СА Д.Ценов - Свищов
КУРСОВА РАБОТА
2010г.
Тема: ХАРАКТЕРИСТИКА НА БЕЗРАБОТИЦАТА В ОБЩИНА ТЕРВЕЛ И МЕРКИ ЗА НЕЙНОТО ПРЕОДОЛЯВАНЕ
Безработицата е сложно икономическо и социално явление, което дава отражение както на самите безработни , така и на обществото като цяло.
Безработицата , като явление в България за първи път се появява през 1990 г. От тогава насам тя присъства трайно в обществения живот на България.
Според Международната организация на труда за безработни се приемат всички лица над определена възраст /16 години/, които за определен период принадлежат към следните категории:
-
трудоспособни лица , чиито трудови договори са изтекли или прекъснати и са без работа и съответно без трудово възнаграждение, търсещи работа;
-
трудоспособни лица без работа в период на преквалификация с оглед намиране на нова работа;
-
хора , работещи случайно от време на време срещу възнаграждение.
Съвременната безработица в преобладаващата й част се дължи на модерни автоматизирани технологии. За развитите икономики е характерна безработица, варирища обикновено между 3-10% от икономически активното население. За страни от Централна и Източна Европа , включително и България, в периода на преход към пазарно стопанство е характерно непрекъснато покачващо се равнище на безработицата , достигащо критични стойности. В тези страни безработицата има висок относителен дял спрямо заетото население, както и многократно превишаване на търсенето на работни места, спрямо предлаганите такива.
Безработицата е част от социалната цена, която обществото заплаща за възприетия модел на икономическо развитие, за технологични и структурни промени на производството. Тази цена е различна за наемните работници и за обществото. За хората без работа тя води до влошаване на икономическите и социални условия на живот , до намаляване на жизнения им стандарт . Продължителното отсъствие на работа води до загуба на професионална квалификация, знания , навици.
Безработицата е причина за социално - психологическо травматизиране, за социални деформации и води до социални конфликти.
От гледна точка на обществото се получават загуби и се правят разходи, имащи икономическо измерение.
Загубите от безработицата произтичат от намаляване производството, на брутния вътрешен продукт, от тук следва намаляване на жизнения стандарт, ограничаване на възможностите за инвестиции.
Община Тервел е разположена в Североизточна България , най-северната част на Добричка област с обща площ 579 570 дка. Граничи с Добричка , Силистренска и Шуменска област .
Населението на общината е около 19739 души , живеещи в 26 населени места - гр. Тервел , Зърнево, Орляк, Жегларци , Кочмар, Нова Камена, Градница, Главанци , Кладенци, Каблешково, Професор Златарски, Честименско, Полковник Савово, Бонево, Божан, Поп Груево, Гуслар, Мали Извор, Коларци, Ангеларий, Балик, Оногур, Брестница, Войниково, Безмер , Сърнец.
Общинския център на общината е град Тервел , с население 7 625 души. Град Тервел e на 45 км от областния център - град Добрич и на 50 км от град Силистра. На територията няма изграден жп транспорт. В общината има добре развити комуникации.
Община Тервел е с традиции в обувната и шивашката промишленост. На нейната територия в близкото минало са изградени цехове на бившите заводи Орлов и Добрич , чиято материално техническа база стои неизползвана. Работниците , обслужвали това производство са с висока квалификация .
Общината има традиции и в машиностроенето . Завод “Хан Тервел” има сграден фонд в шест села на общината .
Друга силна страна на общината е химическата промишленост представена от “Пластхим Т”АД и “Фамтекс”ООД . Това са фирми с традиции и завоювани пазари - наши и чужди , които се явяват в момента едни от най-големите работодатели в Общината.
Други силни страни са ловното стопанство , традициите в ловния туризъм, музейното дело , сградния фонд на банките.
Една от слабите страни на община Тервел е , че е гранична и отдалечена от големите центрове на развитие. Тя е изостанала в социално - икономическото си развитие. Натрупани са сериозни проблеми, свързани със заетостта, развитието на производството, социалната и пазарната инфраструктура. Развитието на строго ограничен брой отрасли и малката численост на населението създава допълнително проблеми , тъй като поставя икономиката на общината в силна зависимост от пазарната конюнктура.
Това генерира социални проблеми в общината - закриват се производства, повишава се ръста на безработица. Реформата в здравеопазването и образованието засилва този ефект. Това се допълва и от периферното разположение на областта , която е в известна степен в транспортна изолация , с недостатъчно добре изградена инфраструктура.
Съществено е намалението на селското население. Бъдещото намаление на населението е непредотвратимо.
Висока е миграцията и смъртността.
Не се използват добре специалистите от общината , по голяма част от които я напускат. С настъпилите обществено икономически промени община Тервел е изложена на силен икономически упадък. Изброените по-долу факти са следствие от това:
-
значително намаляване на икономическата ефективност в много сфери.
-
официален ръст на безработицата за 2001г.- 27 %.
-
силно намаляване на приходите от данъци за общината
-
недостиг на средства за социално подпомагане
Тъй като понастоящем няма признаци на чувствително подобрение , то положението може да бъде определено като критично . Голяма част от населението бедства.
На фона на тези нерешени проблеми в община Тервел , която е на 162 място сред другите 182 общини в България , най - важен от тях е проблема с безработицата.
Структурната реформа в икономиката през 1999 г. доведе до съществено увеличение на броя на регистрираните безработни. В края на 2002 г. общо регистрираните безработни са 2716 души , което е с 592 души повече в сравнение с 2001 г. когато те са били 2124.
Разглеждайки структурата на регистрираните се установява увеличение на общата численост на безработните, а така също и увеличение броя на регистрираните според режима на регистрация , а именно :
-
увеличил се е както абсолютния брой , така и относителния дял на регистрираните с право на обезщетениея от 401 или 18,8% на 575 или 21,2%
-
увеличил се е абсолютния брой на регистрираните без право на обезщетения от 1723 през 2001г. на 2141 души през 2002г. Увеличението е с 418 души. Намалил се е обаче относителния им дял от 80,8% през 2001г. на 78,8 през 2002 г.
Основен източник за увеличение на безработните с плащане са промишлеността , селското стопанство и строителството , като в процентно отношение нещата изглеждат така :
-
промишленост - 40%
-
селско стопанство - 13,6%
-
строителство - 0,5%
От промишленоста с най съществен относителен дял е обувната промишленост с 42,2 %, следвани от каучуковата и шивашката промишленост с 7,5% , машиностроенето с 5,1%, химическата промишленост с 2,7%.
Най-значителен принос в увеличението на броя на регистрираните безработни с парични обезщетения от непроизводствената сфера имат освободените от сферата на образованието - 36 души или 47,4%, следвани от държавното управление 22 - 28,9 %, търговия 7 - 9,2 % , бизнес услуги и други.
Полово възрастовата структура на входящия поток от безработни през 2002 г. се характеризира със следните промени :
-
увеличава се както абсолютния брой така и относителния дял на новорегистрираните жени от 35,1% през 2001г. до 46,1% през 2002 г.
-
намалява делът на новорегистрираните младежи до 24 години от 26,5% на 21,7% през 2002г.
Анализирайки регистрираните безработни по професионална структура се наблюдават тенденции на леко увеличаване на регистрираните без специалност от 72,5% на 75%. Увеличението тук е с 2,5%.
Групи
|
2001
|
2002
|
Общо
|
1955
|
2810
|
С работническа специалност
|
387
|
436
|
Специалисти
|
151
|
267
|
Без специалност
|
1417
|
2107
|
При регистрираните специалисти наблюдаваме увеличение както на абсолютния брой, така и на относителния дял, съответно с 151 души или 7,7% на 267 или 9,5% . Увеличението тук е с 116 души или 1,8%. При регистрираните безработни с работническа специалност наблюдаваме увеличение на абсолютния брой от 387 на 436 - с 49 души , но относителния им дял намалява от 19,8 през 2001 година на 15,5% през 2002г.
Изходящият поток безработни през 2002 г.обхваща общо 2363 души с 249 повече в сравнение с 2001 г. , когато те са 2114 души.
Причините за прекратяване на регистрацията са следните :
-
постъпили на работа - 50,7%;
-
отпаднали поради отказ и изтекъл срок - 1,8%
-
неявяване в Бюрото по труда - 42,2%;
-
други причини - 5,3%;
Съответно за 2001г. те са 33,1%, 3,2%, 51,4%, и 12,3%.
Положителна тенденция е увеличилият се относителен дял на прекъсналите регистрация поради постъпване на работа.
Увеличението през 2000г.е с 17,6%. Намалява относителния дял при другите три групи отпаднали от регистрация през 2000г. като отпадналите поради откази и изтекъл срок намалението е с 1.4%.
Наблюдава се намаление на относителния дял и на отпадналите по други причини със 7 %.
При анализиране на разпределението на безработните в зависимост от показателя “поредност на регистрация “ се наблюдава запазване на тенденцията от 1999 г. , състояща се в намаляване на процентното отношение на новорегистрираните , за разлика от тези с две , три и повече регистрации.
Увеличаващият се дял на безработните с повече от една регистрация се дължи на цикличния характер на някои производства. Едно от тези производства е селското стопанство , при което след приключване на есенната кампания по прибиране на реколтата почти всички земеделски кооперации освобождават по-голямата си част от своите работници .
Голямо влияние оказва и Програмата за временна заетост , при която след приключване на срока на работа лицата отново се регистрират в Бюрото по труда.
Регистрираните за първи път през 2002 г. са 1331 души и представляват 49% от общия брой регистрирани. За 2001 г.те са били 1273 или 59,9%. Намалението тук е значително - 10,9%.
Разглеждайки структурата по пол и поредност на регистрация се установява следното :
-
Увеличава се както абсолютния брой, така и относителния дял на регистрираните за първи път жени през 2002 г., когато те са били 723 души - 54,3% в сравнение с 2001 година , когато те са били 652 души или 51,2% . Увеличението е с 71 души - и 3,1%.
-
При регистрираните за втори път жени наблюдаваме същата тенденция на увеличаване . Общо регистрираните са 337 - 42,4% в сравнение с 2001 г. , когато те са били 211 - 36,8%. Увеличението тук е с 126 души - 5,6 %.
-
Увеличава се броят на регистрираните жени над два пъти от 73 през 2001 година на 177 през 2002 година с 104. Увеличава се също така и относителният им дял от 26,3% през 2001на 30% през 2002г. Увеличението тук е с 3,7%.
Сравнителен анализ на безработните по “поредност на регистрация и възраст”:
|
Регистрация за първи път
|
Регистрация за втори път
|
Регистрация за трети път
|
Възрастови групи
|
2001
|
2002
|
2001
|
2002
|
2001
|
2002
|
До 24 г.
|
23,3
|
17,2
|
16,7
|
19,9
|
8,8
|
12,7
|
25-44 г.
|
53,4
|
56,3
|
57,8
|
56,9
|
61,1
|
56,4
|
44-49 г.
|
11,8
|
23
|
10,6
|
19,6
|
13,9
|
24,4
|
Над 55 г.
|
11,3
|
3,5
|
14,9
|
3,6
|
16,2
|
6,5
|
-
при групата на младежите до 24 г.наблюдаваме намаление на регистрираните за първи път с 6,1% и увеличение приа другите две групи с 3,2% и 3,9%;
-
при регистрираните от 25-44 години имаме увеличение също при регистрираните за първи път с 2,9% и намалениние при другите две групи , съответно с 0,9 и 4,7%
-
при групата възраст от 45-54 год. имаме увеличение и при трите вида регистрация съответно с 11,2 и 9%, 10,5%.
-
При регистрираните на възраст над 55 години наблюдаваме намаление при трите вида регистрация съответно с 7,8.11,3 и 9,7%
Разпределението на на безработните според степента на образование:
|
Регистрация за първи път
|
Регистрация за втори път
|
Регистрация за трети път
|
Степ. На образов.
|
2001
|
2002
|
2001
|
2002
|
2001
|
2002
|
Висше
|
1,1
|
1,9
|
0,7
|
1,1
|
0,5
|
0,5
|
Ср.спец. СПТУ
|
10,1
|
14,6
|
10,2
|
13,1
|
14,3
|
17,8
|
Средно общо
|
2,4
|
3,2
|
2,4
|
3,0
|
2,6
|
2,6
|
Основно и по ниско
|
86,4
|
80,3
|
86,7
|
82,8
|
82,6
|
79,1
|
-
при групата на висшистите наблюдаваме увеличение и при трите вида регистрация , съответно с 0,8 , 0,4 и 0,2 %.
-
при безработните с средно специално и СПТУ има увеличение при регистрираните за първи и втори път и намаление на групата нарегистрираните над два пъти.
-
при безработните със средно образование наблюдаваме увеличение при регистрираните за първи и втори път . не се наблюдава промана при безработните с над две регистрации.
-
най голям е делът на безработните без образование , въпреки че при тях се наблюдава намаление при първите две групи и увеличение при третата група.
Продължителност на регистрацията
Анализирайки структурата на регистрираните в Бюрото по труда безработни по показателя “Продължителност на регистрация” трябва да се отбележат следните тенденции.
-
увеличение в групите 1-3 м; 4-6 м. и 7-12 месеца, изразено в проценти то е съответно 11,2%, 3,6% и 9,7% ;
-
намаление в групите 1 месец; 1-2 години и над 2 години ;
Броят на регистрираните безработни по групи е както следва:
|
2001
|
2002
|
|
Брой
|
Относителен дял %
|
Брой
|
Относителен дял в %
|
До 1 месец
|
249
|
11,7
|
158
|
5,8
|
От 1 до 3 месеца
|
225
|
10,6
|
592
|
21,8
|
От 4 до 6м
|
191
|
9,0
|
343
|
12,6
|
От 7 до 12 м
|
308
|
14,5
|
657
|
24,2
|
От 1 до 2 г.
|
443
|
20,9
|
327
|
12,0
|
Над 2 год
|
708
|
33,3
|
639
|
23,5
|
Един от основните проблеми на трудовия пазар в региона е продължителната безработица. Броят на трайно незаетите през този период е 966 или 35,5 % от общата съвкупност на безработните. При тази група безработни наблюдаваме положителна тенденция на намаляване с 18,7% спрямо 2001 г.
Разглеждайки половата структура на регистрираните по показателя продължителност на регистрация установяваме че сред безработните жени с най-голям дял са групите с продължителност на регистрация 6 месеца-1 година; 1- 4 месеца ; над 2 години.
Полова и възрастова структура
Разглеждайки състоянието на безработицата по полова структура трябва да отбележим , че в Община Тервел през 2002 г. безрботните жени са 1237 , което представлява 45,5% от общата съвкупност в сравнение с 2001 година , когато те са били 936 - 44,1%. Отбелязваме тенденция на увеличение както на абсолютния броя , така и на относителния дял съответно с 1,4%.
При възрастовата структура безработните жени с най висок относителен дял са групите 25-44 г. и 45-54 г. Младежите са общо 462 души или 17%. От тях 403 или 87,2% са без специалност и с основно и по-ниско образование, което прави реализирането им на трудовия пазар невъзможно, като единствена алтернатива за тях остава включването им в програмата за временна заетост.
Професионална и образователна структура
Разглеждайки регистрираните безработни по професионална структура се наблюдава следната тенденция:
-
увеличава се относителния дял на регистрираните с работническа специалност;
-
увеличава се делът на специалистите ;
-
увеличава се абсолютният брой на регистрираните без специалност;
|
2001
|
2002
|
Професионална структура
|
Брой
|
Относителен дял %
|
Брой
|
Относителен дял в %
|
С работническа специалност
|
184
|
8,7
|
292
|
10,8
|
Специалисти - общо
|
95
|
4,5
|
163
|
6,0
|
Без специалност
|
1845
|
86,8
|
2261
|
83,2
|
В образователна структура през 2002 г. се наблюдават следните тенденции:
-
увеличава се относителния дял на регистрираните с висше образование от 0,9% на 1,3%
-
увеличава се делът на регистрираните със средно специално образование и със СПТУ от 10,9% през 2001 на 14,2% през 2002 г.
-
увеличава се делът на регистрираните със средно общо образование ;
-
намалява делът на регистрираните с основно и по ниско образование от 85,7% на 81,5%;
От регистрираните висшисти с най-голям дял са тези с хуманитарно образование - 16 души , следвани от тези с инжинерно - техническо - 9 и с икономическо образование - 7 души.
Разглеждайки отрасловата структура на безработните с най голям дял са освободените от промишленоста - 719 души , селско стопанство - 603 , строителство - 5 души, освободените от непроизводствената сфера - 683.
Картотекираните фирми и организации през 2002 г. са 112. С най-голям дял до момента са фирмите от частния сектор - 57 %, следвани от други фирми и организации - 33,9% и от държавния сектор 15,7%.
Мерките за защита на безработните които Бюрото по труда предприема са следните :
-
Програмата за временна заетост ;
-
създаване на условия за минимална трудова заетост на младежи;
-
създаване на заетост на лица с трайно намалена трудоспособност,
-
насърчаване на работодатели да наемат безработни на непълно работно време;
-
програма от социални грижи към заетост;
-
професионална квалификация и преквалификация на безработните ;
-
специализирани услуги за самостоятелна заетост.
Програмата за заетост в общополезни деиности включва в себе си две отделни програми - Национална програма за временна заетост и Програма за временна заетост-зима. Интересът към тях не е намалял от страна на безработните , тъй като за по-голяма част от тях това е единствената алтернатива/безработни без образование и квалификация/. Определената квота за общината е 74 работни места, от които са усвоени едва 39. Причината е липса на средства от страна на общината за здравни осигуровки.
На територията на Община Тервел работи Регионално дружество за трудова заетост и структурно развитие, чиято цел е осигуряване на заетост на безработни лицав общополезни дейности, професионална квалификация, насърчаване и подпомагане на самостоятелна заетост при преструктуриране и ликвидиране на производства. През 2000 г. са насочени 84 безработни за работа към дружеството. Преобладаващ интерес от страна на работодателите е при едноличните търговци и кооперации. Към момента дружеството има сключени договори с 26 възложители.
Чрез националната програма “Гъвкави форми за заетост” са проведени 107 консултации с безработни, които са информирани за условията за участие в програмата. Проведени са 19 срещи с работодатели, на които подробно са разяснени условията за участие и възможностите , които се предоставят за включване в заетост и обучение за професионална квалификация, ако това изисква работното място.
Предлаганите услуги за преквалификация и повашаване на професионалната квалификация помагат на безработните лица да се адаптират в условията на пазарно стопанство. През изтеклата година са консултирани 78 безработни за професионално ориентиране и 374 - за включване в курсове по преквалификация .
Образователна структура на консултираните безработни
Консултирани общо
|
Висше
|
Средно проф. и средно спец.
|
Средно общо
|
Основно и по ниско
|
452
|
5
|
154
|
34
|
259
|
Все повече регистрирани безработни с обезщетение желаят да развиват самостоятелна стопанска дейност. За 2002 г. са сключени 6 договора по условията на чл.54 от ЗЗБНЗ - Закона за закрила при безработица и насърчажане на заетостта. В образователна структура проебладава делът на тези със средно образование.
В условията на пазарно стопанство и при нарастващата самоотговорност на общините, Община Тервел е разработила своя концепция за регионално развитие , с която се определят стратегическите цели и се създават изгодни рамкови условия за стимулиране на частната инициатива на свободното предприемачество. В нея се разглеждат дадености и аспекти, които са от съществено значение за планираното икономическо развитие на общината.
Общинският план за регионално развитие на община Тервел за периода 2000 - 2006 година се разработва в съответствие с Областния план за регионално развитие , съгласно изискванията на Закона за регионално развитие . Целта е да се засили ролята на местното самоуправление , а държавата да подпомага местното развитие чрез предоставяне на финансова подкрепа. Подчертана е ключовата позиция , която има общината при планирането и реализирането на плановете за регионално развитие като основен генератор на идеи , инициативи и инвестиционни проекти.
Регионалната програма за съхраняване и увеличаване на заетостта в област с административен център Добрич е разработена с цел създаване на условия за добре функциониращ регионален пазар на труда, гарантиращ по-висока степен на заетост на трудоспособното население и намаляване на безработицата в областта. Тя е резултат от взаимодействието на всички заинтересовани институции - Областна администрация, 8-те общини от областта, регионалните структури на национално-представените синдикални организации и организациите на работодателите, бюрата по труда, Териториалното статистическо бюро, Държавен фонд “Земеделие гр. Добрич, Регионална инспекция по околна среда и води - Варна и неправителствени организации, работещи по проблемите на заетостта.
Програмата се разработва в съответствие с: глава пета “Специални програми за увеличава на заетостта” на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта” (ЗЗБНЗ), която дава възможност на Министерски съвет, отделни министерства и ведомства или областни администрации, съвместно с Националната служба по заетостта да разработват и реализират програми, с които се увеличава заетостта; чл. 31, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЗБНЗ; принципните постановки визирани в Правилата за разработване и реализиране на програми за заетост, одобрени от Министерския съвет с протокол № 57 от 1998 г.; Методическото ръководство за разработване на регионална програма за заетост на Министерството на труда и социалната политика.
Водещо е разбирането, че заетостта е обща грижа и следователно всички заинтересовани институции и организации ще се отнасят към насърчаването на заетостта като към въпрос от общ интерес и ще координират своите действия.
Основен принципен механизъм при разработването и реализирането на Програмата е принципът на трипартизма. Тя се разработва съгласно техническо задание, одобрено от Регионалния съвет по заетост - Добрич.
В разработката са използвани: Управленската програма на правителството “Хората са богаството на България” в частта “Социална политика и пазар на труда”; Националния план за регионално развитие 2000 - 2006 г.; Национален план за действие по заетостта през 2001 г.; Областния план за регионално развитие на област с административен център Добрич 2000 - 2006 г.; Стратегиите за развитие на общините от областта; статистически и аналитични материали за пазара на труда и други.
Регионалната политика по заетостта включва анализ на ресурсите, потенциала, дефиниране на целите и възможностите за развитие на икономическата, социалната и инфраструктурната среда. Предполага избор на механизми за въздействие, структуриране на целите, обобщаване и оценка на конкретни проекти, прилагане принципите на активно партньорство между публичен и частен сектор, международни организации и граждански сдружения. Резултатите от анализа стоят в основата при определяне състоянието, тенденциите и приоритетите в регионалното развитие, които влияят върху пазара на труда.
Разработването и реализирането на Регионална програма за заетост насочена към активизиране на работодателите и към неравнопоставените на пазара на труда групи безработни, ще намали социалното напрежение и ще подпомогне развитието на малкия и среден бизнес в областта, което би създало устойчива заетост.
Залагането на мерки с краткосрочни и дългосрочни действия ще бъдат насочени както към регламентраните в ЗЗБНЗ програми и мерки, така и към реализация на микропроекти, финансирани от фонд “ПКБ” или други източници.
Тези констатации дават основание в предлаганата Регионална програма за заетост да се планират действия по две направления:
-
Изпълнение на регламентираните в ЗЗБНЗ програми и мерки за заетост.
-
Реализация на микропроекти, финансирани от различни източници.
Дългосрочна цел е създаване на условия и координиране на усилията за намаляване натиска върху пазара на труда, ограничаване и съкращаване продължителността на безработицата и намаляване на социалното напрежение чрез:
-
стимулиране развитието на ключовите икономически процеси за запазване на съществуващите и разкриване на нови работни места;
-
увеличаване на възможностите за заетост на различни групи търсещи работа, поставени в неравностойно положение;
-
разработване на дейности насочени към осигуряване на заетост /временна и алтернативна/ в отделни приоритетни за областта сектори на икономиката;
-
стимулиране на безработните към активно поведение на трудовия пазар - развитие на семеен бизнес, самонаемане и други.
Непосредствените цели са : запазване и/или увеличаване равнището на заетост и намаляване на безработицата чрез реализиране на Областния план и общинските стратегии за развитие; реализиране на мерки за намаляване на продължително безработните за облекчаване на общинските бюджети; осигуряване на повече работни места за жени; ограничаване на младежката безработица; осигуряване на заетост чрез разкриване на нови работни места;запазване на работни места чрез изпреварваща квалификация; насърчаване на предприемачеството.
Задачи:
-
насърчаване на работодателите да инвестират в Професионално обучение и квалификация;
-
мотивиране на търсещите работа да се обучават;
-
координация на квалификационната политика в областта;
-
квалификация и преквалификация на заети лица с цел запазване на работните места;
-
обучение на групите поставени в неравностойно положение на трудовия пазар с цел по-бързата им реализация;
-
въвеждане на нови форми на обучение - дистанционно, модулно и др.
Създаване на заетост на неравностойно поставени групи на пазара на труда - лица с намалена работоспособност, жени, предстажители на малцинствени групи, продължително безработни, самотни майки, лица от социално слаби семейства, младежи. Това може да бъде постигнато чрез мотивиране на работодателите (от публичния и частния сектор, както и от преструктуриращи се сегменти на икономиката и такива с новостартиращи производства и дейности ) да наемат именно хората, принадлежащи към групите в неравностойно положение.
Инициатори на отделни микропроекти в рамките на Регионалната програма за заетост могат да бъдат всички физически и юридически лица извършващи своята дейност на територията на областта.
Действащи и нови програми и мерки за преодоляване на безработицата в общината са:
1. Програми и мерки, регламентирани със ЗЗБНЗ и финансирани от фонд “ПКБ”
1. 1. Стимулиране развитието на самостоятелна стопанска дейност.
1. 2. Програми за заетост в общополезни дейности
1.3. Програма “От социални грижи към заетост”
2.Проекти, действащи на територията на областта
2.1. Почистване на коригирано дере на р. Добричка и прилежащи зелени площи гр. Добрич.
2.2. Канализация на ЖК"Изгрев" гр. Добрич
2.3. Проект за реконструкция на Градски парк в частта си на паметник на културата гр. Добрич
2.4. Изграждане на Социален квартален център за обслужване на населението гр. Добрич.
2.5. Проект за обучение в предприемачество на трайно безработни и социално слаби за повишаване на социалния статус чрез придобиване на квалификация в нови строителни технологии, обезпечаващи висока степен на енергийна ефективност /зона за социални жилища с висока степен на енергийна ефективност/ гр.Тервел.
Чрез реализиране на Регионалната програма за заетост, обхващата осемте общини намиращи се на територията на област, с административен център град Добрич, се очаква да се активизира политиката на пазара на труда и да се съхранят съществуващите и се разкрият нови работни места.
Както чрез прилагане на мерките, залегнали в ЗЗБНЗ, така и чрез реализирането на микропроектите залегнали в Програмата да се намали натискът и да се регулират процесите по формиране и по-ефективно функциониране на трудовия пазар.
Очакваните резултати от приложението на тази Програма са:
-
Преодоляване на негативните последици свързани с преструктуриране на регионалната икономика;
-
Съхраняване на съществуващите и разкриване на нови работни места;
-
Намаляване натиска на трудовия пазар и понижаване равнището на безработица в областта;
-
Повишаване квалификационното ниво на безработните и тяхната конкурент- носпособност;
-
Подпомагане развитието и стабилизирането на малкия и среден бизнес в региона;
-
Социална и трудова интеграция на лица и групи в неравностойно положение на трудовия пазар;
-
Намаляване престоя на безработните на трудовата борса;
-
Ограничаване на бедността и намаляване на социалното напрежение;
Регионалната програма за заетост е отворена и може да се допълва с нови микропроекти, засягащи различни дейности и групи безработни.
Предвидените в Регионалната програма за заетост в област Добрич мерки и микропроекти за насърчаване на заетостта се финансират съгласно разпоредбите и изискванията на ЗЗБНЗ и Правилника за неговото прилагане.
Финансовия план се актуализира с разходите, необходими за изпълнение и на нови микропроекти.
Регионалната програма за заетост се наблюдава и оценява по степента на изпълнение на основната и непосредствените цели. За микропроектите в нея се прилага внедрената от ЦУ на НСЗ през 1998 година “ Система за наблюдение и оценка на програмите и мерките на пазара на труда”. Мониторингът се осъществява по метода на интервюто по определена представителна извадка от включените в микропроектите лица и чрез административната статистика на НСЗ. На база предварително определени показатели за оценка се определя ефективността от реализацията на отделните микропроекти и постигането на очакваните резултати.
Наблюдението, контрола и оценката на изпълнението на микропроектите са необходими за осигуряване на ефективното изразходване на финансовите средства, за тяхната целесъобразност и законосъобразност.
Сподели с приятели: |