Проф. Георги Фотев: Борисов изживява чувство на огромна несправедливост
Изтегляне 106.83 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Бачо Ангелов
Проф. Георги Фотев: Борисов изживява чувство на огромна несправедливостИнтервю на Валерия ВЕЛЕВА за оставката на премиера, за болното ни общество и трудното бъдеще
 
Снимка: Преса -Току-що (интервюто е взето вчера в 10,30 часа - б.а.) министър-председателят Бойко Борисов подаде оставка. Разтълкувайте този ход, проф. Фотев - бягство от отговорност, спасение, безсилие, стратегически ход, безсмислен ход? - Борисов се озова в гранична ситуация, в положение на „или-или“. Завършекът на неговото управление, за което той допреди време повтаряше, че ще има и втори мандат, се оказа абсолютна изненада за самия него. Но само преди месец и половина в интервю за „Преса“ (2 януари 2013 г.) аз предупредих, че сред народа има тътен, че дълбоко в обществото се натрупва недоволство и че търпеливостта ни, с която учудваме Европа, в един момент ще свърши. Предупредихме, че властта не чува този тътен и не вижда дълбоко нарушеното недоверие към институциите. Тогава това изглеждаше пресилено. Днес сме свидетели на най-трагичния момент в живота на Борисов досега. Истински трагичен! - Защо? - Защото пред очите му всичко се срути по начин, неочакван за него. Премиерът преживява чувство на огромна несправедливост към него. Той не иска да приеме нещата, които му се случват. Това е печален финал на управлението на Борисов и ако коментираме този човешки елемент, то е, за да си извлечем поука. Този срив е политическият край на Борисов и затова е трагичен. - А каква е поуката? - Че нещото, от което хората непоправимо страдат, се нарича самомнение - взиране в собствената субективност. Това е най-кривото огледало, в което човек може да се погледне. Бойко е талант, защото може да говори непринудено с хората, но най-важният талант е човек да може да слуша. Най-големите умове са онези, които могат да слушат. Както казваше един гениален мислител, най-важно е „да чуваш гласа на битието“. Това не е пасивно отношение към реалността. Това е способност. И би трябвало всички хора, особено тези, които са се посветили на политиката, да култивират способността да чуват. - Но Борисов показваше способност да слуша народа, той непрекъснато беше сред народа. Не го ли чуваше? - Не. Той откликва на това, което е на повърхността. И вие като политически анализатори много добре знаете, че това е отклик на човека, който няма по-сериозни решения и по-големи виждания. Това заиграване с народа показваше, че човекът не е диктатор по душа, а иска да съпреживява. Но това не е достатъчно за един политик и държавник. Другият, по-важен момент, който ние с вас сме коментирали, е необходимостта да имаме хоризонт, а не да живеем само с мига. На Борисов му липсваше визията, хоризонтът. Големият лекар ще каже, че голямото нещо в медицината е диагнозата. Когато сложиш вярна диагноза, след това нещата са написани и те си вървят. Но ако диагнозата е неправилна, изходът може и да е трагичен... - Борисов не можа да постави вярната диагноза на общественото недоволство, така ли? - В политиката е важно да видиш нещата, които са отвъд хоризонта, за да знаеш как да реагираш. Още в началото на тези протести беше ясно, че те са израз на някакъв натрупан гняв. В самото начало проблемът бяха електромерите и инкасаторите. След това недоволството се стовари върху монополите, за които отдавна се говори. И след монополите дойде искането за оставка на кабинета. Това е едно развитие на израза на гнева. - В последните дни исканията са за смяна на системата, гневът е срещу всички партии и политици. Улицата иска народовластие. - Това ме втриса! Обвинението, че всички партии са виновни, е ужасяваща мисъл. Вчера един иначе умен синдикален деец дори говори за някакви граждани, които да отиват в парламента. Моля ви, това е абсолютен потрес! Тук е мястото да кажем колко е опасно това и дано най-после някой да го чуе. Ролята на партиите е фундаментална тема, която опира до демократичното функциониране на едно общество. Историята на ГЕРБ е поредната илюстрация за смисъла на политическата партия. Тя се изгражда бавно, методично, систематично. Една от главните причини и функции на партиите е да могат хората да се обединяват, да се опознаят, да се изпитат, да вървят по различни стъпала и когато тя дойде на власт, да знае с какви хора разполага. Дори да са експерти, те отново са поканени от партиите, изпълняват дадена програма, влизат в определена рамка, изповядват общи ценности. Всяко опълчване срещу политическите партии, всеки призив „да ги изметем всичките“ е крайно опасна посока на обществото, която може да ни създаде невероятно по-тежки последици, отколкото инкасаторите и електромерите. Това говорене на едро, че целият преход е провал, е погрешно. Какво се крие зад това? Да не би някакви неформални групи да сринаха комунистическия тоталитарен режим през 1989-а? - Правят се вече аналогии - че както през 89-а протестите искаха смяна на системата, така и сега искат същото. - През 1989-а беше друго сриване. В световната история няма друг случай на сгромолясване на една система. Тогава имахме хоризонт - демокрацията. И ние я изградихме. В момента пред всички - и политици, и журналисти, социолози, стои задачата да подпомагаме израстването на една демократична и политическа култура. - Но хората на улицата се чувстват измамени, излъгани от всички. Какъв да бъде диалогът