Споделяне на нашите ценности с други части на света

Спортът може да изиграе роля по отношение на различни аспекти във външните отношения на ЕС: като елемент от програмите за външна помощ, като елемент от диалога с държави партньори и като част от публичната дипломация на ЕС.

чрез конкретни действия, тъй като спортът има значителен потенциал като инструмент за насърчаване на образованието, здравето, междукултурния диалог, развитието и мира.

25) Комисията ще поощрява използването на спорта като инструмент в политиката си за развитие. Тя по-специално: ще насърчава спорта и физическото възпитание като жизненоважни елементи на качественото образование и като начин да направи училищата по-привлекателни и да увеличи посещаемостта; ще насочи действията си към подобряване на достъпа на момичетата и жените до физическото възпитание и спорта с цел да им помогне да придобият самочувствие, да подобрят социалната си интеграция, да преодолеят предразсъдъците и ще насърчи здравословният живот, както и достъпа на жените до образование; ще подкрепи кампаниите за насърчаване на здравеопазването и за повишаване на осведомеността чрез спорта.

При включването на спорта в политиките си за развитие, ЕС ще положи максимални усилия да ги свърже със съществуващите програми на Обединените нации, държавите–членки, местните власти и частни организации. Той ще предвиди действия, които допълват или са новаторски по отношение на съществуващите програми и дейности. Пример в това отношение е меморандумът за разбирателство, подписан от Комисията и ФИФА през 2006 г. за превръщане на футбола в движеща сила на развитието в страните от Африка, Зарибите и Тихоокеанския басейн.

26) ЕС винаги ще включва при възможност въпросите, свързани със спорта като международни трансфери на играчи, експлоатацията на непълнолетни играчи, употреба на допинг, изпиране на пари чрез спорт и охраната по време на големи международни спортни мероприятия в диалога си за политика и сътрудничество с партньорските държави.

Бързите визови и имиграционни процедури, особено за елитни спортисти от държави извън ЕС са важен елемент от засилването на международната привлекателност на ЕС. Освен текущия процес на сключване на споразумения за визови облекчения с трети държави и консолидирането на визовия режим, който се прилага за членовете на олимпийското семейство по време на Олимпийските игри, ЕС трябва да разработи допълнителни (временни) механизми за допускане на спортисти от трети държави.

Комисията ще обърне особено внимание на спортния сектор: 27) При прилагането на наскоро представеното Съобщение за циркулярната миграция и партньорствата за мобилност между Европейския съюз и трети държави; 28) При изработването на хармонизирани схеми за допускане на различни категории граждани на трети държави по икономически причини на базата на Плана за политиката по отношение на законната миграция от 2005 г.

2.8 Подкрепа за устойчивото развитие

Практикуването на спорт, както и спортните съоръжения и спортните мероприятия оказват значително въздействие върху околната среда. Много е важно да се насърчава екологосъобразното управление, способно да се справи inter alia със екологически съобразена политика на обществени търгове, емисиите на парникови газове, енергийната ефективност, депонирането на отпадъци и третирането на почвата и водата. Европейските спортни организации и организаторите на спортни събития следва да си поставят екологични цели, за да могат да развиват дейности, които са устойчиви по отношение на околната среда. Като подобряват екологичната си благонадеждност, отговорните организации биха могли да очакват определени предимства при кандидатстване за домакинство на спортни мероприятия, както и икономически ползи, свързани с по-рационално използване на природните ресурси.

Спортът е динамичен и бързо разрастващ се сектор с недостатъчно оценено макроикономическо въздействие, който може да допринесе за постигането на целите от Лисабон за растеж и създаване на работни места. Той може да бъде средство за местно и регионално развитие, възстановяване на урбанизираните територии или развитие на селските региони. Спортът има допирни точки с туризма и може да стимулира модернизацията на инфраструктурата и възникването на нови партньорства за финансиране на спортни и развлекателни обекти.

Въпреки че като цяло липсват солидни и сравними данни за икономическата тежест на спорта, значението му се потвърждава от изследванията и анализите на националните сметки, икономическия аспект на мащабни спортни събития, както и разходите, свързани с физическото бездействие, включително за застаряващото население. Едно изследване, представено по време на Австрийското председателство през 2006 г. показа, че спортът в по-широк смисъл е създал добавена стойност от 407 милиарда еуро през 2004 г., което представлява 3.7% от БВП на ЕС и е осигурил заетост за 15 милиона души или 5.4% от работната ръка⁶. Този принос на спорта трябва да се подчертава и да се насърчава в политиките на ЕС.

Все по-голяма част от икономическата стойност на спорта е свързана с правата на интелектуална собственост. Тези права са свързани с авторското право, търговските съобщения, търговските марки, както и с правата на заснемане и медийните права. В този все по-глобализиращ се и динамичен сектор ефективното прилагане на правата на интелектуална собственост по целия свят се превръща в съществена част от стабилността на спортната икономика. Важно е също бенефициерите да бъде гарантирана възможност за достъп от разстояние до спортни мероприятия на трансгранично ниво в рамките на ЕС.

От друга страна, независимо от цялостното икономическо значение на спорта, по-голямата част от спортните дейности се провеждат в структури с идеална цел и много от тях са зависими от обществената подкрепа за осигуряване достъпа да спортните дейности за всички граждани.

3.1 Преминаване към спортни политики, основаващи се на факти

Предприемането на действия по политиките и засиленото сътрудничество в спорта на ниво ЕС трябва да се съпътстват от солидна база познания. Качеството и съпоставимостта на данните трябва да се усъвършенстват, за да позволят по-добро стратегическо планиране и изготвяне на политики в областта на спорта.

Правителствените и неправителствените участници неколкократно за призовавали Комисията да разработи европейско статистическо определение за спорта и да координира усилията за изготвяне на спортни и свързани със спорта статистики на тази основа.

33) В тясно сътрудничество с държавите-членки Комисията ще се постарае да разработи европейски статистически метод за измерване на икономическото въздействие на спорта, което да послужи за основа на националните статистически отчети за спорта, като с времето това може да доведе до европейска сателитна сметка за спорта. 34) Освен това следва да продължи провеждането на общи информационни прегледи специално насочени към спорта веднъж на 2-3 години (напр. обществените допитвания Евробарометър), по-конкретно за събиране на неикономическа информация, която не може да бъде получена от националните статистически отчети за спорта (напр. процент на участие, данни за доброволческото участие и др.). 35) Комисията ще предприеме проучване с цел оценка на директния принос на спортния сектор (по отношение на БВП, растежа и заетостта) и индиректния му принос (чрез образование, регионално развитие и по-голяма атрактивност на ЕС) за изпълнение на дневния ред от Лисабон. 36) Комисията ще организира обмен на най-добри практики между държавите-членки и спортните федерации относно организацията на големи спортни мероприятия с оглед насърчаване на устойчиво икономическо развитие, конкурентоспособност и трудова заетост.

3.2 Укрепване на основите за обществена подкрепа за спорта

Спортните организации имат много източници на приходи, включително клубни такси и продажби на билети, реклама и спонсорство, медийни права, преразпределение на приходите в рамките на спортните федерации, търговия със стоки, обществена подкрепа и други. Но някои спортни организации имат значително по-голям достъп до средства от търговска дейност, отколкото други, въпреки наличието в някои случаи на добре работеща система за преразпределение. В масовия спорт равните възможности и свободният достъп до спортни дейности може да се гарантира само чрез активно обществено участие. Комисията разбира значението на обществената подкрепа за масовия спорт и за спорта за всички и приветства тази подкрепа при условие, че тя се предоставя в съответствие с общностното законодателство.

В много държави-членки спортът е частично финансиран чрез данък или налог върху управлявани от държавата или лицензирани от нея хазартни или лотарийни услуги. Комисията приканва държавите-членки да обмислят как най-добре да поддържат и разработят устойчив модел за предоставяне на дългосрочна подкрепа на спортните организации.

37) Като принос към обсъжданията за финансирането на спорта, Комисията ще проведе независимо проучване на финансирането на масовия спорт и на спорта за всички в държавите-членки както от обществени, така и от частни източници, а също така на въздействието на извършваните в момента промени в тази област.

В областта на непрякото облагане с данъци, ДДС законодателството на ЕС е изложено в Директива 2006/112/EО на Съвета, която цели да гарантира, че прилагането на свързаното с ДДС законодателство на държавите-членки не изопачава конкуренцията и не пречи на свободното движение на стоки и услуги. Тази директива предвижда едновременно възможност за държавите-членки да освободят от данъци някои свързани със спорта услуги, а тогава, когато не може да се приложи данъчно освобождаване — възможност за прилагане на намалени ставки в някои случаи.

38) Като се има предвид важната социална роля на спорта и солидната му местна подкрепа, Комисията ще защитава запазването на съществуващите възможности за намалени ставки по ДДС за спорта.

4. ОРГАНИЗАЦИЯ НА СПОРТА

Политическият дебат относно спорта в Европа често придава голямо значение на така наречения "Европейски спортен модел". Комисията счита, че трябва да се поощряват някои ценности и традиции на европейския спорт. Но предвид разнообразието и сложността на европейските спортни структури тя смята, че не е реалистично да се опитваме да посочим унифициран модел на организация на спорта в Европа. Още повече, че икономическите и социални тенденции, общи за по-голямата част от държавите-членки (засилващата се комерсиализация, предизвикателствата пред публичните разходи, увеличеният брой участници и ненарастването на броя на доброволците) доведе до нови предизвикателства пред организацията на спорта в Европа. Появата на нови заинтересовани страни (участници извън организираните дисциплини, професионалните спортни клубове и др.) поставя нови въпроси, свързани с управлението, демокрацията и представляването на интересите в рамките на спортното движение.

Комисията може да играе роля за поощряване на споделянето на най-добри практики в спортното управление. Тя може също така да спомогне за разработването на обща група принципи за добро управление в спорта като прозрачност, демократичност, отчетност и представителна власт на участниците (асоциации, федерации, играчи, клубове, лиги, поддръжници, и др.) При това Комисията ще се позовава на свършената до тук работа⁷. Трябва също така да се обърне внимание на участието на жени в управлението и на ръководни позиции.

Комисията признава автономията на спортните организации и на представителните структури (напр. лигите). Освен това тя признава, че управлението е основно задължение на управляващите органи в спорта и до известна степен — и на държавите-членки и социалните партньори. Въпреки всичко, диалогът със спортните организации привлече вниманието на Комисията към множество области, които са разгледани по-долу. Комисията счита, че може да се отговори на повечето предизвикателства чрез саморегулация при спазване на принципите на доброто управление и на законодателството на ЕС и е готова да играе подпомагаща роля или да предприеме действия, ако е необходимо.

Спортната дейност е част от приложното поле на правото на ЕС. Това е подробно описано в Работния документ за служителите и неговите приложения. Условията на конкурентното право и на разпоредбите, отнасящи се за вътрешния пазар се прилагат към спорта, доколкото той представлява търговска дейност. Спортът е предмет и на други важни аспекти от правото на ЕС, като забраната на дискриминация на базата на националност, условията за европейско гражданството и равнопоставеността между мъжете и жените при наемане на работа.

Същевременно спортът има определени специфични характеристики, които често се наричат „особености на спорта“. Особеностите на европейския спорт могат да бъдат разглеждани през две призми/от две гледни точки:

• 
  Особеност на спортните дейности и на спортните правила, например отделни състезания за мъже и жени, ограничения за броя на участниците в някои състезания или необходимостта да се създаде несигурност по отношение на резултатите и да се запази конкурентното равновесие между клубовете, участващи в едни и същи състезания;
  
• 
  Особеност на спортната структура, особено автономността и разнородността на спортните организации, пирамидалната структура на състезанията от масово до елитно ниво и организирани механизми на солидарност между различните нива и оператори, организацията на спорта на национална база и принципа за една федерация за всеки спорт;
  

Както е обяснено подробно в Работния документ за служителите и приложенията към него, съществуват организационни спортни правила, които на основата на своите законни цели по-скоро не нарушават антитръстовите разпоредби на Договора за ЕО, при условие, че евентуалният им антиконкурентен ефект е присъщ и съизмерим с поставените цели. Примери за такива правила са „правилата на играта“ (напр. правилата, определящи времетраенето на мачовете или броя на играчите на полето), правилата относно критериите за подбор на спортни състезания, правилата за игра на собствен или на чужд терен, правилата, непозволяващи притежаването на повече от един клуб при клубните състезания, правилата за състава на националните отбори, антидопинговите правила и правилата за трансферните срокове.

Но от гледна точка на регулаторната страна на спорта, преценка дали определено спортно правило е съвместимо с конкурентното право на ЕС може да се направи само на база на отделния случай, както наскоро бе потвърдено от Европейския съд с решението му във връзка с делото Мека-Медина⁸. Съдът изясни влиянието на правото на ЕС върху спортните правила. Той отхвърли понятието „чисто спортни правила“ като несъвместимо с въпроса за приложимостта на правилата на ЕС относно конкуренцията в спортния сектор.

Съдът призна, че трябва да се има предвид спецификата на спорта, защото ограничаващите конкуренцията ефекти, присъщи за организацията и правилното провеждане на спортните състезания не нарушават конкурентното право на ЕС, при условие, че тези ефекти са съизмерими с преследваните законни истински спортни интереси. Необходимостта от проверка на съизмеримостта изисква съобразяване с индивидуалните особености на всеки отделен случай. Тя не позволява формулиране на общи насоки за приложение на конкурентното право в областта на спорта.

Организацията на спорта и на състезанията на национално равнище е част от историческата и културна история на европейския подход към спорта, и отговаря на желанията на европейските граждани. По-специално, националните отбори играят ключова роля не само по отношение на идентичността, но също и за по-близки връзки с масовия спорт и следователно заслужават подкрепа.

Дискриминацията на базата на националност е забранена в договорите, даващи право на всеки гражданин на Европейския съюз да се движи и да пребивава свободно на територията на държавите-членки. Договорите целят също така да премахнат всякаква дискриминация на базата на националност между хората, работещи в държавите-членки от гледна точка на заетост, възнаграждение и други условия на труд и заетост. Същите забрани се отнасят до дискриминацията на базата на националност при предоставянето на услуги. Освен това, членството в спортни клубове и участието в състезания са фактори, свързани с насърчаване на интеграцията в обществото на държавата домакин.

Равноправното отношение се отнася и до гражданите на държави, подписали споразумения с ЕС, съдържащи клаузи за недискриминация, както и работещите легално на територията на държавите-членки.

• 
  Правото да се избират национални състезатели за състезанията на националните отбори;
  
• 
  Необходимостта от ограничаване броя на участниците в състезанието;
  
• 
  Поставянето на крайни срокове за трансфера на играчи при клубните спортове.
  

При липсата на правила за трансфер, пълноценното провеждане на спортните състезания може да бъде нарушено от клубове, привличащи играчи по време на сезона, за да имат превъзходство над съперниците си. Същевременно всяко правило за трансфер на играчи трябва да спазва правото на ЕС (разпоредбите, свързани с конкуренцията и правилата за свободното движение на работници).

През 2001 г., при разследването на дело, свързано с твърдения за нарушения на конкурентното право на ЕС и след обсъждане с Комисията, футболните власти започнаха преразглеждане на разпоредбите на ФИФА относно международните футболни трансфери, с цел да въведат разпоредби относно компенсации на разходите на спортните клубове за тренировки, въвеждане на срокове за трансфер, гарантиране на средното образование на непълнолетните играчи и гарантиран достъп до националните съдилища.

Комисията счита, че такава система е пример за добра практика, която осигурява конкурентно равенство между спортните клубове, като същевременно се съобразява с изискванията на правото на ЕС.

Трансферът на играчи също е повод за загриженост относно легитимността на свързаните с него финансови потоци. Ефективно разрешение на въпроса за увеличаване на прозрачността на паричните потоци, свързани с трансферите, би било създаването на система за информация и проверка на трансферите. Комисията счита, че такава система следва да има само контролна функция; а финансовите операции следва да се извършват директно между участващите страни. В зависимост от спорта системата може да се ръководи от съответната европейска спортна организация или от националните системи за информация и проверка в държавите-членки.

4.4 Агенти на играчите

Развитието на един истински европейски пазар за играчи и повишаване нивото на заплатите на играчите в някои спортове доведе до увеличаване на активността на техните агенти. В усложняващата се правна среда много играчи (но също и спортни клубове) прибягват към услугите на агенти за договарянето и подписването на договорите.

Има сигнали за недобросъвестност на някои агенти, което е довело до случаи на корупция, изпиране на пари и експлоатация на непълнолетни играчи. Тези практики са много вредни за спорта като цяло и повдигат сериозни въпроси по отношение на управлението. Трябва да се опазват здравето и сигурността на играчите, особено на непълнолетните, и да се води борба с криминалните прояви.

Освен това дейността на агентите се подчинява на различни правила в различните държави-членки. Някои държави-членки са приели специални закони по отношение на агентите на играчите, докато в други се прилага общото право относно агенциите за заетост, но с допълнения за агентите. Освен това някои международни федерации (ФИФA, ФИБA) са въвели свои собствени наредби.

По тази причина ЕС е бил приканван многократно да регулира дейността на агентите на играчи чрез своя законодателна инициатива.

41) Комисията ще извърши оценка на въздействието, за да получи ясна представа за дейностите на агентите на играчи в ЕС и да прецени дали са необходими действия на ниво ЕС, като Общността също ще анализира различните възможности.

4.5 Защита на непълнолетните

Експлоатацията на младите играчи продължава. Най-сериозният проблем засяга деца, които не са избрани за състезания и биват изоставени в чужда страна, като често по този начин изпадат в нередовно положение, което води до по-нататъшното им експлоатиране. Въпреки че в повечето случаи този феномен не попада в приложното поле на правните разпоредби за трафик на хора, това не е приемливо предвид основните ценности, приети от ЕС и неговите държави-членки. Той противоречи също така на спортните ценности. Необходимо е да се прилагат много стриктно защитните мерки за непридружавани непълнолетни лица, предвидени в имиграционните закони на държавите-членки. Трябва също така да се води борба със сексуалното малтретиране и тормоз на непълнолетни в спорта.