Локализиране на подходящи места за изграждане на мониторингови кладенци в слабоводоносен скален комплекс

• 
  детайлизиране на геоложкия разрез до дълбочина 45 m;
  
• 
  очертаване на пространствените граници на нарушени (разуплътнени) зони в скалния масив;
  
• 
  картиране на зони с различна проницаемост и различна степен на водонаситеност;
  
• 
  локализиране на подходящи места за изграждане на два нови наблюдателни пункта (сондажни кладенци), с които да се разшири съществуващата мрежа за радиационен мониторинг на ПХРАО „Нови хан“.
  

• 
  Подзона С1, най-вероятно, маркира пространственото положение на приповърхностните части на линейните разломни нарушения (милонитизирани зони), запълнени с водонаситени тектонски глини.
  
• 
  Подзона С2 очертава границите на разуплътнена зона в скалния масив, която вероятно се е формирала като ореол около теменната част на дайково гранитоидно тяло, в резултат на проявените напрежения при неговото проникване във филитизираните алевролити. В тази зона алевролитите са дребно- до средноблоково напу­кани и прослоени от изветрели и променени гранитоидни и кварцови жили..
  

• 
  Проницаема водонаситена зона – покрива обхвата на четвъртата електросъпротивителна среда (зона D);
  
• 
  Проницаема ненаситена (суха) зона – заема най-горната приповърхностна част на разреза – зона А;
  
• 
  Слабо проницаема водонаситена зона – попада в границите на подзона C2 и заема ограничени части от зона B (приконтактните напукани зони и по-дълбоко залягащите части на линейните разломни нарушения);
  
• 
  Много слабо проницаема, с различна степен на водонасищане зона – обхваща по-голямата част от скалния масив – зона B и подзона C1.
  

За по-добро визуализиране на пространственото положение на разуплътнените, по-проницаеми и водонаситени части в палеозойския скален масив са съставени две карти, на представени хоризонталните проекции на зона D, подзона C1 и подзона C2. Разпространение на зона D и подзона C2 е представено на фигура 10, а на подзона C1 – на фигура 11.

• 
  Генералната посока на подземния поток в района на хранилището е на С-СИ. Това предполага, че при евентуално протичане на радионуклиди извън хранилищните камери, макар и много бавно (поради ниската проницаемост на масива) по конвективен път, те ще мигрират заедно с подземните води на С-СИ.
  
• 
  Подзона С1 маркира линейна разуплътнена зона (разломно нарушение) във филитизираните алевролити с направление югозапад-североизток. В приконтактните напукани участъци и по-дълбоко залягащите части на тази разуплътнена зона може да се очаква по-висока проницаемост на филтрационната среда.
  
• 
  Превантивният контрол при радиационния мониторинг е по-ефективен при разполагане на наблюдателния пункт в непосредствена близост до потенциалния източник на замърсяване (в случая на около 50-60 m от хранилищните камери).
  

• 
  В района на разглеждания обект вероятно най-проницаемата и най- водообилна част в скалния масив е зона D. Тя оконтурва теменната грусирала част на гранитоидно дайково тяло с относително големи размери. Естествено е да се очаква, че скоростта на подземния поток и възможностите за миграция на радионуклиди в тази част на масива е много голяма.
  
• 
  По-високата проницаемост в зона D предполага, че тя дренира разположените на по-висока кота по-слабо проницаемите части от масива. Това създава условия за локално изкривяване на квази-едномерна структура на подземния поток с генерална посока на СИ. В резултат, част от потока преминаващ в обсега на хранилищните камери, ще се отклони на С-СЗ. Следователно при евентуално изтичане на радионуклиди извън храни­лищните камери, част от тях ще мигрират и в посока С-СЗ.
  

Определените като подходящи места за изграждане на двата нови мониторингови кладенеца, са представени на фигура 12 посредством кръгове с диаметър 10 m. Оптималната дълбочина на новите кладенци е около 45-50 m. Основната предпоставка за това, са конкретните хидрогеоложки условия в определените места за тяхното изграждане: (1) дълбочина на подземните води – около 15-20 m под земната повърхност; (2) пространствено положение на линейната разуплътнена структура (подзона С1), в чийто обхват ще бъде изграден К-1; (3) дълбочина на залягане на зона D, в която ще се разположи водоприемната част на К-2.

Димовски, С. Електротомографски изследвания на геоложката среда. Дисерт., С., МГУ “Св. Иван Рилски”, 2010. - 387 с.

Димовски, С., Н. Стоянов, Ч. Гюров. Ефективност на електротомографията за детайлно геоелектрично картиране на приповърхностния геоложки разрез. – BULAQUA (БУЛАКВА), 4, 2007. - 47-55.

Димовски, С., Н. Стоянов. Геоелектрично 2D проучване на територията на обект СП ПХРАО „Нови хан”. Фонд на СП РАО, 2008. - 17 с.

Димовски, С., Н. Стоянов. Приложение на геоелектрични проучвания при изучаване на хидрогеоложките условия в карстови райони. – 6-та Национална конференция по геофизика “20 години Дружество на геофизиците в България”, София, 2010. - 4 с.

Димовски, С., Н. Стоянов. Геоелектричен подход при изучаване на хидрогеоложките условия в района на ДБО Асеновград. – Год. МГУ “Св. Ив.Рилски”, т.54, св. І, Геол. геоф., 2011. - 125-130.

Димовски, Ст., Н. Стоянов, Хр. Цанков, Ат. Кисьов. Електротомографски изследвания в района на Зографския манастир в Света гора, Атон. – Год. МГУ “Св. Ив.Рилски”, т.55, св. І, Геол. геоф., 2012. - 96-101.

Димовски, Ст., Н. Стоянов, Ат. Кисьов. Приложение на електротомографията за картиране на суфозионни зони. – Год. МГУ “Св. Ив.Рилски”, 55, І,, 2013. - 96-101.

Кацаков, Н., К. Илиев. Обяснителна записка към геоложка карта на България в мащаб 1:100 000, к.л. Ихтиман, ГИ БАН, Геология и геофизика АД, С., 1993. - 63 с.

Кожухаров, Д., Р. Димитрова, Н. Кацков. Обяснителна записка към геоложка карта на България М 1:100000 - картен лист Пазарджик. С., КГМР, 1992. - 54 с.

Кожухаров, Д. и др. Геоложко, хидрогеоложко и инженерногеоложко проучване за постоянно хранили-ще за РАО – Нови хан. Отчет по дог. 02-ПХРАО / 2002, ГИ на БАН и Геокомплекс ООД, София. 2002.

Стоянов, Н. Оценка и прогнозиране на замърсяването на подземните води от депа за твърди битови отпадъци. Дисерт., С., МГУ “Св. Иван Рилски”, 2003. - 215 с.

Стоянов, Н. Метод за дефиниране на локални геоелектрични критерии за оценка на замърсяването на подземните води. – BULAQUA (БУЛАКВА), 2004. - 4.

Стоянов, Н., Ч. Гюров. Оценка на замърсяването на подземните води по метода на 2D електросъпротиви-телно проучване по схемата полюс-дипол – Год. МГУ “Св. Ив.Рилски”, 47, І, 2004. - 219-224.

Стоянов, Н., Ст. Стойнев, Ч. Гюров. Детайлизиране на инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия посредством геоелектрични модели – Сп. “Геол. и минер. рес.”, 10, 2004. - 8-12.

Daniels F., R. A. Alberty. 1966. Physical chemistry. John Wiley and Sons, Inc.

Dimovski, S., N. Stoyanov, S. Kostyanev. Application of electrical resistivity techniques for investigation of landslides. – Proceedings of the First International Conference on Remote Sensing Techniques in Disaster Management and Emergency Response in the Mediterranean Region, EARSeL, Zadar, Croatia, 2008. - 241-251.

Griffiths, D. H., R. D. Barker. Two-dimensional resistivity imaging and modelling in areas of complex geology. – Journal of Applied Geophysics, 29, 1993. - 211-226.

Keller G.V., F.C. Frischknecht. Electrical methods in geophysical prospecting. Pergamon Press Inc., Oxford. 1966.

Loke, M. H. A practical guide to RES2DINV ver. 3.4; Rapid 2-D Resistivity & IP inversion using the least-squares method. Geoelectrical Imaging 2-D & 3D. Geotomo Software. Penang, Malaysia. 2001.

Shanov S., Mitev A., Benderev A., Kostov K., Mihailova B. Electrical survey for detailed characterizing of underground karst: Example from Iskar River (Western Bulgaria). 5th Congress of Balkan Geophysical Society – Belgrade, Serbia, Geophiscs the cross road. EAGE, 10 – 16 May 2009 , 2009. ISBN978-9073781-66-5 (on CD).

Статията е рецензирана от проф. д-р Алексей Бендерев и препоръчана за публикуване от кат. „Приложна геофизика”.