Красимир марков социална психология

Проблемите на социалната психология са достатъчно многообразни и в един съкратен курс, пълното им разглеждане е невъзможно. Поради това, без да претендираме за изчерпателност сме набелязали, преди всичко, техните основни положения на социалната психология, които по наше мнение са необходими като минимум в подготовката на студентите. Поради спецификата на дистанционното обучение, за нас този подход е правилен и позволява на студентите да разширят и допълнят своите знания съобразно интересите си и използвайки посочената в темите литература.

При написването на учебника авторът се е съобразил със съвременните постановки и разработки на наши и чужди работещи в сферата на социалната психология.

Независимо, че представените знания са в съкратен обем, учебникът може да бъде използван от обучаемите от всички специалности, изучаващи социална психология или проявяващи интерес към нея.

Авторът ще приеме с благодарност отправените към него критични бележки и предложения, както към структурата, така и към съдържанието на учебника.

От автора

• 
  да се запознаете с историческото развитие на социалнопсихологическите възгледи през различните етапи на човешката история;
  
• 
  да добиете представа за основните направления в съвременната социалнопсихологическа наука;
  
• 
  да добиете знания за предмета, обекта, задачите и методите на социалната психология.
  

Както всички останали психологически науки, така и социалната психология има не само своята история, но и своята предистория, при това, когато говорим за психологията изобщо трябва да отчетем, че тази предистория започва в много древни времена. Специално за социалната психология много преди тя да се е сформирала като самостоятелна наука в системата на психологическите науки много от въпросите влизащи в нейната сегашна проблематика са се разглеждали и обсъждали в различните исторически епохи от различни автори по повод разглеждането на обществените явления.

През средновековието един от авторите, който разработва социалнопсихологически проблеми е Николо Макиавели (1469-1527), който в своята книга „Владетелят” прави първия опит за създаване на теорията за социалния мениджмънт, която сега се явява раздел на психологията на управлението възникнал на базата на социалната психология. Към трудовете в които се разглеждат проблемите на държавното и общественото устройство, индивидуалните и груповите интереси, поведението на хората и движещите го сили, обществените структури и закони и т.н., можем да отнесем и такива, като „Левиатан” (1651) на Томас Хобс, „Изследване за природата и причините за богатството на народите” (1776) на Адам Смит, „Въведение в принципите на морала и законодателството” (1789) на Йеремия Бентам, „Принципи на новата наука за общата природа на нациите” (1725) на Джанбатиста Вико, „Обща идея на революциите през ХІХ век” (1851) на Пиер Жозе Прудон.

Първи етап – обикновено за такъв се приема периода на възникването на социалнопсихологическите теории, като „Психологията на народите” на Г. Льобон (1841-1921), „Психология на тълпата” на С. Сигеле (1868-1913) и Г. Тард (1843-1904), „Теорията за инстинктите на социалното поведение” на У. Мак-Даугал (1871-1938) и публикациите на трудовете на В. Вундт (1832-1920). Както се вижда от посочените автори по това време социалната психология се развива предимно в рамките на европейските традиции на социалната и психологическата мисъл и естествено е това да отразява нейните особености.

Французите Гюстав Льобон и Габриел Тард за първи път са определили особен предмет на изследването си – голямата човешка група и същевременно са създали основния понятиен апарат на социалната психология. Независимо от това техните работи от съвременна гледна точка трудно могат да бъдат наречени строго научни, тъй като в тях няма някакъв определен научен метод или някакви измервания. Те имат описателен характер и се основават на мисленето и наблюдателността на авторите.

За Г. Льобон [11] централен проблем в изследването е съотношението личност и тълпа. Той смята, че за всички свои достижения народите са задължени на своите водачи, представителите на социалния елит. Водачите на масите създават една или друга ситуация, формират идеите у тълпата с помощта на убеждение, красноречие, повторение, а самата тълпа се ръководи не от разум, а от емоции. Следователно в нея индивида се превръща в примитивно същество подложено на крайни емоционални и примитивни пориви и влечения. Освен това Льобон предполага, че психиката на човека е детерминирана биологически, като в основата на различията между групите хора лежи неравнопоставеността на расите и националностите, и следователно и техните духовни възможности са различни. Това дава основание на Льобон да изведе тезата, че историята представлява смяна на културното доминиране на расите, че движеща сила на революцията е тълпата движеща от общоемоционално настроение и способна на разрушение и на героизъм.

От своя страна Г. Тард [16] разглежда обществото като продукт на взаимодействие на индивидуалното съзнание осъществяващо се посредством общуването между хората. Решаваща роля в еволюцията на обществото принадлежи на творчеството, благодарение на което едни хора създават нови елементи на културата, а други хора ги възприемат по пътя на подражанието. Главно внимание Тард отделя на процеса на възникването и разпространението на общественото мнение, а също така и на общуването между хората. По същество той определя два типа големи социални групи – тълпа и публика. За разлика от тълпата, публиката позволява на хората в нея да съхранят индивидуалните си различия независимо от различните идеи, убеждения и мнения. Заслуга на Тард е, че въвежда в практиката на социалнопсихологическото изследване статистическите методи и метода на анализ на историческите документи, като по този начин поставя началото на научните методи в изучаване на социалната психология.

В. Вундт [9], който е известен в историята на психологията като създател на първата в света експерименталнопсихологическа лаборатория в Лайпциг и на съвременния метод в психологията е немски философ, лингвист и психофизиолог. Негова заслуга е определянето на сензорната мозайка, съзнанието за усещане, простите чувства и елементарните мисли, които следва да бъдат изучавани с помощта на измервания. За разлика от тях Вундт счита, че висшите психични функции следва да се изучават с културно-исторически подход, като се анализират ритуалите, митовете, легендите, религията, лингвистичните конструкции и т.н.

У. Мак-Даугал [9] английски учен, чиито теории за инстинктите на социалното поведение последствие получава широко разпространение в американската социална психология. Той се стреми да обясни поведението на хората от позицията на генетически заложени целеви инстинкти и се стреми да докаже, че представителите на нордическата раса имат превъзходство над представителите на другите раси.

Втори етап – неговото начало отнасяме към 1908 г., когато са издадени две систематични ръководства, в които първи се упторебява понятието социална психология и се разглежда нейната структура. Това са трудовете на У. Мак-Даугал „Въведение в социалната психология” и Е. Рос „Социална психология”, като първия подхожда съобразно европейските традиции, а Рос работи в духа на американските традиции.

По-нататъшно развитие Социалната психология получава след Първата световна война, когато в работите на Ф. Олпорт и В. Меде е формулирана програма за превръщането на социалната психология в експериментална дисциплина. Това е период през който във връзка с бурното развитие на икономиката в Европа и САЩ пред социалната психология се поставят за решаване специфични задачи, свързани с необходимостта от повишаване на производителността на труда, развитие на средствата за масова информация, засилване на значението на пропагандата и агитацията, а също така и разработване в най-широк смисъл на проблемите на управлението. В този период социалната психология е изработила собствен подход към решаването на тези проблеми.

Трети етап – съвпада с периода от края на Втората световна война до сега, за социалната психология през този период е характерен опита да се даде отговор на въпросите на интензивно развиващото се производство, търсенето на психологически средства за оптимизация на управлението и труда в професионалните групи, психологическите проблеми на подбора и обучението на персонала, формирането на екипи, стимулирането на труда и т.н.

Психоаналитичното направление в социалната психология разработено от Зигмунд Фройд и неговите последователи дава специфично разглеждане на механизмите за регулация на поведението на хората в зависимост от тяхната принадлежност към дадена общност. Според Фройд (1856-1939) структурата на човешката личност се състои от компоненти, които той нарича „То”, „Аз” и „Свръх Аз”, които се намират в специфично взаимодействие. „Свръх Аз” представлява усвоените от личността социални или личностови норми, в чиито рамки човек осъществява своето поведение, „То” е източникът на първична енергия в личността стремящ се да удовлетвори нейните инстинкти и първични потребности, „Аз” е ядрото намиращо се между тях и значението му се състои в това, че се стреми да разреши вечния конфликт съществуващ на основата на инстинкта за продължение на рода и забраните налагани върху реализацията на този инстинкт от обществото. В динамиката на взаимодействието на тези елементи се поражда безсъзнателната мотивация, която се проявява в поведението. И З. Фройд, и Ана Фройд (1895-1982) считат, че „Аз” разработва различни механизми, които предпазват психиката от разрушителното действие на конфликта. В съвременните практически изследвания на социалната психология на Запад, идеята за защитните механизми се използва много широко в областта на психологията на рекламата, търговската психология, юридическата психология и др.

Особено място в психоаналитичното направление заема теорията за интерперсоналното поведение за чийто основател се счита Уилям Шутц (1925-), той счита, че освен биологични потребности човек има и социални потребности, които включва и такива като контрола и любовта. Според него социалните потребности са връзката на личността с нейното обкръжение. Като такива социални потребности според него могат да се представят – потребността от включване, потребността от контрол, потребността от любов.

Според Шутц всяка група в своето развитие преминава през етапи съответстващи на социалните потребности включително и през етапите на контрола и любовта.

Разглеждайки психоаналитичната концепция в социалната психология трябва да подчертаем, че много от близките последователи на З. Фройд са изказвали неудовлетвореност от факта, че в неговата теория прекалено се подчертава биологическата страна на личността, като някои от тези последователи са направили опит да разработят собствени концепции. Алфред Адлер (1870-1937) счита, че главен движещ мотив на човекасе явява борбата за превъзходство. Главната цел на живота се състои според него в това, да преодолееш чуството за непълноценност, което придобиваме в детството. Ерих Фром (1900-1980) смята, че движеща сила на човека е стремежа да се преодолее тревогата възникваща в него още с неговото раждане и по-точно в момента на откъсването му от майката. Тази тревога Фром нарича страх от самотата, който може да бъде преодолян по два начина: първия начин – чрез стремеж да включим в кръга на своето обкръжение други хора отричайки тяхното своеобразие и изключителност и втория начин – сам да се включиш в някаква общност включително до разрушаване на собствената индивидуалност. Бягството от свободата или невъзможността да задържим собствената си индивидуалност, уникалност и отговорност пред света, според Фром е един от основните мотиви на поведение на човека. Основна идея във възгледите на Фром е оптимизма с който той гледа на съществуването на хармонично взаимодействие между обществото и човека. Карен Хорни (1885-1952) също е против биологизирането на подхода към човашката личнист. Тя счита, че детските страхове имат своите корени във взаимоотношенията между родителите и децата, и предизвикват така наречената базална тревога. Идеята тук е, че родителите стремейки се да подготвят децата си за живота в обществото се опитват да формират в тях поведение, което е приемливо за това общество, но не съответства на вътрешния свят и психичната индивидуалност на детето.

Разглеждайки психоаналитичното направление в социалната психология в заключение трябва да отбележим, че то се основава на идеята за дълбинните детерминанти на поведението на човека включващи в себе си значителния елемент на безсъзнателното.

Поведенската психология възниква в началото на ХХ век с идеята да се отрече съзнанието като предмет на научно изследване в психологията. Според бихевиоризма психиката се свежда до различни форми на поведение представляващи отговор на организма на въздействието на външната среда. Понятията, с които работи бихевиоризма са „стимул”, „реакция” и „връзка” между тях, но през 30-те години на ХХ век бихевиоризма претърпява определено развитие и се формира така наречения необихевиоризъм. Тази радикално бихевиористка линия най-ясно се представя в подхода на Б. Скинър (1904-1990) и неговите последователи. За социалната психология необихевиористичните възгледи са свързани с имената на Нийл Милър (1909-2002) и Джон Долард (1900-1980), и Алберт Бандура (1925-). Основен проблем в техните изследвания е „научаването”, чрез този механизъм ние придобиваме целия репертоар на поведението. Н. Милър и Д. Долард развиват идеята, че подражанието не е инстинкт, а е обект на инструментално научаване, в своите разработки те определят четири фундаментални фактора на всяко научаване – „драйв”, „сигнал”, „реакция”, „възнаграждение”. Признавайки голямото значение на механизма на научаване по пътя на пробата и грешката, те обръщат внимание на възможността чрез подражанието да се ограничат пробите и грешките, като се приближаваме към правилното поведение чрез подражаване на поведението на останалите. В този смисъл ситуацията на научаване според тях представлява следната схема: сигнал – вътрешна реакция – драйв – висша реакция – възнаграждение.

А. Бандура създава теорията за социалното научаване. Наричайки своя подход социобихевиорален, той го противопоставя на предшестващите идеи за научаването включително на Милър и Долард. Същността на неговата теория е в това, че ефекта на научаването може да бъде получен чрез наблюдаване на поведението на друг човек, при което човека, чиито действия или поведение се наблюдават може да не си поставя за цел да научи на нещо подражателя или да го заставя да подражава на него.

Опит да се приближи бихевиоризма към анализа на груповите процеси е осъществен от Д. Тибо и Х. Кели (1921) и е известен като Теория за дидактическото взаимодействие. Същността се състои в идеята, че всяко междуличностно взаимоотношение е взаимодействие. Основна насока на анализа им е идеята, че взаимодействието между хората ще продължава и ще се оценя позитивно, ако участниците в него имат изгода от взаимодействието. Основен технически инструмент използван от Тибо и Кели в анализа е „Матрицата на изходите”, която предполага, че в таблица се нанася целия възможен репертоар на всеки участник във взаимодействието, нейното съдържание не е известно на участниците, но тя съдържа възможности за възнаграждение и представлява всички възможни линии на поведение.

Идеята на когнитивния подход е в опита да се обясни социалното поведение с помощта на описване на познавателните процеси характерни за човека. Това означава, че когнитивния подход обръща внимание не на поведението, а на психичната дейност и структурата на психичния живот. За когнитивистите главни проблеми в социалната психология са проблемите на перцепцията, атракцията, формирането и изменението на атитюдите, когнитивния дисонанс и др. Под атракция се разбира привлекателността на опита на един човек за друг, атитюд (поза) – отношение. Тези понятия са основни в теорията за когнитивния дисонанд създадена през 1957 г. от Л. Фестингер (1919-1989). Неговата основна идея е, че между когнитивните елементи може да възникне дисонанс, чието съществуване предизвиква у хората стремеж да го намалят или поне да възпрепятстват неговото нарастване, появата на този стремеж включва в себе си или изменение на поведението, или изменение на знанието, или внимателно отношение към новата информация. Според него има четири възможни източника за възникване на дисонанса: логическата непоследователност; несъответствие на когнитивните елементи на приетите социални норми; несъответствие на когнитивен елемент на някаква по-широка система от представи; несъответствие с минал опит.

Съвременните ролеви теории се развиват на основата на концепцията на Д. Мийд (1863-1931), той взема понятието роля от сферата на театъра, а също така от използването му в обикновения живот като метафора и го прилага в социалната психология при развитието на идеята на Ч. Кули (1864-1929) за огледалното „Аз”.

При изследването на социалната роля се разглеждат социологически и социалнопсихологически аспекти, които се намират във взаимовръзка. Социологическият аспект се отнася до надличностната, съдържателната и нормативната страна на социалната роля, т.е. към предполагаемото изпълнение на социални функции и нормите на обществото приети за изпълнението на тези функции. Социалнопсихологическият аспект е свързан преди всичко с изследването на субективния фактор на социалната роля, иначе казано, с разкриването на определени социалнопсихологически механизми и закономерности на възприемането и изпълнението на социалната роля. По принцип в социалната психология се определят следните аспекти на ролята: ролята като съществуваща в обществото система от очаквания, относно поведението на човека заемащ определено положение; ролята като система от специфични очаквания по отношение на себе си от индивида заемащ определено положение, и ролята като наблюдаемо поведение на индивида заемащ определена роля.
3. Предмет, обект, задачи и методи на социалната психология.
Както вече подчертахме социалната психология е относително млада наука. Обикновено се определя като наука изучаваща механизмите и закономерностите на поведението и дейността на хората обусловени от тяхната включеност в социални групи и общности, а също така и психологическите особености на тези групи и общности.
Предмет и обект на социалната психология.

При разглеждането на предмета на социалната психология се наблюдават три различни подхода на неговото определяне: първи – предмет на социалната психология са масовите психични явления. Разработен от социолозите той разглежда психологията на класите, както и различните страни от обществената психология на групите (традиции, религия, нрави, обичаи), което дава възможност този подход да определи социалната психология като наука за обществената психика; втори – психологически подход, който поставя в центъра на изучаване на социалната психология личността. Тук става дума за това да се дискутира въпроса в какви аспекти да се изследва личността; трети – съчетание на първите два подхода предполагащо разглеждането на социалната психология като наука занимаваща се с масовите психични процеси и положението на личността в групата.

Съвременните социални психолози все повече се ориентират към третия подход, тъй като той най-много отговаря на реалната изследователска практика. Това е довело до формулирането на съвременното определение на предмета на социалната психология, който се заключава в: изучаване на закономерностите в поведението и дейността на хората зависещи от тяхното включване в социални групи и изучаване на психологическите характеристики на тези групи.

Като обект на социалната психология се определят личността и социалната група. Личността се разглежда в процес на нейното развитие в конкретна група при междуличностно и междугрупово взаимодействие, а социалната група се разглежда като малка мезо или макро група.

Серж Московичи (1925) отбелязва, че задачите на социалната психология се задават от обществото и то диктува нейните проблеми. Най-общо като задача на социалната психология може да определим, на първо място, коректното отношение към съдържанието на теоретичните концепции, методите и резултатите на изследването на социалната психология в световен мащаб, на второ място стои задачата за внимателно осмисляне на проблема за приложното изследване в социалната психология. Изследванията в различните структури на обществото изискват не само висок професионализъм, но и висока гражданска отговорност от изследователите.

Методологията е система от принципи, начини и правила за организация, регулация и построяване на теоретическата и практическата дейност на човека. Приемайки този подход в социалната психология се установява, че основното е да се разкрият следните аспекти: разбиране на дейността като съвместна социална дейност на хората, в която възникват особени връзки; разбиране в качеството на субект на дейността не само индивида, но и групата, и обществото. Тъй като въвеждането на идеята за колективния субект на дейността позволява изследването на реални социални групи; изучаване на атрибутите на субекта на дейността – потребности, мотиви, цели на групите и т.н.

Има редица класификации на методите на социалната психология, но общо взето цялата система от методи може да се раздели на две групи – методи на изследване и методи на въздействие. Към методите на изследване в социалната психология можем да отнесем:

Наблюдение – най-разпространения метод на изучаване на социалнопсихичните явления и процеси, който предполага систематичност, целенасоченост и фиксация на резултатите;

Метод на изучаване на документите – прилага се за анализ на продуктите на човешката дейност, като документи, научна, публицистична и художествена литература;

Контент-анализ – метод за изясняване и оценка на специфичните характеристики на текстове и други носители на информация. Акцентът тук е върху психологическите характеристики на личностите и групите обект на средствата за масова комуникация; определяне на смисловите единици, съдържанието и формата на информацията; видовете взаимодействие между хоратата; жанровете на съобщенията и др., при което се осъществява замерване на честотите и обема на споменаване на тези единици в определена съвкупност от текстове или други носители на информация;

Анкетиране – представлява допитване провеждащо се с цел изяняване на биографични данни, мнения, ценностни ориентации, личностни характеристики и т.н. Осъществява се с помощта на анкета, която представлява набор от въпроси логически свързани с основните задачи на изследването;

Интервю – начин за получаване на социалнопсихологическа информация с помощта на разговор. Различаваме два вида интервю – свободно, което не е регламентирано с тема и конкретни въпроси, и стандартизирано, което по същество представлява устна анкета;

Тест – представлява система от въпроси и твърдения позволяващи да се измери нивото на развитие на определено психологическо качество на личността. В социалната психология теста не е специфичен метод, но се използват личностови тестове и групови такива, като най-голямо разпространение от груповите е получил социометричния тест;

Експеримент – основен метод в социалната психология, чието главно предимство е това, че в него може да се моделира ситуацията на изследване и да се влияе върху условията на нейното протичане. Имаме два вида експеримент – лабораторен, в който действията на изследваните лица се определят от инструкции, а условията се моделират специално, и естествен, който се провежда в условия близки до обичайната дейност на изследваните лица, при което те не знаят, че участват в експеримента.

Основен метод на въздействие за социалната психология се явява социалнопсихологическия тренинг, който се основава върху груповата дейност и позволява да се решат широк кръг от задачи, като: повишаване на компетентността в общуването, достигане на кохезия на групата, овладяване на навици за уверено поведение и т.н.
Въпроси за самоподготовка:

1. 
   Кои са етапите в развитието на социалната психологията?
   
2. 
   Кои са основните направления в съвременната социалнопсихологическа наука?
   
3. 
   Кои са основните методи използвани в социалната психология за изследване на нейния обект?
   

1. 
   Андреева, Л., Социално познание и междуличностно взаимодействие. С., 2007.
   
2. 
   Белинская, Е., О. Тихомандирцкая. Социальная психология. М., 2003
   
3. 
   Горбунова, М., Социальная психология. М., 2006
   
4. 
   Градев, Д., Критичната социална психология. С., 2012.
   
5. 
   Градев, Д., Психология на масите. С., 2005
   
6. 
   Деркач, А., А. Сухов. Социальная психология. М., 2001
   
7. 
   Журавльев, А., Социальная психология. М., 2002
   
8. 
   Иванов С., М. Иванов, Социална психология, Ш., 2006
   
9. 
   Иванов, П., Методология, история и школи на социалната психология. ВСУ., В., 2005
   
10. 
    Корсини, и др. Енциклопедия психология. С., 2000
    
11. 
    Льо Бон, Г., Психология на тълпите. С., 2002
    
12. 
    Майерс, Д. Дж., Социальная психология. М., 2002
    
13. 
    Макшанцев, Р., А. Макшанцева. Социальная психология. М., 2001
    
14. 
    Московичи, С., Социална психология. С., 2006.
    
15. 
    Почебут, Л., В. Чикер. Организационная социальная психология. СПб., 2002
    
16. 
    Тард, Г., Закони толпи. М., 1998
    
17. 
    Фройд, З., Психология масс и анализ человеческого „Я”. М., 1990