6.2.Обект: Реконсервация и експониране на крепостна стена и „Сграда № Х” на територията на НАР „Абритус” гр.Разград.
6.2.1.Под обект: Реконсервация и експониране на „Сграда № Х” на територията на НАР „Абритус” гр.Разград.
6.2.1.1. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА „СГРАДА X" В РАМКИТЕ НА КЪСНОАНТИЧЕН КАСТЕЛ АБРИТУС
Късноантичният кастел Абритус, край гр. Разград, е един от най-добре проучените археологически обекти в България. Векове наред този град е бил непознат за науката и местното население. Откриването му е голямо достижение за българската археологическа наука. С Решение № 193 от 3 декември 1984 г. на Бюрото на МС на Република България, той е обявен за археологически резерват.
В продължение на почти един век учените търсят античния град Абритус, описан от много летописци, особено във връзка с кръвопролитното сражение в околностите му през лятото на 251 г. между готи и римляни, когато загива римският император Траян Деций (249-251 г.). Абритус е град с международна известност. Първите проучвания на територията му са направени още през 1887г. (само девет години след освобождението на България от турското владичество) от Анание Явашов. В началото са открити старохристиянски базилики, като все още не е било ясно, че това е град Абритус. Най-рано е открита северозападната кула на укрепения град /кула №1/- 1928г., отново от Явашов. Големите проучвания в Разградския Хисарлък започват през 1953г., като едва през 1954г. окончателно се доказва, че това е кастела Абритус. Началната буква „А", била грижливо издълбана върху челата на U-образните кули на северната порта и върху куртината на източната крепостна стена в непосредствена близост до Източната порта. Сграда X се намира в непосредствена близост до перистилната сграда, западно от нея.
6.2.1.2.ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА И СТРОИТЕЛНИ ПЕРИОДИ НА„СГРАДА X"
Сградата е разкрита и проучена през 1953-1954 г. от проф.Теофил Иванов. В нея са остановени три строителни периода: l-ви период-късна античност- IVb., Il-ри период -късна античност от V век и трети период - късна античност от края на Увек. Намира се непосредствено на запад от сградата с перистилния двор и магазините (сграда VII) и отстои от магазин № 1 на 3,00 м. Между двете постройки има пасаж, а не улица. Дългата ос на сградата е ориентирана изток-запад с вход от запад. Северната й стена е с дълж. 19,90 м, а заедно с полукръглата апсида на изток - 22,90 м. Източната и стена е дълга 16,80 м, а южната 16,30 м. Стените са изградени в opus mixtum (смесена зидария), като последователно се редуват каменна с тухлена зидария, последната с по три реда тухли в пояс. Спойката е хоросан с примеси от късчета червени или жълти тухли. Заедно с пристроените по-късно помещения сградата има 10 помещения. Влизането е ставало през вход с шир. 1,60 м на западната стена на помещение № 1 и се е минавало последователно в останалите помещения № 2 -8. Подовете на помещения № 3-6 са с варовикови плочи, които сега са запазени на място. Помещение № 4 представлява полукръгла апсида. В югоизточния край на сградата се намира малко правоъгълно помещение (1,23 х 2,20 м) № 6, снабдено със зидан канал, който минава през източната му стена. По всяка вероятност то е служело за latrina (тоалетна). Само помещения № 7 и 8 са снабдени с hypocaust (отоплителна инсталация), изграден от колонки от квадратни тухли, похлупени от големи квадратни тухли, върху които била излята suspensura - дебел хоросанов под, съдържащ късчета от печени тухли. Върху този висящ под (suspensura) била положена подовата настилка от мраморни плочи или тухли. Топлият въздух минавал от помещение № 8 към помещение № 7 през засводени тухлени отвори (канали), направени в долната част на междинната им стена. В помещение № 9 е имало prefurnium (пещ) за палене на дървата, разположена по-ниско от пом.7 и 8. В южната стена на пом.7 има отвор за отвеждане на излишния пушек. През него се е влизало при отстраняване на повреда в хипокауста. Едно по-късно преустройство засегнало апсидата , като върху нея е изградено правоъгълно помещение с вътрешни размери 2x2 м.В един по-късен период се изгражда ново правоъгълно помещение № 10 долепено от запад до помещение № 1.. Западната стена на това помещение ляга върху по-стар каменен зид с хоросан, който по време е по-ранен от сграда X. Най-вероятно сградата е представлявала малка банска постройка. По- късно северните й помещения № 1-4 биха могли да бъдат използвани като еднокорабна църква.Сградата е била построена в IV - V в. и разрушена по време на окончателното загиване на късноантичния град през 586 г. Реставрирана и консервирана през 80-те години на XX в.
6.2.1.3. АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ
Степен на проученост и проведени КРР
Сградата е изцяло проучена от проф.Теофил Иванов, но липсва документация за тези проучвания. През 80-те години на ХХвек са проведени консервационно-реставрационни работи. Проектът по който те са извършени липсва.
Физическо състояние на обекта и деструктивни процеси:
От 80-те години на миналия век, до днес, не са провеждани други планирани повторни консервационно-реставрационни работи. Консервационният надзид се е консолидирал с оригинала и е трудно различим от него. Липсата на сигнираща фуга допълнително допринася за дефиниране точната граница между стар и нов градеж. От тогава до днес, като се има пред вид и липсата на грижа за археологическия обект, в сградата започват да се наблюдават следните деструктивни процеси:
-
Свлечени участци от предишна консервационна намеса;
-
Свлечен участък от оригиналния градеж;
-
Участък с ерозирала фугировка в оригиналния градеж;
-
Ерозирала фугировка в консервационния надзид от предишна консервационна намеса ;
-
Ерозирала фугировка в оригиналния градеж;
-
Ерозия на оригиналните тухли;
-
Пръст и растителност има по всички зидове, което засилва деструктивните процеси в археологическата субстанция. Наличие на слой пръст с тревна и храстова растителност има по подовета на всички помещения в сградата.
-
По всички зидове се среща замърсяване, повърхностна ерозия и биологични вредители.
6.2.1.4. ПРОЕКТ ЗА РЕКОНСЕРВАЦИЯ И ЕКСПОНИРАНЕ
6.2.1.4.1. Цели на проекта
Пред вид гореизложеното, настоящият проект си поставя следните цели:
-
Укрепване на разрушените участъци от стената и стабилизиране на компрометираните участъци;
-
Почистване на субстанцията на сградата от тревна и храстова растителност;
-
Представяне на обекта по обозрим начин - възприемане на неговата цялост, очертания и функция;
6.2.1.4.2. Мероприятия свързани с реконсервация и експониране:
За постигане на поставените пред проекта цели се предвижда провеждане на следните мероприятия:
-
Презиждане на свлечен участък от консервационния надзид със съществуващ камък, почистен и съхранен за повторно използване, на дълбока фуга с разтвор по рецепта на технолог;
-
Презиждане на свлечен участък на оригиналния градеж, с оригинален камък с разтвор по рецепта на технолог;
-
Стабилизиране на оригинален каменен зид на дълбока фуга с хоросан с разтвор по рецепта на технолог след проведено консервационно третиране: почистване на камъка и укрепване на градежа, по рецепта на технолог;
-
Стабилизиране на оригинален каменен зид на дълбока фуга с калов разтвор с разтвор по рецепта на технолог на максимално дълбока фуга;
-
Оригинален зид в субструкция-консервационно третиране-почистване на камъка и укрепване на градежа по рецепта на технолог;
-
Подмяна на всички разрушени и силно ерозирали тухли с нови, с размер 30/30/5 см.
-
По всички зидове се изпълнява изравняващ консервационен надзид, по контура на разположените на по-високо ниво помещения 1, 2, 3 и 4 който е с височина до 40 см;
-
Сигниране на предполагаем, изчезнал зид в настилка с валирана посипка от чакъл /цветът се приема от проектанта преди изпълнение/, изпълнена по методически указания, с едра фракция о 2,5 - 3 см, ограничена от метални лайсни.
-
Подовете на цялата сграда са третирани с посипка от чакъл дребна фракция, положена върху добре трамбована основа;
-
Около сградата е предвидена дренажна пътека, изпълнена от чакъл едра фракция с цвят приет от проектанта;
-
Сградата е достъпна за хора в неравностойно положение.
6.2.2.Под обект: Реконсервация и експониране на крепостна стена на територията на НАР „Абритус” гр.Разград.
6.2.2.1. КЪСНОАНТИЧЕН КАСТЕЛ АБРИТУС
Късноантичният кастел Абритус, край гр. Разград, е един от най-добре проучените археологически обекти в България. Векове наред този град е бил непознат за науката и местното население. Откриването му е голямо достижение за българската археологическа наука. С Решение № 193 от 3 декември 1984 г. на Бюрото на МС на Република България, той е обявен за археологически резерват.
В продължение на почти един век учените търсят античния град Абритус, описан от много летописци, особено във връзка с кръвопролитното сражение в околностите му през лятото на 251 г. между готи и римляни, когато загива римският император Траян Деций (249-251г.).
Абритус е град с международна известност. Първите проучвания на територията му са направени още през 1887г. (само девет години след освобождението на България от турското владичество) от Анание Явашов. В началото са открити старохристиянски базилики, като все още не е било ясно, че това е град Абритус. Най-рано е открита северозападната кула на укрепения град /кула №1/ - 1928г., отново от Явашов. Големите проучвания в Разградския Хисарлък започват през 1953г., като едва през 1954г. окончателно се доказва, че това е кастела Абритус. Началната буква „А" била грижливо издълбана върху челата на U-образните кули на северната порта и върху куртината на източната крепостна стена в непосредствена близост до Източната порта.
6.2.2.2. ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА И СТРОИТЕЛНИ ПЕРИОДИ НА КРЕПОСТНАТА СТЕНА НА КЪСНОАНТИЧЕН КАСТЕЛ АБРИТУС
Късноантичният град Абритус е имал мощна укрепителна система. Каменната стена дълга 1400 м е снабдена с четири порти и 35 изнесени навън кули с различна форма
- "U"- образни, правоъгълни и ветрилообразни и 9 потерни. Крепостните стени, следвайки конфигурацията на терена са широки от 2,10 до 2,85м. и заграждат пространство от 15 ха. През 1971 г. при разкопки по източната крепостна стена е открито заровено съкровище от 835 златни монети, датирано между 408 и 488 г., с обща тежина 4 кг.
Първите изследвания на укрепителната система на разградския Хисарлък са извършени от Анание Явашов през 1893г. и са ограничени като обхват и времетраене. Те основно са били съсредоточени около мястото на предполагаемата Южна порта, но тя така и не била открита. През 1904г. А.Явашов в статия съобщава резултатите от своите разкопки, като описва приблизително формата и размерите на крепостта. Той споменава за забелязаните от него по повърхността три порти /без източната/ и кулите с „валчеста форма", без да определя техния брой. През същата година К.Шкорпил публикува по-подробно описание на крепостта. Той нанася местата на 24 кули с полукръгла форма. През 1928, при строеж на пътя Шумен-Разград, случайно се попада на ъгловата северозападна кула /сега кула №1/. Тя е само частично разкрита и заснета и запазена от А.Явашов. За първи път чрез разкопки са придобити сигурни данни за строителните материали, техники, форма и размери на една кула от цялата система.
Археологически проучвания в периода 1953-1976г. Системни проучвания и разкопки на укрепителната система на Абритус започват през 1953г., отначало като спасителни, а след това като редовни, до 1976г. Първите изследвания са съсредоточени върху северната крепостна стена и принадлежащата й северна порта, кули, куртини, стълба и други съоръжения. През 1957г. се разкрива западната порта. В периода на 1961 г. са направени сондажи по целите южна и западна стени, като са установени местоположението на кулите и портите. Става ясно, че разстоянието между кулите, по западната и по южната страна, не е еднакво. Оказва се, че не всички кули на Абритус са U-образни, но има и правоъгълни, изцяло разположени по южната крепостна стена. На база на тези данни през следващите години започва системно разкриване отвън на кулите и куртините между тях. В периода 1970-1973г. се провеждат системни разкопки по цялото предполагаемо трасе на източната стена. Разкрити са всички правоъгълни кули, които са доста скъсени, понеже платформата пред тях е била твърде тясна. Успоредно с разкриването на крепостните стени се извършват и консервационни мероприятия, което позволява да се надникне в строежа на укрепителната система. Това са първите консервационно-реставрационни работи по крепостната стена на Абритус. Благодарение на тях днес се знае трасето на четирите крепостни стени, което следва особеностите на терена, формата и големината на затворената вътре, зад стените, застроена площ - около 150 декара-местоположението, плана и устройството на четирите порти, по една на всяка стена, на 35-те кули и разстоянията между тях, потерните и множеството напречни зидани канали в куртината, стълбите и други съоръжения.
Така става ясно, че укрепителната система на Абритус се характеризира с общо 35 кули, които са комбинация от четири типа кули, издадени напред от куртините:
-
Ъглови, ветрилообразни - 4 броя;
-
U-образни - 25 бр.
-
Правоъгълни - 2 броя, по южната стена;
-
Квадратни - 4 бр, по източната стена.
Височината на кулите, изчислена на база тяхната доказана, чрез археологическите разкопки, широчина, според проучвателите и според направените архитектурни реконструкции от арх.Ю.Фърков, е достигала до 16,63м.( или 56 римски стъпки) над нивото на прилежащия терен. Кулите са имали три етажа - два до площадката, и един над нея. Доказва се, че начинът на градеж на кулите и въобще цялата укрепителна система от типа на Абритус е характерна за провинциите Малка Скития и Долна Мизия.
Основните видове зидарии от първия период са :opus implectum и opus vittatum. Като строителни периоди могат да се отчетат три такива:
-
1-ви строителен период: III-IVb.- период на римския кастел Абритус -късноантичен период - построена е крепостната стена, както и основната част късноантичните сгради във вътрешността на римския кастел Абритус;
-
2-ри строителен период: V-VIb. - период на ранновизантийския град Абритус. Най-вероятно, по това време, при управлението на Юстиниан, са зазидани всички порти без Западната, както и потерните по куртините и правоъгълните кули.Грубият градеж от ломен камък контрастира на правилния квадров градеж от първия период.Градът загива след нападение на аварите;
-
3 -ти строителен период: VII—X в. - средновековен град Абритус, български период. Най- запазени следи от поселение от този период има на Хисарлъка, в неговата най-висока, източна част.
6.2.2.3. АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ
Степен на проученост
Крепостната стена на късноантичния кастел е почти изцяло проучена и документирана в периода 1953-1976г. Чрез системни археологически работи е разкритата цялата стена на Абритус. Непроучени, основно във вътрешната си част остават : Кули №8,29,34,35 и Куртини G, D.H.I.
Пагубно за археологическия обект е построяването на Завода за пеницилин, чиито сгради и до ден днешен заемат около 1/3 от територията на бившия град Абритус. Все още в сутерените на някои от обектите на Завода се съхраняват руините на късноантичния кастел Абритус.
Проведени КРР
Проведените консервационно-реставрационни работи по стената са извършени непосредствено след нейното разкриване в периода между 1967 и 1980г., под ръководството на НИПК с директор арх.Рачо Рачев. Участие в консервационните работи взема и арх.Анастас Караенев. Укрепена и третирана с консервационно надзиждане е цялата крепостна стена, с изключение на частите попаднали под сградите на Завода за антибиотици и под обслужващите него и Домостроителния комбинат пътища. Консервационните надзиди са с височина до 4,60м., като се е спазвал начина на изграждане: лицева зидария, но не от квадри, с пълнеж от камък и бетон. Зидовете завършват с циментова замазка, върху която е положен ред камъни без свързващо вещество. Изцяло е експонирана северната порта. На много места по куртините са оставени експозиционни прозорци, показващи начина на градеж на стената. Запазени и експонирани са част от елементите за отводняване на стената, а на други места, където това е било невъзможно, са изградени нови каменни барбакани. Около кула №16 /североизточна ъглова кула/ е експониран съществувалия непосредствено до южната стена ров. Всички потерни са с проведени КРР.
Физическо състояние на обекта и деструктивни процеси:
От 80-те години на миналия век, до днес, не са провеждани други планирани повторни консервационно-реставрационни работи. Консервационният надзид от 60-те години на XX век се е консолидирал с оригинала и е трудно различим от него. Липсата на сигнираща фуга допълнително допринася за дефиниране точната граница между стар и нов градеж.От тогава до днес, като се има пред вид и липсата на грижа за археологическия обект, в стената започват да се наблюдават деструктивни процеси. Изследването на част от крепостната стена е затруднено поради наличие на земни насипи с тревна, храстова и дървесна растителност почти по цялото протежение на вътрешната страна (в рамките на укрепения град), както и във вътрешността на част от кулите. В допълнение, земните маси и кореновата система нарушават стабилността на градежа, а на места (източна и западна крепостна стена) и до свличане на цели участъци от крепостната стена, което е и най-сериозният проблем на крепостната стена. Наблюдават се и други деструктивни процеси:
-
Най-често срещан проблем - свлечени участъци на консервационния надзид от предишната консервационна намеса (края на 60-те, началото на 70-те);
-
Ерозирала фугировка на консервационния надзид от предишната консервационна намеса (края на 60-те, началото на 70-те);
-
Разрушена структура на камъка в лицевата зидария и свличане на имплектума от консервационния надзид;
-
Свлечени участъци от оригиналния градеж;
-
Ерозирала фугировка в оригиналния градеж;
-
Ерозия на оригиналните тухли;
-
Пукнатини в градежа, в следствие на системно проникване на вода и замръзване, неовладяна растителност и натиск от земния насип;
-
Нарушена структура на камъка.
• Провеждане на аварийни „консервационни" намеси без проект от технолог.
6.2.2.4. ПРОЕКТ ЗА РЕКОНСЕРВАЦИЯ
6.2.2.4.1. Цели на проекта
Пред вид гореизложеното, настоящият проект си поставя следните цели:
-
Укрепване на разрушените участъци от стената и стабилизиране на компрометираните участъци;
-
Решаване проблемите със земния насип, който се намира зад стената, в рамките на града;
-
Почистване на субстанцията на стената от тревна и храстова растителност;
6.2.2.4.2. Реконсервационни мероприятия
За постигане на поставените пред проекта цели се предвижда провеждане на следните мероприятия:
-
Презиждане на свлечените участъци от консервационния надзид със съществуващ камък с разтвор по рецепта на технолог;
-
Презиждане/подзиждане на свлечен участък с оригинален камък с разтвор по рецепта на технолог, в участъците с оригинален градеж;
-
Отстраняване на ерозирала цименто-пясъчна фугировка в консервационния надзид и префугиране по рецепта на технолог;
-
Префугиране по рецепта на технолог на ерозирала фугировка в оригиналния градеж;
-
Почистване и укрепване на оригиналните тухли по рецепта на технолог;
-
Стабилизиране на градежа, в случаите с пукнатини, по рецепта на технолог;
-
Почистване и укрепване на оригиналния камък по рецепта на технолог;
-
Стабилизиране на градежа на максимално дълбока фуга с разтвор по рецепта на технолог;
-
Стабилизиране на градежа на имплектума и на лицевата зидария с разтвор по рецепта на технолог;
-
Изпълнение на изравняващ консервационен надзид от варовикови квадри и имплектум от натрошен камък със свързващо вещество по рецепта на технолог. Консервационният надзид с цел консолидиране на градежите се изпълнява в оригиналната техника от варовикови квадри с размери 28/33/25 см и имплектум от натрошен камък със свързващо вещество по рецепта на технолог и по методически указания на археолог и технолог. Размерите на квадрите са най-често срещаните оригинални каменни блокове намерени от ареолозите.
-
Изравняващият консервационен надзид по куртините никъде не надвишава 1,20м. (четири реда квадри). Новото надзиждане се основава на следните принципи:
-
над всички свлечени участъци, основно по източна и западна стени;
-
обобщаване силуета на стената за по-добро възприемане и по лесна поддръжка (един от основните проблеми е наличието на неовладяна растителност по широчината на стената, в зоната на имплектума, на местата със стъпаловидно третиране на надзида от първия консервационен период)
-
Консервационният надзид в горната си част (два реда квадри) действа и като дренаж. В долния му край е разположена дренажна тръба. Под този слой има полимербетонова замазка, изпълнена по рецепта на технолог. Тя се изпълнява след отстраняване на съществуващата циментова замазка. Новия надзид, имплектум и лицев зид, се обработват с разтвор за стабилизиране по рецепта на технолог. Същото третиране се предписва и за оригиналния каменен зид на хоросан - разтвора за стабилизиране е по рецета на технолог.
-
Горният слой (максимум 2 метра) на земния насип от вътрешната страна на крепостната стена се отстранява в присъствието на археолог. На указаните места, теренът се моделира и се оформя проход между вътрешното лице на крепостната стена и земния насип в укрепения град.
-
Оформя се терена във вътрешността на кулите, като се третира с тревна смеска;
-
По цялото протежение на крепостната стена се оформя дренажна ивица. Оформените проходи, вътрешността на кулите и ивицата от външната страна на стената се посипват с чакъл с дребна фракция о 1 - 1,5 см. Цветът се приема от проектанта преди изпълнение.
6.2.2.5. ПРОЕКТ ЗА ЕКСПОНИРАНЕ
6.2.2.5.1. Цели на проекта
-
Представяне на обекта по обозрим начин - възприемане на неговата цялост, очертания и функция;
-
Похватите използвани при експониране на обекта да са:
Сподели с приятели: |