1.Официална форма Официалната форма на договора се установява от закона, има определена структура (реквизити) и за действителността на волеизявленията на страните трябва да вземат участие с определени функции и длъжностни лица -нотариус, съдия или други длъжностни лица. За договора, сключен в официална форма, съществува преимуществото, че тя е условие за действителност на сделката и щом е спазена формата не подлежи на съмнение, че договорът е истинен. В юридическата теория и практика за такъв договор се казва, че е „надлежно" сключен, т.е. сключен „както трябва" (според предписанието на закона) или че е сключен „по надлежния ред" - при спазване на установената от закона процедура (по определения начин).
2.Частна форма Частна е формата, която се избира свободно от страните по договора и в нейното съставяне не участват длъжностни лица, за да извършат определени удостоверявания. Писменият документ може да бъде написан ръкописно, на пишеща машина или друго пишещо устройство, може да се използват готови или типови образци и т.н. В определени от закона случаи някои видове договори се сключват задължително в писмена частна форма, например: договор за поръчителство, застрахователен договор, договор за заем и др.
Съдържанието на всеки договор е индивидуално, защото всяка сделка е уникална - по страни, предмет и време. Освен това, съдържанието на договора трябва да отговаря на няколко задължителни условия:
да бъде определено и пълно по отношение на своите елементи;
да е позволено от закона (всичко е позволено с изключение на забраненото);
• да отговаря на обществените интереси и на добрите нрави (морал).
Главният елемент на съдържанието на договора е волеизявлението, което
създава реалната, практическата мярка на субективните права и на правните задължения на кредитора и на длъжника. Волеизявлението на всяка от страните се изразява в отделни изречения, които се означават като клаузи (уговорки) на договора. Някои нормативни актове изброяват точно клаузите, които трябва да съдържат определени договори, но по общо правило страните свободно определят същественото съдържание и допълващите елементи на договора.
