Книга от поредицата "Последната битка". Въпреки че "


Гордостта на лъжесмирението



Pdf просмотр
страница9/50
Дата18.04.2022
Размер0.62 Mb.
#114135
ТипКнига
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   50
Prizivat
Свързани:
Невястата Христова, ДуховнаТрансформация.Конспект2021, Poslednata bitka, the path, Girls-with-Swords-Bulgarian, viografia na kenet hegin, Holy-Spirit-Book-Bulgarian, 171 Bojiite-praznici, 125 razchupvane na okovite-Nil Andersen
Гордостта на лъжесмирението
Аз чух раздразнение в Божия глас, когато Той каза това. Чувствах, че това е същото раздразнение, което имаше към Своите ученици в евангелията. Веднага разбрах, че Неговото недоволство обикновено се проявяваше, когато те започваха да


8 гледат на своите недостатъци и неуспехи.
- Господи, съжалявам - казах аз, - но Твоето присъствие е така силно. Как да не се чувствам толкова малък до Теб?
- Ти си малък, но трябва да се научиш да обитаваш в Моето присъствие без да
гледаш на себе си. Няма да можеш да чуеш от Мен или да говориш за Мен, ако гледаш
на себе си. Ти винаги ще бъдеш недостатъчен за това, за което Съм те приготвил. И
никога твоето достойнство няма да е това, което ще Ме накара да те употребя.
Никога не трябва да гледаш на, своята недостатъчност, а на Моята достатъчност.
Ти трябва да спреш да гледаш на недостойнството си и да погледнеш на
праведността Ми. Когато си бил употребен, то е било заради това, което съм Аз, а
не което си ти.
Ти наистина почувства гнева Ми, когато погледна на себе си. Това е - гневът,
който имах против Мойсей, когато започна да се оплаква колко е недостоен. Това
само разкрива, че ти гледаш на себе си, а не на Мен, което е главната причина да
употребявам толкова малко от Моите хора при изпълнението на целите Ми.
Лъжесмирението е всъщност форма на гордостта, която причини падението на
човека. Адам и Ева започнаха да се усещат недостойни и имаха нужда да се
почувстват по-значителни. Те искаха със свои сили да станат такива, каквито би
трябвало да бъдат. Ти никога сам не можеш да станеш този, който би трябвало да
си. Необходимо е да се довериш на Мен да те направя такъв, какъвто би трябвало да
бъдеш.
Въпреки че никога не съм свързвал падението на човека в градината с лъжесмирение, знаех, че това е главната пречка да станем полезни за Бога и бях мислил за това много пъти.
Сега в Неговото присъствие собственото ми лъжесмирение беше скрито в мен и изглеждаше дори по- лошо, отколкото някога съм го виждал в някого другиго.Тази форма на гордост беше отвратителна и аз можех да разбера защо е причинила гнева на
Бога.
В Неговото присъствие сме напълно открити. И дори след цялото осъждение, което току-що бях преживял, все още имах един от основните недостатъци, които ме спираха от това да Го познавам и да Му служа според призванието си. Колкото и шокиращо да беше това, аз повече не исках да гледам на себе си, така че се обърнах и погледнах на Него, желаейки да видя толкова от славата Му, колкото бих издържал.
Изведнъж моята потиснатост се обърна в екстаз. Краката ми искаха да се превият, но аз бях решен да стоя прав, колкото мога да издържа.
Скоро след това се събудих. В продължение на няколко дни чувствах някаква енергия да протича през мен, която правеше светът наоколо да изглежда славен.
Обичах всичко, което виждах. Дори дръжката на вратата изглеждаше прекрасна.
Старите къщи и коли ми се струваха толкова красиви, че съжалявах, че не бях художник, за да предам прелестта и благородството им!
Всички дървета и животни изглеждаха като много специални лични приятели.
Всеки човек, когото виждах, беше като библиотека с откровения и аз бях толкова благодарен за вечността, когато ще мога да позная всички. Не можех да погледна на нещо и да не видя великолепие. Трудно ми беше да повярвам, че съм бил на земята толкова време и съм пропуснал всичко това. И все пак, въпреки всичките тези чудесни откровения и емоции, аз все още не знаех как да ги използвам. Осъзнавах, че ако не се науча да употребявам всичко това за добро, то ще си отиде, което и се случи след няколко дни. Сякаш смисълът на живота се отделяше от мен и аз знаех, че трябва да си го възвърна. Това, което бях изпитал, беше по-прекрасно от всякакъв наркотик и аз бях пристрастен.


9
Ето какъв беше резултатът от това да зърна Неговата слава, а щях да видя и повече.
Аз желаех да се науча да живея в Неговото присъствие и да позволя на Неговия живот да тече през мен, за да докосне и другите. Трябваше да обитавам в Святия Дух и да Му позволя да ме употреби. Това беше моят призив.

Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   50




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница