ДРЕВНИТЕ МАГЬОСНИЦИ: ВЪВЕДЕНИЕ

9
— Това е стремежът към свобода, свободата да възприемаш без вманиаченост всичко, което е в човешките възможности. Казвам ти, че днешните магьосници търсят абстрактното, понеже те търсят свобода;
конкретните облаги не ги интересуват. За разлика от древните те нямат и социални функции. Затова никога няма да ги срещнеш в ролята на обществени ясновидци или магьосници на служба.
— Значи миналото няма стойност за съвременните магьосници?
— Стойност несъмнено има. Но настроенията на това минало не ни допадат. Аз лично ненавиждам мрачните и болезнени страни на съзнанието; обичам безкрайността на мисълта. Все пак, независимо от предпочитанията си, не мога да отрека заслугите на древните магьосници, защото те първи са открили и направили всичко, което знаем и вършим днес.
Дон Хуан обясни, че най-важното им постижение било сетивното възприемане на енергийната същност на нещата. Това прозрение било толкова значително, че се превърнало в основна предпоставка за магьосничеството. В наши дни, след дългогодишно обучение и упражняване, магьосниците действително придобиват способността да възприемат сетивно същността на нещата — способност, която наричат виждане.
— Какво би означавало за мен да възприемам енергийната същност на нещата? — попитах дон Хуан веднъж.
— Би означавало да възприемаш енергията директно — отвърна той. — Като изолираш социалната страна на възприятието, ще виждаш същността на всяко нещо. Всичко, което възприемаме сетивно, е енергия, но тъй като това не става директно, ние преработваме нашето възприятие, за да пасне на определен калъп. Този калъп е социалната страна, която ще трябва да отделиш.
— А защо да я отделям?
— Защото тя преднамерено стеснява обсега на нашите възприятия и ни кара да вярваме, че не съществува нищо друго освен калъпа, към който ги нагаждаме. Убеден съм, че за да оцелее човек днес, трябва да промени социалната основа на възприятията си.
— Какво представлява тази социална основа, дон Хуан?
— Това всъщност е безспорният факт, че светът се състои от конкретни обекти. Наричам го социална основа, понеже всички хора

10
полагат неимоверни усилия, за да ни накарат да възприемаме света по този начин.
— В такъв случай как трябва да го възприемаме?
— Всичко е енергия. Цялата вселена е енергия. Социална основа на нашето възприятие трябва да бъде безспорният факт, че нищо друго не съществува. И е нужно да се положат огромни усилия, за да започнем да възприемаме енергията като такава. Тогава ще имаме и двете възможности на свое разположение.
— А може ли човек да бъде обучен по този начин? — попитах аз.
Дон Хуан отвърна, че това не само е изпълнимо, но и че заниманията му с мен и с останалите му чираци се свеждали тъкмо до тази задача. Той ни обучаваше на нов начин на възприемане, първо,
като ни караше да осъзнаем, че възприемателната ни способност е нагодена към определен калъп, и второ, като рязко ни тласваше в състояния, при които възприемахме енергията директно. Както ме увери, въпросният метод много наподобяваше онзи, чрез който се научаваме да възприемаме света на нашето ежедневие.
Според дон Хуан принудата да се нагаждахме към социалния калъп се обезсилва веднага щом осъзнаем, че сме получили този калъп като наследство от предшествениците си, без да сме се потрудили да го изследваме.
— Възприемането на един свят от солидни обекти с положителни или отрицателни свойства трябва да е било жизнено важно за оцеляването на нашите прадеди — отбелязва той. — И след като този начин на възприемане е господствал векове наред, сега ние сме принудени да вярваме, че светът се състои от обекти.
— Не мога да си представя света другояче, дон Хуан —
протестирах аз. — Той несъмнено е изграден от обекти. За доказателство е достатъчно да се блъснем в някой от тях.
— Разбира се, че е изграден от обекти. По този въпрос няма спор.
— За какво говориш тогава?
— Казвам ти, че светът се състои, на първо място, от енергия и чак след тава от обекти. Ако не тръгнем от условието, че светът е енергиен, никога не ще можем да възприемаме енергията директно.
Винаги сме били възпирани от безспорния факт, който ти току-що изтъкна — твърдостта на обектите.

11
Доводите му напълно ме смаяха. По онова време разумът ми просто отхвърляше всеки друг начин за осъзнаване на света, който се различаваше от вече познатия ми. Но твърденията на дон Хуан и идеите, които се опитваше да изложи пред мен, бяха толкова необичайни, че макар и да не ги приемах, не можех и да ги отхвърля.
— Ние възприемаме света така, както правят хищниците — каза ми той веднъж — Много ефикасен метод да прецениш и определиш кое служи за храна и кое представлява опасност. Но това не е единственият достъпен за нас начин на възприемане. Има и друг, и тъкмо него се старая да ти разкрия: директното възприемане на същността на всяко нещо, на самата енергия. Това ще ни, даде възможност да разберем, определим и опишем света със съвършено нови средства, много по-сложни и вълнуващи.
Такова бе твърдението на дон Хуан. А по-сложните средства, за които говореше, му бяха предадени от неговите предшественици; тези средства отговарят на магически истини, които са лишени от рационална основа и нямат никаква връзка с ежедневната реалност, но представляват неоспорими факти за магьосниците, които възприемат енергията директно и виждат същността на всяко нещо.
За тези хора няма по-важен магически акт от това да се види
същността на вселената. Според дон Хуан древните магьосници, които първи видели същността на вселената, успели най-добре да я опишат.
Те казвали, че тя наподобява нишки от пламък, които се простират в безкрая във всички възможни посоки, сияйни влакна, надарени със собствено съзнание по начин, непонятен за човешкия ум.
След като видели вселенската същност, древните магьосници пристъпили към енергийната същност на хората. Дон Хуан заяви, че те описали човешките същества като яйцеподобни образувания и ги нарекли „сияйни яйца“.
— Когато магьосниците видят някой човек — каза той, — те всъщност виждат голямо лъчисто образувание, което се носи плавно,
правейки дълбока бразда в енергията на земята, сякаш, е снабдено с корен, който влачи със себе си.
Дон Хуан бе останал с впечатлението, че нашата енергийна форма се променя с течение на времето. Каза ми, че за всеки от познатите му ясновидци, включително и за самия него, хората изглеждат по-скоро като кълба или даже надгробни камъни, отколкото

12
като яйца. Но понякога, по неизвестни причини, на магьосниците им се удава да видят човек, чиято енергийна форма напомня яйце. Той смяташе, че имащите яйцевидна форма в наши дни са по-сродни с хората, живели в древността.
По време на обучението ми дон Хуан наведнъж ми обясняваше онова, което според него бе най-съдбоносното откритие на древните магьосници. Наричаше го „основен признак на хората като сияйни кълба“: кръгло петно с наситен блясък, голямо колкото топка за тенис,
което се намира постоянно на повърхността на кълбото, на разстояние около шейсет сантиметра назад от върха на дясната лопатка.
Тъй като отначало ми беше трудно да добия зрителна представа за това, дон Хуан ми разясни, че сияйното кълбо е много по-голямо от физическото тяло, че наситеното петно е част от тази енергийна форма и е разположено на височината на лопатките, на една ръка разстояние от гърба. После добави, че древните магьосници нарекли това място
„събирателна точка“, след като видели какви свойства има то.
— А какви свойства има? — запитах аз.
— Чрез него получаваме възприятия — отвърна той. —
Магьосниците от миналото видели, че при хората тази точка събира възприятията. Виждайки, че всички живи създания притежават подобно блестящо петно, древните магьосници предположили, че възприятията изобщо се осъществяват чрез това място, независимо по какъв начин.
— Кое ги е накарало да стигнат до такова заключение? —
поинтересувах се аз.
Дон Хуан отговори, че те най-напред видели как от милионите лъчисти енергийни нишки на вселената, които пронизват цялото сияйно кълбо, само малък брой минават точно през събирателната точка, както и би трябвало да се очаква при нейния незначителен размер.
Сетне видели, че тя винаги е съпроводена от едно допълнително сферично сияние, малко по-голямо от самата нея, което силно увеличава блясъка на минаващите през него нишки.
Накрая видели още две неща. Първо, че събирателните точки на хората могат да променят обичайното си място; и второ, че когато точката е в обичайното си положение, възприятията и нивото на съзнание вероятно са нормални, ако се съди по поведението на тези,

13
които биват наблюдавани. Но когато събирателните точки заедно с околните лъчисти сфери променят нормалната си позиция,
необикновеното държане на наблюдаваните хора очевидно доказва, че съзнанието им е станало различно, че те възприемат света по непознат дотогава начин.
От всичко това древните магьосници заключили, че колкото по- голямо е преместването на точката, толкова по-необичайна промяна настъпва в поведението, а очевидно и в съзнанието и възприятията.
— Обърни внимание, че когато говоря за виждането, винаги употребявам изрази от рода на „има вид на“ или „изглежда като“ —
предупреди ме дон Хуан. — Всичко, което човек вижда, е тъй уникално, че може да се опише само чрез сравнение е нещо вече познато.
Той добави, че най-подходяща илюстрация за този проблем е начинът, по който магьосниците говорят за събирателната точка и сиянието около нея. Описват ги като ярко петно, но това е неуместно,
понеже ясновидците виждат тези неща не с помощта на очите си.
Налага се да уточнят това несъответствие и да кажат, че точката представлява светло място, обкръжено от ореол, от лъчение. Както посочи дон Хуан, ние до такава степен се ръководим от зрителните си навици и хищническия си начин на възприятие, че неизбежно изразяваме всичко видяно така, сякаш е минало през погледа на грабливо животно.
След като видели каква е вероятната роля на събирателната точка и нейния ореол, древните магьосници достигнали до следното обяснение: те предположили, че, като фокусира блясъка си върху пресичащите я енергийни нишки на вселената, събирателната точка автоматично и без предварителна подготовка превръща тези нишки в устойчива картина на света.
— Как точно става това? — попитах аз.
— Никой не би могъл да знае — отвърна дон Хуан натъртено. —
магьосниците виждат движението на енергията, но от това не им става ясно как или защо се движи тя.
По думите на дон Хуан, когато видели как милиони от тези изпълнени със съзнание енергийни нишки пресичат събирателната точка, древните магьосници допуснали, че при това преминаване те се събират благодарение на нейния блясък. Виждайки пък, че това сияние

14
е изключително слабо при умиращите или изпаднали в безсъзнание хора, а при труповете напълно липсва, те се убедили, че именно то представлява съзнанието.
— Ами събирателната точка? И тя ли отсъства при труповете? —
запитах аз.
Той отговори, че у едно мъртво същество няма и следа от нея,
защото събирателната точка и ореолът й са признак за наличието на живот и съзнание. Неминуемото заключение на древните магьосници било, че съзнанието и възприятията вървят ръка за ръка и са свързани с тази точка и обкръжаващото я сияние.
— Има ли вероятност тези магьосници да са сбъркали в своето

Изтегляне 2.22 Mb.

Сподели с приятели: