Правила за формулиране на въпросите, както към себе си, така и към останалите

Преди да поставиш въпрос на себе си или на някой друг, по отношение на своя предполагаем въпрос, трябва да приемеш вътрешна нагласа на безусловно оправдаване на Системата за управление на мирозданието. Въпросът трябва да произтича от дълбоко, истинско желание, от недостиг! Ориентирай себе си над знанието! Това означава, че твоето доверие превъзхожда разума. Увери се, че твоят въпрос не идва от земния ти разум или от материална потребност. Въпросът не бива да бъде само интелектуален: да знаеш заради знанието, а само, за да се доближиш до крайната си цел. Ти желаеш и се надяваш, че чрез този въпрос ще постигнеш висока степен на съответствие с неотменимите закони на мирозданието. Имай предвид, че това трябва да бъде въпрос, който няма да прозвучи твърде странно в ушите на другите. Тоест те вече трябва да са били запознати в известна степен с темата на въпроса. Въпросът трябва да касае тематиката на тази книга. А не онова, което е било преди или ще стане в бъдеще. Твоят въпрос трябва абсолютно да произтича от любовта. Трябва да бъде съзидателен и в никакъв случай да не обиди или оскърби някого - дори и с намек. Победи себе си, за да не поставяш въпроси, произтичащи от твоята показна сдържаност, потайност или, за да демонстрираш на всички колко си умен. А също така, не трябва да привличаш внимание към своята личност и от други нечисти подбуди. Не поставяй въпроси със скептично отношение. Това е по-лошо от всичко! Позамисли се, не е ли по-добре, по благоприятно за теб, все пак да помълчиш и да се концентрираш върху слушането. Кое е най-ценно за твоя напредък сега: отворената уста или да си държиш езика зад зъбите? Един от най-великите мъдреци на всички времена е казал: “Прекарах всички дни от живота си сред велики мъдреци, но не намерих за тялото нищо по-добро от ... мълчанието”. Само, ако вътрешно си 100% уверен, че можеш да изпълниш всички тези препоръки, тогава вече можеш спокойно да зададеш въпроса. Учителят по Кабала, като правило, не дава на всевъзможните въпроси прости отговори с “да” или “не”. Неговият отговор трябва да предизвика в питащия определен работен процес. При това, самият питащ трябва да полага усилия сам да търси и да намира решения. Сам трябва да намира конкретните отговори. Учителят дава само насока, но читателят трябва в резултат на самостоятелна работа сам да получи отговора, изхождайки от своя собствен корен. Читателят не бива автоматично да приема мнението на Учителя, а нека в началото го осмисли вътре в структурата на своя вътрешен човек.