ИНДИЯ ИСКА МИР ЗА СЕБЕ СИ И ЗА СВЕТА
Дои. д-р ДОНКА АЛЕКСАНДРОВА
През своята хилядолетна история Индия никога не е започва ла война, а винаги е защитавала своята култура и цивилизация. За разлика от т.н. „американска мечта", мечтата за Индия е покорила сърцата и душите на милиони почитатели на духовната съкровищница на тази земя на чудесата, къс от рая. Всеки, който се е докоснал до индийската душевност и философия, до реалния индийски живот и добротата на хората, и е почувствувал тяхното гостоприемство, което не може да се сравни с никое друго по света — той или тя — не биха могли да повярват, че индийците някога биха започнали ядрена война!
Кръглата маса на тема: „Индия и съвременният свят" беше организирана от Студентския клуб „Индия и България" на 16 юли 1998 г. В него членуват студенти от Софийския университет „Св. Кл. Охридски" и други университети в София и страната. Учреден на 12 май 1998 г. във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ, този младежки кръг от почитатели на индийската цивилизация си постави за цел да изследва и пропагандира постиженията на културата, науката и изкуствата на тази древна страна, да анализира сходствата и различията в историческото развитие, народопсихологията, социалното устройство, етнографията и фолклора на индийците и българите, да се запознае с основите на индийската философия и нейното влияние за мирното разрешаване на конфликти от всякакъв род — личностен, национален и международен.
Членовете на Клуба „Индия и България" са студенти от различни специалности (с изключение на индология) — история, право, мениджмънт, връзки с обществеността, балканистика, химия, английска филология и др. Без да се стремят към системната професионална подготовка на студентите-индолози, членовете на Клуба имат амбицията да научат и да внедрят максимално в живота индийския опит в конкретните им научни области, а също така и да се запознаят с древната и съвременна индийска култура като цялост.
Встъпителната няколкочасова дискусия с Н. П. Нирупам Сен — посланик на Република Индия в България запали в сърцата им
9
Доц. д-р ДОНКА АЛЕКСАНДРОВА
ИНДИЯ ИСКА МИР ЗА СЕБЕ СИ И ЗА СВЕТА
интерес към нови, непознати светове, обичаи и открития. За моите момчета и момичета Индия не е само екзотиката на Изтока, факирите, ектрасенсите, змиеукротителите, хороскопите и леталните сеанси. Те са привлечени преди всичко от успехите на своите връстници в областта на математиката, компютрите, шаха, медицината, физиката и др. Поразени са от факта, че Индия е третата страна в света (след САЩ и Япония), която притежава суперкомпютър Па-рам — 1000, който извършва 1000 милиарда математически операции в секунда, от обстоятелството, че индийски специалисти работят на ключови позиции навсякъде по света, че две трети от литературата на английски език по света се твори от индийски автори...
Особено показателно е отношението на младите приятели на Индия към наскоро извършените там ядрени опити. В отворено писмо до редакцията на в. „168 часа" членовете на Клуба подкрепиха желанието на индийския народ да разполага сам със своята сигурност и суверенитет. „Индия призовава петте ядрени сили в света — се казва в писмото. Престанете да ни диктувате Вашата воля. Ние сме суверенна могъща страна, чието миролюбие е доказано през хилядолетията. Спрете да заплашвате останалите с Вашия ядрен арсенал! Най-силното оръжие днес и винаги е Човешкият дух. Интелектът, който не е привилегия на няколко развити икономически страни, още по-малко на една държава, опитващи се да установят монопол над световния ред. Ние разполагаме с ядрени оръжия. Можем да ги усъвършенствуваме. Но ние за пореден път Ви предлагаме да сключим Договор с определен срок за забрана на проз-водството и за унищожаване на всички ядрени оръжия, навсякъде!"
Някои западни ръководители се опитаха да омаловажат смисъла на индийското ядрено послание към света. Бил Клинтън оцени твърде емоционално ядрените опити на Индия като „ужасна грешка" и „безумието на една нация", която „просто няма нужда да поддържа своята сигурност". Но в защита на правата на Индия, която със своите действия не беше нарушила нито един международен закон, издигнаха гласове множество трезвомислещи политици и държавници. Не някой друг, а Чарлз Хамилтън, бивш заместник-директор на стратегическата търговска политика в администрацията на Рейгън, заяви по повод на исканите в Конгреса санкции срещу Индия: „Не изолирайте Индия!... Часовникът не 10
може да се върне назад. Ние трябва да признаем, че Индия действа в защита на собствения си интерес". Като наблюдател на Индия в продължение на повече от 30 години, той е свидетел на нейния огромен напредък и предсказва, че: „Ако Индия продължи да се развива със същите темпове, тя ще стане главният играч в глобалната икономика (подч. — Д.А.)" (Internet — Discover India). Доказателство за това предсказание е потенциалът на тази страна-суб-континент да привлече огромни инвестиции, които ще променят коренно стандарта на живот на населението й.
В съзвучие с Хамилтън са и думите на „желязната лейди" —-г-жа Маргарет Тачър, която смята, че е: „позорен абсурд и лицемерие от страна на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН да реагират с такава болезнена обида на техните (индийските
- Д.А.) опити" (The Daily Telegraph, London, 30. 06.1998).
Обвинението към Индия, че провокира надпревара в ядреното въоръжаване в Южна Азия се опровергава от отношението на другата велика ядрена сила на континента — Китай, а също така и от поведението на не най-приятелски настроения към Индия съсед
— Пакистан. Ако Индия беше индикаторът за надпревара в ядрено
то въоръжаване, нейният западен съсед не би бил в състояние за
няколко дни да демонстрира своя ядрен потенциал.
„Индийските ядрени опити, не са насочени към отделна страна, а са предупреждение към целия свят" — заяви министър-пред-седателят на Индия — г-н Атал Бихари Ваджпайе пред индийския парламент на 27 май 1998 г. Това не е „титла" или „статут", каза той, а „право на една страна, която представлява една шеста част от човечеството".
След като живях шест години в тази страна, в която животът извира отвсякъде, където традицията и религията забраняват дори неволното убийство, а ненасилието е легнало в основата на извоюването на националната независимост, аз вярвам в декларацията на г-н Ваджпайе, който заявява: „Ние не възнамеряваме да използуваме това оръжие за агресия или заплахи към дадена страна, това е оръжие за самоотбрана (подч. — Д. А.), което ни дава гаранции, че Индия не е обект на ядрени заплахи или принуда. Ние нямаме намерение да се включваме в надпреварата във въоръжаването!" (Цит. изявление пред Индийския парламент, 27 май 1998 г.)
11
Доц. д-р ДОНКА АЛЕКСАНДРОВА
Старите българи са създали хубава поговорка: „Къща без куче е рай за крадците и разбойниците". Индийците със своите ядрени опити казват на неканените гости, които често ги навестяват през последните десетилетия: „Не идвайте повече — имаме зло куче!"
Днес никой не може да обвини Индия както в неспазване на международните договори, така и в непоследователност на нейната политическа, в това число и ядрена програма. Като инициатор на Движението на необвързаните държави тя многократно се обръща към ядрените сили, а и към цялата световна общественост с предложения за пълно и окончателно разоръжаване и прекратяване на ядрените опити. Уви, гласът й остава „глас във пустиня"! На нея гледат с пренебрежение, а предложенията й не се вземат под внимание.
Да се обърнем накратко към историческите факти: 1947 г. — Още с установяването на Независимостта Индия отказва да бъде въвлечена в парадигмата на Студената война и поема по трудния път на необвързаността. Създателите на индийската република отхвърлят ядреното оръжие като средство за разрешаване на конфликти и установяват външна политика , чийто основен принцип е борбата за разоръжаване.
1954 г. — Джавахарлал Неру — първият министър-председа-тел на независима Индия в Обръщение към Парламента заявява: „Ядрената, химическата и биологическата енергия не трябва да бъдат използувани за производството на оръжие за масово унищожение." Той предлага да се подпише споразумение за прекратяване на ядрените опити и унищожаване на съществуващия ядрен арсенал.
Никоя световна сила не откликва тогава на неговия апел.
1963 г. — Великите сили вече са овладели технологията на подземните ядрени опити и това им дава основание да се съгласят на частична забрана на опитите.
1965 г. — Индия, заедно с други необвързани страни, предлага истински недискриминационен режим на неразпространение с баланс на правата и задълженията, в който ядрените сили трябва да се откажат от ядрените си оръжия в рамките на определен срок, а другите страни — да се откажат от правото си да придобиват такива оръжия.
Предложението не бива прието.
12
ИНДИЯ ИСКА МИР ЗА СЕБЕ СИ И ЗА СВЕТА
През 60-те години Индия изпитва затруднения за своята сигурност. Държавите, към които се обръща за помощ, не й дават очакваните уверения. Тогава Индия ясно заявява, че не може да подпише Договора за неразпространение на ядреното оръжие, който в основата си дискриминира държавите без ядрен потенциал.
1968 г. — Вместо предложението на Индия от 1965 г. ядрените сили подписват Договор, който цели да запази монопола им над ядреното оръжие и увеличаване на разрушителната мощ на техния ядрен арсенал. В същото време съгласно този Договор се отнема възможността на другите държави да използуват ефективно и свободно ядрената енергия дори за мирни цели.
На 5 април 1968 г. министър-председателката на Индия г-жа Индира Ганди заявява в Индийския парламент: „Ние ще се ръководим изцяло от собствената си далновидност и съображение за национална сигурност." Това е повратен момент в индийската национална стратегия по отношение на ядреното оръжие.
1974 г. — Индия демонстрира за първи път своя ядрен потенциал, след което си налага 24-годишен автомораториум над ядрените оръжия. Тя продължава да следва хиндуистката доктрина, възприета и от будизма, че въздържаността трябва да бъде следствие на силата — тя не може да се основава на нерешителност и съмнение.
1978 г. — Индия предлага сключване на Международна конвенция, забраняваща използването или заплахата за използване на ядрени оръжия.
1982 г. — На Втората специална сесия на Генералната Асамблея по разоръжаването на ООН Индира Ганди издига гласа си в името на мира. Тя отново предлага Програма за действие, според която:
-
Сесията трябва да сключи Договор, съгласно който да
се задължат страните да не използват ядрено оръжие...
-
Да се замразят ядрените арсенали...
-
Незабавно да се прекратят всички опити с ядрено оръжие
и т.н. В речта си на конференцията на Международната
асоциация на юристите (17 октомври 1982 г.) Индира Ганди
заявява: „Всички страни в света имат право да живеят в
мир и безопасност в пределите на признатите граници."
13
Доц. д-р ДОНКА АЛЕКСАНДРОВА
1988 г. — Индия предлага действен план за постепенно унищожаване на всички ядрени оръжия в рамките на определен срок от време.
1996 г. — На преговорите за Договора за пълна забрана на ядрените опити Индия предлага ядрените сили да се задължат да унищожат ядрените си оръжия в определен срок и също да забранят субкритичните и неексплозивни опити.
Отново никоя ядрена сила не приема предложението.
Изводът от тези исторически факти е повече от очевиден — Държавите с ядрен потенциал се стремят да увековечат своя монопол над ядрените оръжия и по този начин да оказват политически, икономически и в крайна сметка — военен натиск над неядрените държави.
Индия не е съгласна да се подчини на този диктат. Тя иска мир за себе си и за целия свят. Но мир, не продиктуван от страха на подчинението, а мирно съвместно съществуване на равностойни партньори — мир на базата на уважението и взаимопомощта. Ето това е посланието на Индия към съвременния свят и идващия 21 век.
14
Сподели с приятели: |