Комуникацията като наука
Изтегляне 77.39 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- КУРСОВА РАБОТА Култура на речовото общуване Тема: Комуникацията като наука Разработил: Проверил: ас. Пламен цонев
|
НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ ФАКУЛТЕТ „АРТИЛЕРИЯ, ПВО И КИС“ КАТЕДРА „ИНФОРМАЦИОННА СИГУРНОСТ“ КУРСОВА РАБОТА Култура на речовото общуване Тема: Комуникацията като наука Разработил: Проверил: ас. Пламен цонев АИС 875 з ШУМЕН 2021 Съдържание 1.Комуникацията като социално поведение………………………………….3 2.Действието като социален случай на поведението………………………4 3.Човешката комуникация като социално действие……………………….4 4.Комуникацията като социална интеракция………………………………5 5.Комуникацията като опосреден процес…………………………………..5 6.Понятието „медия”………………………………………………………….6 7.Човешката комуникация като символно предавана интеракция…………7 8.Измерение на преживяването………………………………………………8 9.Символно предаване между комуникационни партньори………………8 10.Символно предаваната нтеракция като специфична човешка комуникационна модалност……………………………………………….…9 11.Съставни части на комуникационния процес…………………………..9 12.Комуникатор…………………………………………………………….…9 13.Реципиентът като фактор в комуникативното „скеле”……………….…...9 14.Реципрочност (двустранност)……………………………………………10 15.Имплицитно реципрочен процес…………………………………………10 16.Контролен механизъм при комуникацията………………………………10 17. Feedback: контрол на постигнатия от комуникативното действие резултат……………………………………………………………………….10 18. Цели на комуникативните действия……………………………………11 19. Комуникация “face-to-face” (лице в лице)……………………………11. 20. Масова комуникация и Feedback………………………………………11. 21. Литература………………………………………………………………12
Увод
Науки за комуникацията или изследвания върху комуникацията е научна област, която се занимава с процесите на комуникация, които често се определят като обмен на символите на разстояние в пространството и времето. Следователно, комуникационните проучвания обхващат широк спектър от теми и контексти, вариращи от разговор лице в лице до изказвания и речи, но и до телевизионното излъчване в масмедиите. Изследванията върху комуникацията, като дисциплина, също са често заинтересовани как публиката тълкува информацията и политическите, културните, икономически и социални измерения на речта и езика в контекст. Комуникационни изследвания е академична област, което изследва процеса на човешка комуникация, обикновено определян като споделяне на символи с цел създаването на значение. Дисциплината обхваща множество теми, от разговорите лице в лице до медийните съобщения и предавания като телевизионните предавания. Комуникационните изследвания също така изучават как съобщенията се интерпретират от политическите, културните, икономическите, семиотичните, херменевтичните и в социалните измерения на техния контекст. Комуникацията като социално поведение Социално поведение Всяко движение на един организъм, заедно с чисто моторно-двигателните действия, спадат и активните действия на централната нервна система на човека „Социално” е такова поведение на живите същества, което представлява реакция спрямо друго живо същество и същевременно влияе върху реакциите на друго живо същество. Видове човешко поведение съзнателно – съзнателен стремеж към нещо; целенасочено (интенционално) - умишлено предприемане на действие Действието като социален случай на поведението Поведение насочено съзнателно или преднамерено към една цел. Според класическото определение на Макс Вебер за действие се счита онова човешко поведение, което действащият човек свързва винаги с някакъв субективен смисъл. Интенционален характер на човешките действия Човешкото действие не е самоцел, а винаги е средство за достигане на целта. Социално действие Действие насочено срещу друг човек. Човек действа социално, тогава когато макар и само мислено включва в своето действие наличието на друг човек. Човешката комуникация като социално действие Човешката комуникация се разглежда като събитие, което се локализира в областта на социалното действие. Обща интенция Осъществяване на съобщителния характер на комуникативното действие. Социална интенция Извличане на комуникативното действие от един определен интерес. Комуникативни интереси Представляват повод за всеки опит на комуникация Комуникативните интереси могат да бъдат: свързани със съдържанието на комуникативното действие; свързани със ситуацията – съдържанието на комуникативното да не бъде непосредствено от реализиращия се интерес Константна цел Всяко комуникационно действие стремящо се към разбирателство между себе си и своя комуникационен партньор. Комуникацията като социална интеракция Събитие случващо се взаимно между две или повече живи същества, започващо с установяването на контакт и водещо до реакции на намиращите се в контакт живи същества. Човешка комуникация Осъществява се, когато най-малко два индивида насочват своите комуникационни действия взаимно един към друг, но осъществяват обща интенция на техните действия и с това и с това да постигнат разбирателство. Комуникацията като опосреден процес Процесът се нуждае от постоянна инстанция, чрез която да протече събитието между двамата комуникационни партньори. Медията като комуникативна активност Медията подготвя материалната ”гилза” за нематериалното съдържание на значението. С помощта на медията е възможно значенията да могат да бъдат „взаимно споделени”. Медиите като пренасящи средства Медиите транспортират предназначените за съобщаване конкретни значения под формата на изявления или отказ от изявления на живите същества помежду им. Диференциране на медийното многообразие на човешката комуникация според Прос „Първични медии” - медиите на „човешките елементарни контакти”. Тук спадат всички невербални инстанции за опосредяване, които принадлежат на областта мимика или жестикулация. „Вторични медии” - всички медии, които изискват от гледна точка на производството един уред, но не и при получателя за приемане на съобщението. „Третични медии” - всички средства за комуникация, към които принадлежат технически предавател и технически приемник, като например: телефонът, факсът, грамофонната плоа, филмът, телевизията, радиото. Понятието „медия” Според Заксер медиите са „комуникационни канали”, които пренасят определени знакови системи. Тук се включват и техните възможности на медиите. От 80-те години насам се говори за т.нар. „нови медии”, като в тях се включват сателитната телевизия, факсът, компютърът и интернетът. Съставни части на медията според Заксер медиите са „комуникационни канали”, които пренасят определени знакови системи; медиите като „организации” Организациите се грижат най-вече чрез разпределението на труда за достигането на съответни дефинирани организационни цели. медиите като „институции”. Според това как са организирани обществата в съответствие с техните икономически и политически отношения, те приемат по различен начин медиите. Това регулиране по-силно може да влияе от пазарните механизми или да е повече в зависимост от политическото разпределение на властта. Човешката комуникация като символно предавана интеракция Терминът „символен” се отнася не само за една определена възможност на използване на медийните форми на изразяване от страна на хората. Със „символ” едновременно се описва определен вид от знаци. Знакът като материално явление Знакът показва нещо, което е различно от самия него. Той функционира като източник на значение, а същинският носител на значението е самият знак. Знаците могат да бъдат материални предмети, техните качества или материални събития. Видове знаци естествени знаци – онези материални явления, които сами са отличителни за обекта към който насочват. Съществува естествена връзка между признака и обекта, към който сочат. изкуствени знаци – всички материални явления, които се раждат за нуждите на комуникацията. Изкуствените знаци могат да възникнат по силата на едно в даден момент съзнателно и целенасочено постигнато споразумение. Могат също да бъдат изведени от историческа практика на обществения процес на комуникацията. Функции на знаците сигнална функция – състои се в непосредствено въздействие върху поведението на други живи същества. Сигналите са знаци за нещо, т.е те са знаци, които подтикват към активност. Те са материални явления, които имат за цел да предизвикат определена реакция. символна функция – изпълнява представителна функция. Символите или също репрезентиращите представят предмета, към който насочват. Символен интеракционизъм Това е концепция за човешкото действие, която тематизира преди всичко встъпването на човека във взаимоотношения с околната среда. Практико-теоретичното разбиране на символния интеракционизъм според Херберт Блумер хората действат спрямо нещата въз основа на значенията, които тези неща притежават за тях; значението на тези неща се формира от социалните интеракции, в които човек встъпва със своите ближни; тези значения се използват и също се изменят в рамките на конфронтацията с тези същите неща в един интерпретативен процес. Значещ символ Знак, който изразява дадена скрита идея в него и възбужда тази идея у комуникационните партньори. Измерение на преживяването Това е качество на личния опит, придобит при общуването с един предмет на реалността, което се утвърждава в субективно значение на същия този „предмет”. Субективно значение Може да се схване като сбор от всички качества, придобити чрез опит под формата на духовно запечатани измерения на преживяното. Символно предаване между комуникационни партньори Комуникационните партньори активизират в рамките на символно предадена интеракция, съдържателни представи; измерения на преживяването, които не искат да споделят помежду си, защото отсъства като основа свързаният с това преживяване еднакъв опит. Символно-интеракционални разсъждения Те подпомагат за разбирането, че дори идентичният запас от знаци и символи на различните хора включва само подобен запас от значения. Символно предаваната нтеракция като специфична човешка комуникационна модалност Съставни части на комуникационния процес някой, който иска да съобщи нещо; самото съобщение – конкретните значения, които трябва да бъдат предадени; една медия – инстанция, с чиято помощ съдържанието трябва да бъде предадено; Изтегляне 77.39 Kb. Сподели с приятели:
|