надеждни пътувания, модернизирана транспортна връзка по направление на Общоевропейски транспортен коридор № 9, която ще допринесе за разширяване на търговските връзки между Гърция, България и Румъния и интеграцията им с останалата част от Европа.





Проект „Северна скоростна тангента“

Тангентата с дъдлжина 16,5 км ще осъществява връзка на АМ „Калотина – София” със Софийски околовръстен път при началото на АМ „Хемус”. По направление на трасето са разположени 7 напречни връзки, 5 пътни възела, ще се осъществява преминаване над 3 реки и 6 канала Тангентата ще бъде от голямо значение за трафика в района на гр.София. Тя не е част от Транс-европейската транспортна мрежа, но ще осигурява свързаност между няколко коридора от нея. На това място се пресичат три от общоевропейските транспортни коридори, преминаващи през територията на страната, а именно №№ 4,8 и 10, което води до значително натоварване. Ето защо изграждането на Тангентата е от особено значение, тъй като ще се постигне значително намаляване на времето за пътуване, ще се повиши безопасността, ще се облекчи трафикът в национален и международен мащаб,.


Ще ви представя на кратко и другите проекти в сектора, освен тунела под връх Шипка, които биха представлявали потенциален интерес за големия пътно-строителен бизнес.

След пускането в експлоатация на моста при Видин – Калафат особено значение придобива изграждането на пътната инфраструктура по направление на Общоевропейски транспортен коридор № 4.

Проектът Път E-79 „Видин – Монтана” включва модернизация на съществуващия път І-1 от Видин до началото на обходния път на Монтана и от края на обходния път на Монтана до Враца чрез изграждане на скоростен път с пресичания на две и повече нива и изнасяне на движението извън населените места. Изработен е идеен проект, включващ проучване на няколко проектни алтернативи. След комплексна оценка ще бъде избрано трасе, което е оптимално от техническа, икономическа и екологична гледна точка. Предстои извършване на археологически проучвания, изготвяне на доклад по ОВОС и ОС, който ще формулира основните въздействия на бъдещия скоростен път върху всички компоненти на околната среда, а също и изготвяне на одит по пътната безопасност.

Проект „Модернизация на участък от път I-1 (E-79) Враца (Мездра) – Ботевград” с дължина 32,75 км, е разделен на два участъка (лота). За целия обект (без тунелното преминаване) има изготвен технически проект, като за участъка с тунелно преминаване ще се изработи технически проект от изпълнителя на строително-монтажните работи. В процес на подготовка са тръжни процедури за възлагане на строителство и строителен надзор. За проекта има влязло в сила Решение по оценка на въздействието върху околната среда. Проектът е предложен за включване в ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” през следващия програмен период 2014 –2020 г.

Изграждането на тунел под прохода „Петрохан” е перспективен инвестиционен проект за развитието на транспортната инфраструктура на Република България. Има изготвено предпроектно проучване, при което са предложени четири вариантни решения. Съгласно проучването се предвижда тунелът да бъде със следните габарити – ленти за движение 2 Х 3,50 м, водещи ивици – 2 Х 0,50 м и тротоари 2 Х 0,75 м. С реализацията на проекта ще се реши проблемът за преминаване Стара планина в района на прохода „Петрохан“ като елемент от Общоевропейски транспортен коридор № 4 на българска територия.

С модернизацията на пътната инфраструктура чрез реализацията на тези три проекта на българска територия ще се постигане кохерентност на Общоевропейски транспортен коридор № 4 в нашия регион, с което ще се осигури удобна транспортна връзка между страните от Централна Европа с пристанищата на Бяло море и страните от Близкия изток и Азия.


В заключение бихме желали да подчертаем, че политиката на страната в областта на пътната инфраструктура е съобразена с основните насоки на общоевропейската транспортна политика за развитие Tрансевропейската мрежа. Приоритетите за изграждане на пътната инфраструктура в контекста на устойчиво и интегрирано развитие на Република България до 2020 г. са определени в съответствие с целите на Стратегията от Лисабон и цялостната стратегия на Европейския съюз за „Европа 2020": Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, публикувана от Европейската комисия през 2010 г. Развитието на пътната инфраструктура на Република България през периода 2014 – 2020 г. е базисна предпоставка за интегрирането на националната пътна мрежа в общоевропейската, ускоряване на регионалното сближаване и постигане на устойчиво развитие на икономиката


Каталог: wp-content -> uploads -> 2011
2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град
2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование
2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011
2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл
2011 -> Права и задължения на учениците
2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г
2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница