Министерство на здравеопазването



Дата21.01.2018
Размер75.59 Kb.
#49501
МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ-ДОБРИЧ
гр. Добрич-9300, ул. Св. Св. Кирил и Методий № 57, тел.: 058/588 614, факс: 058/600 692
e-mail: rzi-dobrich@mh.government.bg

БРОЙ № 17/23.08. 2016 г



СЪОБЩЕНИЕ ЗА МЕДИИТЕ
ЛИЦЕ ЗА КОНТАКТИ
ДО ВСИЧКИ МЕДИИ Д-р Даниела Иванова

Началник отдел„ПЕК”, д-я „НЗБ”

Тел. 058/655531
Информация за заболявaнията антракс, туларемия и бруцелоза
Във връзка с ежегодната регистрация на кожни форми на антракс в Североизточна България, както и поради влошената епизоотична обстановка по отношение на туларемията и бруцелозата в някои области на страната през последните години, е необходимо насочване внимание на медицинските специалисти към симптомите на посочените заболявания и повишаване на здравната култура на населението, занимаващо се основно с животновъдство.
Антракс
Антраксът е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с тежка интоксикация и образуване на специфична пустула на кожата или лигавиците при кожната форма, с развитие на възпалително-хеморагични изменения в белите дробове

при белодробната форма или червата при чревната форма.


От антракс боледуват много селскостопански и диви животни.
Етиология на заболяването
Причинителят на антракса е спорообразуващ бацил. Антраксният бацил не е издръжлив във външна среда, но попаднал извън човешкия или животински организъм, при подходящи условия образува спори. Спорите могат да запазят жизнеспособността си в околната среда продължително време - до 80 години. Местата, където се откриват жизнеспособни антраксни спори се наричат стационарни огнища. Във вълната на умрели животни спорите запазват жизнеспособността си няколко месеца, а по кожата - в продължение на години. Дезинфекционните средства ги убиват само при по- висока концентрация и по-продължителна експозиция.
Клинична картина
Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 14 дни. Различават се 3 форми:
Кожната форма започва с поява на пустула - плътно червено петно, което в продължение на 1 - 2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче. Поради появата на сърбеж мехурчето се разкъсва и се образува язвичка, покрита с тъмна кора. По-късно около язвичката се появяват по-малки мехурчета. Наред с локалните промени се появяват и признаци на интоксикация на организма - отпадналост, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата. Местните промени отзвучават за 4 - 5 дни. При проникване на причинителя в кръвта настъпва генерализиране на процеса - сепсис.

Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на пенесто - кървави храчки. Развива се пневмония. Чревната форма също протича тежко. Започва остро с разтрисане, повишена температура, гадене, остри болки в корема, диария с течни кървави изпражнения.

Заболелите от антракс лица се лекуват в инфекциозно отделение. Контактните лица подлежат на медицинско наблюдение с термометриране и екстрена профилактика с антибиотик.



Източници на зараза

Резервоари и източници на зараза са много домашни и диви тревопасни животни - овце, крави, волове, биволи, кози, коне, магарета, камили, елени, зайци, мечки и др. Резервоари на заразата могат да бъдат лисици, чакали, гризачи и др. Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет, при което се заразяват различни обекти от външната среда. Голяма роля за разпространението на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища. Болният човек не е опасен като източник на зараза.


Механизми и пътища на предаване на заразата:
Механизъм на външните покривки - при попадане на антраксния бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен контакт с болни животни - при обслужване, клане, одиране на кожата, обработка на месо, вълна, козина;
Алиментарен (хранителен) механизъм - при консумация на недостатъчно термично обработени месо, месни продукти и мляко, произхождащи от болни животни;
Въздушно-прахов механизъм - при вдишване на прах, съдържащ антраксни спори.
Профилактиката на антракса включва:
         • Редовно почистване, проветряване и дезинфекция на помещенията, в които се

отглеждат животни;


         • Измиване на ръцете с вода и сапун след обслужване на животните;

• Обслужването на животните задължително се извършва с отделно работно облекло;


• Своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели животни. Умрелите от антракс животни се обезвреждат в екарисаж или

погребват дълбоко в земята;


 • Обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в суров вид;
• Добра термична обработка на месото и млякото.

Необходимо е да се знае, че при неразположение, висока температура и поява на някои от горепосочените симптоми трябва незабавно да се потърси лекарска помощ, като лекуващият лекар се уведоми за наличието на рискови за болестта фактори - контакт с болно животно, консумация на недостатъчно термично обработени месо и мляко и други. 



Туларемия
Туларемията е остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с токсични явления, възпаление на лимфните възли в близост до мястото на проникване на причинителя, патологични промени в храносмилателната системи и белите дробове.
Етиология на заболяването
Причинява се от бактерии, които са сравнително устойчиви във външната среда (в почва, в хранителни продукти, до няколко месеца във вода). Дезинфекционните средства ги унищожават бързо.
Клинична картина
Бубонна форма - засягат се най-често подмишничните, шийните, подчелюстните и ингвиналните лимфни възли. Бубоните могат да бъдат единични или множествени с големина от орех до кокоше яйце. В първите дни от появата им те са болезнени, с ясно очертани контури. Кожата, покриваща бубона е нормална, но при нагнояване се зачервява, става оточна и се разязвява. При благоприятно протичане лимфните възли възвръщат нормалното си състояние за 1 – 2 месеца. Висока температура се поддържа

до 2-3 седмици.



Очна форма - развива се при проникване на причинителя през конюнктивата, която е силно зачарвена и оточна, при част от случаите се наблюдава разязвяване. При обхващане на очната ябълка е възможно да се стигне до загуба на зрението.
Ангинозно-бубонна форма - причинителят попада в устната кухина при консумиране на заразена храна или вода. Появява се зачервяване на гърлото, оточност най-често на едната сливица, образуване на сиво-бял налеп. Температурата се повишава. Засягат се шийните и подчелюстните лимфни възли, които могат да достигнат размерите на яйце.
Чревна форма – освен общите прояви са характерни и коликообразни болки в корема. Наблюдават се гадене, повръщане и диария. В повърнатите материи и фекалиите могат да се появят кръвни примеси.

Белодробна форма – при нея обикновено се развиват ларингит, трахеит, бронхит, засягане на съседни лимфни възли. Често се развива пневмония, възможни са усложнения.

Прогнозата при туларемията е добра. Смъртността е около 1%. След преболедуване се

създава траен доживотен имунитет.

Заболелите се лекуват в инфекциозно отделение, контактните лица подлежат на медицинско наблюдение в продължение на 7 дни с термометриране.


Източници на зараза
Основен източник и резервоар на заразата в природата са различни животни – основно гризачи, хищници и птици. От природните огнища заразата се предава на домашните животни и на гризачи, обитаващи жилищата. Човек се заразява най-често при навлизане в природни огнища по повод лов, селскостопанска дейност и др.

Механизми и пътища на предаване на заразата:

  • хранителен - чрез заразена храна и вода, при попадане върху тях на урина и изпражнения на болни животни;

  • трансмисивен - при ухапване от кърлежи, комари и въшки по гризачите;

  • аспирационен – при вдишване на прах, заразен с бактерии;

  • контактно-битов – при пряк контакт с гризачи, зайци и др, ловуване, дране на кожи, одраскване, порязване, замърсяване с кръв от болни животни, докосване лигавицата на очите със замърсени ръце.

Профилактика:

- недопускане на плъхове в обитаваните помещения, до хранителни продукти и питейна вода;

- оглед на тялото за кърлежи след пребиваване на открито и наблюдение на местата на евентуално ухапване;

- избягване на консумация на вода от непроверени водоизточници;


- обилно измиване на плодовете и зеленчуците предназначени за консумация в суров вид;
 - използване на лични предпазни средства при дейности в природни огнища, при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности.
Бруцелоза
Бруцелозата е инфекциозно заболяване, което протича с вълнообразна температура, токсични явления, прояви от страна на различни органи и системи и тежко протичане.

Причинява се от бактерии, които са издръжливи във външна среда (вода, тор и почва, мляко и млечни продукти, кожа, вълна, околоплодни води и плацента на бременни животни.



Клинична картина

Клиничното протичане на бруцелозата у човека е разнообразно поради сформирането на огнища в различни органи и системи - костно-мускулна, пикочо-полова, дихателна, нервна система, сърдечно - съдова и други. Наблюдават се бронхити, миокардити, менингити и менингоенцефалити, ставни поражения.  



Източници на зараза

Естествен резервоар и източник на зараза са кози, овце, крави и свине. Посочените животни са най-заразни по време на аборт(мъртвораждане). Причинителите се отделят с урината, млякото, околоплодната течност и други секрети от болни животни. Бруцелите се съдържат и в месото, където попадат по кръвен път.



Механизми и пътища на предаване на заразата:

С отделянията на болните животни се заразяват пасища, обори и водоеми.


Човек може да се зарази чрез консумация на непреварено мляко, недостатъчно термично обработено месо, при пряк контакт с болни животни или замърсени от тях повърхности или чрез вдишване на заразен оборски прах. 

Болният човек практически не е източник на зараза.       


Профилактика:

  • Професионално застрашените контингенти трябва да работят със защитно облекло, гумени ръкавици, предпазни очила;

  • Редовно провеждане на профилактична дезинфекция на помещенията, където се отглеждат животни: изтривалки, напоени с дезинфекционни разтвори на входовете им; съдове с дезинфектанти за ръце и др.; дератизация;

  • Да не се консумират недостатъчно термично обработени месо и млечни продукти, да не се пие вода от непроверени водоизточници;

  • Съхранение на хранителните продукти на места, недостъпни за гризачи;

  • Обилно измиване с вода на плодовете и зеленчуците за консумация в суров вид.



И трите заболявания са зоонози, което налага строг ветеринарно-медицински контрол, както и необходимост от своевременно информиране на ветеринарните власти при съмнение за заболяване на домашните животни.    






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница