Казанлъчани покориха връх Триглав

На 23.07.2013 г. група от 32 туристи от Казанлък потегли с автобус за Словения. По време на дългото пътуване беше поднесена информация за местата, градовете и държавите през които преминавахме. След като пристигнахме в градчето Блед, по тесен и стръмен път достигнахме местността „Рудно поле – Поклюка”, откъдето започна изкачването до хижа „Триглавски дом на кредарица”. На пракинга ни посрещна хладно и дъждовно време. Петима останаха да разглеждат езерата „Блед” и „Бохини” и да нощуват в градчето Блед. Около 13:00 екипирани добре 27 туристи тръгнахме по маркираната пътека за хижата. Вятърът и дъждът затрудняваха придвижването, като след 3 часа и половина групата пристигна на хижа „Водников дом”, която е по средата на пътя. Поради умората и лошото време тук останаха двама туристи за нощувка. Останалите продължихме изкачването до хижа „Кредарица”. Нагоре пътеката върви покрай скалите, като на места е врязана в тях и има метални стъпалца и дръжки за стабилност. Около 19:30 след дълго и нелесно изкачване в дъждовно и ветровито време всички 25 човека пристигнахме на хижата (2515 м.н.в.). Настанихме се и изпихме по един чай. Имаше туристи от различни държави по света. Условията в хижата са добри, а цените са нормални - европейски.

На другата сутрин в 6:20 с ленти и карабинери 23 туристи потеглихме за върха по много добре маркирана и обезопасена пътека тип ”Виа Ферата”. Времето тук се променя много бързо и не всеки ден е възможно изкачване. В деня на пристигането ни целият ден е валяло и нито една от групите на хижата не е успяла да направи изкачване. За наша радост имахме късмет, времето беше ясно и се очертаваше да не вали. Духаше само силен вятър. На места трябваше да се разминаваме със слизащи вече от върха чуждестранни туристи тръгнали почти по тъмно към върха. Първите от нашата група излязоха на върха около 7:30, а след 15-на минути всички 23 се събрахме на „покрива” на Словения. Гледките от върха са уникални и незабравими . Всеки изпита истинско удовлетворение от преодолените трудности. Направихме си много снимки за спомен. Заредихме се с положителни емоции и около 8:30 всички поехме по обратния път надолу. На хижа „Водников дом” си починахме малко, направихме си снимки и в 10:00 поехме надолу към паркинга, където трябваше да ни чака автобуса. Понеже времето беше хубаво можахме да се насладим на много богатата флора на Алпите в Словения. Видяхме и снимахме и алпийски еделвайси. Около 15:00 всички пристигнахме при автобуса. Уморени, но доволни отпътувахме за замъка „Блед”, който се извисява на 120 метра над самото езеро „Блед”. Отново невероятни гледки и много снимки. След това поехме към хотелите за почивка и нощувка в близост до Любляна.

На следващия ден 26.07.2013 започна и нашата културна програма от екпедицията. Първата ни дестинация беше Словенската столица Любляна. Сравнително малък (около 300 000), но много приятен и красив град. Разгледахме забележителностите, пихме бира и направихме много снимки. Имахме време и за едно българско хоро на центъра с музикален съпровод. След това потеглихме към пещерата „Постойна яма” до градчето Постойна. Това е най-дългата пещерна система в страната и е една от най-значимите и туристически дестинации. Предлага най-дългия туристически пещерен маршрут в света от 5,3 километра. Повозихме се с влакче – все едно бяхме попаднали в подземен град от тунели и зали. Беше наистина грандиозно и впечатляващо.

Посетихме и замъка Предяма (Предпещерен замък). Той е построен в пещера, надвесен над 123 метрова пропаст. Красив и величествен.

Около 16:00 потеглихме за Хърватска - следващата дестинация от нашата програма. Преминахме през град Риека и северното адриатическо крайбрежие на страната. Наслаждавахме се на невероятно красиви гледки – планина, стръмни склонове и море. Около 20:00 се настанихме в къщите за нощувка в село Кореница на 15 километра от Плитвичките езера.

На другата сутрин около 9:00 пристигнахме в национален парк „Плитвички езера” – най-популярната туристическа атракция на Хърватска. Включен е в списъка на ЮНЕСКО за историческо наследство. В парка сякаш попаднахме в приказка – водата беше навсякъде около нас - извираше изпод краката ни и стремително се спускаше надолу, течеше покрай нас, пръскаше ни от водопадите, които сякаш нямаха край. Езерата като скачени съдове преливаха едно в друго. А цветът на езерата: ярко, наситено, тюркоазено синьо. И всичко това гъмжащо от риби. Повозихме се и на корабче по най-голямото езеро, разгледахме и една от пещерите образувана от течащите води.

В 14:00 отпътувахне за Хърватската столица Загреб. След голямо задръстване по магистралата пристигнахме след 18:30. Разгледахме някои от забележителностите на града: Каменната порта със статуята на Дева Мария, намираща се в покрита с решетки ниша. Има много посетители, които идват тук, за да се помолят или да запалят свещ. Видяхме и Катедралата, която е впечатляващ пример за неоготическото изкуство- кулите на катедралата са високи 104 метра.