Лекция от 7 окт. 2004 Същност на частноправните отношения с
Съотношението между кодекса и съотвентите разпоредби на ПЕС
Изтегляне 1.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- СПЕЦИАЛНА ЧАСТ
Съотношението между кодекса и съотвентите разпоредби на ПЕС:Кодексът е хармонизиран с ПЕС, има съгласуване с принципите и изискванията на ПЕС в областта на 4-те свободи. Уредбата им откриваме както във вторичното, така и в първичното ПЕС (учредителните договори на ЕС). Но доколко тези актове обвързват България, която все още не е страна член. Те ни обвързват по силата на един международен договор, който сме сключили – Европейското споразумение за асоцииране между ЕС и държавите членки от една страна и РБ от друга. Той е част от нашето право (чл.5, ал.4 от Конституцията). Той задължава България да сближи своето законодателство с ПЕС в съответните области. България е тясно обвързана. Изучавайки МЧП, ние изучаваме и дял от ПЕС.Регламент – акт с пряко приложение за държава членка; европейски закон. С регламентите се уеднаквява уредбата на чп отношения с международен елемент. Възприемайки регламента в своята правна система, асоциираните държави като България ръзширяват обхвата на действие на този вторичен източник на ПЕС и върху техните територии посредством хармонизация на нормите на своите национални източници. В областта на интелектуалната собственост и нейната правна закрила България е постигнала 100% хармонизация. Съотношението общ-специален източник трябва винаги да се пречупва през призмата на йерархията на правните източници на ПЕС. Регламентът има примат над националното право. Директивата цели хормонизация и има препоръчителен характер.
Реторсията е институт, който се среща в МЧП и МПП. Това е предприемане на ограничителни мерки от една държава по отношение на чужди ФЛ и ЮЛ с националност на друга държава, като въпросните ограничителни мерки може да имат 2 различни основания: 1)дискриминационно третиране 2)изпълнение на задължение, произтичащо от международен договор България е прилагала реторсия и в двата случая. Например през 80-те г. на XXвек по време на Възродителния процес. Ексцес при реторсия – продължаване (неоснователно) на реторсията, тоест не се отменят ограничителните мерки. Закон за насърчаване на инвестициите – чл.3, ал.2 – МС е органът, оторизиран да прецени дали в чуждата държава спрямо българските дружества и граждани са наложени дискриминационни мерки. Ако МС установи такава дискриминация съответната държава се определя като дискриминационна. МС е длъжен да наложи реторсионна мярка. Обект на реторсионната мярка са инвестициите на ЮЛ и ФЛ от държавата дискриминатор. Реторсионната мярка се изразява в премахване на благоприятния инвестиционен режим на въпросната държава или частично приложение на Закона за националните инвестиции. Уредба откриваме и в международноправни източници. Това са актове на международни организации, които задължават нашата страна да се присъедини към ограничителни мерки, приети с резолюция на съответни висш орган на тази организация. Ембаргото е класически пример в това отношение. Налага се от ООН, от Общото събрание. Това не е дискриминационно третиране. Мярката произтича от международно задължние на страната. Стълкновение на закони в МЧП (въпрос 23) Стълкновението е между на МЧП, а не между вътрешноправни разпоредби.основна предпоставка, за да възникне стълкновение на закони в МЧП се изразява в наличието на уредба на частноправното отношение с международен елемент в системите на МЧП на държавите, които са засегнати от това чп отношение с м.е. (държавите, с които отношението е свързано). Същност – тези норми трябва да да съдържат уредба, противоположна една с друга или чувствително несъвпадащи помежду си. Когато има разминаване между българското МЧП и някое чуждо право, ще твърдим, че има стълкновение. Видове стълкновения: 1)потенциално и ефективно 2)положително и отрицателно 3)абсолютно и относително 4)скрито 5)подвижно Потенциалното стълкновение – една от разпоредбите, които регламентират частноправното отношение, е стълкновителна (отпращаща) и материалната норма, към която тя насочва, не е реципирана. Стълкновителната норма не е още разгърната, не знаем каква е крайната уредба. Може да няма стълкновение, но може и да има. Потенциалното стълкновение предполага поне една препращаща или стълкновителна норма. Ефективно стълкновение – ако има стълкновение. Положително стълкновение – когато всяка система на МЧП се обявява за изключително меродавна и не допуска намека на чуждо право. Отношението се поражда чрез едностранна стълкновителна норма, насочваща към към вътрешното право на съответната държава. Друга система на МЧП може чрез едностранна стълкновителна норма също да насочи към своето вътрешно право. Отрицателно стълкновение – всяка правна система на МЧП за дадено чп отношение с м.е. насочва към чуждо право и не се обявява сама за меродавна. Право на обичайното местопребиваване – не винаги ще се стигне до колизия. Абсолютно стълкновение – налице е тогава, когато никакви промени във фактическия състав не могат да доведат до преодоляване на стълкновението. Най-често до такова стълкновение се стига, когато се използват темпорални привръзки (има фиксиран краен времеви момент). МЧП предпочита да ги избягва. Относително стълкновение – промяна във фактическата ситуация може да доведе до преодоляване на стълкновението (напр. брак между граждани на различни държави – когато единият си промени гражданството, стълкновението изчезва). Скрито стълкновение – има разлика в квалификациите на даден правен институт или правно понятие. Двете правни системи използват един и същ институт, но влагат в него различно съдържание и в наглед еднакви институти се крие възможност за конфликт. Подвижно стълкновение – проявява се, когато се променят териториалните граници или пък отношението последователно преминава под действието на 2 или повече държави. Например една движима вещ се пренася през територията на две или повече държави или върху една територия последователно се променя суверенитета. Това ЧПОМЕ е подложено на действието на различни национални системи. Класически пример е уреждането на въпроса с Южна Добруджа. Крайовската спогодба от 1940г. – отношението засяга румънските и българските граждани. Чл.5 на Крайовската спогодба регламентира точно тази материя – отношенията на собственост се запазват , но целият режим на собственост преминава под действието на новата праван система (таи на България). Кодексът урежда т.нар. интертериториални и интерперсонални стълкновения (чл.40) – тогава, когато в една държава има няколко териториални единици със самостоятелни правни системи, когато по отношение на различни субекти в една държава действат различни норми. Правото на тази държава (федералното право) посочва коя от стълкновяващите се правни системи е меродавна. Става дума за колизия между действащи правни системи. Когато тази държава не е предвидила в своето право разпоредби, които да уреждат въпросните колизии, ще се приложи правото на държавата, с която отношението е в най-тясна връзка. Как се преодолява стълкновението на закони в МЧП? Съществуват различни способи. Доскоро най-често се прилагаше и за най-ефективен се приемаше способът за многостранно международно договаряне. Когато държавите сключат многостранен договор, ратифицират го и той влезе в сила за тях, между тези държави колизия няма да възниква. Класически пример за преодоляване на стълкновението на закони е първичото ПЕС (учредителните договори, с които се създават общностите ЕОВС, ЕИО, ЕВРАТОМ). В редица сфери стълкновенията на закони са елиминирани (най-вече по отношение на 4-те свободи). Впоследствие се ражда и вторичното право на ЕС. То е насочено към уеднаквяване и основната му цел е да преодоляването на възможните колизии. Това е т.нар. регламент. Регламентът е задължителен, обвързващ в своята цялост. Той действа erga omnes, има непосредствено действие и пряк ефект. Целта му е да унифицира уредбата в материята, в която е издаден.
Изтегляне 1.57 Mb. Сподели с приятели:
|