История на института

През 2007 г. се навършват 60 г. от създаването на Института по микробиология “Стефан Ангелов” към Българската академия на науките. Юбилеят ще бъде отбелязан с изложба (12-19 март 2007 г. в БАН, откриване – в 10.30 ч. на 12-ти март), тържествено събрание в Големия салон на БАН от 10.00 ч. на 14-ти март и научна сесия в Института по микробиология от 9.00 ч. на 15-ти март.

Институтът е основан като национален научен център от академик Стефан Ангелов на 7-ми март 1947 г. От основаването и до днес основните направления в работата са (1) изследвания, насочени към здравеопазването, селското стопанство и промишлеността; (2) обучение на докторанти и млади специалисти. През 2004 г. институтът бе приет като асоцииран член в семейството на Института Пастьор, Париж.

История на института

Институтът е основан в отговор на необходимостта от национално научно звено за съвременни изследвания в областта на бързо развиващата се микробиологична наука. Първоначално той се състои от пет звена – бактериологично (за медицинска, селскостопанска и промишлена микробиология), протозоологично, вирусологично (изследвания на вирусите и вирусните заболявания при човека, животните и растенията), имунологично и биохимично. По-ранният период от развитието на Института (1947-1962 г.) е свързан с актуалните след Втората световна война проблеми на инфекциозната патология на домашните животни и човека, осъществявани под ръководството на проф. С. Ангелов (директор на Института в продължение на 15 години) и неговия пръв сътрудник проф. Илия Куюмджиев. Значителни са постиженията в изучаването на етиологията и развитието на диагностични методи и препарати за имунопрофилактика на различни инфекциозни заболявания. Изследват се бактерии, микоплазми, L-форми, антибиозата, антибактериални медицински препарати, както и причинителите на протозойни инфекции. Акад. Владимир Марков поставя началото на проучванията в областта на инфекциозната имунология. Промишлената микробиология като направление в работата на института започва с изследванията на акад. Игнат Емануилов върху микробиологията на млякото и млечните продукти, биохимията и физиологията на млечнокиселите бактерии и приложението на бактериални ензими (протеинази) в производството на сирене. Започват и проучвания на филаментозните гъби като продуценти на биологично активни вещества. Към 1964 г. научната дейност на Института се групира около два основни проблема: І. Метаболизъм и биосинтез на микроорганизмите и тяхната регулация; ІІ. Природа и закономерности на взаимодействията между микро- и макроорганизмите.

Днес сферите на компетентност в изследователската дейност на колектива на Института са: морфология и ултраструктура, генетика, биохимия, физиология и екология на микроорганизмите, микология, вирусология, инфекциозна микробиология и имунология. По-важните нови научни постижения включват:

В областта на инфекциозната бактериология – резултатите, свързани с туберкулозата, нарастващият брой зоонозни заболявания и хранителните инфекции. В института се провеждат молекулярно-епидемиологични изследвания върху разпространението на пандемичната туберкулоза в България. Разработена е полимеразно верижна реакция за бързо откриване на хранителни патогени в месо, мляко и техните продукти. Чревният вид Yersinia e избран за разработване на нова генерация живи ваксини. С помощта на молекулярно-генетични методи се проучва значението на вагиналните лактобацили за поддържане на вагиналното здраве, и ролята им в превенцията и терапията на бактриалните вагинози в България.

Основна насока на вирусологичните изследвания са антивирусни агенти, инхибитори на вирусната репликация. Развита е широкоспектърна антивирусна скрининг-система, в резултат на която са открити серия нови перспективни антивирусни вещества. Определят се молекулните механизми на действие на антивирусните препарати. Установени са няколко синергични комбинации на антивирусни препарати, високо ефективни срещу ентеровируси, инфлуенца А вирус, херпесвируси и Vaccinia virus. Охарактеризиран е нов тип вируциден дезинфектант за ръце. Получени са данни за ролята на хантавирусите в патогенезата на Балканската ендемична нефропатия. Проведено е молекулярно-епидемиологично изследване на папиломавирусите като етиологични агенти на рака на шийката на матката у нас. Представени са нови доказателства за ролята на невротропни вируси при инсулин-зависимия diabetes mellitus.

Изследванията в областта на имунологията са насочени към способността на Candida да предизвиква реактивен артрит, имуномодулиращите свойства на прирдни продукти и техни синтетични аналози, приложението на синтетични химерни антитела в случаи на автоимунни заболявания и получаването и изпитването на усъвършенствани имуноглобулинови препарати за приложение при септичен шок.

Най-значимите постижения в областта на приложната микробиология са разработването на технологии за получаването на важни за промишлеността и медицината биологично-активни вещества, аминокиселини, белтъци, каротеноиди, антибиотици, микробиална трансформация на стероиди и др. Във връзка с опазването на околната среда се разработват технологии за деградация на ароматни съединения, характеризират се гените, кодиращи експресията на свързаните с това ензими, изследва се приложението на повърхностно активни вещества в биоремедиацията. Идентифицирани са млечно-кисели бактерии от различни екологични ниши, създадени са многокомпонентни симбиотични стартерни култури за производство на здравословни млечни продукти и са охарактеризирани бактериоцините, продуцирани от млечно-киселите бактерии. От български горещи извори са изолирани нови бактериални видове, предствляващи нови филогенетични единици. Много от изолираните микроорганизми продуцират термостабилни ензими с важно значение за биотехнологията (нитрилаза, гелан лиаза, ксиланаза, липаза, циклодекстрин глюканотрансфераза). Проучват се и психрофилните микроорганизми, изолирани от проби от Антарктика и Арктика.

Изседванията се финансират от проекти, със средства от чуждестранни и български фондации и производствени фирми. Понастоящем се работи по 33 проекта, финансирани от чуждестранни институции (2 от 6-та Рамкова програма на Европейската комисия, 9 от НАТО, 1 от ЮНЕСКО, 3 от Института Пастьор, 1 от правителството на Франция, 1 от правителството на Швейцария и 6 от чуждестранни компании) и 40 проекта, финансирани от Националния съвет „Научни изследвания” при Министерството на образованието и науката, България.

Преподавателската дейност на Института включва подготовка на докторанти (35 през последните 5 години), курсове за млади учени от Балканските страни в Ателие Пастьор, участие в програмата Леонардо да Винчи. Тринадесет учени четат лекции в 9 университета.