Издава: рзи – Плевен дирекция „Надзор на заразните болести“

Разработването на собствени програми и прилагането на чуждестранен опит за контрол на туберкулозата в България доведе до намаляване на заболеваемостта още през втората половина на миналия век, като достигна до 25,1 на 100 000 през 1990г. Поради редица причини, свързани с промените в страната ни заболеваемостта от туберкулоза се увеличи, като през 1998г. се стигна до 49,9 на 100 000. През последните години се наблюдава негативна тенденция на зачестяване на тежките форми на белодробна туберкулоза, на пациенти с мултирезистентна форма и нарастване на заболеваемостта от туберкулоза при децата. Сред населението се очертават няколко групи, които са най-уязвими за развитие на туберкулазата:

• 
  ромска общност;
  
• 
  деца на улицата;
  
• 
  лица с алкохолна и наркотична зависимост;
  
• 
  бежанци и търсещи убежище;
  
• 
  лица, живеещи с ХИВ/СПИН;
  
• 
  затворени колективи и лица, лишени от свобода.
  

 Запомнете! Не при всяко попадане на туберкулозни бактерии в организма на човека се развива заболяване. Практически всеки от нас се среща с туберкулозни бактерии, но заболява една малка част от хората. Около 22% от хората, които са били изложени на продължителен контакт с туберкулозната бактерия, се заразяват. От тях само една малка част - около 10%, развиват заболяването на даден етап от живота си. Дали човек ще развие заболяването или не, зависи в голяма степен от естествените съпротивителни сили на организма. Повечето от хората остават само носители на бактерията и никога не развиват заболяването. При тях имунната система успява да се справи с туберкулозната бактерия и тя остава в латентен вид в организма, т. нар. латентна туберкулозна инфекция. Такива хора не могат да заразяват с туберкулоза други хора, но биха могли на даден етап, в резултат на влошаване състоянието на имунната система, да развият активна туберкулоза. Латентната туберкулозна инфекция се установява основно с наличието на хиперергичен кожен туберкулинов тест на Манту, при отсъствието на клинични, микробиологични и лабораторни белези за активност. Лечение при латентната туберкулоза се предприема за да се предотврати развитието на активна туберкулоза в бъдеще. Стандартният курс на лечение при нея обичайно използва само един противотуберкулозен медикамент.

 Злоупотреба с алкохол, тютюнопушене;

 Съпътстващи хронични заболявания;

 Намалени защитни сили на организма поради различни причини;

 Пребиваване продължително време в затворени колективи;

 Заразеност с вируса, причиняващ СПИН.

 Храчки – особено когато в тях се появи кръв;

 Повишена температура – продължително температурно състояние;

 Нощно изпотяване;

 Болки в гърдите – засилващи се при дишане и кашлица;

 Отпадналост и безсилие;

 Безапетитие;

 Отслабване на тегло.

Понякога болестта може да се развие незабелязано. През този „скрит период” заразата прониква в голям брой хора, които живеят, работят, учат или са в контакт с болния. Новите болни също са източник на зараза и те могат да заразят други. Установено е, че за една година болен може да зарази 20 души, ако не се лекува.

Важно! Ако имате някои от горепосочените оплаквания, незабавно потърсете съвет от лекар.



Диагностика
За да се установи дали сте болен от туберкулоза, е необходимо микробиологично изследване на храчка или на подходящ биологичен материал за откриване на причинителя, както и провеждане на кожна туберкулинова проба (тест на Манту). Може да се наложи рентгеново изследване на гръден кош. За по-сигурна и бърза диагноза в последно време се прилагат съвременни молекулярно-биологични методи.



Лечение на туберкулозата
Туберкулозата е лечима, особено при ранното й откриване.

В България средствата за диагностика, болничният престой и лекарствата за лечение на болните с туберкулоза и на лицата с латентна инфекция се осигуряват от бюджета на Министерство на здравеопазването и са напълно безплатни за пациентите.

Пациент, който приема редовно предписаните му лекарства, бързо престава да бъде заразен и не представлява риск за останалите. Туберкулозата е лечимо заболяване, когато пациентът провежда своевременно и правилно лечение минимум шест месеца. През първите два месеца (интензивна фаза) лечението обичайно се провежда в болнична обстановка за пациентите с доказани туберкулозни бактерии при микробиологично изследване на храчките им, с комбинация от четири лекарства. Броят на приеманите лекарства се намалява след приключването на този период и в следващата, т.нар. продължителна фаза, която обичайно трае четири месеца, лечението се провежда в амбулаторни условия. Дори когато се почувствате добре скоро след началото на лечението, в никакъв случай не трябва самоволно да прекратите редовното приемане на лекарствата, а да завършите целия курс на лечение съгласно уточнените срокове. Прекъсването на лечението може да доведе до възобновяване на инфекцията, повишен риск за заразяване на близките Ви и, което е най-опасно, преминаване на туберкулозата в по-тежки (резистентни) форми, които не се повлияват от обичайните лекарства. Лечението на такива форми е много продължително, с повече странични ефекти и по-често е неуспешно.
Профилактиката на заболяването включва:

 Ваксиниране с БЦЖ ваксина след 48-ия час от раждането на бебето и реимунизиране при показания - на 7, 11 и 17-годишна възраст;

 Поддържане на естествените съпротивителни възможности на организма чрез: пълноценно хранене, богато на белтъчини и витамини (месо, мляко и млечни продукти, риба, пресни плодове и зеленчуци); редовно практикуване на физически упражнения и туризъм;

 Отказване от тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и употреба на психоактивни вещества (наркотици);

 Поддържане на добра лична и обществена хигиена;

 Консумиране само на хранителни продукти (месо, мляко и яйца), преминали ветеринарно-санитарен контрол;

 Приемане на лекарственото средство Изонид (Римицид) при лица с латентна туберкулозна инфекция.

 Незабавно консултиране с лекар при установяване на някои от симптомите на болестта, а също така и при съпътстващи заболявания или прекарани наскоро инфекции.

Важно средство за предпазване от туберкулоза е прилагането на БЦЖ-ваксина. Ваксината е задължителна съобразно Имунизационния календар на Република България. Първичната имунизация се прави още в първите дни от живота на детето - поставя до 48-ия час след раждането на бебето. Новородените се имунизират в родилния дом, преди изписването им. На 7-месечна възраст се прави проверка за постваксинален белег. Децата без белег се изследват с проба на Манту и при отрицателна реакция се имунизират отново. На 7, 11 и 17 години се извършва реимунизация против туберкулоза след проверка с проба на Манту. При отрицателна реакция са извършва ваксинация с БЦЖ.