Институтът по микробиология „Стефан Ангелов е национален научен център за микробиологични изследвания

Институтът е водещ в приложната микробиология – микробен биосинтез и биотехнологии. Провеждат се интензивни изследвания вобластта на генетиката, биохимията и ултраструктурата на микроорганизмите. физиологията и биосентетичните възможности на екстремофилни микроорганизми. Развива се микробната екология. В областта на инфекциозната миробиология се провеждат изследвания върху бактериалната патогенност и вирулентност, както и върху действието на нови антимикробни агенти от растителни, микробни и синтетични източници. Въвеждат се модерни методи за бактериологичен контрол на хранителни източници. В областта на общата вирусология се провеждат изследвания в нaправлението антивирусни вещества, свързани с проучвания върху механизмите на действие на вирусни инхибитори, както и върху вирусните протеини. Проучва се и етиологичната рoля на някои вируси при зaболявания у човека. Усилията в областта на имунологията са насочени главно към откриване на механизмите на автоимунитета и характеристиката на нови имуномодулатори (природни и синтетични). Успешно се развива математичното моделиране на микробиологичните процеси. Научните изследвания са в съответствие с модерните направления в биологичните науки, като биологично активни вещества и биотехнологии, молекулярна и клетъчна биология, биомедицина, екология и биоресурси. Те са в тясна връзка с националните приоритети: екология и околна среда, здравеопазване, селско стопанство и хранителна промишленост.

Научният състав на ИМКБ включва 89 души (над 30% на възраст под 35 години), от които 35 професори и доценти, 61 доктори, 6 доктори на науките.

Преподавателската дейност на Института включва подготовка на магистърски тези и докторанти, курсове за млади учени от Балканските страни в Ателие Пастьор, участие в програмата Леонардо да Винчи. Тринадесет учени четат лекции в 9 университета.

Изседванията се финансират от проекти, със средства от чуждестранни и български фондации и производствени фирми. Понастоящем се работи по над 30 проекта, финансирани от чуждестранни институции (7 Рамкова програма на Европейската комисия, НАТО, ЮНЕСКО, Института Пастьор, от правителството на Франция, правителството на Швейцария и от чуждестранни компании) и 40 проекта, финансирани от Националния съвет „Научни изследвания” при Министерството на образованието и науката, България.

Учените от Института участват в научни съвети, редколегии, съвети, организации и научни дружества у нас и в чужбина (между които СЗО, Международния съюз на микробиологичните дружества, Федерацията на европейските микробиологични дружества). Институтът е инициатор за създаването на Балканското дружество по микробиология. Осъществява се консултантска дейност в областта на здравеопазването, селското стопанство, хранителната промишленост, екологията и околната среда за много институции (правителствени, университети, частни фирми и т.н.). Учени от Института са включени в работата на много експертни групи като Експертния съвет за предпазване на населението от природни бедствия и катастрофи, Експертния съвет за епидемиологичен контрол на заразните болести и имунопрофилактика, Комисията за борба с полиомиелита към Министерството на здравеопазването и др

В областта на международното сътрудничество, дейността на Института е насочена към разработване на двустранни и многостранни договори и кандидатстване за нови договори от международни изследователски програми. Това допринася за финансовата подкрепа на научните разработки.

Учените от ИМикБ са търсени като партньори от различни чуждестранни научни организации, развойни центрове на фирми, отделни институти и лаборатории.

Изградени са изследователски мостове с Немския център за изследване на рака (Хайделберг) – по проблема онколитични вируси, с Университитета на Лайпциг и Техническия университет на Дрезден – по растителни клетъчни култури и биотехнологии, с Университета Витербо и Университета Павиа – нови ензими от антарктически микроорганизми, с Университет Стратклайд (Глазгоу) – биотехнологии от еукариотни микроорганизми, с Университета в Неапол – ензими от термофилни бактерии и с Института по селскостопански науки и рибовъдство (Гент) – контрол на хранителни продукти и др.

Международното сътрудничество се изразява и в разработки на дисертационни тези при съвместното ръководство на учени от ИМикБ и от инстититути от RIIP, CNRS (Франция) и др.


История на института

Институтът е основан на 7-ми март 1947 г. в отговор на необходимостта от национален научен център за съвременни изследвания в областта на бързо развиващата се микробиологична наука. Основател на Института и негов и пръв директор в продължение на 15години е видният български учен академик Стефан Ангелов. Първоначално институтът се състои от пет звена – бактериологично (за медицинска, селскостопанска и промишлена микробиология), протозоологично, вирусологично (изследвания на вирусите и вирусните заболявания при човека, животните и растенията), имунологично и биохимично. Ранният период от развитието на Института (1947-1962 г.) е свързан с работа по проблемите на инфекциозната патология на домашните животни и човека, осъществявани под ръководството на проф. С. Ангелов и неговия пръв сътрудник проф. Илия Куюмджиев. Значителни са постиженията в изучаването на етиологията и развитието на диагностични методи и препарати за имунопрофилактика на различни инфекциозни заболявания. Изследват се бактерии, микоплазми, L-форми, антибиозата, антибактериални медицински препарати, както и причинителите на протозойни инфекции. Акад. Владимир Марков поставя началото на проучванията в областта на инфекциозната имунология. Промишлената микробиология като направление в работата на института започва с изследванията на акад. Игнат Емануилов върху микробиологията на млякото и млечните продукти, биохимията и физиологията на млечнокиселите бактерии и приложението на бактериални ензими (протеинази) в производството на сирене. Започват и проучвания на филаментозните гъби като продуценти на биологично активни вещества. Към 1964 г. научната дейност на Института се групира около два основни проблема: І. Метаболизъм и биосинтез на микроорганизмите и тяхната регулация; ІІ. Природа и закономерности на взаимодействията между микро- и макроорганизмите. Оттогава до днес:

Днес сферите на компетентност в изследователската дейност на колектива на Института са: морфология и ултраструктура, генетика, биохимия, физиология и екология на микроорганизмите, микология, вирусология, инфекциозна микробиология и имунология. По-важните нови научни постижения включват:

В областта на инфекциозната бактериология – резултатите, свързани с туберкулозата, нарастващият брой зоонозни заболявания и хранителните инфекции. В института се провеждат молекулярно-епидемиологични изследвания върху разпространението на пандемичната туберкулоза в България. Разработена е полимеразно верижна реакция за бързо откриване на хранителни патогени в месо, мляко и техните продукти. Чревният вид Yersinia e избран за разработване на нова генерация живи ваксини. С помощта на молекулярно-генетични методи се проучва значението на вагиналните лактобацили за поддържане на вагиналното здраве, и ролята им в превенцията и терапията на бактриалните вагинози в България.

Основна насока на вирусологичните изследвания са антивирусни агенти, инхибитори на вирусната репликация. Развита е широкоспектърна антивирусна скрининг-система, в резултат на която са открити серия нови перспективни антивирусни вещества. Определят се молекулните механизми на действие на антивирусните препарати. Установени са няколко синергични комбинации на антивирусни препарати, високо ефективни срещу ентеровируси, инфлуенца А вирус, херпесвируси и Vaccinia virus. Охарактеризиран е нов тип вируциден дезинфектант за ръце. Получени са данни за ролята на хантавирусите в патогенезата на Балканската ендемична нефропатия. Проведено е молекулярно-епидемиологично изследване на папиломавирусите като етиологични агенти на рака на шийката на матката у нас. Представени са нови доказателства за ролята на невротропни вируси при инсулин-зависимия diabetes mellitus.

Изследванията в областта на имунологията са насочени към способността на Candida да предизвиква реактивен артрит, имуномодулиращите свойства на прирдни продукти и техни синтетични аналози, приложението на синтетични химерни антитела в случаи на автоимунни заболявания и получаването и изпитването на усъвършенствани имуноглобулинови препарати за приложение при септичен шок.

Най-значимите постижения в областта на приложната микробиология са разработването на технологии за получаването на важни за промишлеността и медицината биологично-активни вещества, аминокиселини, белтъци, каротеноиди, антибиотици, микробиална трансформация на стероиди и др. Във връзка с опазването на околната среда се разработват технологии за деградация на ароматни съединения, характеризират се гените, кодиращи експресията на свързаните с това ензими, изследва се приложението на повърхностно активни вещества в биоремедиацията. Идентифицирани са млечно-кисели бактерии от различни екологични ниши, създадени са многокомпонентни симбиотични стартерни култури за производство на здравословни млечни продукти и са охарактеризирани бактериоцините, продуцирани от млечно-киселите бактерии. От български горещи извори са изолирани нови бактериални видове, предствляващи нови филогенетични единици. Много от изолираните микроорганизми продуцират термостабилни ензими с важно значение за биотехнологията (нитрилаза, гелан лиаза, ксиланаза, липаза, циклодекстрин глюканотрансфераза). Проучват се и психрофилните микроорганизми, изолирани от проби от Антарктика и Арктика.