Microsoft Word Torvald Detlefsen Bolestta kato pat doc


Сбръчкан бъбрек - изкуствен бъбрек



Pdf просмотр
страница53/84
Дата19.04.2024
Размер2.03 Mb.
#121021
1   ...   49   50   51   52   53   54   55   56   ...   84
Torvald Detlefsen - Bolestta kato pat
Сбръчкан бъбрек - изкуствен бъбрек
Крайната точка на развитието е достигната, когато всички функции на бъбреците напълно отпаднат и поради това една машина, в случая изкуственият бъбрек, трябва да поеме жизненоважните задачи за прочистване на кръвта (диализа). Сега съвършената машина става партньор, след като човек не е бил готов активно да решава своите проблеми с живи партньори.
Когато никой партньор не е бил изряден и достатъчно благонадежден или пък желанието за свобода и независимост е било прекомерно, човек намира в изкуствения бъбрек партньор, който е идеален и съвършен, защото няма собствени изисквания и собствени нужди и вярно и надеждно върши всичко, каквото се поиска от него. За сметка на това пък човек е напълно зависим от него. Поне три пъти седмично трябва да се среща с него в клиниката или - в случай че е в състояние да си позволи собствен апарат - да спи до него всяка нощ без да може много да се отдалечава. По този околен път човек научава, че все пак няма идеален партньор - поне докато той самият още не е съвършен.
Бъбречни заболявания
Когато някой не е съгласен да продължи да плува с другиго „като бъбрек в лой" защото вече не може да го понася, би трябвало да си постави следните въпроси:
1. Какви проблеми имам в сферата на партньорството?
2. Склонен ли съм да затъвам в проекцията и да смятам, че грешките на моя партньор са единствено негов проблем?
3. Пропускам ли във всички прояви от поведението на моя партньор да откривам и самия себе си?
4. Вкопчвам ли се упорито в старите проблеми и възпрепятствам ли по този начин потока на развитието?
5. Какви скокове в действителност ме кара да правя моят бъбречен камък?
Пикочен мехур
Пикочният мехур е събирателният резервоар, в който всички вещества, отделяни от бъбрека под формата на урина, чакат, докато могат да напуснат тялото. Натискът, който създава количеството урина, след известно време налага тя да се изпусне, което води до облекчение. Всички обаче от опит знаем, че напънът на урината доста често е в очебийна взаимна зависимост с определени ситуации. Въпросът винаги опира до моментите, в които човек е под психическо напрежение - изпит, терапия или подобни условия, свързани с очакван страх или стрес. Първоначално психически изживяното притеснение се изтласква надолу в пикочния мехур и тук вече се усеща като физически натиск.
Натискът винаги ни подтиква да изпускаме и да се облекчаваме. Щом това не може да стане психически, трябва да го допуснем физически през пикочния мехур. По този околен път ясно се долавя колко голям е натискът на дадена ситуация в действителност, колко болезнен може да стане, ако не се изпусне, и колко облекчаващо, от друга страна, е изпускането. Освен това, соматизирането дава възможност пасивно изпитваният натиск да се превърне в активен, когато под претекст, че трябва да иде до тоалетната, човек може да прекъсне и да манипулира почти всяка ситуация. Комуто се налага да иде до тоалетната, той усеща натиск и съ- щевременно упражнява натиск - нещо, присъщо както на ученика (който иска да се измъкне от


92
клас), така и на пациента, който изтъква този симптом неосъзнато, но винаги целенасочено.
Особено ясната взаимна зависимост между симптом и упражняване на власт, както при всички други симптоми и тук играе роля, която не е за подценяване. Всеки болен е склонен да използва своите симптоми и като средство за властване. Тук опираме до едно от най-силните табута на съвремието ни. Упражняването на власт е основен проблем на човека. Докато човекът има аз, той се стреми да доминира и да разгръща своята власт. Всяко „... но аз искам" е израз на този стремеж към егодоминиране. Тъй като, от друга страна, власт стана понятие с твърде негативен оттенък хората се виждат принудени все по-умело да прикриват своите игри за надмощие. Сравнително малко хора имат смелостта открито да обявяват и да изживяват своята претенция за власт. Мнозинството се опитват по околни пътища да прокарват потиснатите си стремежи за властване. Затова в наши дни човек използва преди всичко плоскостите на болест- та и на социалната слабост. Тези плоскости са сравнително подсигурени срещу разобличаване, понеже проекцията на вината върху функционалните процеси и окръжаващата среда, като модел за обяснение, е общоприета и легализирана.
Тъй като почти всички хора повече или по-малко участват в използването на тези плоскости за своите властолюбиви стратегии, никой не е заинтересован от развенчаването им и всеки опит се отхвърля с дълбоко възмущение. С болест и смърт нашият свят може да бъде изнудван. С болест човек почти винаги може да постигне онова, което без симптоми никога не би получил: материална подкрепа, съчувствие, пари, свободно време, помощ и контрол върху другите. Вторичната изгода от болестта, в резултат на използван симптом като инструмент за властване, нерядко затруднява лечението.
Темата „симптом, като изява на стремежа за власт", може добре да се проследи и при нощното напикаване. Ако през целия ден едно дете е подложено на силен натиск (родители, училище), така че да не може нито да се отпусне, нито да предяви своите собствени изисквания, с нощното напикаване в леглото то решава едновременно няколко проблема наведнъж: изпуска се в отговор на изживения натиск и същевременно се възползва от възможността да докара иначе толкова авторитетните си родители до безпомощност. Покрай симптома детето, сигурно прикрито, може да върне всичкия натиск, който е изпитало през деня. Същевременно не бива да забравяме и съотношението между нощното напикаване и плача. И двете служат за освобождаване и облекчаване от вътрешен натиск чрез изпускане. Затова нощното напикаване може да се характеризира като „долен плач".
При всички други симптоми на пикочния мехур също участват разгледаните дотук тематични области. При възпаление на пикочния мехур паренето при уриниране много ясно показва колко болезнено пациентът изживява изпускането. Честият напън за уриниране, при който обаче не се отделя никаква или само незначително количество урина, изразява абсолютната неспособност, въпреки натиска, да се изпуска. При всички тези симптоми би трябвало да се има предвид, че веществата, съответно темите, от които човек следва да се освободи, взети заедно, са отживелица и представляват само баласт.


Сподели с приятели:
1   ...   49   50   51   52   53   54   55   56   ...   84




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница