Изготвил: йоана иванова специалност: мт
Изтегляне 66 Kb.
|
Изготвил: ЙОАНА ИВАНОВА Специалност: МТ II курс
Дата: 16.10.2011 Ценности и ценностна система. Ценностна ориентация на личността. Ценността е ключова категория във всички сфери на живота и нейната история се заражда с появата на човечеството. Бавното формиране на ценностната ориентация при хората бележи дългия път в развитието на човешкото съзнание. Значението на ценностите и тяхното формиране се дефинира по различен начин в зависимост от гледната точка. Ценностната система е строго индивидуална за всеки човек и е пряко свързана с морала, етиката, съвестта и разума, от една страна, като продукти на възпитанието и от друга, като регулатори на отношенията между хората в групите и обществото. Съвместяването на човешките дейности означава съвместяване на ценностни системи. Според Милтън Рокийч, ценността е : „…устойчиво убеждение, определен начин на поведение или статус…” Правейки емпирични изследвания и опити да обясни разликата между начин на поведение и статус на съществуване, Рокийч разработва форма за анализ на ценностите. За целта той ги разделя на : инструментални – разглеждани като средства чрез които се постигат целите и крайни /цели/. Инструменталните са свързани с поведенията, а крайните – със статусите на съществуване. Инструменталните ценности са:
Крайни ценности:
Инструменталните ценности са алтернативни поведения, чрез които се постига целта, въплътена в крайните ценности. Други изследователи в това отношение са Шварц и Билски, които обособяват 11 типа ценности. Тези ценности ги разглеждат едновременно като инструментални и крайни, а именно:
„Ценностната ориентация на човека като амалгама от преживяно, натрупано, формирано отношение към света и присъщите му компоненти е основната сила, която насочва неговите въжделения, мисли, чувства, страсти, постъпки и пр. В това отношение социалният и личностният живот, икономиката и политиката, семейството и училището, изкуството и религията, културата и науката, моралът и правото могат да бъдат разглеждани като съвкупности от ценности, създавани и пресявани във времето и йерархизирани по целенасочен или стихиен начин.” Категорично определение за ценността в най-общ план или конкретно в организационен контекст е трудно да бъде дадено, защото динамично променящият се живот налага и промени в приоритетите на хората. Това поставя въпроса какви са водещите ценности във фирмената култура и как да се открият най-важните ценностни характеристики в управленското общуване. Научната литература тълкува ценността като понятие, при което се акцентира на връзката между индивида и онова, което е от основно значение за него в живота му: „Ценност е всичко онова, което има стойност и значение за хората…” Изграждането на най-важните ценности се осъществява като резултат от организацията на човека в различните видове общности: родов свят, свят на народността, нация и общността на всички хора /универсални човешки ценности/. С времето развитието на обществото изтласква на преден план нови ценности и е трудно да се намери хармония между традиционния и съвременния морал и да се отсее най-ценното и пригодимото за новите отношения. Модерен морал→ модерност →индивидуалност→свобода на избор В човешкото съзнание се налага идеята, че ценностите не се свързват вече само с колективното благо, а с правото на всеки отделен човек да получи онова, което му се полага заради неговите способности. Колективните ценности се подчиняват на индивидуалните и обратно. Необходимостта от съвпадане между индивидуалните и колективните ценности е основен приоритет и в съвременното управление. Като водещи ценности в дейността на ефективните фирми доминират:
Във връзка с ценностите и управлението на човешките ресурси,от особена значимост е въпроса с междуценностните конфликти. Те обикновено се разглеждат в три групи: личностни, междуличностни и ценностни конфликти, възникващи между личността и организацията. Личностния ценностен конфликт, обикновено преминаващ в стрес, е налице, когато значими за личността инструментални или крайни ценности изискват взаимно-изключващи се поведения. Междуличностните ценностни конфликти са така наречените персонални сблъсъци, и то не само на работното място. Третия тип ценностни конфликти е свързан с корпоративната или фирмена култура. Изследвания, направени в САЩ и Израел, показват различията в структурата на ценностите, в зависимост от пола на индивида. За мъжете, ценностите, оказващи по-голямо значение са :
Проблемът за ценностите е свързан с етиката и моралът в организацията. Един от основоположниците на систематичните изследвания на етиката, от гледна точка на ценностите е Лорънс Калбърг. Според него, човешките ценности „узряват” постепенно, но не всеки човек се придвижва до висшите фази. Първата фаза, според Калбърг, ключова роля имат потребностите. Втората фаза включва идеята за справедливост. Тук индивидът се интересува от това как групата или обществото са определили кое е добро и зло. Третата фаза включва идеята за справедливостта и осмисля проблемите за равенство, като взаимността, честността и др. Понятието „социални нагласи” е въведено от Томас Изманиецки през 1918г. Социалните нагласи имат 3 структурни компонента, а именно : -когнитивен -оценъчен
Функциите им са :
Нагласите изискват свои специфични условия. Те са :
Основните нагласи определят отношенията към хората, т.е. техните взаимоотношения. Уилиам Шутс изследва времето, прекарано взаимно между хората, т.е. един към друг. Според него индивидите биват повече привързани и по-малко привързани един към друг. Освен това, хората се различават и според стремежа си да влияят на другите индивиди. Според един автор, хората имат 3 вида потребности. Те са:
Ценностите са организирани в ценностна система, която е трайна организация на убеждение, на предпочитания начин на поведение. Ценностната ориентация е определена насоченост на личността към определени ценности.Тя се формира, когато личността я осъзнае, т.е. тя е когнитивна структура с динамичен процес. Според някои автори, ценностната система е „мотивационно писмо” на личността ,тя е свързана с важността на дейността. Функциите на ценностите са:
Според немският философ Хайнрих Рикерт всеки един субект, експонира ценностите в придобиването на определени блага, по този начин личността си поставя една цел и определен стремеж, когато тя бъде постигната, човекът достига до завършек, тоест стремежът също достига своя завършек. На практика съвременното общество, образно да се каже е достигнало своя завършек, тъй като материализмът е издигнат в култ над другите чисто човешки черти от характера на човека. Съвременната личност, живееща в XXІ в. е трансформирала своите отколешни виждания и е изменила ценностната си система, където за самата нея сега е най-важно да бъде свободна, изповядваща свои, различни ценностни виждания ”от човека до него”. Тази свобода, съвременният човек издига в пиедестал и открива различни измерения в своята ценностна система. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 66 Kb. Сподели с приятели:
|