Международен колеж Албена курсов проект ролята на националните култури (Мексико)

1. Мексико-страна на блянове

Мексико се намира в централната част на Северна Америка, с територия 1 972 537 кв. км. Граничи на север със САЩ, а на изток-с Мексиканския залив (Атлантическия океан), морето на Антилските и Карибските острови, Белиз и Гватемала; на юг и на запад-с Тихия океан. Неговата територия обхваща също многобройни острови, между които изпъкват Ревияхихедо, Трите Марии, Гуадалупе и Кедрос в Тихия океан, Кармен-в Мексиканския залив, и Косумел и Мухедес в Карибския залив. На тази страна принадлежат два важни полуострова-този на Долна Калифорния на североизток, къпан от морето на Кортес и Атлантическия океан, където може човек да се наслаждава на полярните китове, които се крият за своите любовни игри в края на зимата; и полуостровът Юкатан,къпан от Карибско море, известен със своите тюркоазни плажове и белия си пясък, който прилича на пудра.

Тъй като се намира в Тропика на Рака, климатът на Мексико може да се смята хладно-топъл, макар и да се среща многообразие от температури, в зависимост от географските зони, които варират от зной до студ в планинските зони на юг и на север. Валежната зона се концентрира на югоизток през лятото и в началото на есента, докато на североизток вали през зимния сезон.

Главните мексикански градове според икономическата им важност и броя на жителите са: Мексико сити, столица и седалище (D.F.-Distritto Federal) на федералното правителство; Гуадалахара-столица на западния щат Хелиско; Монтерей-столица на северния щат Нуево Леон; Пуебла-столица на централния щат Пуебла; има и други, които заради своята индустриална и селскостопанска активност заслужават да бъдат споменати-като например Леон в централния щат Гуанахуато; Керетаро-столицата на щат със същото име; Веракрус-крайбрежен град в щата Веракрус; Куликан-столица на северния щат Синалоа. Има и райски градове, отдадени на туризъм, каквито са Акапулко, Сигуатанехо, Масатлан, Пуерто Вайарта, Мансанио, обливани от водите на Тихия океан; Тампико, Веракрус, Кампече, Канкун на Атлантическия океан и Карибско море. Но за тези и други туристически зони може да се говори много.

Мексико е федерална република, съставена от 31 щата и едно федерално окръжие-което е Мексико сити, столица на страната. Изпълнителната власт се упражнява от Президента, избран чрез преки народни избори на длъжност само за 6 години. Законодателната власт е в ръцете на Съюзния конгрес, съставен от две камари, Сената (чиито членове се избират всеки 6 години-по двама за всеки щат и Федералното окръжие) и Камарата на депутатите (с представители , избирани през 3 години, по един на всеки 250 000 жители). Тези органи са упълномощени да следят за изпълнението и актуализирането на Политическата конституция на Съединените мексикански щати-велик документ, приет на 5 февруари 1917 г., чиито изменения се публикуват в Официалния вестник на Федерацията, който е информационният орган на правителството.

Отделните щати имат свои собствени конституции и управници, избирани всеки 6 години чрез преки народни избори. Градът-столица се управлява от регент, назначен от Президента на републиката.

Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и от околийските и окръжни трибунали. По същия начин се оперира в отделните щати.

Мексико е пронизано от различни планински вериги, продължения на крайбрежните вериги от Тихия океан и Рокосас, които се разполагат в западната част от север на юг и се наричат Сиерра Мадре Ориентал и Сиерра Мадре Оксидентал. Двете се стесняват и се възвисяват, когато се приближават към централната част, или Анагуак, която е вулканична зона с постоянна активност. Тук се намират главните снежни върхове като например връх Орисаба (с височина 5747 м, който е най-високият в Мексико), връх Попокатепетл (височина 5452 м), връх Истасигуатл (5286 м), въпреки че също има други по-ниски, но също така важни като например вулканът Колима, покритият с вечен сняг връх на Толука. Мексиканският юг завършва със Сиерра Мадре дел Сюр и Сиерра Чиапас, която също е продължение на планинските хребети на Тихия океан.

В Мексико могат да се наблюдават три ясно различаеми географски зони: Северът с големите пустини в щатите Чигуагуа, Сонора, Коагила и Нуево Леон с климат, пълен с крайности, тъй като през лятото стига до +50 градуса по Целзий, докато през зимата могат да слязат до -10 градуса по Целзий със силни снеговалежи. Централната част на Мексико е умерена, с валежен сезон, който започва в края на пролетта и приключва към средата на есента със средна температура 28 градуса по Целзий. Южната и югоизточна част, покрита с обширни тропически гори и селва, се характеризира с това, че е топла с температури между 24 и 42 градуса по Целзий през лятото, вследствие на което дъждовете валят поройно почти през цялата година.

Преобладаващата религия на мексиканците е римокатолическата, въпреки че се практикуват свободно много други като протестанската, юдейската и т.н. Мексиканският народ има голяма културна традиция, която води началото си от предиспанските времена от 16 век, комбинирана със силно северноамериканско и европейско влияние. Естетическите образци в изкуството и музиката, старинни и съвременни, са жив пример на метиска култура, комбинация от различни други, която я отличава от всяка друга по света. Кой не е чувал или видял група мариачис да свирят весела мексиканска музика на някой празник?

След тази обща панорама може да се получи представа колко разнообразен е животът в тази страна, в която индустрията, селското стопанство, изкуството и развлеченията са в изобилие.

Мексико сити е градът-столица на мексиканската република. Тъй като тя е федерална, нейната столица се смята за самостоятелно федерално окръжие, отделено от останалите 31 щата.

Трябва да започнем от факта, че това е вероятно най-големият град на света, с население, което надминава 20 милиона жители и повърхност от 40 кв.км.

Основана през 1325 година с името Мексико-Теночтитлан, върху езерото Такско, от едно войнствено племе, което получи името „Мешика” (не „ацтека”, както се е вярвало много време), градът бил построен, като използвали система на пресушаване на терена, образували се тераси, свързани чрез мостове и малки пътечки от насипши-в зоните, където водата не била дълбока-и тези малки терени до днес се знаят като „Чинампас”. С времето, климатичните промени и хидравличните ремонти, мешиките започнали да превземат още земя от езерото, докато го пресушили почти изцяло. Не може да се говори обаче за пълното изчезване на езерото чак со 50-те години от 20 век, когато са канализирани в тръби последните канали и ручеи, които се намирали в периферията на Мексико сити и които в действителност били последните остатъци от огромното предколумбово езеро.

Точно в центъра на езерото е построен церемониалният център на мешиките с неговите храмове, пазари, неговата Калмекак (училище за войници), неговият Тсомпантли (монумент на мъртвите, изграден с черепите на пренесените в жертва на боговете) и други чудесни постройки. Системата на обожественото правителство за няколко години е станала толкова мощна, че при пристигането на първите испански европейци през 1519 година мешиките вече господствали над всички съседни народи и имали мрежа от съюзници и съобщителни връзки с областта, която днес е Централна Америка. Използвали като разменна монета какаото, тъй като златото за тях тогава било един обикновен бюджетен приход, използван само за декорация и накити. Мешиките са дали на света много продукти, но може би един от най-важните е шоколадът, чиято консумация била тогава само за висшите класи.

При пристигането на испанските завоеватели на Ернан Кортес градът Мексико-Теночтитлан бил обсаден и завоюван с кръв и огън, туземното население-покосено или поробено. Европейците наложили своите политическо-религиозни структури и върху езическите храмове изградили големи католически църкви. Запазил се обаче оригиналният план на града и се продължило пресушаването на езерото.

Мексико сити сега се характеризира с един метиски стил, тъй като по улиците и в сградите се съчетават различни стилове. До ден днешен могат да се видят фасади, приличащи много на мадридските, но с туземни доиспански детайли. Имената на улиците също са запазени до 20 век, когато се осъвремевяват обозначенията. За щастие заедно с новото име все още са запазени табелките с античните имена. Така при една обиколка по старинните улички можем да прочетем: „Улицата на тъжния индианец”, „Улицата на гробниците”, „Улицата на канавката”, „Улицата на изгубеното дете”, „Мост на гарвана”, „Уличка на плъховете”, „Улица на бригантините” и т.н. Много от тези имена произхождат от изминалите пет века.

За един век градът се е разкраси, тъй като испанските власти го обогатили със система за дренаж, павирали улиците, построили площади с градинки, фонтани, монументи, статуи. Запазен е и централният площад (познат днес като „Ел Цокало”-Пиедесталът, чието значение, любопитно, се отнася за една ниска платформа, която останала празна, тъй като статуята на испанския цар била поръчана, но не е пристигнала) и около него се построили големи сгради-седалище на правителството на вицекраля. Същите са познати като вицекралския дворец и днес това е националният дворец.

С времето градът започнал да расте и малките селища, които го ограждали, започнали да се присъединяват, но запазвали своя собствен облик. Такъв е случаят на Койокан, който бил едно красиво селище на юг от езерото, където завоевателят Ернан Кортес установил своята резиденция и основал първата градска община. Други селища, които днес са част от мексиканския мегаполис, са Такуба на север, Микскоак на запад, Икстакалко на изток, Сан Анхел на югозапад, Тлалпан на юг и т.н.

Този феномен дава тласък на друг-смесица на много култури, някои съседни и други внесени от отдалечени краища. Мексико сити не е изключение по отношение на проблемите, възникващи от емиграцията на бедните класи от различните области на страната и от други страни, които живеят в непрекъсната криза, поради което големи групи от селяни и работници излизат от родните си селища и търсят по-добра възможност за живот в големия град. Ежедневният приток на стотици хора увеличава смесицата на култури, езици, идеи и дори болести, които без съмнение изграждат едно различно Мексико сити. Но тези различия, дори да изглежда странно, се смесват и поради сначението на собствената култура, която формира характера на града. Скоро имигрантите започват да се държат като столичани, ядат като столичани, обличат се като столичани и се чувстват като столичани.

Мексико сити е вселена от хиляди малки светове, всички обединени в един идеал-този да са горди да бъдат мексиканци и да знаят, че живеят в най-изумителния град в света.
3. Големият Мексико сити-среща на многобройни култури

Да се обиколи Мексико сити е истинска наслада за сетивата. Арехитектурата на неговите сгради, планът на неговите улици, разнообразието на материалите на фасадите, ароматите на неговите кухни, духът на растенията-всичко това е част от един пейзаж-екзотичен и в същото време модерен-от най-големия град на света.

Като всеки старинен град, столицата на Съединените мексикански щати има своя оригинален старинен квартал. Неговият профил е колониален испански, но във вътрешността си носи все още своето предколумбово минало. Когато се правят дори недълбоки разкопки, се намират остатъци от храмове и пирамиди от старинната култура мешика. Големите находки на идоли и доиспански богове са намерени в повечето случаи случайно, когато са започвали строежи в тази част на града. Тази част на града се нарича „Исторически център”. Цялостното му протежение обхваща около 30 квартала (къщите, затворени между четири улици) около централния площад.

Точно в центъра се намира централният площад, по-добре познат като „Ел Цокало” и официално наречен „Площад на Конституцията”. Както вече е споменато в първата статия, наименованието „цокъл” му е присвоено през 13 век, когато в центъра на площада бил поставен един пиедестал върху невисока платформа с цел да поддържа една статуя на краля на Испания. Тъй като споменатата фигура така и не пристигнала, хората я нарекли „Ел Цокало” (пиедестал, подиум). Но с времето това е останало и заменило името на самия площад. Затова мексиканците, когато говорят за това място, го наричат „Ел Цокало”, а не „Площад на Конституцията”.

Сградите, които по традиция са седалища на правителството, саобикалят площада. На север се намира градската катедрала, на изток-Националният дворец, на юг-сградата седалище на правителството на Мексико сити, а на запад се намира група сгради с големи арки или портали, където има различни магазини. Преди много време това място било поснато като „Ел Париан”, което е синоним на пазар, а магазините били наречени „Кутии”.

Достъпът до този площад е чрез различни булеварди и широки улици, които, стигайки до площада, насочват движението по посока срещу часовниковата стрелка.

В центъра на площада се намира пилонът на знамето, на който всеки ден един гвардеец издига знамето на Мексико и го прибира надвечер. Архитектурата на почти всички сгради на площада е изключително красива, тъй като преобладава барокът, а материалите варират от камък до стъклена мозайка.

Площадът е най-важният в центъра на страната, понеже там се намира едно от седалищата на президентското правителство. Сградата, позната като Национален дворец, построена през 13 век и премоделирана един век по-късно, има широки пространства с 11 двора и красиви стенописи украсяват нейните стени. Това са произведения на изкуството на големи мексикански творци като Диего Ривера. Вътре също се намира малък музей с лични принадлежности на важни за историята на Мексико предишни президенти

Обичайно е да се срещнат на площада големи или малки групи от манифестанти, дошли от всички краища на страната, с техните надписи, плакати и афиши, които претендират да бъдат изслушани от президента или друг представител на властта, за да им се разрешат проблемите.

На този площад хората се събират на националните празници, по-точно казано-през нощта на 15 ноември, за да чстват празника на независимостта в компанията на президента, който се появява на балкона на Националния дворец.

В Историческия център на Мексико сити има множество колониални постройки, някои са почти дворци, с красиви барокови и неокласически фасади, портали от дялано ценно дърво, изящни ковани железа, орнаментирани ниши и материали със строги в своята елегантност резби. Друг вид чудесни артистични сгради са религиозните-параклиси, манастири, църкви, семинарии и т.н. Парадоксално, но до тези характерни за европейското минало постройки също могат да се видят археологически зони с руини от храмове и доиспански пирамиди, които са подобаващо защитени и запазени от мексиканските власти.

Нещо обикновено е да попаднете на пешеходни улици, затворени за движението на превозните средства, павирани и осветени от фенери от ковано желязо. Много улици излизат на малки площадки, които завършват с фонтан или статуя, заобиколена от някаква градинка или просто от стари, столетни дървета, кавито са агуегутес, кедри, хакарандас. Въпреки че като много от големите градове Мексико сити страда от недостиг на вода, все пак изобилстват фонтаните в парковете.

Ресторантите, баровете, закусвалните, сладоледаджийниците ( в тях се продава и заледена вода с вкус на различни плодове) и кръчмите са друга от големите привлекателности на Мексико сити. Всеки от тях според вида си има специфична декорация, някои са консервативни, други-модерни, нямат равни на себе си. Прозорци от цветни стъкла, дялани врати, барове с различни релефи и инкрустации от огледала и слонова кост или други атракции, цветните светлини придават на всяко място особено очарование. Настроението, което витае във всяко едно от тези места, техните миризми и тяхната музика ги отличават.

Но както има едно Мексико сити мистично и почтително традиционно относно навиците и фолклора, също така съществува едно модерно Мексико с дръзки идеи и динамично развитие.

Днешно Мексико е с големи възможности за промени. Макар че страната има вековни традиции, тя се смята за млада, тъй като 60 % от населението е под 25 годишна възраст. Енергията на новите поколения, жадни за знания, за действие и постижения се разкрива в техните среди, в техните градове.

Мексико сити е огледало на тази действителност. Градът, макар и да е с огромни размери, има сложна инфраструктура-електромрежа и осветление, дренаж, съобщителна мрежа, пътно депо, медицински служби и т.н.

За ефективното си управление градът е разделен на 15 зони (политически делегации), които зависят от Управлението на Федералното окръжие, ръководено от един Регент, назначен от Президента на Републиката. Тази длъжност се видоизменя, когато Регентът се замени с губернатор, избран чрез пряко гласуване на гражданите.

На свой ред всяка политическа делегация е съставена от подзони, наречени Колонии, които имат свои имена, главно поради навиците и привичките на нейните жители. Начело на всяка делегация има един делегат, назначен от Регента на града, и този делегат разполага с екип от чиновници, които му помагат в административното управление на неговата зона. На свой ред всяка колония има съветници, живеещи в колонията, които са говорители на останалата част от жителите. И най-накрая всеки квартал или пресечка разполага с един представител, наречен Шеф на Квартала, който всекидневно разговаря със своите съседи, за да предаде техните молби на гражданите-съветници, а те на свой ред-на делегата. Гражданите-съветници, както и шефовете на Квартал са обикновени грацдани, предложени и избрани от жителите на кварталите или колониите.

Да се говори за социални класи в една държава-толкова голяма и сложна като Мексико, не е лесна задача. Първо трябва са имаме предвид, че тази страна, чието разположение се намира както в Северна, така и в Централна Америка, имала население 91 420 433 жители според преброяването на Националния институт на населението, извършено през 1995 година, а през 2002 г.-вече над 100 млн.

От друга страна трябва да си спомним, че територията на страната е от почти 2 млн. кв. км. Най-населените зони са централните, които предоставят възможности за по-високо технологично развитие, по-добри съобщителни средства и по-добри условия за живот. В северната зона, тъй като географски се намира най-близо до САЩ и от там се упражнява голямо влияние върху северните мексикански щати, също се оформя една действителност, различна от останалата част на Мексико. Северните мексикански зони имат не много голям брой жители заради климатичните условия-заледяване през зимата и много горещини през лятото-тъй като голяма част от тази зона е заета от обширни пустини.

За разлика от центъра, южната и югозападната зона на Мексико, която се смята за част от Централна Америка, страда от голяма изостаналост във всички аспекти, поради което населението, в по-голямата си част индианци, също не може да се приеме за многобройно.

В централната част на страната е концентрирана по-голямата част от мексиканското население. Така в т.нар. зона на Бахио-щатите Гуанахуато, Керетаро, Сан Луис Потоси и т.н.-както и в източната и западната част на центъра, са основани градове, чиито произход датира от 16 и 17 век.

В климатично отношение те са най-облагоприятствани, тъй като есента и зимата са прохладни-но много рядко термометърът отбелязва температури под нулата, а пролетта и лятото са имерено топли с температури до 32 градуса по Целзий.

Разбира се, това благоприятства за устройването на големи и малки селища, както и за туризъм в голям мащаб. Щатите, разположени в тези ширини, разполагат с брегове с топли плажове, изключително красиви, тъй като техните води поддържат една постоянна температура от 22 градуса по Целзий. Плажовете на Атлантическия и Тихия океан са истински туристически рай с добре развита инфраструктура, подходящи за риболов и забавления.

Главните мексикански градове на север и в центъра са се развили забележително от 70-те години насам. Чуждестранното влияние може да се почувства, комбинирано с предиспанските и колониалните традиции от културата на Мексико. Гуадалахара, Гуанахуато, Леон, Керетаро, Сакатекас, Монтерей, Федералното окръжие (Мексико сити, политическата столица на Мексико), Такско, Пуебла де лос Анхелес и т.н. са градове, чиито обитатели съжителстват, работят и почиват, без да се интересуват от различията на социалните класи, към които принадлежат.

По-задълбоченият анализ разкрива ясно, че в Мексико сити има три главни социални групи в зависимост от тяхното икономическо положение.

Висшата (горна) класа, съставена от две подгрупи-една „горна”, чиито членове са натрупали големи състояния, които обикновено са депозирани в банки в чужбина-САЩ, Великобритания, Швейцария и т.н., и една втора подгрупа, която би могла да се нарече „висока средна” и чиито богатства достигат значителни нива, но които не винаги ги депозират в чужбина. Обаче членовете на тези подгрупи на горната класа следват в чужбина, имат луксозни имоти във и извън Мексико, собственици са на вносни автомобили и на други транспортни средства като самолети, хеликоптери, яхри и т.н. и обикновено разполагат с телохранители, които да гарантират тяхната сигурност. Много от тези семейства няма нужда да работят, но затова пък други са съставени от импресарии (собственици на предприятия и фирми) от доста поколения или са обществени функционери-участници в управлението на страната. Излишно е да се споменава тяхното участие в политическия и икономическия живот на страната, където упражняват голямо влияние дори само със споменаването на своите фамилни имена или за поддръжката на отделни институции чрез техните предприятия. В Мексико ги наричат „хубави хора” или на младежите, принадлежащи към тези семейства и чиято възраст се колебае между 20 и 40 години, са им лепнали северно американското нарицателно има „юпи” („yuppis”). Става въпрос за една голяма група мъже и жени, които се отличават по своето модерно и скъпо облекло-от чуждестранната марка и произход, по своите високомерни маниери, с деформиран език-наполовина английски и наполовина испански, или защото се изразяват с оскърбления. Винаги могат да се намерят в баровете и модните ресторанти в градовете, зад кормилото на скъпи автомобили и т.н.

В средната класа могат да се различат също три икономически социални слоя. Един висок, който търси прилика с високите милионерски класи; един среден, който претендира да се издигне или поне да се задържи на мястото, което заема. И един нисък, който живее, борейки се да не слезе в долните пластове на обществото.

Третата голяма мексиканска социална класа (в нея влизат по-голямата част от населението) е ниската. Тя също може да се подраздели на две поднива-едно ниско и едно най-долно. Що се отнася за първото, то е съставено от работници на заплата или обществени и частни служители, чиито източници на работа са обикновено два-правителството или частната инициатива. Тази социална група почти никога или никога не е собственик на своите жилища и още по-малко собственик на автомобил. Но най-онеправданата група от мексиканското общество е тази, която можема да нарече „ниска най-долна”. Тази група изключително конфликтува поради своето положение в обществото,съставена е от индивиди с различен произход. Обикновено става въпрос за престъпни елементи, но в тази група попадат и крайно бедни селяни, които се отдават на кражба, престъпност и просене, тъй като не могат да намерят друг изход.

За заключение е необходимо да се посочи, че не всичко е черно в социалната панорама на Мексико. Напротив, празничният характер на мексиканеца, на индивида, който обича живота и се наслаждава на това, което природата е дала на тази страна, която на практика „има от всичко”: добър климат, голяма продукция на минерали, тропически плодове, на разнообразието на култури и т.н., е великият балсам, който лекува всички тези лоши моменти, които ни заобикалят. Достатъчно е да се седне на трапезата на което и да е мексиканско семейство в неделя, съставена от големи блюда, за да се разбере, че въпреки кризата мексиканецът винаги таи надежда да прогресира и е горд със своята нация.

Гостоприемството и доброто отношение, които мексиканецът демонстрира на чужденеца, са му спечелили голяма слава в цял свят. Да отидем и да я споделим с тях!

Литература: