Глава X. За безбрежните небеса и скосените оси

143 Разпространението на производството нахрани се оказва решаващо, за да оценим значението на географските разлики за появата на пушките, вирусите и стоманата – по същия начин, както са важни и началните му етапи, които пък проследихме в предходните глави. Ето защо, както видяхме в Глава V, не повече от девет са ареалите наземното кълбо (ако не и само пет, където това производство е възникнало самостоятелно. Нов праисторическата епоха то вече сее утвърдило и в много други ареали. И всичките са започнали да произвеждат храни в резултат от разпространението на земеделските посеви, добитъка и овладяването на технологиите, свързани с тяхното отглеждане, а в някои случаи и вследствие на миграциите на самите земеделци и скотовъдци. Основните посоки на това разпространение са от Югозападна Азия към Европа, Египет и Северна Африка, Етиопия, Централна Азия и долината на Инд; от Сахел и Западна Африка към Източна и Южна Африка от Китай към тропическата частна Югоизточна Азия,
Филипините, Индонезия и Япония, и накрая от Мезоамерика към Северна Америка. Наред с това, въпросното производство сее обогатявало – дори и там, където е възниквало самостоятелно с включването на земеделски култури, добитък и технологии, заимствани от други ареали. По същия начин, както някои региони са се оказали по-подходящи от другите за такова производство, така и темпото му на разпространение варира значително по света. Нов някои изключително подходящи от екологична гледна точка региони то така и не е било усвоено в праисторическата епоха, макари вече да е съществувало в съседните земи. В това отношение най-смущаващи са неуспехите на земеделието и скотовъдството да стигнат от Югозападните щати до Калифорния или от Нова Гвинея и Индонезия до Австралия, както и неуспехът на земеделието да се утвърди в днешната провинция Натал в Южна Африка. Но дори и в регионите, където производството нахрани се разпространило още в праисторически времена, темпото и датите му на разпространение също варират значително. В единия крайна класацията попада почти стремителната скорост, с която то сее разпространявало по осите изток-запад: от Югозападна Азия на запад към Европа и Египет и на изток към долината на Инд (като е напредвало с помили годишно и от Филипи- ните на изток към Полинезия (3,2 мили на година. В срещуположния край попада доста мудното темпо, с което сее движело по осите север-юг: то е напредвало от Мексико към американския Югозапад с по-малко отмили на година (което обяснява и защо мексиканската царевица и фасул са се превърнали в продуктивни земеделски култури в Източните щати едва през X в а перуанската лама сее придвижила до Еквадор със скорост 0,2 мили на година. И тези разлика са можели да се окажат и далеч по-драстични, ако царевицата не е била култивирана в Мексико едва през 3500 г. пр.Хр. (аз съм по-консервативен в този тип изчисления – нещо, към което напоследък са склонни и някои от археолозите, а немного, много по-рано (както продължава да смята една немалка част от днешните археолози. Има огромни различия и в основния пакет, в който насажденията и домашните животни са били разпространявани, което пък отново ни подсказва показва с какви по-големи или по-малки препятствия са се сблъсквали по пътя си. Например ако основните доместикати в Югозападна Азия са се разпространили без особени сътресения на запад към Европа и на Особено мексиканските. – Б.пр.

144 изток към долината на Инд, то нито един от одомашнените в Андите бозайници (ламата, алпаката и морското свинче) не са успели да стигнати до Мезоамерика в доколумбовата епоха. И този въпиещ неуспех очевидно се нуждае от обяснение. В края на краищата, в същата Мезоамерика са възникнали гъстонаселени земеделски общности и цели комплексни общества, така че едва ли можем да се съмняваме, че андийските лами са щели да им бъдат от огромна полза (стига да са им били подръка) в качеството сина потенциални месни продукти, превозни средства и източници на вълна. Ако изключим кучетата, Мезо- америка е била лишена от такива бозайници, за да задоволява точно тезиси потребности. Затова пък някои южноамерикански култивирани растения са успели да стигнат до Мезо- америка – например маниоката, бататите и фъстъците. Що за селективна бариера е била тази, която ги е пуснала да минат, но пък е отрязала достъпа на ламите и морските свинчета Едно по-дискретно изражение на тези толкова разнообразни географски отлики при разпространението е явлението, известно като преемптивна
21
култивация. Много от дивите растителни видове, от които са произлезли нашите земеделски култури, се различават генетично от ареал на ареал, тъй като на различните места са протичали и различни мутации. По същия начин промените, необходими за превръщането на дивите растения в посеви, по принцип могат да бъдат предизвикани и от различни нови мутации, и от различни селекции, за да доведат до сходни резултати. Във връзка с това човек би могъл да разчовърка някоя по-широко разпространена земеделска култура ида се запита дали всички нейни разновидности демонстрират една и съща дива или пък трансформираща (те. регулирана отвън) мутация. Идеята на този анализ е да разберем дали въпросното растение е било култивирано само в един ареал или това сее случило самостоятелно в няколко различни ареала. Ако подложим на генетичен анализ основните древни насаждения в Новия свят ще се окаже, че повечето от тях включват две (или повече) алтернативни диви разновидности или пък две (или повече) алтернативни трансформиращи мутации. Това подсказва, че въпросното растение е било одомашнено самостоятелно в поне два различни ареала и че някои негови разновидности са наследили специфичната зададения ареал мутация, докато останалите са наследили тази от някой друг. На тази основа ботаниците стигат и до извода, че перуанският фасул (Phaseolus lunatus), обикновеният (Phaseolus vulgaris) и лютите чуш- лета от групата Capsicum annuut/chinense са били одомашнени най-малкото в два отделни случая – единия път в Мезоамерика, а другия в Южна Америка – като същото важи и за тиквата Cucurbita pepo и семенното растение гъшикрак (goosefoot), които са били култивирани самостоятелно поне надве места – в Мезоамерика и източната частна Съединените щати. За разлика от тях повечето древни земеделски култури от Югозападна Азия демонстрират само по една от алтернативните диви вариации или от съответните трансформиращи мутации, което пък подсказва, че всички съвременни разновидности на някоя от тези култури са произлезли вследствие на една-единствена култивация. А какво би могло да означава това, че едно и също растение е било култивирано многократно и самостоятелно в различни части на неговата естествена среда, а не само веднъж, и то в точно определена област Вече видяхме, че култивирането на растения включва и От лат. pre-emptio, преимуществено право на закупуване. – Б.пр.

145 определени модификации на дивите видове, за да станат те и по-приемливи за хората – примерно да са с по-едри семена, по-приятен вкусили нещо от сорта. Логично е да предположим, че ако вече са разполагали с някоя по-продуктивна култура, начинаещите фермери биха продължили да я засяват, вместо да започват отначало, те. да събират други нейни повече или по-малко полезни диви родственици ида се опитват да ги култивират. Ако всички данни ни насочват към една-единствена култивация, то това би означавало следното щом дадено диво растение е било култивираното бързо сее разпространявало и в други зони на неговата естествена среда, с което е отпадала необходимостта от повторна, макари самостоятелна култивация насъщото растение. Затова пък, когато се натъкваме на доказателства, че дадено растение е било култивирано самостоятелно в няколко различни области, ние нямаме друг избор, освен да приемем, че въпросната земеделска култура сее разпространявало прекалено бавно, за да предотврати и аналогичните опити на други места. Данните, с които днес разполагаме, подсказват, че в Югоизточна Азия е преобладавала тъкмо тази преемптивна култивация, докато в двете Америки този процес е протичал самостоятелно в различните области, което пъкни навеждана мисълта, че земеделските култури са се разпространявали далеч по-лесно ви извън пределите на Югоизточна Азия, отколкото в двете Америки. Бързото разпространение на една земеделска култура може да предотврати не само повторните (а в случая и напълно излишни) опити за нейната култивация на други места, но и на дивите ѝ родственици. Ами да, щом вече сте отгледали съвсем приличен грах вгради- ната си, едва ли има смисъл да започвате отново от нулата ида се опитвате да култивирате дивия грах, виреещ по околните хълмове. Естествено, същото важи и за многобройните му диви роднини, които на практика с нищо не превъзхождат своя вече култивиран събрат. С появата си всички основни култури на Югозападна Азия са предотвратили и култивацията на който ида било техен близък родственик от дивата природа от цяла Западна Евразия. За сравнение аграрната история на Новия свят изобилства със случаи на паралелна култи- вация на равностойни и тясно свързани, но въпреки това различаващи се растителни видове в Мезоамерика и Южна Америка. Например 95% от памука, отглеждан в съвременния свят, е от вида Gossypium hirsutum, култивиран още през праисторическата епоха в Мезоа- мерика. Но ето че праисторическите южноамерикански фермери са отглеждали вместо него сродния му Gossypium barbadense. Очевидно този сорт мезоамерикански памук е бил възпрепятстван да стигне още тогава и до Южна Америка, за да предотврати опитите за култивиране на други видове див памук там (както и обратното. По подобен начини лютите чушлета, тиквите, амарантите и пълзящите, представители на различни, но така или иначе сродни видове, са били култивирани и в Мезоамерика, и в Южна Америка, което подсказва, че нито една от тези земеделски култури не е имала възможността да се разпространи достатъчно бързо, чеда спести и маса излишни усилия. Итака, редица, макари доста различни факти ни навеждат на един и същ извод – че производството нахрани сее разпространявало по-лесно извън границите на Югозападна Азия, отколкото в двете Америки, а най-вероятно същото важи и за Субсахарска Африка. Горното включва и пълния неуспех на това производство да достигне някои иначе подходящи от екологична гледна точка ареали, разликата в темпото и селективността на разпространението, както и различните начини, по които най-рано култивираните земеделски култури са предотвратили опитите за повторна култивация насъщия вид или на негови

146 близки родственици. И коя ще е била тази особеност на двете Америки и Африка, която толкова е усложнила местното разпространение на производството нахрани в сравнение с Евразия

Изтегляне 6.09 Mb.

Сподели с приятели: