Лекции изнесени в Дорнах от 10. до 10. 1920 г

ЦИКЪЛ от 4 лекции

изнесени в Дорнах

от 7. 10. до 9. 10. 1920 г.

превод от немски: д-р ДИМИТЪР ДИМЧЕВ

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД

изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – сканиран от копие

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

ДОРНАХ, 7 НОЕМВРИ 1920…………………………................3

2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ

ДОРНАХ, 8 НОЕМВРИ 1920……………………………............10

3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

ДОРНАХ, 9 НОЕМВРИ 1920……………………………............21

4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

ДОРНАХ, 9 НОЕМВРИ 1920………………………....................30

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 7 но­ем­в­ри 1920 г

Вие се досещате, че лек­то­рът все още не е пристигнал. Надявам се, че то­ва ще ста­не скоро, но все пак аз не бих желал, да пре­ка­ра­те вре­ме­то в по­доб­но не­оп­ре­де­ле­но очакване. Естествено та­зи по­ре­ди­ца от лек­ции е от осо­бе­на важ­ност за на­шия курс. Те са пред­наз­на­че­ни да ни ори­ен­ти­рат в ед­на чис­то прак­ти­чес­ка об­ласт и то не как да е, а спо­ред въз­мож­нос­ти­те на Антропософията да об­х­ва­ща и ре­ша­ва важ­ни прак­ти­чес­ки въп­ро­си от на­ше­то всекидневие. Дори и са­мо от глед­на точ­ка на сво­ето тяло, все­ки чо­век усеща, че та­зи об­ласт, ко­ято за­ся­га ме­ди­ци­на­та и тера- пията, е ед­на от на­й-­важ­ни­те области, та­ка че про­ник­ва­не­то на Антропо- софията в ме­ди­ци­на­та е по на­ча­ло не­що ес­тес­т­ве­но и необходимо.

Ние разчитаме, че ис­тин­с­ка­та не­об­хо­ди­мост от Антропософията ще се раз­к­рие тък­мо в та­ки­ва кур­со­ве из­на­ся­ни пред тес­ни специалисти, за­що­то при дру­ги условия, Антропософията ед­ва ли мо­же да бъ­де при­ета по един дъл­бок и пра­ви­лен начин. И се­га аз ще се пос­та­рая - до прис­ти­га­не­то на лек­то­ра - да ка­жа не­що от­нос­но ан­т­ро­по­соф­с­ки­те въз­г­ле­ди за фи­зи­оло­ги­ята и терапията. Така, че поз­во­ле­те ми да прис­тъ­пя към раз­г­леж­да­не­то на та­зи тема. Аз ис­кам още в на­ча­ло­то да Ви покажа, как Антро- пософията е приз­ва­на да из­диг­не на съв­сем но­во рав­ни­ще как­то обу­че­ни­ето по медицина, та­ка и ме­ди­цин­с­ка­та практика, изоб­що ця­ло­то ме­ди­цин­с­ко изкуство.

Вие доб­ре знаете, че в на­ши­те уни­вер­си­те­ти ме­ди­цин­с­ко­то обу­че­ние се пред­шес­т­ву­ва от изу­ча­ва­не на ес­тес­т­ве­ни­те науки. Първо се изу­ча­ват ес­тес­т­ве­ни­те науки, а след то­ва - ме­ди­цин­с­ки­те дисциплини. След за­поз­на­ва­не­то с би­оло­гич­ни­те и фи­зи­оло­гич­ни явления, сту­ден­та ми­на­ва към патологията, и чак нак­рая - към терапия. Обаче на го­ля­ма част от ува­жа­еми­те слу­ша­те­ли е доб­ре известно, кол­ко сла­бо е зас­тъ­пе­на те­ра­пията в рам­ки­те на ме­ди­цин­с­ко­то обучение. Нещата са пос­та­ве­ни така, че ес­тес­т­ве­но­на­уч­на­та ори­ен­та­ция на ме­ди­цин­с­ко­то обу­че­ние да­ва на мла­дия ме­дик оп­ре­де­ле­ни въз­г­ле­ди за при­род­ни­те процеси, ко­ито се ра­зиг­ра­ват в чо­веш­ко­то тяло. Но ко­га­то по­-къс­но прис­тъ­пи с те­зи въз­г­ле­ди в об­лас­т­та на патологията. Мла­дия ме­дик ед­ва ли е в със­то­яние да си из­г­ра­ди ед­но пра­вил­но от­но­ше­ние към раз­лич­ни­те па­то­ло­гич­ни процеси. Спо- ред мен в на­ше­то вре­ме все по­ве­че и по­ве­че се за­сил­ва убеждението: да, ние сме свик­на­ли да обяс­ня­ва­ме при­род­ни­те про­це­си и тех­ни­те вът­реш­ни съ­от­но­ше­ния с прин­ци­па на причиността, на каузалността. Според то­зи принцип, в здра­вия чо­век ние пос­то­ян­но тряб­ва да тър­сим при­чин­на­та зависимост. Обаче в бол­ния човек, или в за­бо­ле­лия ор­га­ни­зъм - ни­ма там бих­ме мог­ли да тър­сим не­що дру­го ос­вен съ­що при­чин­но­-с­вър­за­ни и не­об­хо­ди­ми при­род­ни процеси?

В своя ло­ги­чен завършек, по­до­бен въз­г­лед би стиг­нал до там че от ме­ди­ци­на­та би раз­вил са­мо ед­на патология. И то­ва е така, за­що­то про­уч­ва­не­то на бо­лес­т­ни­те при­чи­ни със сред­с­т­ва­та на ма­те­ри­алис­тич­но­то ес­тес­т­воз­на­ние во­ди на­ис­ти­на до един тра­ен те­ра­пев­ти­чен нихилизъм. Тук аз бих же­лал да Ви пред­па­зя от ед­на въз­мож­на грешка. Тя се със­тои в това, че мно­зи­на вярват: да, Антропософията се стре­ми да под­це­ни и иг­но­ри­ра го­ля­мо­то зна­че­ние на ес­тес­т­ве­ни­те на­уки в на­ше­то време. Но то­ва изоб­що не е вярно. Достатъчно е са­мо чо­век да над­ник­не в от­к­ри­ти­ята на патофизиологията, ко­ито бя­ха нап­ра­ве­ни през 2-та по­ло­ви­на на 19 век, за да се уди­ви пред тях­на­та стойност и пред тях­но­то величие. Обаче са­мо то­ва не е достатъчно. Човекът тряб­ва да си каже: наистина, аз съм сви­де­тел на това, как ма­те­ри­ализ­мът пос­то­ян­но напредва, но той не мо­же да удов­лет­во­ри всич­ки изис­к­ва­ния на чо­веш­ка­та душа; има та­ки­ва об­лас­ти в чо­веш­ко­то познание, къ­де­то той е безпомощен. Но по то­зи на­чин - от дру­га страна, ма­те­ри­ализ­мът има­ше да из­пъл­ни ед­на важ­на ми- сия. Той изос­т­ри не­имо­вер­но мно­го спо­соб­нос­т­та за ек­с­пе­ри­мен­тал­ни проучвания.

От по­доб­ни схва­ща­ния аз мо­ля да си нап­ра­ви­те извода, как за със­то­ятел­на­та хи­по­те­за е не­об­хо­ди­мо тък­мо ед­но "продължаване" на мис­лов­ния процес, и как ед­на не­със­то­ятел­на хи­по­те­за се об­г­раж­да с яс­ни и ло­гич­но из­дър­жа­ни мис­лов­ни конструкции. И сега, ако тряб­ва да се вър­нем към на­ша­та тема, ние бих­ме ка­за­ли следното: от ед­на страна, пред се­бе си ние има­ме т.н. нор­ма­лен човек; от дру­га стра­на - бол­ния човек. И в два­та случая, и в два­та ви­да организации, ние по не­об­хо­ди­мост тряб­ва да до­пус­нем един за­ко­но­ме­рен и съ­об­ра­зен с при­ро­да­та ор­га­ни­чен процес. И все пак, как се от­на­ся еди­ния про­цес към другия? Виждате ли, ние сме се­ри­оз­но зат­руд­не­ни в ес­тес­т­ве­ния пре­ход от еди­ния про­цес към другия, имен­но по­ра­ди от­къс­ва­не­то на фи­зи­оло­ги­ята от па­то­ло­ги­ята и терапия- та, ко­ето в на­ша­та епо­ха ста­на ед­но твър­де раз­п­рос­т­ра­не­но явление. Ос­вен то­ва съв­ре­мен­ни­ят ме­дик не мо­же да се ори­ен­ти­ра в ду­хов­ни­те об- ласти, тъй ка­то те изоб­що са из­к­лю­че­ни от за­ни­ма­ни­ята му с фи­зи­оло­ги­ята и патологията. И все пак, ма­кар и пър­во­на­чал­но в ед­на аб­с­т­рак­т­на форма, ние мо­жем да про­ти­во­пос­та­вим те­зи два при­род­ни процеса, фи­зи­оло­гич­ни­ят и патологичният, ка­то из­вес­т­ни край­ни фор­ми на патоло- гичното, и по то­зи на­чин да се из­диг­нем до но­ви и обо­га­тя­ва­щи предста- ви. Защото ед­ва ли тряб­ва още с пър­ви­те стъп­ки в ед­на наука, да се тър­си бе­зус­лов­на­та необходимост, ко­ято ца­ри в нея. Това ко­ето на­ри­ча ме на­уч­на ис­ти­на и закономерност, или пък вът­реш­на не­об­хо­ди­мост - то мо­же да се по­яви са­мо в хо­да на на­уч­но­то дирене. И не­ща­та сто­ят така, не­за­ви­си­мо с ка­къв при­ро­ден про­цес или фе­но­мен се за­ла­вя­ме да рабо- тим. Нека взе­мем един ек­с­т­ре­мен слу­чай от чо­веш­ка­та патология. Един та­къв ек­с­т­ре­мен случай, кой­то съз­да­ва из­вън­ред­но го­ле­ми зат­руд­не­ния пред съв­ре­мен­на­та медицина, ние има­ме в ли­це­то на тумора, на кар­ци­ном­ния "неопластичен" процес. Дори и в мик­рос­ко­пи­чес­ко­то из­с­лед­ва­не при та­зи бо­лес­т­на картина, ние виж­да­ме как ор­га­ни­ка­та - или по­не то­ва ко­ето из­г­леж­да ка­то ор­га­ни­ка -, се про­ме­ня по та­къв начин, че пос­те­пен­но за­поч­ва да раз­ру­ша­ва це­лия организъм. На пър­во вре­ме ние мо­жем да си ка­жем са­мо това, че тук от не­из­вес­т­ни­те дъл­бо­чи­ни на те­лес­на­та сфе­ра въз­ник­ва един процес, кой­то се на­ми­ра в на­шите оби­чай­ни фи­зи­оло­гич­ни про­це­си и за­поч­ва да ги смущава, да ги разрушава.

Обаче ние мо­жем да пог­лед­нем съ­що и ед­на дру­га крайност на па­то­ло­гич­ния организъм, и да се уве­рим как в из­вес­тен сми­съл там нас­тъп­ва ед­но ин­тен­зив­но раз­рас­т­ва­не на нор­мал­на­та фи­зи­оло­гич­на дейност и как тя съ­що пре­рас­т­ва в не­що абнормно. Аз да­леч не бих ис­кал да си иг­рая с из­ра­зи­те "нормален" и "абнормен", оба­че в на­чал­на­та част на те­зи лекции, то­ва прос­то е необходимо. Защото по­-на­та­тък - ако те­зи про­уч­ва­ния бъ­дат про­дъл­же­ни -, ще се окаже, че "нормалното" не мо­же то­ку та­ка да учас­т­ву­ва и в т.н.
"Абнормно". И все пак за це­ли­те на на­ши­те пред­ва­ри­тел­ни ра­зис­к­ва­ния те­зи из­ра­зи мо­гат да се упот­ре­бя ват съв­сем спокойно. Когато сме из­п­ра­ве­ни пред нор­мал­на­та чо­веш­ка организация, ние виж­да­ме как в нея - в един стро­го ду­ше­вен сми­съл -, се раз­ви­ва един вид воля, един вид чув- ства, и един вид мисли. Но до­ри и в со­ци­ал­ни­ят живот, ние сме свик­на­ли да из­г­раж­да­ме об­ра­за на "нор­мал­ния човек" спо­ред на­чи­на по кой­то той про­явя­ва на­вън сво­ите мисли, чув­с­т­ва и воля. И по един съв­сем ес­тес­т­вен и не­об­хо­дим на­чин - сти­га по­не мал­ко да кон­цен­т­ри­ра­ме на­ши­те мис­ли -, ние ид­ва­ме до убеждението: ако ор­га­низ­мът фун­к­ци­они­ра пре­ка­ле­но силно, ако функционира, та­ка да се каже, как­то би фун­к­ци­они­ра­ло ед­но тяло, чи­ято скри­та и ла­тет­на топ­ли­на ние сме отнели, та­ка че тя е от­да­де­на на външ­но­то обкръжение, без при то­ва да зна­ем как­во мо­жем да нап­ра­вим още с та­зи топлина; т.е. ко­га­то то­ва тя­ло от­да­ва не­що от се­бе си в оп­ре­де­ле­на посока, то би се яви­ло пред нас под фор­ма­та на оне­зи пос­ле­ди­ци в мисленето, ко­ито нап­ри­мер ние има­ме при пре­об­ла­да­ва­не­то на емоциите. С дру­ги думи, един та­къв ор­га­ни­зъм би се явил пред нас под фор­ма­та на това, ко­ето на­ри­ча­ме мания. Така че в то­зи чо­веш­ки ор­га­ни­зъм ние на­ис­ти­на се из­п­ра­вя­ме пред ед­но разрастване, пред ед­но пре­ли­ва­не на ор­га­ни­зи­ра­щи сили. В ту­мо­ра ние има­ме един процес, кой­то се обо­со­бя­ва в ор­га­низ­ма един процес, кой­то ор­га­ни­зи­ра при­род­ни­те си­ли по та­къв начин, че пре­диз­вик­ва тях­но­то струп­ва­не в организма. От дру­га страна, в па­то­ло­гич­ни­те про­яви на манията, ние сме из­п­ра­ве­ни пред нещо, ко­ето ор­га­низ­ма прес­та­ва да вла­дее и удържа, пред нещо, ко­ето всъщ­ност се стре­ми да на­пус­не организма.

Ако се опи­там да пред­с­та­вя не­ща­та схематично, аз тряб­ва да ка­жа след- ното: ако с то­зи бял кръг (рис.1) об­х­ва­щам нор­мал­ния стро­еж на чо­веш-­

кия организъм, то­га­ва въз­ник­ва­не­то на един кар­ци­ном аз тряб­ва да от­бе­ле­жа ето та­ка (червено); т.е. по то­зи на­чин аз за­гат­вам за оп­ре­де­ле­ни ра- с­теж­ни сили, ко­ито вмес­то да се раз­п­ре­де­лят навсякъде, се струп­ват в точ­но оп­ре­де­ле­но място. Ако ис­кам да пред­с­та­вя това, ко­ето ста­ва на дру­гия полюс, при ма­ни­ята - раз­би­ра се пак схе­ма­тич­но -, аз тряб­ва да на­ри­су­вам та­зи фи­гу­ра (синьо) ка­то нещо, ко­ето се из­лъч­ва от органи-

Вие мо­же­те да си пред­с­та­ви­те те­зи ек­с­т­рем­ни случаи, ко­ито то­ку що описах, в ед­но мно­го по­-с­мек­че­но състояние. Нека да си представим, че не се сти­га до карцином, до неоплазма, а до един за­дър­жан в сво­ето раз­ви­тие не­оп­лас­ти­чен процес. Ако се стиг­не са­мо до един за­дър­жан в сво­ето раз­ви­тие не­оп­лас­ти­чен процес, то­га­ва един или друг ор­ган - за­що­то това, ко­ето ста­ва не се из­вър­ш­ва във въз­ду­ха или пък в не­би­ти­ето -, се свързва, та­ка да се каже, с она­зи сила, ко­ято ина­че би се на­со­чи­ла на­вът­ре към не­оп­лас­тич­ния процес, прев­ръ­щай­ки се там в не­що са­мос­то­ятел­но и еманципирано; т.е. свър­з­ва се с това, ко­ето е нор­мал­на­та си­ла в то­зи или он­зи орган, и по то­зи на­чин ние се из­п­ра­вя­ме пред ед­но или дру­го за­бо­ля­ва­не - как­то е при­ето да се на­зо­ва­ват днес не­ща­та в ме­ди­ци­на­та - на то­зи или он­зи орган. А се­га не­ка приемем, че пред­раз­по­лож­ба­та към ма­ния спре на по­ло­ви­на­та път.

Засегнатия ин­ди­вид да­леч не е при­ну­ден - чрез аб­нор­м­но­то в сво­ята ор- ганизация-, да прек­рач­ва в ду­хов­но­-ду­шев­ни­те области, ка­къв­то би бил слу­ча­ят с ед­на про­дук­тив­на и не­удър­жи­ма мания, при ко­ято ця­ло­то мис­ле­но се оп­ре­де­ля от емоциите.

Да, всич­ко то­ва спи­ра на по­ло­ви­на­та път, и в то­зи слу­чай ние има­ме ра­бо­та с раз­лич­ни­те фор­ми на т.н. ду­шев­ни за­бо­ля­ва­ния - под­чер­та­вам то­зи израз: "та­ка наречените" - кой­то мо­гат да се про­явят под все­въз­мож­ни фор­ми и начини; от ор­га­нич­но обус­ло­ве­ни­те илю­зии до ор­га­нич­но не­до­ка­зу­еми­те хис­тер­ни със­то­яния и т.н.

Вие разбирате, че тук се пра­ви опит да се из­с­лед­ват яв­ле­ни­ята от две съв­сем раз­лич­ни направления, ко­ито от об­лас­т­та на нор­мал­но­то ни въ­веж­дат в об­лас­т­та на патологията. И са­мо ко­га­то из­с­лед­ва­ме те­зи явле- ния, ние мо­жем да се про­из­на­ся­ме вър­ху тях. В то­зи слу­чай аз прос­то ис­ках да Ви по­ка­жа не­ща­та от­към ед­на дру­га страна, ко­ято не ле­жи из­ця­ло в об­лас­т­та на Антропософията, чи­ито поз­на­ва­тел­ни ме­то­ди мно­гок­рат­но съм опис­вал ка­то имагинация, ка­то ин­с­пи­ра­ция и ка­то интуи- ция. В то­зи слу­чай аз ис­ках са­мо да Ви представя, до­къ­де сти­га човек, т.е. как той зас­ти­ва ня­къ­де по сре­да­та на пътя, ко­га­то ма­кар и да се ръ­ко­во­ди от един здрав инстинкт, той не е про­ник­нат от въз­г­ле­ди­те на Духовната наука.

В ис­то­ри­ята на нем­с­ко­то ду­хов­но раз­ви­тие съ­щес­т­ву­ва ед­но из­вън­ред­но ин­те­рес­но събитие. Независимо от то­ва как ще пог­лед­нем на Шелинг ка­то философ, в не­го­во ли­це ние има­ме един ин­те­ре­сен кул­тур­но­-­ис­то­ри­чес­ки феномен. Макар и в не­го­ва­та фи­ло­со­фия всич­ко да е обър­ка­но и неправилно, в то­зи чо­век жи­ве­еше един си­гу­рен инстинкт, кой­то го ори­ен­ти­ра­ше чу­дес­но до­ри и в та­ки­ва об­лас­ти от живота, къ­де­то обик­но­-­

По ед­ни на­пъл­но ин­с­тин­к­ти­вен начин, Шелинг ус­пя да се из­мък­не от аб­с­т­рак­т­но­-ло­гич­но­то фи­ло­соф­с­ко из­с­лед­ва­не и да се приб­ли­жи до ед­но ис­тин­с­ко и дъл­бо­ко вник­ва­не в ор­га­нич­ния живот. Дори той пред­п­рие из­да­ва­не­то на ед­но списание, ко­ето тре­ти­ра­ше ос­нов­ни здрав­ни и ме­ди­цин­с­ки въпроси.

Но от­къ­де ид­ва всич­ко това? Ако ис­ка­ме да раз­бе­рем и да оце­ним ис­тин­с­ко­то дос­тойн­с­т­во на Шелинг, ние дейс­т­ви­тел­но тряб­ва да си изяс­ним дъл­бо­ко­то ин­с­тин­к­тив­но познание, от ко­ето той чер­пе­ше сво­ите ис­ти­ни и сво­ите заблуждения. Шелинг дос­тиг­на - по­-с­ко­ро от здра­ви­те си ду­шев­ни инстинкти, от­кол­ко­то в ре­зул­тат на яс­но и ло­гич­но мис­ле­не -, до ед­но за­бе­ле­жи­тел­но изречение. Да поз­на­ваш природата, каз­ва­ше той, оз­на­ча­ва да тво­риш природата. Да, ако то­ва из­ре­че­ние би би­ло не­пос­ред­с­т­ве­но вклю­че­но и ре­али­зи­ра­но в чо­веш­ко­то познание, ние бих­ме го при­ло­жи­ли и в медицината. И наистина, ако мо­жем да при­емем съ­зи­да­тел­ни­те и твор­чес­ки при­род­ни си­ли в на­ше­то познание, ако из­г­ра­дим съ­от­вет­но­то съз­на­ние за те­зи съ­зи­да­тел­ни сили, то­га­ва ние твър­де лес­но мо­жем да нав­ле­зем и в об­лас­т­та на фи­зи­оло­гич­ни­те и па­то­ло­гич­ни­те яв- ления, та­ка че бих­ме след­ва­ли съ­зи­да­тел­на­та природа, тъй да се каже, стъп­ка по стъпка. Тук ние ем­пи­рич­ни­ят све­тог­лед е категоричен: за чо­ве­ка то­ва е не­въз­мож­но! И он­зи кой­то ис­ка да про­дъл­жи на­та­тък и да пре­одо­лее ця­ла­та не­осъ­щес­т­ви­мост на по­доб­но свръх­чо­веш­ко изис­к­ва­не - към как­во­то при­кан­ва Шелинг - изоб­що не е в със­то­яние да наб­лю­да­ва процесите, къ­де­то въз­ник­ват нап­ри­мер раз­лич­ни­те новообразувания. Понеже в на­ше­то поз­на­ние сме на­пъл­но ли­ше­ни от въз­мож­нос­т­та да след­ваме съ­зи­да­тел­ния ход на природата, ние не мо­жем да на­со­чим пог­ле­да си там, къ­де­то въз­ник­ват но­ви­те формации, новообразуванията, то­ва ще рече, че ние не мо­жем да се доб­ли­жим до ма­те­ри­ал­ни­те процеси, как­то нап­ри­мер те се ма­ни­фес­ти­рат в кар­ци­ном­ни­те новообразувания. Обаче в пра­вил­но­то съ­пос­та­вя­не меж­ду това, ко­ето е не­из­пъл­ни­мо за нас, при ко­ето ние не ус­пя­ва­ме да след­ва­ме ин­с­тин­к­тив­но­то изис­к­ва­не на един ге­ни­ален човек: да поз­на­ваш природата, оз­на­ча­ва да тво­риш при­ро­да­та - и то­ва ко­ето нас­тъп­ва в кар­ци­но­ма­тоз­ния процес, всъщ­ност се ус­та­но­вя­ва по ка­къв на­чин ние мо­жем да си онаг­ле­дим те­зи про­це­си в сфе­ра­та на чо­веш­ко­то тяло.

Но от ед­на дру­га страна, как­то ще ви­дим сега, Шелинг каз­ва още нещо, без да се съ­об­ра­зя­ва с как­ви­то и да е инстинкти. Аз мно­го мо­ля да объ-­

Така че ние тряб­ва да по­ло­жим уси­лия и да тър­сим оне­зи нор­мал­ни чо­веш­ки възможности, ко­ито - вник­вай­ки в при­ро­да­та - не са в със­то­яние да тво­рят природата, и ко­ито - раз­миш­ля­вай­ки за Духа -, не са в със­тоя ние да раз­ру­шат Духа. Тук пре­ди всич­ко аз ис­ках да Ви по­ка­жа он­зи път, по кой­то от ед­но нормално, оба­че дъл­бо­ко и ин­с­тин­к­тив­но съзна- ние, се дос­ти­га до оп­ре­де­ле­но от­но­ше­ние на чо­ве­ка към природата. По-нататък Вие ще видите, че пре­хо­да от фи­зи­оло­ги­ята към патологията, се на­ми­ра тък­мо в да­леч­ни­те из­вив­ки на то­зи път.

А сега, на­дя­вам се, че ут­ре ня­ма да съм при­ну­ден да Ви го­во­ря по то­зи начин, а ще се опи­там да нав­ля­за в мно­го по­-кон­к­рет­ни­те съотношения, ко­ито съ­щес­т­ву­ват меж­ду Антропософията и Медицината.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 8 ок­том­в­ри 1920 г.

Позволете ми да про­дъл­жа от там, къ­де­то бях стиг­нал в края на вче­раш­на­та лекция. Ставаше ду­ма за ед­на личност, ко­ято чрез сво­ите фи­ло­соф­с­ки ин­с­тин­к­ти стиг­на до ед­но пред­чув­с­т­вие за връз­ки­те на ду­хов­но­-ду­шев­но­то с тя­ло­то на човека. Да, ста­ва ду­ма за Шелинг и аз споменах, че под­тик­ван от те­зи инстинкти, Шелинг ус­пя да се за­ни­мае не са­мо с те­оре­тич­на­та медицина, но и с все­въз­мож­ни проблеми, свър­за­ни с лечени- ето. Аз не зная да­ли те­зи опи­ти за ле­че­ние са за­вър­ши­ли по-добре, от кол­ко­то мо­же да се очак­ва от мно­зи­на от­лич­но под­гот­ве­ни лекари. За- щото то­зи въпрос: до­кол­ко един чо­век се по­доб­ря­ва от да­ден ле­че­бен процес, в по­ве­че­то слу­чаи - ако не се вник­не дъл­бо­ко на­вът­ре в не­ща­та - си ос­та­ва един твър­де проб­ле­ма­ти­чен въпрос. Обаче ръ­ко­во­ден от своя инстинкт, Шелинг ус­пя да из­в­ле­че от твър­де осо­бе­но­то се ду­шев­но ­