ДЕВЕТ - КАК ВЛИЯЕ РАЗДОРЪТ НА ЗДРАВЕТО ВИ

ДЕВЕТ - КАК ВЛИЯЕ РАЗДОРЪТ НА ЗДРАВЕТО ВИ

РАЗДОРЪТ ВОДИ ДО НАПРЕЖЕНИЕ, напрежението причинява болести. Ние сме съдове, създадени от Бога за праведност, радост и мир. Не сме предназначени да даваме подслон на раздори, безпокойства, омраза, огорчение, негодувание, непростителност, ярост, гняв, ревност, смущение и спречквания от всякакъв вид. Телата ни са устроени така, че да издържат на много наказания и въпреки това да оцелеят, но когато изпълваме храма с нечестиви, това наистина ще го повреди.

Хиляди хора днес боледуват. Непрекъснато се появяват все повече и повече болести. Вярвам, че голяма част от болестите се причиняват от безпокойството. Симптомите и самата болест действително съществуват, но в корена на всичко е стресът. Докато накрая телата ни "се повреждат".
ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ГНЕВА
Раздорът причинява голяма част от стреса в живота ни. Нищо не ми се отразява по-зле физически, отколкото моментите на яд и безпокойство, особено ако остана в това състояние за дълго. Нищо чудно, че Библията ни казва:
Когато сте разгневени, не съгрешавайте; никога не позволявайте гневът ви (раздразнението ви, яростта или възмущението ви) да трае до залеза на слънцето.

Ефесяни 4:26
Разберете (това), възлюбени мои братя. Нека всеки човек да е бърз да слуша (да слуша с готовност), бавен да говори и бавен да се обижда и да се гневи.

Яков 1:19
През първите години от нашия брак често се случваше да се разгневя и да остана така в продължение на дни, а понякога дори със седмици. Когато бях разгневена или разстроена, това сякаш ме правеше по-силна, но за кратко време. Когато гневът ми утихнеше, аз се чувствах сякаш някой е издърпал запушалката и е източил цялата ми енергия.

Някои хора ядат повече, когато са гневни. Това е начин да кажат: "Ще ти покажа аз!" Други ядат, за да се утешат, когато са наранени и ги боли. А аз винаги когато бях ядосана или неспокойна, губех апетит. Това беше добре, защото иначе щях невероятно да напълнея, тъй като през по-голямата част от времето бях обезпокоена за нещо.

Освен това през по-голямата част от времето се чувствах зле. Но никога не свързвах болестта или неразположението си с гнева си и се съмнявам, че повечето хора го правят. Имах главоболие, болки в гърба, проблеми с правото черво, както и напрежение във врата и раменете. Моят лекар ми правеше изследвания, но не можеше да открие нищо нередно. Накрая заключи, че причината най-вероятно е стрес. Това ме вбеси още повече! Знаех, че съм болна, но що се отнася до мен, не смятах, че стресът е причина за болестта ми.

Винаги съм била изключително напрегнат човек. Когато почиствах къщата, полагах много усилия и силно се вбесявах, ако някой разхвърляше след това. Исках да имам къща, която да съзерцавам, а не просто дом, в който да живея. Знаех как да работя, но не знаех как да живея.

Дните ми минаваха в раздор със себе си, с Дейв, с децата, с членовете на семейството, със съседите и дори с Бога. Доста добре се справях, когато исках да прикрия всичко това от хората. Исках да ги впечатля, но вътрешният ми живот почти винаги беше напълно объркан. Няма значение колко добре успяваме да прикрием нещата от останалите, ако непрекъснато живеем в стрес, нашите физически тела и умовете ни неизбежно понасят последствията от това.
ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ПРЕКОМЕРНИЯ СТРЕС
Стресът може да бъде умствено, емоционално или физическо напрежение, усилие или страдание. Първоначално думата "напрежение" е представлявала термин от техниката. Колко напрежение могат да понесат стоманените греди в един строеж без сградата да се срути? Днес не се срутват толкова много сгради, колкото хора! Ние сме изградени от Бога по един чудесен начин! Проектирани сме така, че да се справим, и то доста добре, с едно умерено количество напрежение.

Всеки понася някакво напрежение. Ако излезете от топлия си дом, а навън е ужасно студено, това ще породи топлинно напрежение върху тялото ви. Съществува определено количество умствено напрежение, което всеки понася на работното си място. Синът ни, Дейвид, работи при нас в служението и не веднъж ни е казвал колко уморен се чувства умствено вечер, когато се прибира. Неговата работа изисква доста мислене и когато се върне вкъщи, той има нужда от почивка за ума си.

Ние пътуваме много в нашето служение и аз се уморявам. Често се случва през един уикенд да проповядвам на няколко богослужения. Правя това, което Бог ме е призовал да правя, но то също причинява едно нормално количество физическо напрежение. Във всеки един от тези случаи напрежението не може да бъде избегнато, но трябва да осъзнаем, че за да възстановим енергията, която сме изразходвали, е жизненоважно да прекарваме време в почивка и спокойствие.

Нищо чудно, че Бог постанови човек да работи шест дни и после да има събота - на всеки седем дни да има един, в който той напълно да си почива от всичките си трудове (вижте Изход 20:8-10). Даже Бог Си почина от труда Си след шестте дни работа над творението (вижте Битие 2:2).

Ние можем да се справим с едно нормално ниво на стрес, но когато нарушим равновесието между почивка и труд и нещата станат прекомерни, най-често жертва става здравето ни. В днешния свят повече са хората, които се чувстват зле, отколкото добре. Те са уморени, изтощени и утеснени. Не им е останала почти никаква сила. Не могат да ходят пеша надалеч, а да тичат и дума не може да става. Повечето са толкова изморени, че дори не могат да изкачат стълбите, а нещо съвсем обикновено, като например една мивка пълна с мръсни съдове, може да ги хвърли в отчаяние.

Медицината е предложила всякакви наименования, за да класифицира тази нова група от болести, но според мен коренът на повечето от тях се крие в липсата на мир, за който Исус ни говори, че трябва да имаме в живота си.

Самият свят, в който живеем, е стресиращо място. Равнището на шум нараства с обезпокоителни темпове. Преди години можехте да спрете колата си на някое кръстовище и ако автомобилът до вас бе със смъкнат прозорец, можеше да чуете някоя спокойна или весела песен, която да ви оправи настроението. Възможно бе даже да размените усмивка или поздрав с другия шофьор, макар и да не го познавате.

Но днес звуците, които гърмят от повечето коли, са стресиращи. Само силата на звука може да накара всеки нормален човек да закрещи, а музиката наподобява писъците на човек, който току-що е станал свидетел на жестока сцена. Звуците сякаш целят да предизвикат най-дълбокия бунт, скрит в човешките души.

Ако се усмихнете или помахате с ръка може да ви обвинят, че имате скрити мисли. Ако прекалено дълго гледате някого, този човек може да започне да ви крещи и да сипе нецензурни думи по ваш адрес. Не очаквайте особена учтивост по пътищата, но определено се пазете от коли, които ви изпреварват и се опитват да се врежат между движещите се пред вас автомобили.

Всеки бърза! Тъжното е, че никой никъде не отива и дори не го знае. Всичко това създава атмосфера без мир и спокойствие. Атмосферата в света днес е претоварена с конфликти и напрежение.

Много семейства преживяват финансово напрежение. Нормалният живот често изисква две заплати, ето защо и двамата родители в дома трябва да работят или таткото работи на две места. Много самотни майки работят на две или на три места, за да могат да плащат сметките, а освен това трябва да са справят и с цялата останала работа по домакинството през нощта.
НАПРЕЖЕНИЕ, ПРИЧИНЕНО ОТ САТАНА
Уморените хора се поддават на изкушението по-лесно от отпочиналите. Уморените по-лесно се ядосват. Те са по-нетърпеливи и по-лесно се разстройват. Не е нужно да си гений, за да разпознаеш плановете на сатана. Запомнете, че той заговорничи и крои планове. Той е замислил да ви унищожи и осъществява плана си посредством измамливи методи, които може и да не разпознаете отначало. Аз преживях немалко стрес през първите дни на своето служение. Усещах тежестта на отговорността на раменете си. Почти непрекъснато мислех за проблемите, които могат да възникнат. Откъде ще дойдат парите? Как въобще да получа покани да говоря някъде, когато никой не знае коя съм? Как мога да говоря по радиостанциите? Живеех в страх и в човешки размишления. Всъщност, живеех в стрес. А стресът често предизвикваше разпри между Дейв и мен.

Живеех в раздор с обстоятелствата наоколо. Сякаш не можех да накарам нещата около себе си да се придвижват толкова бързо, колкото на мен ми се искаше. Имах видение за живота си, но то не се развиваше според моите планове. Опитвах различни неща - първо едно, после друго, но без резултат.

Често изпусках част от напрежението си пред Дейв и децата, но го криех от онези, които участваха заедно с мен в служението, и от хората, които исках да впечатля с голямата си вяра. Оттогава насам се научих, че да живееш с вяра означава да влизаш в Божията почивка (вижте Евреи 4:3).

Но като криех чувствата си не можех да избегна вредите от стреса. Започнах доста често да посещавам кабинета на лекаря си. Той все ми повтаряше, че живея под напрежение. Няколко различни лекари ми казаха: "Млада госпожо, вие просто не разбирате колко напрегната е работата ви. "

Те ми го казваха, но аз не им вярвах. Знаех, че Бог ме е призовал в служение, но все още не се бях научила как да върша това и да живея в мир. И тялото ми плащаше цената. Бях под напрежение и от това се разболявах. Днес вече ясно разбирам, че казаното от лекарите е било правилно.

Не е възможно да живеем в света с другите хора и да не преживяваме никакъв стрес. Въпросът не е "Има ли стрес в живота ви?". Защото стрес има в живота на всеки. Въпросът всъщност е: "Справяте ли се със стреса? Вземате ли мерки да избягвате това, с което не можете да се справите? Почивате ли си, ядете ли правилно, смеете ли се достатъчно и предавате ли грижите си на Бога? Нарушено ли е равновесието в живота ви? Изпадате ли в крайности? Колко често ви се случва да се разгневите? А колко време оставате гневни?"

Нека да ви разкажа какво преживява тялото ви вътрешно всеки път, когато се разстроите. Не съм лекар, но ще се опитам със свои думи да ви обясня какво се случва. Началото на стреса задейства една алармена система в тялото ни, която има за цел да го защити от всяка заплаха. Тази алармена система може да се задейства даже ако само си помислите за нещо обезпокоително или си представите някаква опасност. Тогава се включва и една верига от вътрешни реакции и ние сме готови да се борим с опасността или да избягаме от нея. Това означава избор между битка или бягство.

Факторът, който предизвиква стреса, изпраща съобщение до мозъка ви посредством хипофизата и нервната система. Мозъкът, от своя страна, препраща сигнал за тревога до надбъбречната жлеза, която освобождава хормони като адреналина, които ускоряват сърдечния ритъм, повишават кръвното налягане, изпращат глюкоза до мускулите ви и повишават нивото на холестерола. Заплахата от стрес пуска в действие една сложна верига от реакции, за да ни подготви за "битката или бягството"- с други думи, да атакуваме това, което ни застрашава, или да избягаме от него.

Така тялото ви казва на органите: "Атакуват ме! Помогнете ми да победя това или ми помогнете да избягам от него. Нуждая се от повече сила и енергия, за да се справя в този критичен момент!" Тогава телесните органи започват да му помагат. Те са подготвени да се справят с критични ситуации. Но когато някой постоянно живее в състояние на заплаха и стрес, органите се изморяват и износват. Идва момент, когато органите вече са изтощени от опитите си да се справят с всички опасни ситуации и се оказва, че вече не могат да се справят даже и с едно нормално ниво на стреса. Внезапно нещо прищраква и излиза от строя! При някои хора това е умът. При други са повлияни чувствата. За мнозина това означава увреждания на физическото здраве.

Ето и един пример за случващото се. Вземете един ластик и го разтегнете възможно най-много. После го отпуснете. Повтаряйте това много пъти и след известно време ще установите, че ластикът е загубил еластичността си и се е отпуснал. Продължавайте да го правите и накрая, след поредното опъване, той ще се скъса. Същото се случва и с нас, ако се разтягаме прекалено много и прекалено дълго. Накрая идва болестта. Хората казват: "Не знам какво ми има, но просто не се чувствам добре. " Имат главоболие, болки в гърба, врата или в раменете, преумора, стомашна язва, проблеми с правото черво и други болежки. Когато обяснят на лекаря състоянието си, той го определя като "слабост на имунната система" или пък "някакъв вирус". В много от случаите проблемът се корени в годините прекарани в раздори и живот изпълнен със стрес. Стресът причинява болест като унищожава защитната имунна система на тялото. Тогава тялото на този човек не може да се бори с микробите и инфекциите. Органите просто се износват. Тогава въпросният човек "се чувства" изтощен.
ЖИВЕЙТЕ ПОЗИТИВНО
Отрицателните мисли, думи и чувства причиняват стрес, а стресът може да причини болест. Положителните мисли, думи и чувства носят здраве и изцеление. Размислете над следните стихове от Словото:

1. "Тихи и необезпокоени ум и сърце са живот и здраве за тялото, но завистта, ревността и разяреността са като гнилост на костите" (Притчи 14:30).

Разяреността представлява бурно негодувание, гняв или ярост. Да си разярен означава да си страшно ядосан. Подобно смущение причинява болест, защото емоционалното смущение разяжда доброто здраве и здравото тяло. А спокойният и мирен ум съдейства за здравето на цялото ни същество.

2. "Сине мой, внимавай на думите ми, приеми и се покори на беседите ми. Да не се отдалечават те от погледа ти; пази ги във вътрешността на сърцето си. Защото те са живот за онези, които ги намират, изцеление и здраве за цялото им тяло" (Притчи 4:20-22).

Кое ще ни донесе здраве и ще способства за изцелението ни? Размишленията над Божието Слово, а не над нещата, които причиняват стрес. Исус е нашият мир. Той е и живото Слово. Когато пребъдваме в Словото, мирът ни е изобилен. Той протича като река.

3. "Облягай се, уповавай и бъди уверен в Господа с цялото си сърце и ум и не разчитай на собственото си разбиране. Във всичките си пътища разпознавай, признавай и приемай Него и Той ще направлява и ще оправя пътеките ти. Не се смятай за мъдър; с почит се бой и се покланяй на Господа и (напълно) се отвръщай от злото. Това ще бъде здраве за нервите и сухожилията ти и като мозък и влага за костите ти" (Притчи 3:5-8).

Когато умът е спокоен, здравето е защитено. Мъдрият човек уповава на Господа вместо да се тревожи. Прекарах години от живота си, като обмислях всичко и се опитвах всичко да проумея. Това навреди на здравето ми. Сега се чувствам много по-добре физически, отколкото когато бях на 35 години. Ще попитате: "Защо?" Сега вече не се тревожа. Научих се да предавам грижите си на Господа и по този начин вече не живея под непрестанно напрежение. Когато се научих да го правя, спряха и раздорите между мен и Дейв. В миналото постоянно го тормозех, като се опитвах да го накарам да гледа на нещата така, както ги виждах аз. А сега отстъпвам назад и моля Бог да промени онова, което трябва да бъде променено.

4. "Има хора, чието необмислено говорене пронизва като меч, но езикът на мъдрите докарва изцеление" (Притчи 12:18).

Необмисленото говорене често предизвиква спорове. Фразата "пронизва като меч" символизира грубите думи, които ни пронизват и нараняват. А мъдрият може да употреби устните си, за да даде изцеление. Напълнете устата си с Божието Слово, а не със своите собствени думи. Здравето ви ще се укрепи! Знам го от собствен опит.

5. "Веселото сърце е благотворно лекарство и жизнерадостният ум носи изцеление, но унилият дух изсушава костите" (Притчи 17:22).

Колко простичко е казано! Веселият, безгрижният и жизнерадостен човек ще бъде здрав. А гневливият не е нито весел, нито жизнерадостен, и най-вероятно не е и здрав.

Исус ни даде отговора на възможните стресови ситуации в живота. Той каза:

Искам да имате съвършен мир и увереност. В света ще имате скърби, изпитания, страдания и разсипани надежди. Но не унивайте, защото Аз победих света. (Аз го лиших от силата да ви навреди и го покорих заради вас.) (Йоан 16:33, перифраза на автора).

Напрежението, което причинява работата, уличното движение, децата или взаимоотношенията ви с околните, няма силата да ви нарани, ако вие останете спокойни и жизнерадостни. Определено Исус не би ни оставил в свят, който има силата да ни нарани, без да ни даде разрешение за този проблем. Да, в света има стрес, но вътре в нас живее Той.

По-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света. (I Йоан 4:4)

Но стресът в света не е единственият вид стрес, който може да повлияе на вярващия. Понякога източникът на нашето напрежение се намира вътре в нас, защото сме в борба със самите себе си.