Книгата, издадена в сащ "Божествено откровение за ада", от Мери Кетрин Бакстър "a divine revelation for hell"

Опитвах се да си спомня проповядване, което съм чувала относно ада. Но никога не съм слушала за такива ужасни неща, както тези, които Господ ми показа тука. Адът беше безкрайно по-лош, отколкото някой би си помислил или представил. Това ме нарани толкова много – да узная, че душите, които са там, са на вечни мъки. Няма изход от това място.

Аз реших да направя всичко по силите си, за да спася хората от тези ужаси на ада. Трябва да проповядвам Евангелието на всеки, който срещна! Да му кажа за ада, че е страшно място и че е истина. Разбирате ли какво искам да кажа? Ако грешниците не се покаят и не повярват в Евангелието на Святия Бог, те със сигурност ще свършат тук! Повярвайте в Господа Исуса Христа и Го призовете, за да ви спаси от грях. Прочетете глава 3 и глава 14 от Евангелието на Йоана.

Моля ви, прочетете това Евангелие, за да можете повече да разберете за ада и след това какво следва там. Като четете, молете се Исус да влезе във вашето сърце, да ви умие от греховете ви, преди да е станало твърде късно.

Исус и аз вървяхме през ада. Пътеката беше с обгорена, суха и пуста повърхност. Погледнах надолу към редиците от ями, колкото можех надалече. Бях твърде изморена. Сърцето и духа ми бяха съкрушени от всичко което видях и чух и знаех, че всичко тепърва предстои.

“Исусе, дай ми сила да продължа!” – молех се аз.

След като Исус ми даде от силата Си, аз вървях близо зад Него. Бях изпълнена със скръб за всички ужасни неща, които видях. Чудех се вътре в себе си, дали света ще ми повярва. Погледнах в дясно от мене, в ляво и отзад мене – навсякъде имаше ями от огън, пламъци и горящи души. Извиках в истински ужас. Ужасът от това, което гледах, беше твърде голям за да мога да го понеса.

“О, земьо, покай се!“ – извиках аз.

Големи ридания разтърсиха духа ми, като ходех с Исуса. Учудих се какво беше следващото. Чудех се какво ли правят моето семейство и приятели. О, аз ги обичах! Помних преди как грешах. И се върнах при Исус. О, как благодарях на Бога, че съм се върнала при Него, преди да е станало твърде късно. Исус каза:

“Сега сме до входа на тунела, който ще ни отведе до търбуха на ада. Адът е направен като формата на човек и се намира в центъра на Земята. Тялото лежи на своя гръб, с двете ръце и крака прострени навън. Както Аз имам Тяло от вярващи, така и ада си има тяло от грях и смърт. Както Христовото тяло се изгражда ден след ден, така и адовото тяло се изгражда всекидневно.”

По пътя ни към тунела ходехме, преминавайки през огнени ями, откъдето се чуваха силни викове и стонове. Мнозина викаха към Исуса, когато преминавахме покрай тях. Други се опитваха да се покатерят и излязат извън ямите от огън, за да Го докоснат, но не можеха.

“Твърде късно! Твърде късно!” – викаше моето сърце. Мъката беше винаги върху Исусовото лице, докато вървяхме. Гледайки огнените ями, си спомних как семейно си приготвяхме храна в задния двор и използвахме нагорещени въглища, които тлееха с часове. Толкова много жар виждах тук в ада. Толкова бях благодарна, когато влязохме в тунела. Мислех си, че тунела не може да бъде толкова лош, колкото ямите. Но уви, грешах! Колкото повече навлизахме навътре, започвах да виждам големи змии, огромни плъхове и много зли духове, всички бягащи от присъствието на Господа Исуса Христа. Змиите съскаха по нас, а плъховете скимтяха. Имаше много зли звуци. Усойници и мрачни сенки бяха навсякъде около нас. Исус беше единствената светлина, която можеше да се види в тунела. Аз стоях колкото се може по-близо до Него. Бесове и дяволи бяха от всичките страни на каверната и те ходеха нагоре и надолу по тунела. По-късно разбрах, че тези зли духове излизат на земята, за да изпълняват сатанинските нареждания.

Усещайки моя страх от този мрак, влага и мръсотия, Исус ми рече:

“Не се бой; скоро ще бъдем на края на тунела. Аз трябва да ти покажа тези неща. Ела и Ме следвай!”

Гигантски змии се плъзгаха покрай нас. Някои от змиите бяха широки около 1,20 м и около м дълги. Гъста и отвратителна миризма изпълваше въздуха и злите духове бяха навсякъде.

Исус ми каза:

“Много скоро ще бъдем в търбуха на ада. Тази част на ада е 17 мили висока и 3 мили в радиус наоколо като кръг.“

Исус ми даде точните размери. Ще се опитам да запиша и кажа каквото съм чула и видяла. Ще го направя за Слава на Отца и Сина, и Святия Дух! Да бъде Божията воля. Аз знаех, че Исус ми показва всички тези неща, за да предупредя мъже и жени в света да избегнат ада на всяка цена.

Уважаеми читатели, ако вие четете това и не познавате Исуса, спрете точно сега, покайте се за своите грехове и Го поканете да стане ваш личен Господ и Спасител.
ГЛАВА 6 -- ДЕЙНОСТТА НА АДА

Видяхме пред нас мъждива жълта светлина. Исус и аз излязохме от тунела на страха и сега застанахме на един мръсен хълм, откъдето можехме да видим търбуха на ада. Колкото и далече да можехме да гледаме, имаше една огромна дейност, която се извършваше долу в центъра /в търбуха/ на ада.

Спряхме и Исус каза:

“Аз ще те прекарам през търбуха на ада и ще ти покажа много неща. Ела и Ме следвай.“

И двамата продължихме да вървим. Исус каза:

“Пред нас са много ужаси. Те не са измислица на някой, но са истинска реалност. Бъди сигурна да кажеш на своите читатели, че демонската сила съществува. Също така им кажи, че Сатана е реален и самите началства и власти, и лукавите духове в поднебесната, и управителите на тъмнината на този свят. Но те не трябва да се отчайват, защото ако людете Ми, които се наричат с Моето Име, смирят себе си, та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от всичките си нечестиви пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им и техните тела.

Толкова, колкото е действително небето, също толкова е действителен и ада.“

Бог иска да знаеш за ада и той желае да те предпази от това отвратително място. Ти имаш начин, чрез който да го избегнеш. Този начин е Исус Христос, Спасителят на твоята душа. Запомни, че само тези, чиито имена са записани в Книгата на Живота, ще бъдат спасени.

Ние стигнахме до първата дейност в търбуха на ада. Това беше в дясно, от където влязохме и се изкачихме на малкия хълм в началото в тъмния ъгъл на ада. Аз запомних думите на Господа, когато Той ми рече:

“Може да изглежда, като че ли съм те изоставил, но не е така. Запомни, че Аз имам всичката власт на небето и на земята. Понякога злите духове и изгубените души не ни виждат или не знаят, че сме тук. Но не се страхувай! Каквото виждаш е реално. Тези неща се случват точно сега и ще продължават да се случват, докато смъртта и ада бъдат хвърлени в огненото езеро.”

Читателю, сигурен ли си, че името ти е записано в Книгата u1085 на Агнето – в Книгата на Живота?

Можехме да чуем пред нас гласове и викове на души в мъки. Ние се качихме върху малък хълм и погледнахме отгоре. Светлина обля този район, така че можехме ясно да виждаме. Крясъци, каквито никога не си мислел, че са възможни, бяха изпълнили въздуха. Те бяха крясъците на мъж.

“Чуй Ме! – рече Исус. – Това, което виждаш и чуваш е действителност. Обърнете внимание, служители на Евангелието! Това са вярно и истинно казани неща. Събудете се, благовестители, проповедници и учители на Моето Слово и всички вие, които сте призовани да проповядвате Евангелието на Господ Исус Христос. Ако съгрешавате, покайте се или и вие ще бъдете също наказани!“

Ние провървяхме нагоре около 15 фута /5 метра/ от това, което видяхме. Аз видях малки тъмно облечени фигури, маршируващи около обект приличащ на кутия. Като приближих по-близо, видях, че тази кутия представляваше ковчег, а фигурите бяха демони. Това беше истински ковчег с 12 демона маршируващи около него. Те се смееха и пееха. Всеки от тях имаше остро копие в ръката си, което той държеше пъхнато в ковчега чрез малък отвор, който беше изотзад. Във въздуха се усещаше чувство на голям страх и аз треперех от гледката пред мен.

Исус отново знаеше моите мисли, затова Той ми каза:

”Чадо, има много души на мъки тук и съществуват много различни начини на мъчения за тези души. Има по-голямо наказание за тези, които веднъж са проповядвали Евангелието и са се върнали обратно към греха. За тези, които не са били послушни на призива на Бога за техния живот.”

Чух толкова отчаен вик, че той изпълни сърцето ми с отчаяние.

“Няма надежда! Няма надежда!” – викаше той.

Безнадеждният вик дойде от ковчега. Беше един безкраен вой на скърбене.

“О, колко е ужасно!” – рекох аз.

“Ела! – рече Исус. – Нека да отидем по-близо.”

И така, Той приближи до ковчега и погледна вътре. Аз направих същото. Това показа, че злите духове не можеха да ни видят.

Една мръсно-сива мъгла имаше вътре в ковчега. Като се приближих, видях, че демоните пъхаха копията си в душата на мъжа, която беше в ковчега. Никога няма да забравя страданието му. Аз виках към Исуса:

“Нека да излезе, Господи! Нека да се махне!”

Мъката на тази душа беше толкова ужасна гледка. Само да можеше да бъде спасена. Аз протегнах ръце към Исуса и Го помолих да позволи на човека да излезе от ковчега.

Исус ми рече: “Чадо Мое, имай мир!”

Докато говорихме, мъжът ни съзря и каза:

“Господи, Господи, изведи ме! Имай милост!”

Аз погледнах долу и видях кървава каша. Пред мен беше душата на мъжа. Вътре в душата имаше човешко сърце и кръв бликаше от него. Пъхането на копията буквално пронизваха неговото сърце.

“Аз ще Ти служа сега, Господи!” – се молеше той. – Моля Те, пусни ме навън!”

Знаех, че този човек чувстваше всяко копие, което пронизваше неговото сърце.

“Ден и нощ той е мъчен. – каза Господ. – Той беше поставен тук от сатана и той е, който го мъчи.”

Мъжът извика: “Господи, аз ще проповядвам сега истинското Евангелие. Аз ще говоря за греха и за ада. Но моля Те, помогни ми да изляза от тук.”

Исус каза: ”Този мъж беше проповедник на Божието Слово. Имаше време, когато той Ми служеше с цялото си сърце и доведе много хора до спасение. Някои от неговите вярващи все още Ми служат днес от много години насам. Похотта на плътта и измамата на богатството го заблуди. Той позволи на сатана да го ръководи. Той имаше голяма църква, хубава кола, голям доход. Този бивш проповедник започна да краде от даренията. Започна да поучава лъжи. Той говореше полулъжи и полуистини. Не Ми позволи да го коригирам. Изпращах пратениците Си до него, за да му кажат да се покае и да проповядва истината, но той обикна удоволствията на този свят повече от живота на Бога. Той не знаеше да поучава или да проповядва други доктрини освен истината, както е разкрита в Библията. Но преди да умре каза, че кръщението в Святия Дух е една лъжа и тези, които претендират, че имат Святия Дух, са лицемери. Този проповедник каза, че ти можеш да бъдеш един пияница и да отидеш на Небето, дори без покаяние. Той казваше, че Бог не би пратил никой в ада – този Бог е твърде добър да направи това. Той беше причина много добри хора да отпаднат от благодатта на Господа. Той дори рече, че не се нуждае от Мене, защото е като бог. Дори отиде твърде далече, да провежда семинари за да проповядва тази фалшива доктрина.

Той потъпка Моето Свято Слово под своите крака. Но Аз все още продължих да го обичам. Чадо Мое, по-добре никога да не Ме е познавал някой, отколкото да Ме е познавал и да се върне назад от служение към Мен.” – рече Господ.

“Ако само Те беше послушал, Господи! – виках аз. – Ако само се беше погрижил за своята си душа и душите на другите.“

“Той не Ме послуша. Когато го призовавах, не Ме чу, а обикна лесния живот. Аз го призовавах и призовавах, за да се покае, но той не се върна обратно при Мене. Един ден беше убит и моментално дойде тук. Сега сатана го мъчи за това, че някога е проповядвал Моето Слово и е спасявал души за Моето царство. Това е неговото мъчение.”

Аз гледах демоните как продължаваха да маршируват около ковчега. Човешкото сърце биеше и истинска кръв се изливаше от него. Никога няма да забравя неговите викове на болка и скръб.

Исус погледна човека в ковчега с голямо състрадание и рече:

“Кръвта на много погубени души са върху ръцете на този човек. Много от тях са на мъки тук точно сега.“

Със сърца, изпълнени със скръб, двамата с Исус продължихме да вървим. Като напуснахме, видях една друга група от демони да пристига към ковчега. Те бяха около три фута високи (90 см), облечени в черни дрехи, с черни качулки върху лицата им. Те пък мъчиха душата по друг начин.

Аз си мислех, каква гордост има понякога във всички нас и ни прави неспособни да си признаем грешките, и да молим за простителност. Ние отказваме да се покаем и да се смирим, и продължаваме, като че ли сме винаги прави. Но послушай, душо: адът е реален! Моля те, не отивай на това място!

Тогава Исус ми показа гигантски часовник, прострял се по целия свят. И аз чух неговото тиктакане. Стрелката за час се намираше близо до дванадесетия час. А тази на минутите беше спряла на 3 минути преди дванадесет. Тайно минутната стрелка се движеше напред към часа. Както се движеше, тиктакането стана по-високо и по-високо, докато ми изглеждаше, че изпълни цялата Земя. Бог говори като тръба и Неговия глас е като на много води.

“Чувай и слушай какво казва Духът към църквите! – рече Исус. – Бъди готов! Във време, което не мислиш, Аз ще дойда отново. Аз чувам тиктакането на часовника. Дванадесет часа е!

Младоженецът идва за Своята Невяста – Църквата!“

Готови ли сте за идването на Исус Христос, приятели мои? Или ще бъдете като онези, които казват: “Не днес, Господи!“? Ще Го призовете ли и да бъдете спасени? Ще предадете ли сърцето си на Него – днес? Запомнете: Исус може и ще ви спаси от всяко зло, ако вие просто Го призовете днес и се покаете. Молете се за вашето семейство и за хората, които обичате, така, че те да отидат и да се покаят при Исус Христос преди да е станало твърде късно. Чуйте как Исус казва:

“Аз ще те пазя от зло. Аз ще те пазя във всичките твои пътища. Аз ще те спася. Аз ще спася тези, които обичаш.“

С много сълзи се моля за всички вас, които четете тази книга, да проумеете истината, преди да е станало твърде късно. Ада е вечен! Аз се опитвам с най-доброто, от своята способност, да разкрия всичко, което видях и чух. Зная, че тези неща са истина. Като четете останалата част на тази книга, моля се да се покаете и да приемете Господ Исус Христос за ваш личен Спасител!

Аз чух гласа на Бога: ”Време е да си ходим. Ще се върнем отново утре.”
ГЛАВА 7 -- ТЪРБУХЪТ НА АДА

Следващата нощ двамата с Исус отново отидохме в ада. Първо влязохме в една голяма отворена площ. Докъдето и да гледах, виждах, че продължават да се извършват зли неща. Голям брой от тях бяха концентрирани около нас. Само на около 10 фута далеч от мястото, където ние стояхме, забелязах една особена дейност – особеното беше, че много зли форми и демонски духове бързаха да влизат и излизат от този район. Сцената беше сякаш от филм на ужасите. Докъдето и да гледах, имаше души в мъки и дявола и неговите ангели си вършеха добре работата. Полумрака беше пронизан от писъците на агония и отчаяние.

Исус каза: “Чадо, сатана е двоен измамник – и на земята и в ада мъчи душите. Много от демоничните сили се срещат тук, както и горе на земята в момент на нараняване, огорчаване и измама. Аз ще ти покажа неща, които ти никога не си виждала в такива детайли. Някои от нещата, които виждаш, се случват сега, докато другите тепърва ще станат в бъдещето.“

Отново погледнах напред. Повърхността беше светлокафява на цвят, безжизнена, без каквато и да била растителност. Всичко беше мъртво или умиращо. Някои места бяха студени и влажни, докато други бяха горещи и сухи. И винаги имаше миризма на гнилота от горящата и разлагаща се плът, смесено с мириса на мърша, остарял боклук и помия.

“Сатана използва много капани и примки за да измами Божиите хора. – каза Исус. – По време на нашето пътуване до ада, Аз ще ти покажа много от лукавите и коварни хитрости на дявола.”

Ние извървяхме само няколко ярда, когато съгледах един тъмен черен обект, мержелеещ се злокобно пред нас. Стори ме се, че се мърдаше нагоре и надолу, свиваше се и се увеличаваше. И при всяко придвижване, то изхвърляше навън едно ужасно зловоние – миризма, по-силна от обикновената, отвратително ухание, което изпълни атмосферата на ада. Ще се опитам да обясня, колкото е възможно по-добре това, което видях. Този голям, окачен, черен обект продължаваше да се свива и разпуща и да изхвърля u1086 отвратителна миризма. Забелязах нещо като рогове, тъмни на цвят, излизащи от него и отиващи към земята. Проумях, че това беше голямо черно сърце и че имаше много входове до него. Едно лошо предчувствие дойде върху мен. Исус знаеше мислите ми и каза:

“Не се страхувай! Това е сърцето на ада. По-късно ние ще преминем през него, но сега трябва да отидем до блока от клетки на ада.“

Той е в кръг, намиращ се в търбуха на ада. Клетките са 17 мили високи. Аз погледнах и видях голям кафяв ров между клетките и дъното или търбуха на ада. Според мен рова беше около 6 фута дълбок и се зачудих как преминах през него. Не съм мислила по-рано, че тогава ние бяхме горе на издатината на първата редица от клетки. Тази издатина преминаваше като пътека около клетките и също така като удобно място, откъдето някой може да наблюдава центъра на ада.

Исус каза: ”Тези неща са верни и истинни. Смъртта и ада един ден ще бъдат хвърлени в огненото езеро. До тогава, това място принадлежи на ада. Клетките ще продължат да бъдат тук, изпълнени с грешни души, мъчени и страдащи. Аз дадох живота Си за да не дойдете вие на това място. Знаех за тези места, че са реалност, но милостта на Моя Отец също е реална. Ако желаеш, Той ще ти прости. Извикай към Него в Мое Име днес!“
ГЛАВА 8 -- КЛЕТКИТЕ В АДА

Исус и аз стояхме на тази издатина на първата редица от клетки. Издатината беше около 4 фута широка (1,2 м). Погледнах, колкото можех нагоре – имаше и други издатини в голям кръг наоколо, което приличаше на гигантска яма. В основата на издатината или пътеката, имаше клетки, които бяха вкопани в земята. Като затворнически клетки. Те бяха в редица, като се отделяха помежду си от мръсотия с ширина от 2 фута. Исус рече:

“Този блок, състоящ се от клетки, е 17 мили на височина, започващ от дъното на ада. Тук в тези клетки има много души, които са се занимавали с магьосничество или окултизъм. Някои от тях са били чародеи, медиуми, продавачи на наркотици, идолопоклонници или зли хора, обладани от духове. Това са души, които са правели най-големите мерзости срещу Бога. Много от тях са тук от стотици години. Те не са се покаяли, мамели са хора и са ги отдалечили от Бога. Тези души са извършили голямо нечестие срещу Господа и Неговия народ. Злото и греха са били тяхната любов и търпение.”

След като вървях, следвайки Господа по пътеката, погледнах надолу към центъра и видях, че мъждива светлина го изпълваше и можех да съзрея движението на много фигури. Гледайки, колкото можех пред нас, навсякъде виждах клетки. Мислех си, че мъките в ада сигурно не са толкова ужасни, в сравнение с тези от ямите. Навсякъде около нас чувах крясъци, стонове и писъци в клетките. Голяма скръб изпълни сърцето ми. Исус рече:

”Чадо Мое, досега не допуснах да чуеш тези викове. Но сега искам да ти покажа, как сатана идва да открадне, убие и разруши. Тук, в ада, има различни мъки за различните души. Сатана управлява тези мъчения до деня на съда, когато смъртта и ада ще бъдат хвърлени в огненото езеро. Също така, понякога огненото езеро идва през ада.”

Докато вървяхме покрай издатината, звуците ставаха все по-силни. Голям вик идваше от вътрешната страна на клетките. Като вървях близо до Исуса, Той спря пред третата клетка. Ярка светлина светеше вътре в клетката. В нея имаше стара жена, седяща на люлеещ се стол и плачеше, сякаш сърцето й беше строшено. Не знаех защо, но бях шокирана от това – да разбера, че тази жена беше реална личност с тяло. Клетката беше напълно пуста, с изключение на люлеещия се стол. Стените на клетката бяха изработени от светла глина и мръсотия, плъзгаща се по земята.

Предната врата завъртваше цялото лице на клетката. Беше направена от черен метал с резета, заключени на нея. Откакто резетата бяха поставени настрана, Исус и аз имахме неограничен поглед към цялата клетка. Цветът на плътта на старата жена беше пепеляв, със сив оттенък. Тя се люлееше напред и назад. Както се движеше, сълзите й падаха долу. Знаех, че нейният агонизиращ изглед свидетелства за голяма болка. Тя страдаше от невидимо мъчение. Зачудих се за какво е виновна, че е затворена тук. Изведнъж, точно пред очите ми, жената започна да променя формата си – отначало в стар мъж, после в млада жена, а след това в средна по възраст жена и накрая отново в стара жена. Бях шокирана, докато гледах как се променяше от една форма в друга.

Когато тя видя Исус, извика:

”Господи, имай милост към мен. Изведи ме от това място на мъки.”

Тя се наведе на стола си и се протегна към Исус, но не можа да Го докосне. Промяната продължи да се извършва. Дори дрехите й се променяха – беше облечена ту като остарял мъж, ту като жена на средна възраст, ту като младо момиче, докато накрая обратно в старица. Всяка от тези промени ми се стори, че отнемаше по няколко минути. Попитах Исус:

“Защо, Господи?“

А тя отново извика:

”О, Господи, махни ме от тук, преди те да се върнат.“

Сега тя стоеше пред клетката, вкопчвайки своите малки юмруци в резетата и рече:

“Аз зная, че Твоята любов е истинна. Зная, че любовта Ти е реална. Изведи ме от тук!”

Когато жената изкрещя в ужас, нещо започна да раздира плътта й от тялото.

“Тя не е това, което показва, че е!” – каза Господ.

Жената застана с гръб на стола и започна да се тресе. Но сега само един скелет стоеше на люлеещия се стол – скелет с мръсна мъгла отвътре /бел. на прев. – душата й/. Където, само преди минути, имаше облечено тяло, сега там бяха черни, изгорели кости и празнини, вместо очи.

Душата на жената стенеше и викаше към Исуса за покаяние. Но виковете й бяха твърде закъснели.

“Обратно на Земята?! – каза Исус. – Тази жена беше вещица и практикуваше поклонение на Сатана. Не само практикуваше магии, но тя учеше и други да правят това. Когато беше дете, родителите й правеха черни магии. Те възлюбиха тъмнината повече от светлината. Много пъти Аз я призовавах да се покае. Но тя Ми се подиграваше и каза: “Аз се удоволствам да служа на сатана.

Ще продължавам да му служа.” Тази жена отхвърли истината и не се покая от своето зло. Тя отдалечи много хора от Бога и някои от тях са в ада с нея днес. Ако се беше покаяла, Аз щях да спася нея и много от нейното семейство, но тя не Ме послуша. Сатана измами тази жена да повярва, че тя ще приеме свое собствено царство като награда за това, че му служи. Той й каза, че никога няма да умре, но ще има вечен живот с него. Тя умря, хвалейки сатана, дойде тук и го помоли за нейното царство. Сатана, бащата на лъжата, й се изсмя в лицето и каза: ”Мислиш ли, че ще разделя царството си с теб? Това е моето царство!” И той я заключи в тази клетка, като я мъчи ден и нощ. На земята тази жена обучаваше много вещици, едновременно бели вещици (правещи бели магии) и черни вещици (правещи черни магии), да извършват нейните магии. Един от нейните магически трикове беше да се превръща от млада жена – в жена на средна възраст, в старица, дори в старец. В онези дни беше забавно да променяш тялото си и да плашиш по-малките магьосници със своите магии. Но сега тя страда от мъките на ада и нейната плът се раздира с всяка промяна. Тя не може да го контролира сега и продължава да се променя от една форма в друга, но нейната истинска форма е мъгливата й душа в този скелет. Сатана я използваше за неговите зли цели, а сега й се подиграва и надсмива. Толкова често тя е довличана обратно пред сатана, за да бъде мъчена за негово удоволствие. Аз я призовавах много пъти и щях да я спася. Но тя Ме нямаше. Сега тя се моли и умолява за прощение, но е твърде късно! Сега тя е изгубена без надежда!”

Погледнах към тази жена, изгубена за цяла вечност, страдаща в болки и си мислех, че тя е била зла жена, но моето сърце беше разчупено от състрадание.

“Господи, колко е ужасно!” – казах през сълзи.

И тогава, малко след като Исус и аз бяхме при нея, един мръсно-кафяв демон, със счупени крила, с размери и форма на голяма мечка, дойде пред нейната клетка и я отвори с ключ. Жената извика с висок глас и направи голям шум, както когато е изплашена. Тя изкрещя, изпаднала в ужас, след като демона започна да я атакува и издърпва навън от клетката.

Исус рече: ”Този демон я мъчи често.”

Аз наблюдавах как тя беше извлечена извън клетката и изхвърлена.

“Мили, Господи, – се молих аз, – нищо ли не може да се направи?”

Почувствах такова състрадание към нея.

“Твърде късно е! – отговори Исус. – Твърде късно е!”