Мотиви по нохд №79/16г по описа на Военен съд Пловдив

ВОП Пловдив е повдигнала обвинение срещу подс. А. в това, че през периода от месец август 2014 год. до 19.01.2015 год. в ***, държал оръжие и боеприпаси - 1 /един/бр. пистолет „Glog„ модел „17”с калибър 9х19 и №GFF886, 16/шестнадесет/бр. патрони с надпис на дъното на гилзата „9mm Luger S&B”, калибър 9х19 мм „Parabellum” , 6/шест/бр. патрони с маркировка „5-17-S”, калибър 9х19 мм „Parabellum”, 1/един/бр. патрон с надпис на дъното на гилзата „ВДФ 43”, калибър 9х19мм, 1/един/бр. стоп-патрон с надпис на дъното на гилзата „9х19 86 10”, калибър 9х19мм, като не взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 59, ал.1 , глава четвърта, раздел І от „Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия”, а именно „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им”, не взел необходимите мерки за съхранение, предвидени в чл. 98, ал.1, глава четвърта, раздел ІІ от „Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия” а именно „ Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства”, като съхранявал пистолета и бойните припаси в черно пластмасово куфарче, находящо се в надстройка на гардероб в частен дом в ***, а в действителност той живял на друг адрес в *** - престъпление по чл. 338, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението.

Подсъдимият не взема становище, тъй като производството по делото протече по реда на чл.269 ал.3т.1 НПК, а чрез своя защитник признава вината си и претендира за налагане на наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, с приложението на чл.66 НК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Подсъдимият *** П.В.А. постъпил на служба в БА на 25.10.1994 г. год., а от 15.06.2002 г. във в.ф. *** - *** на длъжност „завеждащ склад“. По време на службата си изпълнявал в пълен обем функционалните си задължения. Поощряван два пъти с „Благодарност” . Наказван 2 пъти със „Строго мъмрене”, 2 пъти с „Мъмрене” и 1 път със „Забележка”.

До момента подсъдимият не е осъждан.

Подс. А. законно притежавал два броя късо огнестрелно оръжие - 1бр. пистолет марка „Glog”, модел „17”, калибър 9х19 мм с № GFF886 и 1бр. пистолет марка „ТТ”, калибър 7,62х25 мм и с № ПР 865. Разрешителните за оръжията били издадени от РУ на МВР – Балчик по постоянен адрес на подсъдимия, а именно ***

Подсъдимият и св. П. живеели заедно на семейни начала, като тя била и бременна от него. Отношенията им не били от най-добрите, тъй като подсъдимият злоупотребявал с алкохола и в такива моменти ставал агресивен, вдигал скандали, налагало се на няколко пъти св.П. да търси съдействие от полицията. В средата на лятото на 2014г. те се свързали със свидетеля Н., който давал апартамент под наем в ***. Постигнали съгласие да наемат жилището и уговорили наемната цена. Дали и депозит в размер на едномесечен наем, който свидетелят им изискал като гаранция, че ще си заплащат всички консумативи на жилището. Сключили договор за наем, който бил подписан от свидетелите Н. и П.. Тъй като подсъдимият и св.П. били военнослужещи, изискали от наемодателя си изискуемите се по закон документи, за да могат да се картотекират като живеещи на свободен наем и да получават компенсационни суми за това. В резултат на влошаването на отношенията помежду им, отново дължащо се на поведението на подсъдимия, в началото на м.август същата година св.П. се изнесла от квартирата, като върнала ключа на наемодателя си. Предупредила подсъдимия за това си намерение и му казала, че има депозит, както и че ако иска, може да остане да си живее сам в жилището. Причината за скъсването на техните взаимоотношения била не само злоупотребата с алкохол от подсъдимия, но и това, че често нанасял побои на св.П., като в резултат на един такъв побой тя има съмненията, че това е довело и до загубата на близнаците, с които била бременна именно от подсъдимия. След като тя напуснала жилището, подсъдимият останал да живее там в рамките на още около месец време, след което и той се изнесъл от там и отишъл да живее на адрес в ***.

В жилището на св.Н. нямало метална каса за съхраняване на оръжие. Единият от законно притежаваните си пистолети подсъдимият държал в кобур, а другият бил в черно пластмасово куфарче и го съхранявал в гардероб в жилището.

След като и подсъдимият напуснал адреса, което станало есента на 2014г., жилището останало свободно дълго време, без някой да има достъп до него след изнасянето на подс.А.. Тъй като жилището не било в добро състояние, св.Н. започнал да прави козметичен ремонт. На 19.01.2015г., докато почиствал вградения гардероб, намиращ се в коридора на жилището, в надстройката на същия на дъното й, св.Н. намерил черно пластмасово куфарче. Като го отворил, видял, че вътре има пистолет и боеприпаси. Веднага се обадил на свой приятел и той го посъветвал да ги отнесе във военна полиция Пловдив, което свидетелят сторил още същия ден. С протокол за доброволно предаване от 19.01.2015г. той оставил на органите на полицията намереното от него куфарче, съдържащо пистолет „Gloск”, модел „17”, калибър 9х19 мм и с № GFF886, както и боеприпаси - 16/шестнадесет/бр. патрони с надпис на дъното на гилзата „9mm Luger S&B”, калибър 9х19 мм „Parabellum” , 6/шест/бр. патрони с маркировка „5-17-S”, калибър 9х19 мм „Parabellum”, 1/един/бр. патрон с надпис на дъното на гилзата „ВДФ 43”, калибър 9х19мм.,1/един/бр. стоп-патрон с надпис на дъното на гилзата „9х19 86 10”, калибър 9х19мм.

Видно от заключението на изготвената балистична експертиза на л.101-106дп, представеният по делото пистолет“Glock“ 17, с № GFF 886 е технически изправен. 16 бр.патрони с надпис на дъното „ 9 мм Luger S&B“ са стандартни патрони кал9х19мм Parabellum, чешко производство. Предлагат се за продажба в специализираните магазини. Представените 6 бр. патрони „ 5-17-s“ са стандартни патрони кал.9х19мм Parabellum. Произведени са през 1917г.в Германия и не се предлагат в магазинната мрежа. Представеният 1 бр.патрон с надпис на дъното „ ВДФ43“ е с кал.9х19мм,произведен 1943г. в Казанлък, като не се предлага в търговската мрежа. Представеният 1 бр.патрон с надпис на дъното на гилзата „ 9х19 8610“ е стоп-патрон кал.9х19мм. Произведен през 1986г.в Казанлък, предлага се в търговската мрежа. Представените пълнители са технически изправни.

Видно от заключението на балистичната експертиза на л.110-115дп, представените 16 бр.патрони с надпис на дъното „ 9 мм Luger S&B“ са стандартни патрони кал9х19мм Parabellum, чешко производство, са технически изправни и годни да произвеждат изстрели с огнестрелно оръжие. Представените 6 бр. патрони „ 5-17-s“ кал.9х19мм Parabellum. Произведени през 1917г.в Германия, са технически неизправни и не са годни да произведат изстрели. Представеният 1 бр.патрон с надпис на дъното „ ВДФ43“ е с кал.9х19мм,произведен 1943г. в Казанлък, е технически изправен боеприпас за огнестрелно оръжие. Представеният 1 бр.патрон с надпис на дъното на гилзата „ 9х19 8610“ кал.9х19мм. е технически изправен боеприпас за огнестрелно оръжие.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. и П., от приложените по делото писмени доказателства и от изготвените експертизи.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като техните показания са последователни и логични, отличават се с ясен спомен за събитията, свидетелите не са заинтересувани от изхода на делото, в показанията им не се наблюдава никаква тенденциозност или опит за дискредитиране на подсъдимия. Показанията на свидетелите намират опора и в останалите събрани по делото писмени доказателства и изготвените експертизи.

Съдът кредитира и заключенията на експертите, тъй като те са изготвени с необходимите знания и опит в съответната област на науката и техниката. Експертизите не бяха оспорени от страните по делото и намират опора в събраните по делото доказателства.

При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставомерните признаци на следното престъпление:

През периода от месец август 2014 год. до 19.01.2015 год., в ***, държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелно оръжие, а именно: 1 /един/бр. пистолет „Gloск„ модел „17” с калибър 9х19 и №GFF886, 16/шестнадесет/бр. патрони с надпис на дъното на гилзата „9mm Luger S&B”, калибър 9х19 мм „Parabellum”, 1/един/бр. патрон с надпис на дъното на гилзата „ВДФ 43”, калибър 9х19мм.,1/един/бр. стоп-патрон с надпис на дъното на гилзата „9х19 86 10”, калибър 9х19мм, като не взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл. 59, ал.1, глава четвърта, раздел І от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия - „Лицата, получили разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и разрешение за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, са длъжни да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица и да предприемат мерки за недопускане на злополуки или наранявания при употребата им”, не взел необходимите мерки за съхранение, предвидени в чл. 98, ал.1, глава четвърта, раздел ІІ от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия- „Огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства”, като съхранявал пистолета и боеприпасите в черно пластмасово куфарче, находящо се в надстройка на гардероб в частен дом в ***- прест.по чл.338 ал.1 НК.

От субективна страна престъплението е било извършено от подсъдимия при пряк умисъл-деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

За конкретно извършеното от подсъдимия престъпление е необходимо от обективна страна деецът да упражнява правомерна фактическа власт върху предметите, поставени под специален режим по цитирания закон, да е демонстрирал поведение, довело до неприлагане на мерки за сигурност при боравене с тези предмети, които мерки са необходими от една страна /непредизвикващи съмнение от гледна точка на човешкия опит и осигуряващи безопасност за околните във връзка с потенциална опасност от засягане живота и здравето на неопределен кръг от лица/. В случая подсъдимият е имал надлежно разрешение, издадено от органите на МВР, за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. С оставянето на инкриминираното оръжие и боеприпасите за него, неохраняеми по никакъв начин в жилище на друго лице, жилище, което подсъдимият не обитава и не владее, подсъдимият е създал реална опасност за поставяне под угроза на безопасността на околните. Той не е имал субективната нагласа и увереност, че св.Н. ще извършва ремонт на жилището си и че ще намери по време на този ремонт вещите, поставени под специален режим, както и че ще ги предаде на органите на полицията. Не е уведомил св.Н., че е забравил оръжието и боеприпасите, с молба да се видят и да ги вземе. Проявил е пълна незаинтересованост по този въпрос и така е създал потенциална опасност за здравето и живота на неограничен кръг от правни субекти, което е и нарушението по чл.59 ал.1 ЗОБВВПИ. В конкретния казус на подсъдимия е възведено обвинение за неспазване разпоредбата на чл. 98, ал. 1 ЗОБВВПИ, изискваща предметите под специален режим, каквито са и процесните такива-пистолет и боеприпаси, да се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства. Без съмнение може да се приеме, че става дума за пазене на посочените предмети в обитавани от владеещия ги помещения, намиращи се в недвижими имоти- дом, служба и т. н. От събраните по делото доказателства се установи, че подсъдимият изобщо не е имал метална каса, в която да съхранява оръжието и боеприпасите. Да не говорим, че след напускането на жилището на св.Н. подсъдимият вече не е владеел същото на никакво основание и я нямал достъп до него. Съставът на престъплението по чл.338 ал.1 НК предвижда деянието да се извършва чрез бездействие, изразено в невзимане на необходимите мерки за сигурност и особено на мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции. Формата на вината за нарушаването на тези правила за безопасност е умисъл в някой от неговите видове (пряк или евентуален умисъл), т. е. деецът да е искал или допускал извършването на деянието. В случая това безспорно е налице. Деецът е действал с пряк умисъл, демонстриран от него с пълното му пренебрежение към оставените предмети в дома на св.Н., като изобщо не е предприел каквито и да било действия в насока на поне минималистично спазване на изискванията за тяхното обезопасяване.

Съдът намери, че подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в това, в периода от месец август 2014 г. до 19.01.2015 г. да е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие - 6/шест/бр. патрони с маркировка „5-17-S”, калибър 9х19 мм „Parabellum”, без да е взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл.59 ал.1 и чл.98 ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия по следните съображения:

Видно от заключението на балистичната експертиза на л.110-115дп, представените 6 бр. патрони „ 5-17-s“ кал.9х19мм Parabellum са произведени през 1917г.в Германия, като са технически неизправни и не са годни да произведат изстрели. При това положение същите не попадат от обективна страна в състава на престъплението по чл.338 ал.1 НК, тъй като те не представляват боеприпас за огнестрелно оръжие. А след като не са боеприпас за огнестрелно оръжие, няма как и подсъдимият по отношение на тях да осъществи състава на вмененото му обвинение.

При така посочената правна квалификация, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 НК, както и като взе предвид обстоятелствата по чл.54 НК, съдът намери, че наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление следва да се определи в рамките на първата алтернативно предвидена в закона санкция, а именно лишаването от свобода. Подсъдимият е допуснал тежко нарушение на военната дисциплина. Като военнослужещ е следвало с особено внимание да подхожда към зачисленото му оръжие и боеприпаси. Уронил е престижа на армията, а по този начин демонстрира и отношението си към служебното си оръжие. В тези рамки наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът приема неговото чисто съдебно минало, обстоятелството, че не се касае до тежко по смисъла на чл.93т.7 НК престъпление, липсата на вредни последици. По време на службата си е изпълнявал в пълен обем функционалните си задължения. От друга страна следва да се отчете факта, че подсъдимият и към момента не осъзнава последиците от извършеното от него престъпление. Макар и да не се касае до тежко престъпление, не без значение е обстоятелството, че с него се поставя под угроза здравето и живота на неограничен кръг лица. Подсъдимият се разкрива като личност с отрицателни характеристични данни-наказван многократно, системно злоупотребява с алкохол, проявява необуздана и необяснима агресия, не проявява критичност към поведението си, не зачита телесната неприкосновеност на личността. Предвид изложеното, съдът намира, че най- справедливо ще бъде на подсъдимия да се наложи наказание в размер на две години лишаване от свобода. По този начин в най-пълна степен биха се постигнали целите на наказанието и особено що се касае до възпитателното и предупредителното въздействие върху другите членове на обществото. Както е посочено в решение № 526 от 15.01.96 г. по нд № 427/95 г. на ВС на РБ – І н.о., целите на наказанието са две – индивидуалната и генералната превенция. При това в посоченото решение е отразено, че основната цел на наказанието е общата превенция, а личността на дееца е един втори, допълнителен фактор, имащ значение при избора на наказанието. Това в никакъв случай обаче не следва да се отразява при преценката от съда при определяне на конкретно наказание за конкретно извършеното престъпление от подсъдимия. /В този см. и Решение 528/93 г. по нд № 377/93 г. на ВС на РБ – І н.о./ Именно тази конкретна преценка мотивира настоящия съдебен състав да приеме, освен посочения вече размер на наказанието лишаване от свобода, че в случая по отношение на подсъдимия са налице условията по чл. 66 НК.

Тъй като до момента подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а наложеното му наказание не надвишава три години, то съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият да търпи ефективно това си наказание, а ще следва, на основание чл. 66 НК да се отложи изпълнението на същото за срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила. Макар и с отлагане изпълнението на наказанието, съдът счита, че с условното осъждане подсъдимият ще има възможност да преосмисли своето поведение до момента и ще си даде ясна равносметка на стореното, за да може за в бъдеще да се поправи към спазване на законността в страната.

Граждански иск няма предявен.

Причини за извършване на деянието – ниска правна култура, незачитане на установения в страната правов ред, неспазване на специалния режим за боравенето с оръжия и боеприпаси за огнестрелни оръжия.

Подсъдимият следва да заплати по сметка на РС „Военна полиция” Пловдив сумата от 145, 00 лева разноски по водене на делото. Отделно от това същият следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Военен съд Пловдив сумата от 252,07 лева разноски за водене на делото.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.