І. Част първа Обобщено представяне на научната продукция

Публикации след хабилитацията – 24*

Водещ автор в 50% от всички публикации

Импакт фактор на тези работи = 85.043

Цитати към момента според Google Scholar – 121

Research Gate Score – 20.42

Ръководител на 4 научни проекта, с две защитени дисертации

Доклади на конгреси – 7

Внедряване с икономически ефект, който се оценява на стойност над 50 000 лв. – 1

Внедряване на разработки в научни институти и катедри – 4

Учебници, ръководства, учебен софтуер – 8

Книги: разделът “Understanding the Electrochemistry of Isoelectric focusing” в книгата “Electrolysis: Theory, Types and Applications”, Nova Science Publishers, Inc. 400 Oser Avenue, Suite 1600, Hauppauge, NY 11788, USA*

2. The Journal of the Alzheimer's Association (IF = 14.483)

3. Journal of Chromatography A (IF = 4.612)

4. Clinical Genetics (IF = 4.247)

5. International Journal of Developmental Neuroscience (IF = 3.608)

6. Human Mutation (IF = 3.439)

7. European congress of Hypertension (IF = 3.08)

8. International Journal of Molecular Medicine (IF=1.96)

9. American Journal of Medical Genetics (IF= 1.836)

10. Chromatographia (IF = 1.10-1.44)

11. Compt. rend.Acad. bulg. Sci. (IF = 0.152-0.219)

12. Acta Medica Bulgarica, МУ, София

13. Вътрешни болести, МУ, София

14. Сърдечно-съдови заболявания, МУ, София

15. Acta Morphologica at Anthropologica, БАН

*Цитираните в настоящия книгопис работи 19, 20, 25, 29 и 31, както и книгата “Electrolysis: Theory, Types and Applications”, Nova Science Publishers, NY 11788, USA са цитирани и в хабилитационната ми процедура, но не бяха приети за рецензиране, поради изтичане на срока на конкурса, според обявата в Държавен вестник.

2. Research Gate


3. Scopus

4. Web of Science

2. Пълен курс лекции за медици и стоматолози две години /2012-2013 и

2013-2014 г./ и пълен курс лекции за стоматолози 2014-2015 учебна година.
Ръководител на научни проекти
1. „Ранни конгитивни нарушения при пациенти с артериална хипертония” – проект №38, договор №18/2011 г.
Проектът намери продължение в успешно защитената дисертация за придобиване на образователната и научна степен „Доктор” от д-р Теодора Иванова Янева-Сиракова със заглавие: „Артериална хипертония – конгитивни нарушения” /2013 г./
2. „Скрининг на растителни екстракти за идентифициране на каспазни инхибитори” – проект №68, договор №32/2012 г.
Проектът намери продължение в успешно защитената дисертация за придобиване на образователната и научна степен „Доктор” от Силвия Руменова Русева със заглавие: „Изследване на метаболизма на хомоцистеин in vivo в плъхове чрез прецизна масспектрометрия” /2014 г./
3. „Анализ на полиморфни варианти в кандидат-гени, асоциирани с артериална хипертония при български пациенти” – проект №23, договор №8/2013 г.
4. „Геномните асоциативни проучвания като съвременен подход за изясняване на генетичните основи на артериалната хипертония: репликативно проучване на позитивни сигнали за асоциация при българската популация” – проект №2, договор №27/2014 г.
Патенти и рационализации

1. 
   Найденов К., Патент № 51 014
   

Метод за получаване на модифициран полиакриламиден гел.

2. 
   Дамянова Л., Найденов К., Понева М., Патент № 58 182
   

Метод за получаване на амфолитова смес.

При първия изоелектрофоретичен метод [7], висока разделителна способност е постигната чрез използване на синтезирана от нас амфолитова смес, за получаването на която се прилага, за първи път, озвучаване на реакционната смес.