с тях? - Това показва тотален срив на доверието, което в голямата социология означава разпад на обществото. Трябва да се промени съществено начинът на говорене и отнасяне към хората. Те не са виновни, че са така объркани. Въпросът е да се отиде при тях и да им се помогне да разберат, че това, което искат, е срив на държавата. - Значи днес берем плодовете на нарушената комуникация години наред между власт и народ? - Бих го казал още по-ясно - нарушено е разбирателството между народа и политиците. Разбирателството означава да намерим съгласие по един и същи проблем. Това е изключително важно и тук се проявява умението на политиците - да могат да чуват и слушат народа си. - Ако в неделя Борисов, вместо да ходи да рита мач, беше излязъл пред хората, можеше ли да спаси нещо? - Човек вижда това, което знае. Той това вижда. Той не е видял какво става пред парламента или на Орлов мост. В този смисъл той не е виновен. Той така разбира ситуацията. В това е неговият трагизъм. Ако той имаше истинската нагласа да чува народа, да слуша улицата, щеше да чуе някои работи. Какъв ти мач! Събираш спешно екипа си и веднага реагираш. Макар че вече беше късно. Гениалността в политиката е да се хване моментът. Един ден по-рано или един ден по-късно имат съвсем различно значение. Тези работи ни се преподават, ни се учат, те се култивират много сложно. - Защо не помогна харизмата на Борисов? - Едно от най-уникалните неща, които наблюдаваме в този момент, е сриването на харизмата. Още през 2001-ва съм се тревожил от залитането ни по царя. Оттогава в българския публичен живот лелейно започна да се произнася „харизма, харизма, харизма“. В голямата социология харизмата е най-мъглявото понятие и това ме е тревожело винаги. Защото в съвременното модерно общество харизмата е опасна работа. В домодерните общества тя е имала грамадно значение - хората вървят след харизмата, без да мислят. Сега беше същото. И затова се срина. В модерното общество институциите са важните. Казвам го с голяма любов към този народ - в модерното общество не се разчита на личността, а първо на принципите на институцията и след това казваме кой какво прави. Защото само Бог е всевиждащ, всеможещ и всезнаещ. - Борисов остана и без съюзници, изгори много мостове, така че дори в критична ситуация да няма на кого да се опре. - Борисов има едно крайно демодирано понятие за политическа коалиция и за съвременното демократично общество. Искам този въпрос да го поставя много остро - коалицията като политическа форма не е мръсна дума. В съвременните демократични общества колкото са по-развити, толкова са по-чувствителни към различията. И рефлексът, че е по-добре да няма коалиция, е изостанал рефлекс. Би било много добре и много лесно, ако гласоподавателите дават безусловно абсолютно мнозинство на една партия. Но това нещо вече не може да стане. Големият въпрос е да зачетем различието, защото с танкове и заклинания не можем да го премахнем. Коалицията е модерна форма на организиране. Да можеш да работиш в свят, в който са се кристализирали различия, вече е необходимост. Това означава и рамка на договореността. - Но в България всяка договорка в политиката се приема като задкулисие. - Един от най-важните закони в модерната демокрация е публичността. Превръщането на тройната коалиция в мръсна дума се дължи на това, че някъде се събираха трима души и нещо решаваха в политиката. Така не може! В политиката не може нищо да бъде скрито, не може да се събереш някъде и да обсъждаш. Това не е корпорация, не е фирмена тайна. Много голяма грешка на Борисов е, че след като нямаше мнозинство, той се опря на някакви съвършено неидентифицирани гласове и така постави цялата си власт на нещо крайно несигурно и непостоянно. Кои са тези хора, кого представляват, откъде идват? Когато няма публичност, идва подозрението. - След като довчера викаха „Бойко, иди си“, днес мнозина съжаляват, че си е тръгнал. Защо е това люшкане? Имало хора, които дори плачат за Борисов. - С цялото ми искрено чувство към нашия народ ще трябва да припомним, че навремето е имало хора, които са плакали и за Сталин, и за Георги Димитров, и за Тодор Живков даже. Нека да оставим хората да се наплачат, но да се обърнем към нашия разум, към онова, което е по-добре за обществото. Защото днес ние трябва да се интересуваме единствено от това - да не стане положението по-зле от това, което е в момента. Иначе да очакваме, че като си отиде Борисов, ще заработят инкасаторите и електромерите ще показват по-малко, е вятър работа! - Възможността за ляв завой в управлението как я приемате? - Това би било закопаване на държавата. Моето голямо притеснение е, че лявото мислене дава лесни решения на сложни въпроси. Политиците трябва да си извадят поука от това, което става днес. Сътресенията предстоят, те са страшни. С много търпение, с разбиране, с мисъл трябва да се влезе в дълбочините на обществото. - Как да стане това? - С консенсус! Защото опасността е надвиснала над всички. Трябва да се възстановят доверието и диалогът както в парламента, така и с улицата. И тук искам да използвам една до болка позната метафора - „Всички имат да пият горчива чаша“. (в. Преса, печатно издание, брой от 402 от 21 февруари 2013) 
Валерия ВЕЛЕВА Тагове: Георги Фотев Бойко Борисов несправедливост протести общество самомнение оставка
Коментари (5)
Валутни курсове
Каталог: 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г Изтегляне 106.83 Kb. Сподели с приятели:
|
°
