К ъ з ъ л ъ р м а к (Kızılırmak) ч е р в е н а р е к а



страница3/3
Дата24.08.2017
Размер0.51 Mb.
#28684
1   2   3

Кошарата


(Стадото чака безшумно...Сякаш е в траур. Овчарските кучета са пред вратата на кошарата. ЧЕРНАТА ОВЦА е на по различно място. ..Тя също много страда. Влиза овчарят... Селим обваща с поглед общото недоволство.... Към която овца да се приближи.. .. тя с гръб се обръща към СЕЛИМ .. При колкото и овце да е отишъл СЕЛИМ все едно и също, овцете се обръщат с гръб към него.

Специално майките на агънцата които са заколени гледат Селим с още по голяма ярост.. Последната надежда на Селим е ЧЕРНАТА ОВЦА и той се приближава към нея.)
СЕЛИМ - ЧЕРНА МИ ОВЧИЦЕ, кажи ми моя черна овцо , моето стадо разсърди ли ми се?

Или и ти ли ми се сърдиш ?

ЧЕРНАТА ОВЦА - Меееееее!

СЕЛИМ- Не им ли обясни, че не съм аз този дето е искал да се заколят агънцата им. Какво иди от мойта ръка. Черна ми овцо, уморих се да казвам за койли път това. Вие си мислите, че на мен не ми е мъчно ли ? Аз защо дойдох в кошарата знаете ли ? След малко тук с чували ще се донесе сол. И вие всички ще изядете тази сол. Утре до обяд само сол ще ядете. Няма да ви се даде нито капка вода. Утре на обяд ще засвиря с кавала си и всички вие без да изпиете нито капка вода ще преминете на отсрещната страна на течащата вода. И ти ще преминеш моя Черна овцо. И тогава Беят ще даде дъщеря си на мен. Ако само и една овца изпие даже и капка от течащата вода, то тогава беят няма да даде дъщеря си на мен. Разбра ли ЧЕРНА ОВЦО?



(Тишина...)

(Овцете един друг се споглеждат....Специално агънцата на които са заколени погледите им се вижда, че повече са се озлоблили......Сякаш ..".Виж ..падна в ръцете ни" Започват да гледат СЕЛИМ с подценение и яд. Някои от овцете клатейки главите си на две страни, сякаш казват " Ще видиш ти утре какво ще стане". ЧЕРНАТА ОВЦА сякаш е малко по разбрана...Но видно е , че сякаш не може да се противопостави срещу цялото стадо.

(ЧЕРНАТА ОВЦА:)

ЗАПИТВАНЕ


Такъв герой като теб може ли да се

оприличава с палачът?

Човекът, който заколва тези от своя произход

На такъв може ли да се разчита?
Чобан Селим ти от нас си,

Може ли да ни изневеряваш

Ако обърнеш гръб на своя род

Ще получиш заслуженото си и ще бъдеш наказан.


Там където се чува твота дума ,

Ти как може да убиеш нечия душа

Ако обърнеш гръб на свота същност ,

Как ще желаеш съжаление и пощада?


Стана палач , унищожи жива душа

Причини мъка на майките

Не се учудвай

Сам си го стори и сам си го намери !


СЕЛИМ- (Попада в боязливост и страх) Не казвам ,че нямам никаква вина. Може би най правилното е да оставя пастирството. Но знайте....Вие докато сте овце , аз или някой друг ще заколва вашите агънца. Порядъкът е такъв. Който и да дойде пак ще се заколват агънцата ви. Това искам да ви обясня. (Овцете вече не клатят глави към СЕЛИМ но и все пак гледат хладно към СЕЛИМ......Гледат и с погледите си се наговарят :- Все едно че им е ясно, че СЕЛИМ иска да ги заблуди .. ..Селим им казва : и Ако ще се съпротивлявате правете го за себе си за вашата съдба, а не заради мен !



(изветсно време мисли и се обръща към ЧЕРНАТА ОВЦА). Гората е велика...Гората е хубава...Всички гори са хубава..... Но ако не вее вятър гората не шуми. Нека това да е твоят вятър, моя ЧЕРНА ОВЧИЦЕ!.. Ти трябва да повееш и те да зашумят ! Но не забравяй, че който сам иска да повее, той е обречен и не го оставят жив.
(СЕЛИМ иска да излезе навън. Точно когато ще излиза идва ЗЕХРА изправя се срещу СЕЛИМ ).

ЗЕХРА - Откажи се от тая работа !

СЕЛИМ - Какво казваш ти како?

ЗЕХРА - (С едната си ръка хваща ръката на СЕЛИМ...а с другата си ръка му подава една дървена кутия, която я е скрила зад гърба си )

Отвори! Отвори кутията ! (Като вижда че той стои неподвижен сама отваря кутията .....От вътре се виждат бляскащи скъпоценности, накити, злато, златни монети .

СЕЛИМ - Господи, како !

ЗЕХРА - (Хвърля кутията на земята. Като побъркана. Хваща СЕЛИМ за гърлото....от една страна стиска гърлото на СЕЛИМ ,а от друга страна му вика)

Ще те удуша! Ще те удуша !

(Черната овца каточели е съжалила СЕЛИМ и се мъчи да влезе помежду им. СЕЛИМ хваща ръцете на ЗЕХРА и потози начин успява да се спаси.)
СЕЛИМ - (Тихичко) За срамотите пред хората! ЗЕХРА се навежда , надупва се .. СЕЛИМ се мъчи се да я спре. Ти не мислиш ли какво ще стане с гордостта на мъжът ти. Изведнъж упражнява сила върху ЗЕХРАТА и я захвърля на земята. Махай се! Махай се вече! Казах ти махни се !...

(ЗЕХРА този път започва да плаче....Хвърля се в краката на СЕЛИМ...)

СЕЛИМ - (СЕЛИМ с кракът си я изритва.. като че ли се задавя) Махни се вече!

ЗЕХРА- (Като послушно котенце....От една страна плаче безшумно, от друга страна прибира кутията, която е донесла. Посмърчайки...)

Казваш че обичаш момичето... Значи знаеш, какво е да обичаш. Не виждаш ли как те обичам? Обичам те.. Желая те... Вземи ме, нека избягаме от т ук... Всичко каквото имам ще бъде твое... Пожали ме... Ако те няма, аз не искам да живея... И тогава ще умреш, съвестта ти ще се измъчва...

Не ми причинявай тази жестокост!



(ЗЕХРА:)
БЕЗУМНО ВЛЮБЕНА
Изгарям , изгарям чувствам се като развалина !

Безпомощна и жалка съм в ръцете на моята изгора.

Обикнах но той не ме пожела

И аз станах безделница !


Разцъфтяха рози в моята градина.

Славейчетата се разпяха.

В пазвата гърдата ми недокосната

Аз станах безделница !


Олеле малеле, аз какво да правя

Да се махна ли от тук ?

Луда е волята на сърцето ми,

Което не ще постигне своята цел

Колко съм безпомощна !
Други ще седнат на моят престол.

Проклинам аз съдбата си.

Отпуснах сърцето си в печал

Аз съм безумна !


(Вътре влизат двамата пазачи на Али Ага , които са нарамили два чувала със сол. Смъкват чувалите на земята. Извличат ги на по високо място.. ЗЕХРА скривайки кутията в ръцете си излиза навън. Хората които са докарали чувалите със сол гледат стадото. След малко ИКОНОМЪТ и другите отговорни лица влизат вътре с факли в ръцете си. След факлите са АЛИ АГА ХЮСЕЙИН АГА и МЕХМЕТ.

Кошарата е пълна с хора , които следят действието. Контрольорите отварят чувалите. Вземат едри парчета сол от чувала и ги разсипват пред стадото. Овцете от стадото веднага започват да ядат от солта....)

АЛИ АГА - (Обръща се към хората си със висок глас) Тази нощ няма да спите !

Няма да се отделяте от кошарата. Разбрахте ли !
1-ВИ НАБЛЮДАТЕЛ - Разбрах ...

2-РИ НАБЛЮДАТЕЛ - Разбрах...

ЗАЕДНО - Разбрахме...

ХЮСЕЙИН - (Обръща се към АЛИ ) Да бяхте пренощували ...

АЛИ АГА - Хюсейин Ага .. Ние да си отидем....Чака ни път...

ХЮСЕЙИН - И все пак да бяхте останали....


АЛИ АГА - Тази работа не беше предвидена , сутринта си имахме друга работа... Дали сме дума... Но откровенно, заинтригуван съм какво ще стане... овчарят дали ще успее да докара стадото на

отсрещният бряг без да са пили никаква вода?

ШАБАН - Възможно ли е Бей ?

АЛИ АГА - В никакъв случай не започвайте без да сме дошли !

ХЮСЕЙИН - Разбира се, че ще ви чакаме!

АЛИ АГА - Около обяд ще бъдем тук !


(Първо АЛИ АГА после МЕХМЕТ после ХЮСЕЙИН АГА и другите излизат от кошарата).

Вътре остават само наблюдателите.

Върху камъните са и децата които следят действието.

Кошарата се осветлява от луната и от факлите.

Пред стадото непрекъснато се изсипва сол....

Вече кошарата все ще се вижда от страна на зрителите...

Ще се изсипва постоянно сол и когато продължават другите дейстия на сцената.)

Пред шатрата на ХЮСЕЙИН АГА.

(ХЮСЕЙИН седи върху един стол....ИКОНОМЪТ е прав...

При тях едно овчарско куче. ..

ХЮСЕЙИН си свива една цигаря и я запалва...)

ХЮСЕЙИН- Каква е тая работа Шабан ?

ШАБАН - Коя работа господарю?

ХЮСЕЙИН - Тая работа с поставеното условие ?

ШАБАН - Работата е в това господарю... Като се знаеше че Али Ага ще иска Хатидже за сина си... ако беше показал по различно отношение, то тогава щеше да бъде порицателно, хората щяха да го осъждат.

ХЮСЕЙИН- Като щяха да искат ръката на момичето, защо не побързаха? Ако бяха я поискали щяхме да я дадем и всичко щеше да свърши.. От Мехмет по подходящ ли щяхме да намерим?

ШАБАН - Според мен възрастните объркаха работата... Възрастните побързаха, ако се бяха позабавили, работата нямаше да достигне до това положение.

ХЮСЕЙИН Значи и те са чули, че ХАТИДЖЕ ще я искат за МЕХМЕТ ?

И държейки страната на «СЕЛИМ» са дали своето решение.

Абе Шабан, ще успее ли Овчарят да прекара стадото?

ШАБАН - Възможно ли е това господарю?

ХЮСЕЙИН - Но той СЕЛИМ, господства над стадото си, стадото на него ме е подчинено !


ШАБАН - Номандският народ (народа от долината) както иска да види нещата така инсценирва истината... Мен ако ме питаш като обществен слух е, но очевидното е това .

ХЮСЕЙИН - Всъщност ние докарахме чобанинът там... Но виж! Аз му казах

«откажи се» ... но той показа упорство. Каза « ще пробвам» .... От сега нататък, каквото и да се случи, СЕЛИМ повече като овчар не може да остане. Да прескочим тази работа, и на следващият ден е свършена работата на овчаря... Ти още от сега, вече се замисли за нов чобанин на стадото ни... Но първо, трябва да мислим за утрешният ден. Ами ако успее да прекара стадото на отрещният браг без да са пили вода?

ШАБАН - Работата със солта е друга господарю... Солта ще развали работата... Овцете ли ще издържат без вода... Ще се развали подчинеността им.

ХЮСЕЙИН - Остави сега тези гръмки слова... Ами кажи, ако успее да прекара стадото... какво ще правим?

ШАБАН - Няма такава възможност Господарю!

ХЮСЕЙИН - Допусни , че успее и прекара стадото отреща ? Какво ще правим тогава ?

ШАБАН - Господарю ще се раздумаш и ще се откажеш.


ХЮСЕЙИН - Не е ли срамота ?

ШАБАН - Всъщност, когато дъщерята на голям богаташ се даде на един беден чобанин, то тогава е срамота . Почини си малко господарю...

Ти се измори...!

ХЮСЕЙИН - (Като преминава вътре) Дано не се наложи да се откажа.... Лека нощ.



ХАТИДЖЕ бавно се изнизва навън. Известно време стои приклекнала в кьошето.

ПЕЧАЛНА ЛЮБОВ


Не можах да отворя черния сандък..

Не можах да избера своя чеиз...

Жалко за моята младост

Не можах да избягам с пастира!
Ех да беше станало?

Ех стадото дано не беше сол яло

Каква полза изядоха солта

Болка прониза сърцето ми !
Разделиха косите ми на три..

После така разделени оплетха плитките ми...

Без да се добера до изгората си...

Скършиха, счупиха ръцете и крилата ми!
Ако изхпият водата овцете...

Чака ни печал...

Нека момичетата изкопаят гроба ми !

Със сребърни златни лопати!

(ХАТИДЖЕ седи опечалена...)


Кошарата
(1-вия МЪЖ Мъжът непрекъснато изсипва сол на овцете... Солта в един от чувалите вече се е свършила. Наблюдателите за позадрямали. Правят усиля за да не заспят и да си свършат задълженията.

Когатао 1-вият МЪЖ се измори за изсипва сол, то тогава солтта продължава да се изсипва от 2-рия МЪЖ.

Вече зе развиделява..)

1-вия МЪЖ - Вече почти ще свършите и вторият чувал... Постоянно ядете без да се замисляте...! Вражда и ненавист ли изпитвате към своят пастир ?



(СЕЛИМ влиза вътре. Гледа тихо и с безпокойство.)
2-рия МЪЖ - (Полусънен казва на 1-вият МЪЖ) ( Какво, говориш със стадото ли ?)

1.МЪЖ - Аз сипвам солтта , те я изяждат ! Питам ги вражда ли изпитват към СЕЛИМ?

2-рия МЪЖ - Овцете и невежият човек са едно и също нещо. От ненавист не, от

глупост и невежество изядоха солтта.

СЕЛИМ - Привет!
1-вия МЪЖ - Здравей СЕЛИМ..

2-рия МЪЖ - НЕ можа ли да спиш ?

СЕЛИМ - Приятелю как да спя ? Който ще се явява на изпит може ли да спи !

1-вия МЪЖ - Погледни ги тия.. Как ядат ? Вражда ли изпитват към теб СЕЛИМ ?

СЕЛИМ - Днес заколих трите им агънца....

(Дърпа от цигарата , която сам си е завил.) Предлага им цигари ?)

2-рия МЪЖ - Взема цигара и я запалва от факела.) Благодаря !


1-вия МЪЖ - Виж, приятелю Селим... Иди поспи малко... Вече почти се зазори. Трябва да си бодър и добре да свириш с кавала... И освен това, ако някой те види тук, може зли езица да пуснат ненужни приказки...



(СЕЛИМ гледа към ЧЕРНАТА ОВЦА....ЧЕРНАТА ОВЦА гледа безучастно... Другите овце от стадото са без всякакъв интерес...)

(СЕЛИМ е отчаян.....

Слънцето показвайки се озарява СЕЛИМ... )

РАЗКАЯНИЕ!


Казах «Не се подчинявайте»

Родните ни места и корените ни са еднакви,

Трябва да се сдружим!

Отидох заколих агнетата !

Господи какво направих аз?

Какво сторих аз?

Като заколих агнетата

Нима това не е изневяра ?
Безжалостен бях към агнетата

Изневерих на родът си...

Причиних мъка на майките..

Има ли място където да мога да спя ?
А всъщност вярата е в бъдещето!

Еднакъв е нашият произход и род

Трябва да се сдружим

Щом ще отидем в море и океани !

(ЧЕРНАТА ОВЦА : )

ЗАШУМИ ГОРА МОЯ, ЗАШУМИ !



Ние вярваме че разкаянието на Селим е истинско!

А що се отнася до изпита другари!

Той не е изпита на Селим !
Трябва рамо до рамо да бъдем

И остреща да преминем !

Работата си да свършим

И да съберем, тези които се обичат !
Душа сме дали ние за тази работа,

Не трябва да губим надежда.

Може ли да се пие от водата ?

Напразно ли е нашата надежда ?
Където повее вятър,

Зашумява гората !

Гръмки и звучен да е нашият глас

Та да ни чуе целият свят !



Малка река

(Номадският народ от долината е в очакване..

Стадото е в очакване...

Кучетата са в очакване....

ХЮСЕЙИН, ЗЕХРА, ХАТИДЖЕ и ШАБАН са в очакване...

СЕЛИМ е в очакване....СЕЛИМ изтощен, скърбящ и опечален е...

СТАДОТО и СЕЛИМ се гледат очи в очи....

Всички са от едната страна на течащата вода....)

(Идват АЛИ АГА и синът му МЕХМЕТ...

Някак неопределено им казват «Добре дошли».

СЕЛИМ и МЕХМЕТ се споглеждат очи в очи.

МЕХМЕТ като подлудял поглежда СЕЛИМ...

СЕЛИМ като чели обезнадежден поглежда Мехмет...

ХЮСЕЙИН с ръка посочва на СЕЛИМ да премине отреща...

СЕЛИМ безнадеждно поглежда ХАТИДЖЕ...

Черната овца и стадото долавят този безнадежден поглед...

СЕЛИМ преминава отреща... Сяда да едно височко място... Изважда кавала си... Започва да свири с кавала си... Стадото и ЧЕРНАТА ОВЦА започват да слушат свиренето на кавала...

Черната овца обикаля сред стадото каточели иска да ги предупреди...

Стадото върви към течащата вода... Първо ЧЕРНАТА ОВЦА преминава водата...

Който е по ред... преминава отсреща без да е пило от водата ...

Овцата преминала водата застава до СЕЛИМ...

Преминава и последната овца...

ЧЕРНАТА ОВЦА идва и застава до СЕЛИМ...

Стадото и ЧЕРНАТА ОВЦА с удоволствие слушат звуците от музиката на кавала.

АЛИ АГА и ХЮСЕЙИН са разтърсени... МЕХМЕТ ядосан... ЗЕХРА разстроена и печална...

ХАТИДЖЕ щастлива...

СЕЛИМ вече е спрял свиренето на кавала..

1-ви ВЪЗРАРСТЕН - СЕЛИМ тази работа свърши......Ти изпълни условието на ХЮСЕЙИН АГА ... ХАТИДЖЕ е вече твоя .



( ХАТИДЖЕ тича към СЕЛИМ и го прегръща).

МЕХМЕТ - Татко! Татко , тази работа не стана !

АЛИ АГА - Сега не е време да говорим за това .

МЕХМЕТ - Знаеше, че исках това момиче !

ХЮСЕЙИН - Ако бяхте действували по бързо щях да ви дам дъщеря си...

АЛИ АГА - Не мислехме, че ще стане така ...

ШАБАН - Откажи се !

ЗЕХРА - Откажи се !

ХЮСЕЙИН - До сутринта мислих, ако резцултатът бъде такъв, какво трябва да направя... Излязла е веднъж думата и обещанието от устата ми...Не мога да се откажа! Ида искам, не мога да се откажа ( иксренно и откровенно.)

Само смъртта на единия от двамата може да предотврати тази работа (развоя)!..



(МЕХМЕТ полекичка изважда от поясът си (от кръста си) пистолета си. ЧЕРНАТА ОВЦА усещайки това което се кани да направи МЕХМЕТ става укрепление за СЕЛИМ.

МЕХМЕТ стреля с оръжието си. ЧЕРНАТА ОВЦА е застреляна.

МЕХМЕТ продължава да стреля. Другите овце се изправят по на двата си карака и решително застават до СЕЛИМ.....

ВСИЧКИ СА СЕ ПРЕВЪРНАЛИ В ХОРА.

АЛИ АГА с ярост и негодувание взема оръжието от ръцете на синът си.

От другата страна на водата остават АЛИ АГА, ХЮСЕЙИН, МЕХМЕТ, ШАБАН, техните хора,две КУЧЕТА и ЗЕХРА...)
(От другата страна на водата:)

(Отново се пее еладата за КЪЗЪЛЪРМАК.....

Вече по звучно по гръмко ....с въодушевление и ентусиазъм...Останалите от другата страна на водата, отстъпвайки се отдалечават от сцената.. Сцената остава за героите от другата страна...
ПЕСЕНТА НА КЪЗЪЛЪРМАК (ПЕСЕНТА НА ЧЕРВЕНАТА РЕКА ) II
От небето, планините, от камъните

като светкавица слизаме!

От малката вода растейки

Отиваме до Къзълърмак!


След нас историята ни

Идваме с народните си песни!

Реката тече ли обратно?

Ще достигнем до морета и океани !


Ние не се броим на пръсти..

Изпозувайки ни, ние не се изчерпваме...

За един справедлив свят

Ще преодолеем всички несправедливости и угнетения.


С прегради и бентове можем ли

лесно да спрем това течение?

Ако разбутаме речното легло

Ще спре ли течението?


От време на време може да бъдем и победени , но

Не ще свършат нашите надежди!

Ние сме историята в бъдеще

Гледаме все в океани и морета..


Даже и да има все мъка и печал

Ние не униваме, ние не се рушим, ние не се проваляме

Това е човешкият произход.

Ние оцеляваме над мъките !


Ние се закаляваме при изтезания

несправедливости и кръв

Вътре в нас противоречия

носещи ни към бъдещия път!


Не забравяйте приятели

Ние ще достигнем до морета и океани !

Ще построим свят без войни и

експлуатации !



КРАЙ
Първо издание: 23 Декември 2000 г., Истанбул

Второ издание: 01 Октомври 2013 г., Истанбул







Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница