М. октомври български език

1. 
   Златна есен – беседа.
   
2. 
   Да се запознаем – речеви етикет при запознаване.
   
3. 
   Моят дом – разказ по картини.
   
4. 
   Семейството на Иво – разказ за семейството. Речев етикет.
   
5. 
   Моята улица – разказ по картини.
   
6. 
   Превозни средства – развитие на речника.
   
7. 
   Играя с изречения и думи – осъзнаване словесния състав на изречението.
   
8. 
   Нова приказка за трите прасенца – съставяне на приказка с включване на нови герои.
   
9. 
   Нова приказка за дядото и ряпата – преразказ на позната приказка с включване на нови герои от друга приказка.
   

1. 
   „Лястовичките отлитат” – Леда Милева – възприемане на стихотворение и заучаване наизуст.
   
2. 
   „Родна стряха” – Ран Босилек - възприемане на стихотворение и заучаване наизуст.
   
3. 
   „Непослушното яребиче” – Петър Бобев – възприемане на кратък разказ.
   
4. 
   „Вълшебната дума” – Валентина Осеева – преразказване на литературно произведение.
   

1. 
   Прилики, разлики – сравняване и назоваване на количествени отношения
   
2. 
   Сравняване. Диагностика.
   
3. 
   Времето и календара – времеви представи
   
4. 
   Повече, по-малко, толкова-колкото - сравняване и назоваване на количествени отношения
   
5. 
   Игри с геометрични фигури
   
6. 
   Числата едно и две и цифри 1 и 2
   
7. 
   Знаците <,>,=
   
8. 
   Групиране на сюжетни обекти - сравняване и назоваване на количествени отношения
   
9. 
   Числото три и цифра 3
   
10. 
    Геометрични фигури. Подреждане.
    
11. 
    Голямо, средно и малко мече – пространствени отношения и посоки
    
12. 
    Прибавяне – добавяне и отнемане на един или два обекта
    
13. 
    Кое къде се намира в нашата стая? - пространствени отношения и посоки
    

Един дребен старец с дълга побеляла брада седеше върху скамейката и с чадъра си чертаеше нещо върху пясъка.

• 
  Отместете се – каза Павлик и приседна накрая.
  

• 
  Какво се е случило с тебе?
  
• 
  Хубава работа! На вас какво ви е! – погледна го накриво Павлик.
  
• 
  Нищо не ми е. Но ти ей сега викаше, плачеше, караше се с някого…
  
• 
  Защо не? – сърдито измърмори момчето. – Аз скоро съвсем ще побягна от къщи.
  
• 
  Ще побегнеш ли?
  
• 
  Ще побягна. Само заради Ленка ще побягна… - Павлик стисна юмруци. – Аз преди малко едва не я набих хубавичко! Нито една боичка не дава! А пък има толкова!
  
• 
  Не дава ли? Е, за това не си струва да бягаш.
  
• 
  Не само за това. Баба ме изхвърли от кухнята за едно морковче… като парцал, като парцал…
  

• 
  Дребни работи! – рече старецът. – Един ще те погълчи, друг ще те помилва.
  
• 
  Никой не ме милва – извика Павлик. – Брат ми отива да се вози на лодка, а мене не взема. Аз му казвам: „По-добре е да ме вземеш, защото аз и без туй няма да се отделя от тебе, веслата ти ще открадна, сам ще се намъкна в лодката!”
  

• 
  А защо не те взема твоят брат?
  
• 
  А вие защо постоянно разпитвате?
  

• 
  Искам да ти помогна. Имам една вълшебна дума…
  

• 
  Ще ти кажа тази дума. Но помни: трябва да я изговаряш с тих глас и да гледаш право в очите оня, с когото говориш. Запомни: с тих глас и ще гледаш право в очите.
  
• 
  А каква е думата?
  

• 
  Тази е вълшебната дума. Но не забравяй как трябва да я изговаряш!
  
• 
  Ще опитам – усмихна се Павлик, - аз ей сега ще опитам.
  

Лена седеше до масата и рисуваше. Боите – зелени, сини, червени- лежаха пред нея. Като видя Павлик, тя веднага ги събра на купчина и ги потули с ръка.

„Излъга ме старецът! – с досада си помисли момчето. – Нима такава ще ти разбере от вълшебната дума!...”

Павлик приближи отстрани сестра си и я подръпна за ръка. Сестрата дигна очи. Тогава, като я гледаше в очите, с тих глас момчето рече:

• 
  Лена, дай ми една боичка… моля ти се…
  

• 
  Каква ти трябва?
  
• 
  Синичка – кротко рече Павлик.
  

„Ще отида при баба. Тя тъкмо готви. Ще ме изпъди – или не?”

Павлик отвори вратата на кухнята. Бабичката снемаше от тавата топли банички. Внукът се завтече към нея, с две ръце обърна към себе си зачервеното набръчкано лице, погледна я в очите и прошепна:

• 
  Дай ми парченце баничка… моля ти се.
  

• 
  Топличко… топличко му се дощяло на моето гълъбче! – проговори тя, като избра най-хубавата, най-зачервената баничка.
  

„Вълшебник! Вълшебник!” – повтаряше той на себе си, като си спомняше стареца.

През тоа време на оеда Павлик седеше притихнал и се ослушваше във всяка дума на брат си. Когато братът каза, че ще иде да се вози на лодка, Павлик сложи ръка на рамото му и тихо се помоли:

• 
  Вземи и мене, моля ти се.
  

• 
  Вземи го – изведнъж рече сестрата. – Какво ти струва!
  
• 
  Хайде, защо не го вземеш! – усмихна се бабичката. – Разбира се, че ще го вземеш.
  
• 
  Моля ти се – повтори павлик.
  

• 
  Ех, пътешесвенико! Добре, приготви се!
  

Павлик скочи от масата и се завтече към улицата. Но старецът не беше в градинката. Скамейката беше празна и само върху пясъка личаха начертаните с чадъра неразбираеми знаци.

• 
  Омръзна ми! – рече той на майка си. – Тъмно, сенчесто! И само шипове! Дето мръднеш, боде. Ще се махна!
  
• 
  Да не си посмял – закани се старата яребица.
  

Изпъчи се Пин-пин. Кой като него.Нищо не му прави сянка. Нищо не го боде!

Но не щеш ли – беда!

Шумна шумка, трепна вейка и – ето я Лиса.

Дебне, премигва, облизва се.

Ами сега?Де да се дене клетият Пин-пин?

Припна той да се спасява. Бяга и вика:

• 
  Олеле! Загивам!
  

А Пин-пин само туй чака – бух! – в къпинака. Свря се в средата, в най-гъстите шипове.

Ето долетя и старата яребица, прикътка децата си.

Лиса опита да се мушне под една клонка, опита под друга – не може! Пък и те, не клонки като клонки, а бодлива мрежа. Най-сетне си отиде сърдита, гладна. Запиля се нанякъде с раздран нос.