Двустраннаперцепция – това е възприемането и сравнението на приноса и резултатите на индивида с приноса и резултата на другите колеги. Справедливост – това е усещането, чувството, при което възприемането и сравнението на приноса и резултата на индивида е равно на приноса и резултата на другите. Негативна несправедливост – това е усещането, чувството, че приносът на индивида и приносът на колегите му са еднакви, но резултатът на другите е по-голям от неговия резултат. Позитивна несправедливост – усещането, чувството, че приносите на индивида и приносът на другите са еднакви, но резултатът на индивида е по-голям от резултата на другия. Необходимо е да се отбележи, че теорията на справедливостта дава на фирменото ръководство и на неговите мениджъри ориентация и направление накъде и как да бъдат насочени усилията им за неутрализиране на несправедливостта в действията на техните фирми. Съществено значение има доброто познаване на фирмения персонал от различните нива за справедливост и несправедливост, и на тази база мотивацията за осигуряване на справедливо трудово възнаграждение и признание на личността на всеки от служителите или група такива. 4.2. Мотивационна теория на очакването на Врум Мотивационната теория на очакването, която е разработена от В. Врум, е една от водещите в теорията на процеса на мотивация. Степента на мотивираност на служителите на организацията за труд (или друга дейност) зависи от тяхната представа и възможностите им за изпълнение на даден труд и реалността да достигнат поставените цели. Съгласно теорията на очакването мотивационен ефект оказват не само потребностите на хората, а и техния мисловен процес, при който служителите оценяват реалните възможностите при постигане на дадена цел и получаване на съответното възнаграждение [3]. Теорията на очакванията се основава върху следната логика: хората изпълняват трудовите си задачи така , че да получат желаната компенсация. В основата на тяхната дейност е възможността за избор на желано от тях поведение. Конкретното поведение се обосновава от взаимодействието на избора, очакванията и предпочитанията (фиг. 6).