| 15/04/2011
Знакът (??) означава, че имаме съмнения, нещо липсва.
Културология
|
Бележки
|
Александрина Козовска Интересна ми е темата за онлайн свалките и виртуалната любов. Идеята ми е да проуча различни сайтове за запознанства. На конкретно заглавие за курсовата работа все още не съм се спряла.
|
Да
Въпроси: срамно ли е или нормално да се търси партньор онлайн, по какво се различава виртуалният флирт от реалният?
Предлагам заглравие
Виртуалният флирт
Вижте магистърската работа на ... Колева на тази тема, преди няколко години
Нямате никаква библиография (??)
|
Анна-Александра от Културология 2 курс Бих искала в настоящето писмо да представя по-конкретно заглавие, план и библиография по темата, която съм заявила, че ще разгледам. Първоначалната ми идея беше заглавието да е " Нови места на памет - видеоблогове и имейли", но така формирата темата е доста обширна и я стесних до " Нови места на памет - видеоблоговете" като смятам да защитя хипотезата, че видеоблоговете представляват виртуализирани дневници, които в интернет пространството служат за легитимация, за потвърждаване на автентичния аз. Ще се опитам да аргументирам хипотезата, че "залезът на блоговете" съвсем не се отнася към видеоблоговете и че тази тенденция реферира към един стремеж в интернет за отказ от анонимността, към фалшивото и превръщане на тези видеодневници в една "карта за идентичност". Работата ще разллежда проблематиката през няколко пункта - на първо място ще се разгледа историческия контекст за появата на нужда от документиране, идеята за личните дневници, като породена от идндивидуализма, заложен в концепцията на християнството. На следващо място ще се разледа появата на понятието "места за памет", и ще има разсъждения около нуждата от памет, идентичността - тук ще има някои препрадки от психологията. Следващата част ще се опита да защити хипотезата,че видеоблоговете са виртуализирани дневници, като се базира на анализ на минимум 50 клипчета и коментари около тях. На последно място ще развия идеята,чевидеоблоговете имат подем, че са начин за потвърждаване на идентичносттта в интернет пространството и това се дължи на няколко факта - отказ от анонимността, приоритет на визуалното, на живото пред писменото, субективното и повишаването на стремеж към автентичностт в едно поле, където авторските права, идентичността, флуидността са доста проблематични. За да защитя твърденията си, ще разгледам и приведа аргументи от следните автори -
/тук привеждам част от текстовете, които смятам да включа в работата си, но съм в процес на преглеждане и на още литература и не мога да приложа окончателен списък с библиографията, ще има и голям ресурс от интернет - блогове, клипчета от youtube.com. и други сайтове/ Асман, Я., Културната памет: Писменост, памет и политическа идентичност в ранните високоразвити култури, С., Планета-3, 2001
Бицили, П., Основни насоки в историческото развитие на Европа от началото на християнската ера до наше време, София: БАН, 1993,
Маклуън, М. и Маклуън, Е., Закони на медиите: новата наука, С., Университетско издателство “Свети Климент Охридски”, 1995
Нора, П., Места на памет, т. 1-2, С., Дом на науките за човека и обществото, 2005
Нора, П., “Световният възход на паметта”, в: Около Пиер Нора. Места на памет и конструиране на настоящето, С., Дом на науките за човека и обществото, 2004
Рикьор, П., Паметта, историята, забравата, С., Сонм, 2006,
Hutton, P., History as an Art of Memory, University Press of New England, 1993
|
Да
ОК, вече ви дадох някои препоръки, ще ви пратя текстовете на Даниела Колева и Мила Минева за паметта за комунизма онлайн, ако ги искате. Центърът на Знеполски прави разни неща по темата, говорете и с Георги Господинов.
Въпросът е как дигиталната форма на припомняне променя спомена – онлайн и офлайн албум, онлайн и офлайн дневник…
|
Борислав Момчилов, #1537, ІІІ курс, Културология Добро утро. Идеята ми за тема на курсова работа се базира на MMORPG онлайн игрите от типа на World Of Warcraft, Lineage 2, Aion, TERA и т.н. В нея могат да се включат различни под-теми като начини на комуникация, замяна на облика на играча с изцяло виртуален образ, събития в истинският свят, повлияни от онлайн игрите и т.н. Като цяло може да има някои допирни точки с темата, избрана от колегата Костадин, но мисля, че ще имам по-голяма възможност да опиша други аспекти, освен смяната на реалния живот с виртуален. Работното ми заглавие засега е “MMORPG игрите като световен културен феномен”.
|
Да
Онлайн игрите като база за социални контакти
Нямате библиография (??)
|
Васил Масларски Темата ми е озаглавена “Free download”. Идеята е да разгледам всичко свързано с въпросния феномен в интернет пространството. От потребителя до автора и загубата на авторските права в пиратските сайтове, различните програми за “share”, peer to peer, торентите и т.н. Смятам да изградя курсовата работа върху мненията “за” и “против” и различните аргументации, подкрепящи двете тези.
|
Да
Култура на пиратството – как потребителите оправдават своето пиратстване
Нямате библиография, не сте си изяснили добре работата (??) (??)
|
Велизара Иванова Културология, 3 курс“Facebook и/или Face to Face”
Темата на курсовата работа реферира към темата „Свободата да се самоизмисляш. Игра на идентичности. Анонимните”. Разработката си поставя за цел да разгледа проблема, свързан с алтернативното съществуване на личността в кибер- пространството или как виртуалнта личност замества реалната в света на социалните мрежи (по-конкретно Facebook); какви са мотивациите на участниците в тях; как и защо се създава онлайн-идентичността; спецификите на онлайн-общуването и влиянието му върху културата на участника. За да се анализират посочените проблеми ще се разгледат следните текстове:
1. Статията Personality and motivations associated with Facebook use by Craig Ross *, Emily S. Orr, Mia Sisic, Jaime M. Arseneault, Mary G. Simmering, R. Robert Orr 1. – Фейсбук като инструмент за комуникация; мотивации за онлайн-общуване в социалните мрежи; влиянието им върху идентичността на участника; конструиране на личността чрез „живот он-лайн”; Facebook като алтернатива на обществото (Facebook, новата социална дрога 2)
2. Facebook is no fad Commentary: Social networking is a basic human need by Adam L. Penenberg3- Социалните мрежи- каприз или съдба?; конструирането на трите личности: публична, частна и дигитална; взаимодействия и връзки между тях; Значимостта на онлайн-контактите („приятели” във Facebook)
3. „Психология на участието”- социалните мрежи като начин за самоопределяне; участието и комуникацията в социалните мрежи и формирането на онлайн-идентичността; Преодоляването на граници- от реална към виртуална личност; Facebook-профилът или „маската” на личността:
Интервю с Ивелина Атанасова, консултант по е-маркетинг, за ролята и бъдещето на социалните мрежи4
Identity Management in Cyberspace by John Suler5- реалната, измислената или скритата личност; разгръщането на неосъзнатото в онлайн-идентичността; избраната медия и различните аспекти на онлай-идентичността
Ясен Пекунов, Разсъждения за самоличността, интернет и бъдещето
Методи и цели:
За да се анализират конкретните проблеми, освен анализ на текстовете, които по-скоро ще бъдат „основа” за тяхното разглеждане, ще се проведат структурирани интервюта с респонденти на възраст между 18-25 години, за да се проследи паралела между изграждане на реалната личност и създаване на виртуалната такава; мотивациите за онлайн-комуникацията пред физическото общуване; влиянието на социалните мрежи (Facebook) върху културата (средата на общуване, гражданска позиция/активност, хобита и интереси, култура на всекидневието….) на участниците в тях. Респондентите трябва непременно да бъдат участници в такава социална мрежа, а именно Facebook, за да могат техните отговори да послужат за обект на анализ, във връзка с конкретно поставените задачи. Конкретната възрастова група е избрана с цел да се проследи как паралелно с формирането на идентичността („публичната” и „частната”, според Адам Пененбърг)- интересите, гражданската позиция, културното самоопределяне,…- се формира и виртуалната такава („дигиталната” според същия). Освен това да се намерят отговори на въпроси като: Профилът в социалните мрежи отговаря ли действително на реалната личност на участника?; Създавайки сами своята „презентация”, представяме ли обективно себе си пред другите?(по тези проблеми разработката ще се обоснове и на текста на John Suler „Мениджмънт на идентичността в кибер-пространството”).
|
Да
Работата ви няма съвсем ясен център. (??)
Предлагам ви да се съсредоточите върху един от многото проблеми, които засягате. Норма във фейсбук е да участваш с реалната си идентичност. Кои са тези, които все пак опитват да лъжат? Каква възрастова група? С каква цел? В какво отношение е това към доверието на мрежата? Разбира се маска може да е леко разкрасяване
Опишете внимателно отношението между тези три неща - истинска идентичност, маска и анонимност, опитайте да разсъждавате за това, какво място имат те в социалните мрежи?
Погледнете малко и правилата за участие, евентуално законодателни казуси - идентичността не е само психологически проблем. Основавайте се на реални казуси, ако интервюирате участници в соц. мрежи за това как се представят, защо го правят, каква маска избират, докога са го правили и пр., ще е още по-ентересно. Може да намерите и прочути световни казуси, например скоро се оказа, че една call girl е отлична студентка, май в Оксфърд, написа книга, с който си призна двойния си живот.
Заглавие от типа - маската и социалните мрежи?
За идентичността съм писал една книга, От принадлежност към идентичност, 2002, там има библиография. Не пропускайте понятия като персона, маска, социална роля.
|
Габриела Петрова, 3 курс Културология – избор между три теми
-Онлайн гражданството – възможно ли е то? (Тук визирам една онлайн платформа по един проект на неправителствената организация БлуЛинк, в която идеята е да се подават сигнали за различни проблеми, касаещи гражданското общество.
-Да спасим Иракли, Рила, Странджа – пример за успешна гражданска инициатива (или за флашмобовете, протестите и как гражданското общество се самоорганизираше за такива прояви на неподчинение по важни въпроси, като съдбата на Рила, Иракли, Странджа и т.н. например една такава акция беше организирана само чрез смс-и. Или как гражданското общество се самоорганизира чрез Интернет – facebook, twitter, sms, форуми и т.н.
-Природозащитните инициативи в България и моето участие в тях през периода 2005 – 2010 година – защо участвах и ще продължа да участвам?
|
Да
Съсредоточете се върху:
Протести онлайн – сравнение с офлайн-протестите, какво се постига, какви са формите, как се модифицират каузите.
Вземете примери с 3 платформи
Библиография (??)
|
Даниелка Тотева, 3 курс Първоначалната ми идея беше по темата за свободата да се самоизмисляш в мрежата, във фейсбук по-конкретно. Човек има възможността да конструира свободно своя образ в това пространство – чрез снимките, които качва, чрез личната информация, която посочва и т.н. до нещата, които “like”-ва. В този смисъл интересен е въпросът с “like”-овете във фейсбук – като допълващи образа на потребителя, даващи информация за него чрез предпочитанията му; а от друга страна – тази на компании, марки и т.н., за които това е начин да се рекламират. 2) Друга тема, по която бих работила, е тази за Интернет миймовете. Не съм я избистрила и конкретизирала изцяло, но ми се струва много интересна и благодатна за изследване.
|
Уточнихме, че ще работите върху мима
Скорост на разпространение, форми на циркулация, увеличаващата се скорост
Вземете пример(и)
Моля бъдете критична към понятието, което има тенденция да се натурализира
|
Десислава Тотева Добър вечер!Моята идея за курсова работа гравитира около ” Нашият обр/Аз във Фейсбук – виртуалността и реалността фейс-ту-фейс ” – до колко социалните мрежи пречупват нашата същност през своята призма, начините, по които се използва Фейсбук от различните потребители, причините, от които се диктува поведението им онлайн, в каква степен изградената идентичност отговаря на истината и размиването на границата между виртуалното и реалното. Друго,което ми хрумна, е свързано с търсенето на партньор по Интернет,съотнесено с по-традиционните начини за запознанства,рисковете и ползите от него и т.н. със заглавие нещо в смисъл на – “Скайп за скъпи”,”Сърдечни мейли”,”Егати фейса”…
|
Конкр. Има доста заявки в това поле, риск да е твърде обща темата.
???
Чакам до неделя вечер да получа сериозно развит проект, моля го изпратете и на личния ми мейл, ИД
|
Димитър Мурджев, Културология, 01553 Работното заглавие на темата, която съм си избрал е ” Попитай Google”. Искам да отбележа как всяко едно нещо от ежедневието ни се прехвърля в мрежата.
|
Уточняваме, че става дума за мястото на търсачката в съвр. свят, по-специално Гугъл, начини на йерархизиране на инф, проблеми от правно, културно, политическо естество, които търсачката поставя
Нямате ясна схема (??)
Нямате библиография (??)
|
Добромир Ж. Иванов Бих желал основно да се занимавам и да разгледам възможностите за съществуване на виртуално гражданско общество.
|
Отпадате от курса: несериозен проект
|
Елеонора Пасажова . Феноменът “somegreybloke”. Проект на британски аниматор. Измислен герой, който “има” facebook, twitter, блог и youtube канал, където “качва” клипчета, “общува” с хора, “дава” интервюта и т.н. (става въпрос за несъществуващ човек, за събирателен образ на интернет потребителя), който обаче има фенове (много), хората го следят и харесват и ираят играта да възприемат присъствието на този образ в своето ежедневие. Самият герой посвещава клиповете си на нашумели обществени теми, засяга и основни проблеми, обвързани с интернет комуникациите и т.н. (той е социопат, който намира приятели по фейсбук, разяснява някои съкращения като LOL и дава едно аноимно мнение по въпроси, интересуващи обществото (наример свинския грип).
|
Да
Въпросът е как да извадите от този много конкретен случай обобщения за спин-оф културата в дигиталния свят (??)
|
Елеонора Стайкова от 2 курс Културология.
възможно ли е онлайн троловете да се определят като субкултура? Мисля да задам теоретична рамка, в която обяснявам класическото разбиране за понятието "субкултура" (Хедбидж), а след това как то се пренася в мрежата и може ли въобще да се говори за субкултури онлайн? На следващо място ще разясня понатието troll и trolling, като за целта ще се позовавам и на фундаменталните за троловете сайтове, където са публикувани и техните правила и където в най-голяма степен може да се види как "оперират". Ще се спра и на троловете в българското виртуално пространство, които се ръководят от същите правила. В общи линии смятам чрез плътно описание да си отговоря на изследователския въпрос (като, разбира се, в курсовата работа ще има обособено ядро, в което се обяснява методологията), тъй като троловете не са хора, които безпроблемно попълват анкети и отговарят на въпроси. Бих се опитала, тъй като ми е интересно, но поради големия риск просто да започнат да ме тролят и нищо съществено да не ми кажат, не мога да зная доколко ще е ефективно. Макар че и такъв резултат отново е резултат и то, струва ми се, доста показателен. Друго нещо, което смятам да направя, е да сравня българските тролове с чуждестранните - тези, които намираме на сайта 4chan например, за да видя доколко те си приличат като модел на поведение и вътрешни правила. Тъй като една субкултура, съществуваща онлайн, е някак наднационална, дори мултинационална и в този смисъл резултата от едно такова сравнение доста успешно би могъл да ме насочи може ли троловете да се разглеждат като субкултура или не.
По отношение на литературата, списъкът все още се пълни, но на този начален етап ето какви източници преглеждам:
James J. Dowd and Laura A. Dowd - The Center Holds: From Subcultures to Social World
Kokswijk. J. - Granting Personality to a Virtual Identity
Hope Jensen Schau, Mary C. Gilly - We Are What We Post? Self‐Presentation in Personal Web Spacе
J.A. Hitchcock - Net crimes & misdemeanors
Ken Gelder - Subcultures: cultural histories and social practice
D. Hedbidge - Subculture, the meaning of style
http://artoftrolling.memebase.com/
http://boards.4chan.org/b/
http://memebase.com/
http://s159.photobucket.com/albums/t132/legendmike/ ?action=view¤t=rulesofinternet.jpg&sort=ascending
http://www.trollsday.com/ .
|
Да
Темата ви е интересна, тя предполага 1/ едно проблематизиране на понятието за субкултура. По тази тема освен многото книги в културологията и онлайн можете да видите нашите броеве на СеминарБГ, по-спец този за младежките култури, Валя, а з също опитах да разсъждавам по темата дали националъзмът не е субкурлтура.
Изследователите говорят за залез на субкултурите в смисъл затворени общности, които противостоят на обществото.
2/ В този контекст можете да поставите това явление - има ли в него колективен елемент, има ли общност, пиър прешър?
Може би ще стигнете до някакво ново явление, пост-субкултура или както там го наречем, виртуална субкултура...
3/ Освен анализ на практики в мрежата ще бъде добре да направите интервюта с, да кажем, двама такива хора, да разберете мотивите им, откъде са се научили и пр. Вероятно се появяват практики на съпротива срещу това, нетикети, действия на администратори.
С една дума - опишете практиката етнографски, за да имате какво да анализирате. ИД
Мотивацията? Поведението? Ефектите? Какво мотивира някого да руши, провокира, взривява комуникацията?
|
Елина Сотирова, Културология ІІІ курс Спряла съм се на тема с работно заглавие “Facebook етикеция или съществуват ли правила за поведение във Facebook обществото?”
|
Да
Разбираме се за тема:
Институцията «приятел» във фейсбук – какво предполага, какво права/задължения дава, кой може и не може да ни бъде такъв, как се отнася към офлайн приятелството и пр.
Моля потърсете библиография около темата родстени отношения, социален капитал, социални мражи, престиж и пр. (??)
|
Елица Барукчиева, Културология, 3 курсПрез очите на студента: възможен ли е животът на съвременния човек без Интернет или защо станахме зависими от него? Необходима ли ни е цялата тази информация, до която достигаме благодарение на Интернет? Можем ли да оцелеем по старому: четейки печатни книгоиздания, посещавайки лекции в университет, общувайки на живо? В тази насока са разсъжденията ми за евентуална курсова работа, благодаря ви за вниманието.
|
Да
Разбираме се на тема Интернет абстиненцията – как се живее без интернет.
Наред с наблюдението на хора, които са го направили – наблюдение върху самата вас.
Вижте писаното на ТВ абстиненцията, за различни лишения от стимули, отказ от цигари напр., може да идете назад и до различни религиозни практики на лишение. Тази тематика се изследва от психолози. Внимавайте да не останете само със самонаблюдението, няма да приема такава работа! (??) ИД
|
Жанет Г. Кирилова, 3 курс Културология, 01536 Като работно заглавие на темата ми съм избрала: “Виртуален хазарт. Новите технологии и старите пороци”, като са възможни промени в заглавието по време на процеса на работа. Възнамерявам да изследвам това колко е нараснал броя на сайтовете, които предлагат хазартни игри в интернет, изобщо дали с появата на интернет сайтовете се е разрастнал този порок. Какво се е променило в играта, играча и т.н. Мога да се свържа с професионален комарджия, да направя нещо като психологичен портрет на средния играч в подобни сайтове. Относно хазартните игри – мога да се фокусирам само върху покера, да речем. Още не съм доизгладила напълно идеята си.
|
Да
Проблемът с хазарта в интернет.
Да се легализира ли, за и против
Погледнете други места по света, за да си представите какво става при легализиране. Вижте конкретни хора, които играят.
Няма библиография (??)
|
Желяз Андреев, Културология, 01562” Загубата на реалната самоличност сред виртуалния nickname”
|
Отпадате от курса
Несериозен проект.
|
Златена Фъртунова За момента съм смятам да се занимавам с масовата онлайн ролева игра World of Warcraft. Конкретна тема още не съм избрала, но ще е нещо свързано със самоидентифицирането на играча с героя си или с виртуалня “живот” и свет на героя.
|
Да
Как ролите във World of Warcraft се пренасят в офлайн живота.
Библиография (??)
|
Ива Георгиева Здравейте! Мисля курсовата ми работа да се фокусира върху въпроса с творчеството онлайн и по-конкретно – поезията в блоговете. Предложение за темата ми би било: “Изкуство за самото изкуство”, защото начинът на оценяване е по-свободен – единственият начин за оценяване е с лайкване, препратки, това е единствената критика и колко хора те следят. Естествно има и друга критика, но тя не е е задълбочена и реална критика. Това е изкуство, непрофесионално, критикувано от непрофесионалисти, което се доближава повече до чистото изкуство, отколкото “Високото” се доближава до чистото.
|
Да
Концентрирайте се върху блоговете, проблематизирайте границата между «високо» и «ниско» в изкуството, която в мрежата става проблематична. Библиография (??)
ИД
Много добре! Само прецизирайте внимателно понятието «чисто изкуство», - L’Art pour L’Art
То всъщност е доста Високо и професионално. ГГ
|
Сподели с приятели: |
