3) Когато дисциплината е посочена в групата дисциплини, които са за предишен курс от същата специалност, за да получите достъп до нея при записване през СУСИ, трябва да се избере радиобутона „Само тези към моя учебен план – останали“.
4 ) Когато дисциплината е посочена в групата дисциплини от друга специалност, за да получите достъп до нея при записване през СУСИ, трябва да се избере радиобутона „Само тези извън моя учебен план“, като в предложеното меню може да се избере специалността (за подробна информация вижте „Указания за записване на избираеми дисциплини през СУСИ“ ).
5) Когато дисциплината е част от профил, който дава професионална квалификация, СУСИ дава възможност тя да бъде открита по-лесно (вижте описанието в „Указания за записване на избираеми дисциплини през СУСИ“)
№
Заглавие
Ограничения
Хорариум
Кредити
Преподавател титуляр
Анотация
I КУРС
Избираемите дисциплини през учебната година трябва да носят минимум 9 кредита от Модул В
Модул В: Други избираеми дисциплини
3
Увод в археологията
(изпит)
фак
3+3
6
проф. д-р Костадин Рабаджиев; гл.ас. Ивайло Лозанов (ИФ)
Лекционният курс е посветен на археологията на Гърция (архаика, класика и елинизъм) и Рим (република и императорска епоха). Дискутирани са проблемите на генезиса и еволюцията на идеите във визуалните изкуства (скулптура, живопис, вазопис); художествени умения (ювелирство, глиптика, керамично производство); архитектура и градска среда; религиозни представи (свещено пространство и сгради за обредна дейност, образът на бога); погребални обреди и гробни съоръжения. В семинарните упражнения е направен опит да се обхване проблематиката на днешните български земи: археологическата интерпретация на тракийската култура и влиянията проследени от времето на гръцката колонизация (градовете по Западнопонтийския бряг) до римското завладяване и урбанизацията на тракийските провинции.
4
Увод в общото езикознание
(изпит)
фак
2+1
3
гл. ас. д-р Албена Мирчева; гл. ас. д-р Светлозара Лесева (ФСлФ)
Курсът представлява въвеждане в основните литературоведски идеи и понятия, които да послужат като база при по-нататъшното обучение на бъдещите филолози. В стегнат вид той запознава с класическото литературознание, с представите за това какво е литературата, как се променя литературното мислене във времето, за какви жанрове говорим, какво влагаме, когато използваме понятия като автор и читател. Съществен дял от курса са заниманията със съвременно литературознание, както и с тропи, фигури и стихознание. На семинарните занятия се работи с конкретни литературоведски текстове от автори, представители на школи като структурализма, Женевската школа, деконструкцията, семиотиката, рецептивната естетика и читателското литературознание.
5
Антични философски школи (изпит)
спец
4+0
4
доц. д-р Иван Христов (Богословски ф-т)
Целта на лекционния курс „Антични философски школи“ е да запознае студентите с класическите философски учения на Античността, като ги въведе в проблема за философията като начин на живот, предполагащ специфична организация, ритуали и култови действия. Излагането на учебния материал съчетава два подхода – проблемния и историческия, като водещ е първият. Курсът ще въведе бакалаврите класически филолози и в езика на гръцката философия. Те ще получат представа за нейните изразни средства – тропи и понятия, извеждащи гръцките думи извън кръга на техните обичайни значения. В курса се разискват проблеми, свързани с античните схващания за битието като сърцевина на философстването. Предмет на занятията са също религиозните, етическите и политически схващания на древните философи.
II КУРС
Избираемите дисциплини през учебната година трябва да носят минимум 18 кредита (от които 8 от учебна практика)
1
Университетски събития и дебати
(изпит)
спец
0+2
2
доц. д-р Невена Панова
Курсът „Университетски събития и дебати“ дава възможност на студентите да посещават като част от учебната си програма различни академични събития: лекции на български и чуждестранни гост-лектори (вкл. по програмата „Еразъм“), конференции, тържествени сесии, премиери на книги и др. Целта на курса е по този начин студентите по-активно и ангажирано да следят извънаудиторната академична дейност на Софийския университет (както и на други сродни институции) – и пряко свързана с изучаваната от тях специалност, и с по-общ хуманитарен профил.
2
"Закони" на Платон – проблеми на превода и интерпретация
(изпит)
спец
1+1
4
доц. д-р Невена Панова
Целта на лекционния курс към дисциплината „Закони“ на Платон – проблеми на превода и интерпретацията“ е да запознае студентите задълбочено с едно ключово за античната философска мисъл произведение – „Закони“ на Платон. За да бъде постигната тази цел, е необходимо студентите да бъдат въведени в контекста на старогръцката политическа философия, от една страна, и в особеностите на Платоновия стил, от друга.
3
История на Византия
(изпит)
фак
4+0
4
гл. ас. д-р Теодор Димитров (ИФ)
Лекционният курс има за задача да запознае студентите с основни аспекти от сложния и многопластов характер на византийското общество и култура. За целта специално вниание е отделено както на ключови моменти от политическата история, така и на специфични страни от социално-икономическото, културното и институционалното развитие на Византийската империя в периода ІV–ХV в.
4
Втори език – I част
(текуща оценка)
фак
0+4
4
–
5
Интелектуалците през Античността
(изпит)
спец
2+0
4
доц. д-р Николай Гочев
Курсът има за цел да предложи на магистрантите размисли относно възможността да се говори за фигура на интелектуалеца в античното общество. Въз основата на произведения на античната литература от различни жанрове се наблюдават възгледи, творчество и обществено присъствие, които правят възможна аналогията с ролята на интелектуалеца в модерния свят. Разсъждава се за културните условия, които позволяват появата на фигури, които наричаме интелекуалци. Изследва се модерната идея за “интелектуалец“.
ЗАБЕЛЕЖКА: Курсът е предназначен за магистранти от програма "Антична култура и литература", но се предлага и за бакалаври.
6
Увод в изследванията на Ренесанса и хуманизма
(изпит)
спец
2+0
4
доц. д-р Елия Маринова
Предмет на курса е общият увод в изследванията на новолатинската литература и хуманизма, които са предмет на засилен интерес от три десетилетия насам в ред западноевропейски университети; представянето на най-важните школи и теории за епохата и запознаването с хронологическите граници, географския обхват и основните жанрове на новолатинската литература. Голям брой часове е отделен за ренесансовия коментар и превод на класическите автори, за рецепцията на античната философия и реторика през Ренесанса. Предвидени са прочит и дискусии върху тясно филологическите студии на хуманистите, както и запознаване с тексткритическите методи и постижения на хуманистите.
7
Санскрит – I част
спец
2+2
4
хон. ас. Стефан Стефанов
В курса се разглеждат графика, фонетиката, фонологията и някои черти на морфологията и синтаксиса на санскрит. Студентите усвояват особеностите на индийската азбука деванагари в санскрит, съответната и общоприета транслитерация и транскрипция, еуфоничните правила за сливане сандхи, морфонологичните редувания на кореновия гласен, както и склоненията на съществителните, прилагателните и числителните имена и на местоименията, образуването на основите за активен и пасивен залог на глаголите от четирите тематични първи, четвърти, шести и десети глаголни класове и окончанията за активен и медиален залог за сегашно време, имперфект, потенциал и императив на тематичните глаголи.
8
Втори език (латински) – I част
(текуща оценка)
(не е за студенти по класическа филология)
фак
0+4
4
ас. Цветан Василев
Практическата дисциплина „Втори език – латински (Част II)” е избираема дисциплина в рамките на обучението в бакалавърската степен. Участниците в курса на обучение имат възможност да се запознаят и овладеят основите на латинската морфология. Посредством практическите упражнения с латински текст на участниците в курса се предлагат редица тематични единици, свързани с римската културоисторическа среда и с цивилизационния контекст на употребата на латинския език. Съществен елемент от обучението представлява повишаването на общата филологическа и хуманитаристична култура на студентите, на основата на постоянни връзки на латинския речников фонд с този на българския и на други съвременни езици.
Учебни практики
1
Участие в археологически разкопки и работа с музейни фондове
(изпит)
курс
0+60
8
ас. Николай шаранков
Целта на курса е да даде възможност на студентите да участват в археологически разкопки или да работят с музейни фондове. Така те затвърждават теоретични знания и придобиват нови практически компетенции за работа с основния инструментариум на съвременния изследовател на Античността. В курса на обучение по дисциплината се предвижда в рамките на три седмици студентите да участват в теренната работа на археологически обект или да съдействат за обработката на даден музеен фонд. Изпитът представлява обсъждане на изпълнените от студента задачи, на неговата практическа работа, както и на представяне-дискусия на новите му умения и знания в контекста на образованието му като цяло.
2
Обработка на специализирани библиотечни фондове (изпит)
курс
0+60
8
доц. д-р Невена Панова
Курсът дава възможност на студентите да участват в обработката на специализирани библиотечни фондове (книжни и/ или електронни). Така те придобиват практически компетентности за работа с основния инструментариум на съвременния изследовател на Античността. Предвижда се в рамките на три седмици студентите да съдействат за обработката на фонда на филиалната библиотека към Катедрата по класическа филология на СУ или на друга специализирана библиотека по преценка на преподавателя. В рамките на практиките се възлагат и задачи за самостоятелно изпълнение. Изпитът представлява обсъждане на изпълнените задачи, на практическата работа и представяне-дискусия на новите му умения за работа със специализирани библиотечни фондове.
III КУРС
Избираемите дисциплини през учебната година трябва да носят минимум 15 кредита
1
Антична метрика и проблеми на метрическия превод – І част
(изпит)
Спец.
0+2
2
ас. Доротея Табакова
Курсът е посветен на проблемите на стихотворния превод. Основна тема е съотношението между различните системи на стихосложение в старогръцката и българската литератури. Лекционната част на курса въвежда в основна терминология, понятия и техники на стихознанието като наука и прави връзка между стиховедските наблюдения над античната поезия и драма и проблемите на превода им на съвременни езици.Семинарната част представлява практически анализ на някои традиционни преводи на старогръцка мерена реч с оглед на приложените метрически техники, както и практическо приложение на тези техники за създаване на нови преводи.
Заб.Изисква се завършен II курс.
Възможност за избор от IV курс Класическа филология
2
Гръцка и латинска епиграфика
(изпит)
спец
4+2
6
ас. Николай Шаранков
Курсът дава основни познания по епиграфика, представя съвременните методи за изследване на надписите и изгражда у студентите умения за самостоятелна работа с епиграфски паметници на старогръцки и латински език. Акцентът пада върху различните типове антични и средновековни епиграфски паметници от българските земи. Отделя се специално внимание на навлизането и употребите на писмеността, на процесите на елинизация и романизация на местното население и на връзките на различните типове надписи със специфични етноезикови и социални групи.
3
Проблеми на историческата граматика на латинския език
(изпит)
спец
2+0
2
гл. ас. д-р Димитър Илиев
Целта на курса е да разшири познанията на студентите за развитието на латинския език от следкласическия период и промените, настъпили постепенно в него. Разглеждат се особеностите на късния език на различни нива – фонетика, морфология, синтаксис, лексика. Езиковите промени се проследяват чрез анализиране на латински литературни текстове и надписи. Акцентира се върху обвързаността на отклоненията от класическата норма с епохата на съставяне на текста, географския ареал, образованието и общественото положение на автора.
4
Старогръцката литература през епохата на архаиката
(изпит)
спец
1+1
4
доц. д-р Невена Панова
Целта на лекционния курс е да запознае студентите с паметниците и характера на старогръцката литература от периода VIII–VI в. пр.Хр. Разискват се специфични въпроси, отнасящи се до жанра на разглежданите паметници и възгледите за литературата, засвидетелствани в тях. На семинарните упражнения се работи с преводни и/или оригинални текстове на авторите. Студентите надграждат уменията си за разбиране и коментиране на старогръцката литература. Обръща се внимание на основните езикови и стилистични особености на разглежданите жанрове и на възможните изследователски перспективи за тяхното проучване. Студентите се насочват към теми на курсови работи, при които се интерпретира специализирано отделно произведение или група фрагменти. ЗАБЕЛЕЖКА: Курсът се предлага и за магистърска програма "Антична култура и литература".
5
Психология
фак
3+0
3
проф. дпсн Соня Карабельова
Дисциплината „Психология“ има за цел да запознае студентите със съвременните виждания в областта на социалната психология. Дисциплината представя въпросите, свързани с познаването на хората, оформянето на впечатленията за другите или социалната перцепция. Структурата на отделните тематични направления обяснява някои от основните причини, водещите нагласи, ценности и мотиви в поведението на отделните хора, начините на мислене, комуникативните умения, междукултурните различия. Подборът на темите е насочен към създаване на основа, която може да се използва за допълване на познанията на студентите съобразно техните интереси и цели.
Византийската реторика, която се развива в продължение на повече от хилядолетие, е част от цялостната европейска реторическа традиция. Благодарение на усилията на поколения византийски хуманисти от времето на Константин Велики до Константин ХІ Палеолог до нас са достигнали произведенията на огромната част от античните реторически трактати и ораторски произведения, и ценните схолии към тях. Жанрът с най-голямо разпространение са различните подвидове на епидейктиката – енкомиони, епитафии, монодии, „владетелски огледала“, екфрасиси. Политическата тематика в тях заема основно и важно място. В курса са включени и няколко занятия, посветени на старобългарската реторика и ораторско изкуство. Културата на средновековната българска държава е в пряка взаимовръзка с тази на Византия.
9
Втори език (латински) – III част
(текуща оценка)
(не е за студенти по класическа филология)
фак
0+4
4
ас. Цветан Василев
Дисциплини за предишен курс, но се предлагат и за студенти, които не са ги прослушали
1
Увод в изследванията на Ренесанса и хуманизма
(изпит)
спец
2+0
4
доц. д-р Елия Маринова
Предмет на курса е общият увод в изследванията на новолатинската литература и хуманизма, които са предмет на засилен интерес от три десетилетия насам в ред западноевропейски университети; представянето на най-важните школи и теории за епохата и запознаването с хронологическите граници, географския обхват и основните жанрове на новолатинската литература. Голям брой часове е отделен за ренесансовия коментар и превод на класическите автори, за рецепцията на античната философия и реторика през Ренесанса. Предвидени са прочит и дискусии върху тясно филологическите студии на хуманистите, както и запознаване с тексткритическите методи и постижения на хуманистите.
IV КУРС
Избираемите дисциплини през учебната година трябва да носят минимум 22 кредита
1
История на средновековния латински Запад
(изпит)
спец
2+0
4
доц. д-р Александър Николов
Курсът лекции по „История на средновековния латински Запад“ представя основни проблеми и личности от историята на средновековния латински Запад в общоприетите хронологически рамки между IV и XV в. Програмата дава обща представа за разглежданата проблематика с акцент върху етническите, политическите и културни взаимоотношения. Лекциите са организирани по общи проблеми, като там, където е възможно и нужно, се набляга върху историята на отделни страни или региони от средновековна латинска Европа, а именно върху историята на Западна и Централна Европа, които формират латинска Европа, а също и контактите й със съседните цивилизации: славяновизантийския Изток, ислямската цивилизация в Средиземноморието и евразийското номадско пространство. Представят се и някои етнически и лингвистични теми, свързани с етническите и културни процеси в средновековна латинска Европа.
2
Втори език – V част
(текуща оценка)
фак
0+4
4
–
3
Втори език (латински) – V част
(текуща оценка)
(не е за студенти по класическа филология)
фак
0+4
4
ас. Цветан Василев
4
Античността в произведенията на художествената литература и естетическата теория в Европа XVI–XX век
(изпит)
курс
4+0
4
доц. д-р Николай Гочев
Курсът има за цел да допълни знанията на магистрантите за присъствието на античното наследство в европейската културна традиция. Програмата вече съдържа курсове по средновековна и ренесансова култура и литература, които предполагат разяснение на начина, по който тези епохи използват античното наследство. Предлаганията курс ще се опита да ги продължи, като се занимае с присъствието на античността в произведенията на някои най-влиятелни европейски мислители и писатели на Европа от вековете след реформацията и османските завоевания.
Дисциплини, предназначени за ПК "Учител"
1
Методика на чуждоезиковото обучение
(изпит)
курс
2+3
5
ас. Глория Бакърджиева
Целта на лекционния курскъм дисциплината «Методика на обучение по класическите езици» е да запознае студентите с теорията и практиката на езиковото образование в античността и да ги свърже с настоящата реалност на класическото образование.
В семинарите към дисциплината «Методика на обучение по класическите езици» се работи с оригиналните извори на сведения на латински и старогръцки език. Целта е студентите да имат досег не само с наличната информация, но и с езика, на който образователните идеи са възникнали.
В курса на обучение по дисциплината «Методика на обучение по класическите езици» е предвидена …една разработка.
В лекционния курс «Преглед на теорията и практиката на езиковото образование в античността» на дисциплината«Методика на обучение по класическите езици» се разискват проблеми, свързани с методите на преподаване на класическите езици като говорими и като мъртви и възможностите за използване на историческото наследство при обучението в днешно време. Предмет на занятията са и анализи на подходите при обучение по класически езици и съпоставката им с методите на обучение по говорими езици днес.
В семинарите придобитите в лекционния курс теоретични знания се използват като основа за изводи относно практическата работа по обучение по класическите езици в настоящата ситуация на класическото образование у нас.
2
Аудио-визуални и информационни технологии в обучението
(изпит)
курс
0+1
2
ас. д-р Симеон Хинковски
Курсът по Аудиовизуални и информационни технологии в образованието има за цел да разбие поставените стереотипи на обучение в едноименния курс и да предложи на студентите от ФКНФ на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ един изцяло нов поглед върху съпътстващите ги технически средства, целящ основно насочване на вниманието върху чисто практичната гледна точка. Курсът се състои от 15 учебни часа, разпределени равномерно в един семестър и включва теоретична и практическа подготовка за работа с различни аудиовизуални средства. В течение на времето всеки от посещаващите курса има възможност за изява на собствените си художествени и технически способности, така че да развие умението си в дадената област.
В курса Аудиовизуални и информационни технологии в образованиетосе разискват проблеми, свързани с подготовката на учителя за часа, в който се предвижда използване на звуково и/или видео онагледяване, както на преподавания учебен материал, така и за проверка на знанията.
3
Хоспитиране
(изпит)
курс
0+2
2
ас. Глория Бакърджиева
В семинарите към дисциплината «Хоспитиране» се работи с наблюденията от уроците, на които студентите присъстват, като се обсъжда всеки аспект от дейността на преподавателя в клас и взаимодействието му с учениците. Целта е студентите да натрупат лично преживяни впечатления и да достигнат до свои собствени изводи за приложението на дидактическата теория в учебната практика.
В курса на обучение по дисциплината «Хоспитиране»са предвидени 15 разработки от наблюдаваната работа в часовете.
В семинарите придобитите в лекционния курс теоретични знания се използват за анализ и оценка на наблюдаваната преподавателска дейност и дискусии по основните положения на дидактиката на класическите езици.
Текуща педагогическа практика
курс
0+3
3
ас. Глория Бакърджиева
В семинарите към дисциплината «Текуща педагогическа практика» се работи с подготвените от студентите наблюдения, планове на уроците, които изнасят и педагогически есета. Целта е студентите да усетят характера на преподавателската дейност и да придобият навици за нейната подготовка, а също и за възможно най-обективна оценка на ситуациите, в които попадат, както и самооценка.
В курса на обучение по дисциплината «Текуща педагогическа практика» са предвидени десет разработки на педагогически есета.
Дисциплини за предишен курс, но се предлагат и за студенти, които не са ги прослушали
1
Антична метрика и проблеми на метрическия превод – І част
(изпит)
Спец.
0+2
2
ас. Доротея Табакова
Курсът е посветен на проблемите на стихотворния превод. Основна тема е съотношението между различните системи на стихосложение в старогръцката и българската литератури. Лекционната част на курса въвежда в основна терминология, понятия и техники на стихознанието като наука и прави връзка между стиховедските наблюдения над античната поезия и драма и проблемите на превода им на съвременни езици.Семинарната част представлява практически анализ на някои традиционни преводи на старогръцка мерена реч с оглед на приложените метрически техники, както и практическо приложение на тези техники за създаване на нови преводи.
2
Увод в изследванията на Ренесанса и хуманизма
(изпит)
спец
2+0
4
доц. д-р Елия Маринова
Предмет на курса е общият увод в изследванията на новолатинската литература и хуманизма, които са предмет на засилен интерес от три десетилетия насам в ред западноевропейски университети; представянето на най-важните школи и теории за епохата и запознаването с хронологическите граници, географския обхват и основните жанрове на новолатинската литература. Голям брой часове е отделен за ренесансовия коментар и превод на класическите автори, за рецепцията на античната философия и реторика през Ренесанса. Предвидени са прочит и дискусии върху тясно филологическите студии на хуманистите, както и запознаване с тексткритическите методи и постижения на хуманистите.