Методът е приложен и внедрен в следните научни звена и институти:
-Централна лаборатория по биофизика при БАН -
№303 ПН/05.07.1985 г. /проф. Б. Атанасов/
-Катедра "Обща биология" при ПУЦ на Медицинския
университет, София, №208/12.11.1985 г. /доц. Ив. Буланов/
-Катедра "Клинична лаборатория" при института по
вътрешни болести при Медицинския университет, София
№28/27.10.1986 г. / проф. Д. Дочев/
Според втория метод се създава програмируем рН градиент [6] по принципно нов начин, характеризиращ се с изключително висока разделителна способност /рН = 0.005/
Методът е внедрен в катедра "Обща биология" при
ПУЦ на Медицинския университет,София, протокол №5
т. 5/01.03.1990 г. / доц. Ив. Буланов/


Научни резултати, които са изнасяни на конгреси, семинари и конференции
Синтез на амфолитова смес и рН градиенти - Балкански химични дни, Варна, 1982 г. Platform presentation
Изоелектрофоретичен метод за определяне на хемоглобин А_1с - III Национален конгрес по хематология и кръвопреливане, София, 315-317, 1983 г.
Електрофоретичен метод за определяне на гликозилирани хемоглобини - 16-та среща на федерацията на Европейските биохимични дружества, XIV – 069, 1985 г. Platform presentation
Приложение на полиамин-модифицирани полиакриламидни гелове за електрофореза в имобилизиран рН градиент - Научна сесия на Медицинския университет, Пловдив, 1992 г. Platform presentation
Dysregulation of p63 (TP73L) Expression and Desmosomal Assembly as Etiologic Factors for Bladder Exstrophy-Epispadias Complex.

The American Society of Human Genetics, 58-th Annual Meeting, Philadelphia, Pennsylvania, November 11 – 15, 2008. (Control Number: 20636; Personal ID Number 87438) Platform presentation

The American Society of Human Genetics, 58-th Annual Meeting, Philadelphia, Pennsylvania, November 11 – 15, 2008. (Control Number: 20400; Personal ID Number 43337) Platform presentation

Platform presentation at the meeting on the European Society of Human Genetics, Nurenburg, Germany, June 23-26, 2012

2. “Учебник по химия за студенти по медицина и стоматология”, Медицинско издателство “АРСО”.

5. “Практикум по химия” за лабораторни и семинарни упражнения по химия, Зл. Костадинова и К. Найденов, с техническото съдействие на специалистите химици Р. Янева, Г. Камбурова и Н. Веселинова, Медицинско издателство “АРСО”.

6. “Учебник по химия” за кандидат-студенти по медицина, стоматология и фармация, колектив от секция “Химия” при катедра “Химия и биохимия” , “Регалия 6”, 2004 г.

2. Благодарствено писмо от министъра на младежта и спорта във връзка със съвместната ми дейност с лабораторията по антидопингов контрол.

1. 
   “Царското вещество”, кн.3, 1993 год., стр. 65-67.
   

2. 
   “Водата – очарование и загадка”, кн. 1, 1994 год., стр. 74-81.
   

3. 
   “Химически оръжия на живота”, кн. 2, 1994 год., стр. 31-38.
   

1. 
   рН – методи за изчисляване и измерване.
   
2. 
   Буферни киселинно-основни системи.
   
3. 
   Симулация на обемно-аналитични методи за анализ.
   

Въвличането ми в споменатите генетични изследвания, с дейност макар и в известен смисъл периферна, има интересна история, с необикновено начало. Десетина години назад получих писмо от американския учен Simeon Boyd, в което ми съобщаваше, че екипът му е запознат с някои мои разработки в областта на изоелектричното фокусиране. Съобщаваше ми още, че ги намира за интересни и споделяше някои трудности при провеждането на електрофоретични изследвания, отнасящи се до анализа на протеини, които представляват интерес за тях. Индиректно това беше неочаквана покана към мен за участие, която ме натовари едновременно с обезпокоителното и предизвикателно чувство, съпровождащо високата отговорност, очаквана от мен и личната „криза на доверие”, изпитвана в такива случаи. В немалка степен тя беше продиктувана от ширещото се у нас непремерено чувство на снизходителност към може би най-авторитетното българско научно списание „Доклади на БАН”, където бях публикувал забелязаните научни разработки. Това, че в последните години списанието се радва на непрекъснато нарастващ импакт фактор изглежда и към момента не е достатъчен аргумент. След кратък период на обмисляне и премисляне, приех отправеното предложение. Първите белтъчни проби ми бяха донесени лично от Simeon Boyd. Оказа се, че това е избран псевдоним на американския учен с български произход Симеон Бояджиев. Фактът скъси изначалната дистанция, понижи тревогата и постави началото на успешно научно сътрудничество, което продължава и днес. За мен като химик, с ограничени познания в областта на генетиката, е трудно да оценя адекватно личния си принос в това начинание, нежели дела си в колективния труд. Включването ми обаче в публикации на американския екип, в авторитетни списания, косвено укрепи надеждата, че чрез извършените електрофоретични анализи и други помощни дейности съм допринесъл за крайния научен продукт. Имам основания да съм оптимист, че не след дълго ще отпадне ангажиментът ми към г-н Boyd да не разгласявам получените резултати, което обстоятелство ще разкрие възможност за публикуването им в специализирано електрофоретично списание.

По причини, които ми е трудно да дефинирам, считам, че историзмът при прегледа на научното творчество е важен компонент при остойностяването на научната дейност и изобщо на творческата кариера. В този контекст, не мога да не спомена и за още едно друго сътрудничество с начало, губещо се някъде към началото на моята кариера в Медицинския университет, преди 30 години. Това беше и е изследователската група по Неврохимия при секцията по Невроморфология към ИЕМА, БАН. Обект на съвместната ни дейност са неврохимични изследвания, свързани с болестта на Алцхаймер. В резултат на съвместни теоретични и методични разработки в областта на изофокусирането, създадохме нови електрофоретични техники, които в хода на работата решиха не един и два проблема. В приложения книгопис тази дейност е отразена чрез 17 публикации в наши и международни списания.

Скоро след създаването на метода изоелектрично фокусиране проличават ред негови недостатъци, основно свързани с нестабилността на рН градиента. Ние изследвахме причините за това и установихме, че адекватно обяснение и решение на проблема може да бъде постигнато ако се държи сметка за влиянието, което оказват електродните разтвори. Доказахме, че след прилагане на електрично поле започва двустранен процес на насочено движение на йони, което се съпровожда от противна на приложения поляритет дифузия на йони за поддържане електронеутралността на системата. На тази основа открихме съществуването на неописан до сега рН градиент, който определихме като „първичен”. В серия работи [8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 17, 18, 22, 23, 24, 27, 28, 34, 35, 36] формулирахме принципа на неговото възникване и участие във формирането на амфолитовия рН градиент, а за някои електродни системи предложихме и използвахме достъпен математичен апарат за точно количествено описание. В крайна сметка, всичко това даде ключ за коректно изчисляване на дискретните стойности на йонната сила по дължина на носителя, което обстоятелство позволи провеждането на достоверен анализ на чувствителни към това биоматериали. Натрупаният богат експериментален материал ни даде възможност да систематизираме и диференцираме процесите, в резултат на които се осъществява практически изоелектрическото фокусиране. В резултат предложихме Generalized Physicochemical Model for Natural pH gradient in a classic IEF [42]. Работата предизвика интерес и редица списания като Current Chromatography и Journal of Biochemistry and Molecular Biology Research ни предложиха да публикуваме резултатите от следващите ни изследвания на техните страници приоритетно.

Усилията да обобщя стореното чрез ограничен брой думи предоставя възможност за дискретно подминаване на творческия път, съпровождан от „кризи на доверието” и усилия за надмогване на статуквото, основно свързани с битуващото преди десетина години схващане, че електродните разтвори нямат никакво отношение към електрофоретичния процес. В същото време нашите изследвания категорично показваха, че всички процеси, съпътствуващи процеса на белтъчна сепарация, се провокират и предопределят именно от тях. Трудността за лансиране на този нов поглед върху механизма на процеса допускам произтичаше от това, че нарушаваше наложеното от италианския професор Pier Giorgio Righetti и групата около него схващане, да не кажа ембарго, че резултатът от фокусирането зависи единствено от носещите амфолити. Значително по-късно, но определено за късмет на нашия екип, подобни резултати, отнасящи се до механизма на изоелектрофоретичния процес, бяха публикувани от групата на китайския професор Chen Xi-Cao, както и от руски изследователи. Въпреки че работите на последните бяха построени изцяло върху трудоемък, да не кажа смущаващ, математичен апарат, те стигаха до същите изводи, до които бяхме стигнали и ние, с едно изключение – не предлагаха начин за изчисляване на йонната сила по дължина на носителя. Това обстоятелство ни отвори ред затворени врати, защото предостави на научната общност едновременно добре аргументиран, богат експериментален материал и опит, придружен и подкрепен от достъпна математична обосновка [17, 24, 27, 34, 42]. Тези пионерни работи издържаха присъдата на времето, а това доведе до оформяне на две ясно очертани течения в научната периодика по темата – теоретична и методична. Този привидно различен подход към изследването на механизма на електрофоретичния процес позволи целенасочено, а не емпирично планиране на конкретен експеримент за широк кръг потребители на метода, с недотам задълбочени познания по математика, като, в същото време, остави и достатъчен простор за тези, изкушени във висшата математика и избягващи досега с живия експеримент.

Споменатите по-горе постижения са неразривно свързани и с паралелни наши изследвания върху причините предизвикващи нестабилност на амфолитовия рН градиент. Основната задача при работата по това направление беше да съхраним принципа на метода IEF, но да променим начина, по който се създава „носещия”, буферно действащ рН градиент. За целта ние заместихме рутинно използваните разтвори на „носещи амфолити” с носеща матрица, към повърхността на която ковалентно свързахме избрани полиамини. След прилагане на електрично поле се постига взаимодействие на първичния рН градиент с протолитично активните групи на полиамина. В резултат се създават ред киселинно-основни двойки по дължина на носителя с буферно действие, които формират рН градиент с висока разделителна способност по отношение на белтъци с изключително близки по стойност изоелектрични константи (pI) [5, 6, 10, 14]. На тази основа създадохме методика, с чиято помощ беше провеждан прецизен аналитичен контрол на семенна течност при изследванията на доц. Буланов от катедра „Биология” на Медицинския университет, София. По неразбираеми за мен причини резултатите от тези изследвания останаха непубликувани, но авторът получи акт за внедряване, който по-късно беше трансформиран като патент [6], чието описание е приложено към документацията.

В последните години фокусирахме вниманието си върху процесите на електролиза, които протичат в електродните разтвори по време на IEF. Изследвахме реакциите, по силата на които се осъществява транспорт на електрони и в системата протича ток. Изведохме формула за изчисляване на електродния ток и установихме, че величината на последния зависи от рН на съответния електроден разтвор. Експериментите ни с електродни разтвори на дестилирана вода, показаха, че с времето сумата от рН стойностите на двата електродни разтвора клони към 14, т.е. към йонното произведение на водата. Зависимостта доказахме и по математичен път. Откритието ни позволи да формулираме критерий за достигане до устойчиво състояние (steady state) на електрофоретичната система. За съжаление, критерият рН_анод + рН_катод = 14 се оказа непостижим в реални условия или поне за времевия интервал за обичайното провеждане на електрофореза, но ни позволи да предложим начини процесът да се води поне в условия близки до него. На същата основа предложихме електрохимично обяснение на причините за т.нар. дрейф на рН градиента, който съпътствува изофокусирането и дестабилизира системата, особено при продължителна електрофореза. Създаването на този теоретичен модел позволи целенасочен, а не емпиричен избор на реакционни условия, при които дрейфът да бъде минимален. В практически аспект решението се оказа просто - добавянето на желатин и/или сепарирането на електродните разтвори от носителя посредством полупропусклива мембрана от Nafion^® води до рязко понижаване на времетраенето, необходимо за достигане на устойчиво състояние [17, 18, 22, 23, 24, 28, 29].

Преди близо десет години, със заповед на ръководителя на катедрата чл. кор. проф. В. Митев /изх. № 107/13.07.2007 г./ беше създадена секция „Електрофоретични методи за анализ”, с основен предмет на дейност научни изследвания и анализ на белтъци. Този акт за мен беше значим стимул, но само с това и без подкрепата на проф. В. Митев и осъщественото ползотворно сътрудничество с неговия научно-изследователски екип, направеното до момента едва ли щеше да бъде изпълнено в същия обем и с тази динамика. Резултатите от дейността са публикувани в 16 работи [18, 22, 23, 24, 27, 28, 34, 35, 36, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46].

В последните години, реномирани списания като Journal of Chromatography A, Chromatographia и Separation science потърсиха 9 пъти моята експертна оценка, поканвайки ме за рецензент. Иска ми се да се надявам, че това е своеобразен вид признание за работата ни в областта на електрофоретичните методи за анализ.

Към момента, изследователските ни усилия са фокусирани върху разработването на високоефективна електрофореза, при използване на носещи матрици от течни кристали.