Двуфакторна теория на Херцберг

НОВО ЗНАНИЕ
ISSN 1314-5703
ИЗДАНИЕ НА ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ 18
Двуфакторната теория за мотивацията на
Ф. Херцберг насочва вниманието към две групи фактори – поддържащи и мотивиращи
17
(фиг. 4).
Теория на Маслоу
Теория на Херцберг
Самоусъвършенстване
Уважение
Мотивиращи фактори
Социални потребности
Потребности в безопасност
Физиологични потребности
Хигиенни фактори

Фиг. 4. Съотношение на теориите на
потребностите на Маслоу и Херцберг
Поддържащите фактори са свързани с избягването на неудовлетвореност (недоволство) – политиката и администрирането на компанията, техническият надзор, междуличностните отношения с прекия ръководител, равните и подчинените, заплатата, сигурността на работното място, личният живот, условията на труд, организационният статус. Тези фактори не създават силна мотивация. Като мотивиращи се разглеждат следните фактори: постижение, признание, служебно повишение, самата работа, възможност за личностно развитие, отговорност. Тези фактори причиняват силна мотивация, но отсъствието им не води до силно недоволство.
Поддържащите фактори могат да се интерпретират предимно като външни, свързани с условията на средата, а мотивиращите – като вътрешни, свързани с характера на изпълняваната работа и удовлетворението от нейното извършване.
Поддържащите фактори са:

политиката и управлението на стопанската институция;

дисциплината в стопанската институция;

условията на труд и сигурност на работното място;

заплащането на труда;

връзките с членовете на групата, към която съответно лице принадлежи;

личният живот;

взаимоотношенията с неговите подчинени сътрудници (ако има такива);

общественият статус;

социалното осигуряване и обслужване.
Ако някой от тези фактори е на по-ниско ниво, отколкото е нивото в бранша или района, подобрявайки неговото ниво, се предизвиква намаляване на недоволството на кадрите, т.е. детерминира се повишаване на задоволството на кадрите в съответната стопанска единица. Когато обаче хигиенните фактори обуславят пълно задоволство, като продължава тяхното позитивно
17
Изводите на Херцберг се основават върху изследване на 200 инженери и счетоводители, накарани да опишат кога са се чувствали най-добре и кога най-зле на работното си място, както и условията, довели до това състояние. развитие, не може да се постигне нарастване на степента на удовлетвореност. Тогава следва да се използват мотивационните фактори, а именно:

прогрес на личността чрез съответна промяна на вида на служебната работа;

признание към личността за резултата от труда;

задоволяване на личен интерес чрез възлагане на работа, отговаряща на него;

повишаване на отговорността на служителя в цялостната работа на организацията;

растеж в професионалната кариера.
Обобщено теорията на Херцберг гласи, че задоволеността на индивида е резултат от самата работа, а неговата незадоволеност
 от условията на труд. Интересната работа го задоволява, но рутинната го отблъсква. От своя страна лошите условия на труд го отблъскват, но подходящите го задоволяват.

Изтегляне 0.63 Mb.

Сподели с приятели: