Лекции по Облигационно право Конов


Въпрос 8. Претенция, дълг, отговорност. Интересът на кредитора



страница8/206
Дата14.09.2022
Размер3.04 Mb.
#115078
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   206
1-Вариант-ОП-Траян-Конов-Лекции

Въпрос 8. Претенция, дълг, отговорност. Интересът на кредитора.




1. Претенцията на кредитора (притезание, право на иск в материален смисъл)
1.1 Определение

Претенцията представлява годността на вземането да бъде принудително осъществено.




1.2 Становища.
Според едни автори претенцията представлява сътояние на вземането, според други – правомощие (част от съдържанието му), а според трети – санкционно отношение. В. Таджер и Ж. Сталев отричат тази конструкция – възможността за принудително осъществяване на всяко субективно право е от публичноправен характер.

Претенцията е насочена срещу длъжника т.е. тя има гражданскоправен, а не публичноправен характер. Тази конструкция оправдава материалноправната основателност на иска и на действията по принудително изпълнение при съдебно реализиране на правото. По това претенцията се отличава от процесуалното право на иск. Тя е налице от момента на изискуемост до погасяването на правото с изпълнение, до изтичане на давностния срок или друг способ за погасяване.




2. Дълг и отговорност
2.1 Определение за дълг

Дългът (задължението) е правна обвързаност на длъжника за осъещствяване на престацията.




2.2 Понятие за отговорност

Чл. 133. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.


Отговорността е имуществена, а не лична. Понятието за отговорност може да има различни значения: отговорност за вреди; отговорност като пораждане на секундарни задължения за неизправната страна в облигационното отношение.


Материалноправната същност на отговорността може да се търси в обратната страна на претенцията. Както нея, отговорността е част от задължението или негово състояние. Длъжникът отговаря от изискуемостта до погасяването на задължението си. Отговорността е материалноправното основание за принудително изпълнение върху имуществото на длъжника.




[ Претенция на кредитора ] ------------------------- > [ Отговорност на длъжника ]

2.3 Дълг без отговорност и отговорност без дълг


а. Дълг без отговорност – в този случай кредиторът няма претенция, но могат да се погасят чрез изпълнение, прихващане и др. Типичен представител на това явление са естествените права и задължения (напр. чл.70 ал.2, чл.103 ал.2 и чл.118 ЗЗД). В друг случай отговорността не може да се реализира при изчерпване на имуществото (активите) на длъжника.


б. Отговорност без дълг има само в ограничен вид – залог и ипотека за чужд дълг.


3. Интересът на кредитора
3.1 Понятие за интерес

Интересът обосновава целта на вземането, но не непосредствената правна цел (каузата), а субективната цел на кредитора, произтичаща от конкретните потребности, които ще задоволи благото предмет на вземането. Значението му е свързано с границите на упражняване на правото – чл.8 ал.2 ЗЗД. Нарушаването на тези граници води до злоупотреба с право.




3.2 Видове интерес
а. Имуществен и неимуществен
Интерсът може да бъде имуществен. Според проф. А. Калайджиев той не трябва да е незначителен тогава е изключено договарянето или правото на обезщетяване. Но иск за 1 лев е допустим. Интерсът може да бъде и неимуществен – научен, спортен естетически и др. Такава престация е възможна само при договорите (арг. чл. 9 ЗЗД).

Отговорността на длъжника обаче може да бъде само имуществена. Неимуществените права и задължения следва да се отличават както от семейните, така и от личните права и задължения. Първите имат специфичен характер, изразяващ се в тясна връзка с морала, независимо че могат да бъдат относителни. Личните права, които също са неимуществени, са абсолютни




б. Интересът на титуляра на вземането следва да бъде разграничен от интереса при правото на иск, който е наличие на правен спор.


3.3 Значение на интереса

Значението на изяснаване интереса на кредитора се проявява при отграничаване на правното от неправното (моралното) обвързване при ненаименованите договори. Според проф. А. Кожухаров може да се договаря само ако е налице интерес, заслужаващ защита от правния ред. Според проф. А. Калайджиев щом ЗЗД не установява граница, единствени критерии остават намерението на страните да се обвържат правно и съобразеността на договора със закона и добрите нрави. Доц. М. Марков отбелязва, че трябва да се има предвид и намерението на законодателя, който в някои случаи съзнателно не е пожелал да уреди отношенията.






Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   206




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница