Контролинг
Изтегляне 183 Kb.
|
Свързани:
КУРСОВА РАБОТА – НСС, КУРСОВА РАБОТА – ЗАСТРАХОВАНЕ, kontroling-na-administrativnite-i-upravlenski-zvena (1), Kontroling
- Навигация на страницата:
- 1.1. Развитие на теоретичните концепции за контролинга и тяхното приложение в управлението на производствените предприятия.
- 1.2.2.Контролингът в управленската теория в страните от Централна и Източна Европа. 1.3. Контролът като основна управленска функция и контролингът – сравнителен анализ.
- 1.1. Развитие на теоретичните концепции за контролинга и тяхното приложение в управлението на производствените предприятия
|
КОНТРОЛИНГ Доц. д-р Светлана Костова Лесидренска Развитие на теоретичните концепции за контролинга и тяхното приложение в управленската практика на производствените предприятия 1.1. Развитие на теоретичните концепции за контролинга и тяхното приложение в управлението на производствените предприятия. 1.2. Съдържателен преглед на концепциите за контролинга на съвременния етап: 1.2.1.Съвременни концепции за контролинга в развитите страни – западноевропейска и американска концепция. 1.2.2.Контролингът в управленската теория в страните от Централна и Източна Европа. 1.3. Контролът като основна управленска функция и контролингът – сравнителен анализ. 1.1. Развитие на теоретичните концепции за контролинга и тяхното приложение в управлението на производствените предприятия Контролингът навлиза в теорията и практиката на фирменото управление като сложно и многообразно понятие. Днес не съществува еднозначно определение на понятието “контролинг“ не само в българската, но и в световната управленска теория . В съвременното си значение понятието контролинг, като област на фирменото управление започва да се използва в САЩ в края на XIX-ти век. Най-важна предпоставка за това се явява значителния промишлен ръст в страната през този период, който води до: съществено окрупняване на американските предприятия и нарастваща сложност на производствения им процес, които пораждат необходимост от усъвършенстване на комуникационните и координационни връзки; усложняване на процесите на планиране и непригодността на съществуващия инструментариум да отговори на новите изисквания; Първоначално контролерът се занимава с финансово-икономически въпроси и извършване на ревизии. Тази дейност се базира на спецификата на американското корпоративно законодателство, включващо два управленски органа: Общо събрание на акционерите и Съвет на директорите. Последният осъществява управление на организацията, включващо и контролната функция. Отсъствието на специфичен управленски орган, силните позиции на държавата, както и окрупняването на предприятията се превръщат във важни предпоставки за въвеждането на длъжността - контролер. Но независимо от това до началото на 30-те години в американските предприятия има слабо присъствие на контролери. Втори етап: (1931 – 1979 г.): Трансформация на контролера от “координатор” в “навигатор”. Основни задачи, стоящи пред контролера в ролята му на навигатор са: 1. Избор на верния път за развитие на предпритието в сложната стопанска конюнктура, която е най-точно отразена в девиза на контролерите – “Die rictige wege finden”(Да се намери правилния път). Тази задача интегрира контролинга с функцията планиране и определя целта на стратегическия и тактически контролинг. 2. Избраният верен път да се извърви по най-рационален и ефективен начин - “Die rictige Diunge richtig tur“ (Правилните неща правилно да се извършват). Тази задача определя целта на оперативния контролинг. Трети период (от 80-те години до края на века): развитие на контролинга като управленска концепция. В периода от средата на 80-те до края на 90-те години основните аспекти в развитието на контролинга се проявяват в следните насоки: 1. Развитие и усъвършенстване на автоматизирана интегрирана управленско-информационна система на контролинга за комплексно информационно осигуряване на мениджърите. Разработват се и широко навлизат стандартни и модулни програми, улесняващи и оптимизиращи информационно-осигуряващата функция на контролинга. 2. Развитие на функционалния контролинг – в насока на осигуряването му със специфичния за конкретната функционална област инструментариум и методика за неговото приложение. 3. Разширяване периметъра от функции и отговорности на контролера в предприятието и съответстващото му изкачване на по-високо равнище в организационната структура на управление . 4. Разширяване териториалния обхват на приложение на контролинга в управленската практика на фирмите от страните от Централна и Източна Европа, осъществяващи преход към пазарна икономика. 5. Включване на контролинга като дисциплина в учебните планове на страните от Централна и Източна Европа. Четвърти период (след 2000 - та год. до днес): Днес в началото на XXI –ви век в страните от Западна Европа се очертават следните тенденции и насоки на развитие на контролинга: Изграждане на контролинга на принципите на процесния подход. Фокусът не е единствено върху финансовите показатели, а върху комплексното и последователно подобряване на резултатите в предприятието – финансови и нефинансови. В тази връзка особено внимание се отделя на изграждането и внедряването на т.нар. Балансирана система от показатели (Balanced Scorecard) като интегриран инструмент на контролинга в производственото предприятие. Приоритетна задача на контролинга става управлението на измененията. Стремеж към хармонизиране на външната и вътрешна контролингова отчетност в предприятието. Значението на контролинга расте в средните и малки предприятия. Проследеният теоретичен и практически опит, натрупан в исторически аспект дава основание за анализиране на обособилите се етапи в развитието на контролинга. Техните основни белези и особености ги диференцират като: счетоводно ориентиран контролинг; адаптивен контролинг (контролинг, ориентиран към действието); ориентиран към управлението контролинг. Ориентираният към счетоводството контролинг отразява началните стъпки, свързани с разграничаването на контролинга от финансово-счетоводната функция. В началния етап от развитието на контролинга дейността се извършва от допълнително квалифициран за целта специалист от финансово-счетоводния отдел. Периметърът обхваща управлението на разходите. Основен акцент се поставя на следенето на отклоненията в разходната част на бюджета, последващ детайлен анализ на пораждащите ги причини и разработване на комплекс от мерки за тяхното ликвидиране. Обособяването на следващите два етапа в развитието на контролинга в значителна степен се определя от общото състояние и динамика на външната среда. Етапи в развитието на контролинга Съдържателният преглед на концепциите за контролинга се базира на теоретичните и емпирични изследвания през последните години от развитието му като управленска концепция. Днес в развитите страни са се обособили две различни по своята същност концепции, следващи естествения ход на историческото развитие на контролинга – американска и западноевропейска. Последните се различават по подходите, обхвата на функциите и задачите и съответстващия им инструментариум. Изтегляне 183 Kb. Сподели с приятели:
|