Междублоковите пространства десислава костова

Междублоковото пространство е един изключително интересен феномен в България. Чрез него човек може да се запознае с бита и културата на българина, това колко дадена община се грижи за поддръжката им. Обикновено те се трансформират във форма, която да отговаря на нуждите на живеещите в дадения район. Аз ще ви запозная с междублоковото пространство в моя квартал- Гагарин.

Междублоковите пространства, които аз ежедневно виждам, представляват палитра от „функции”- градинки, детски площадки и градини, там има построени училища и магазини, паркинги, игрища или са просто място за почивка и забавление. Всеки сезон открива ново приложение. Когато падне сняг те стават място за тупане на килими и пътеки, през лятото там се струпват деца и майки, а през пролетта се изпълват с живот и цветове.



(Паркингът пред моя блок)

Една от най-важните функции на междублоковото пространство за съвременния българин, това е да бъде голям и удобен паркинг. Малка част от тях обаче са физически приспособени за това, но тук разбира се влиза в употреба находчивостта на българите. Към всяка сграда в града има определено паркинг пространство, но днес ние сами си определяме къде може да паркираме и къде не. Обикновено паркингите и улиците, които обграждат жилищните сгради са на милостта и добрата воля на живеещите там. Обикновено парите от общинския бюджет стигат за обновяване на главните градски артерии, а малките улички оставят на заден план. Една интересна история. Единствено нашият блок от по-голямата част от квартала има специално изграден паркинг, правен от моя дядо и негови връстници, за да има къде да паркират тогава модерните москвичи и заски. Традицията рано сутрин в неделя да си оправяш колата си остава и до днес, но малко по-променена. Понякога тревните пространства отпред се използват за импровизирани сервизи, където шофьорите от блока си почистват и поправят колите.

Приготвянето на зимнина, простирането на дрехи, съденето на цветя, храстчета и дървета, това се само още една малка част от предназначението на междублоковото пространство. Обикновено всичко това се върши от нашите баби и родители. Когато наближи есента в кварталите започва да се носи миризмата на огън. Дори далеч от селата, традицията сами да си приготвяме зимнината остава. Във всеки блок ще се намери поне едно семейство, което да използва даденостите на градинките. Специално предназначените места за огън се оживяват, нареждат се казаните или металните пластини за печене на зарзават. Може би с годините тези обичаи ще изчезнат, заради промяната на манталитета на българина, но засега варенето на компоти пред блока си остава една стара българска традиция и атракция на подрастващата част от населението.

Облагородяването на пейзажа пред блоковете е също важна част от културата на поколенията. Преди 30 години пред моя блок е имало само няколко малки дръвчета. Днес, благодарение на усилията на баби и дядовци междублоковото пространство е изпълнено с живот. Не липсват розови храсти, овошки или обикновени дървета, асми или цветенца. Дори и сега си остава модерно когато цъфнат дърветата и плодовете да си откъснеш от сливите, ябълките, смокините, липите, черешите или дюлите, които са посадени отпред. Както ние преди, така и децата днес обичат да се катерят по високите дървета, да си строят къщички в храстите, да играят футбол в тревата или просто да се забавляват на катерушките. Винаги се е забелязвало, че пред моя блок, от по-голямата част от квартала, има най-много катерушки и място за игра и това никога не ни е учудвало. Пред нас и до сега се събират най-много деца, може би защото само нашето междублоково пространство отговаря на нуждите на децата. Пред нас има люлки, къщичка, катерушки, много свободно тревно пространство, а и наскоро се поставиха нови пейки. Изграждането на такива места в района започна преди няколко години. Те са специално обособени, но пък закъснялата им направа и не поддържането на старите съоръжения могат да обезлюдят цели квартали.

Съденето на цветенца е друга важна особеност на българина. Отново е традиция останала от миналото и пренесла се в градовете. Нуждата да разкрасяваме обраслите с треви пространства в града е много важна съставка за развитието на едно населено място. Като се разхожда човек в квартала почти навсякъде може да се видят подобни кътчета с много цветя, аранжирани и поддържани.

Градинка не веднъж е показвана по новини и снимана за вестници. Тя представлява трудът на обикновения българин, който иска да живее сред красота и чистота. Тя показва също, че на вид най-не приятното място може да се превърне в кътче от рая.

В едно от междублоковите пространства в квартала уютно е сгушен малък параклис. С прекрасна градинка около него, с пейки и павирани пътеки. Там по всяко време на деня могат да се видят възрастни хора, майки с деца или тийнейджъри, седнали да си поговорят. Около него е чисто и тихо, хората изпитват определено уважение към самата същност на сградата. Там не се мърси или повишава глас. Зад него сега се изгражда модерна детска площадка, с парк и места за отдих.
Много може да се напише и каже за междублоковите пространства. Че са просто тревни пространства, че олицетворяват живеещите там, че представляват цяло едно поколение мислене, че скоро няма да съществуват и т.н. Но най-важното е, че те са навсякъде. Там където има и една сграда има и такова пространство. Те са метаморфни- градинки, цветни лехи, игрища, паркинги, детски площадки или просто обрасли с трева и растителност. Но представляват нещо по-важно, те ни показват какви хора живеят там- ако има повече катерушки или игрища, то там има много деца, ако е пълно с цветя и дървета, то тогава има хора, харесващи градинарството, ако е пълно с овошки, то някой ги е посадил. Въпросите повдигат още много разсъждения за хората от квартала. Днес ние навлизаме в една нова ера. Преди години аз и моите връстници поддържахме междублоковото пространство пред нас. Почиствахме тревните площи, за да има къде да играем, боядисвахме катерушките, за да бъдат по-приветливи, прекопавахме градинките. Днес това чувство за принадлежност липсва у младото поколение и може би с годините то напълно ще изчезне. Винаги с удоволствие беряхме плодовете на своя труд и то буквално. Днес децата не изпитват същото уважение към растенията и не пазят завещаното от нашите родители и нас. Днес общините не ремонтират старото, а бързат да сложат ново и не така здраво. Катерушките от моето време, от времето на моите родители, все още си стоят здрави, докато новите са пластмасови и неиздръжливи. Единственото, което правят нашите управници е да окосят тревата, да напръскат срещу вредители и от време на време да почистват, поддръжката остава за нас. Затова смея да твърдя, че междублоковото пространство казва много за хората. Ако те са поддържани и красиви, то тогава живеещите там се интересуват не само от своите домове, но и от общото. И все пак има и не поддържани такива, където тревата е по метър и нещо, където дървета са окичени с найлонови торбички, където боклуците се „разхождат” по земята. За моя радост в моя квартал тези гледки са вече рядкост, заради общите усилия на общината и гражданите.

Не е важно какви са тревните площи пред нас, а как ние ще ги използваме. Те са за всички, но винаги трябва да се подхожда отговорно към тях. Може да разхождаме домашните си любимци там, но да мислим първо за децата си , които играят там. Междублоковото пространство пред нас пази страшно много спомени. За игри, разправии, за приятелството и задружното трудене над градинки и катерушки, за смях и плач. То е първото нещо, което виждам рано сутрин. Това важи за много хора.