Моята кариера в българия

Автор: Мария Цънцарова,

Студентка първи курс Журналистика

СУ “Св. Климент Охридски”

В личната си автобиография ще запиша 2005 като щастлива, успешна и много емоционална година: годината на важните решения в моя живот и годината на промените. Важните решения са тези, които определиха в голяма степен бъдещия ми път и посоката на развитие, а промените се отнасят до решенията на близки хора – решения, които разделят пътищата ни. Ще ви разкажа...

Засиленият емоционален нюанс на живота ми през 2005 се обуславя от поредица събития, които поставят началото на живота ми като голяма, самостоятелна и отговорна: завърших средното си образование, преживях щастливо абитуриентския си бал, справих се с кандидатстудентските изпити и днес съм пред старта на първата си година като студентка по журналистика в Софийския университет. Това е отправната точка, която “задава координатите” на бъдещите ми професионални планове: последователни и целенасочени усилия, активно натрупване на знания и умения, ентусиазъм и хъс, които в крайна сметка се надявам да случат моята успешна кариера в българските медии.

Емоцията в тази поредица се състои в стихията от щастие, удовлетворение и пламък, която вилнееше в съзнанието ми. Метереологичните условия, които обусловиха стихията, са мечтите ми, в които винаги съм се виждала студентка в България и то задължително студентка по журналистика.

Промените в живота ми произхождат от решението на двете ми приятелки, с които съм споделила досегашния си живот, да продължат образованието си в Германия и там да организират личното си и професионално бъдеще. Мога да кажа, че и на двете не им липсва чувство на обич и привързаност към Родината, но те както много други млади хора избират да поемат риска да реализират себе си извън България, защото са водени от убеждението, че навън дори и чужденецът е поставен в благоприятна среда, за да развива потенциала си и да осъществи професионалните си планове. Те както и много други млади българи са водени и от надеждата, че късметът ще бъде на тяхна страна и ще успеят да се адаптират към новите условия, ще получат качествено образование и ще могат да осъществят успешна кариера там. Решението на моите приятелки вероятно е добро с оглед на възможностите за съчетаване на нископлатено обучение и работа през свободното време, чрез която да се самоиздържат. Аз ги разбирам и подкрепям в избора им, но със съжаление мога да кажа, че държавата ни изгуби две талантливи, упорити и интелигентни българки, а аз се разделям със скъпи хора, което е тъжната промяна в моя живот. Тяхното решение провокира мисълта ми и ме накара да помисля и изготвя стратегия за своя успешен живот в България. Имам надеждата, че в личен план ще бъда щастлива тук, имам волята и силата да постигна професионалните си мечти тук. Остава само да следвам ентусиазма си, да актуализирам стратегията си в съответствие с динамичната среда, в която ще я реализирам и по този начин имам шанса да постигна професионално удовлетворение, финансова сигурност и възможности за развитие тук – в моята България.

Може би не е лесно да се следват мечтите, но пък е много сладко когато те се осъществят. Затова не се страхувам да мечтая и да поставям пред себе си цели, които изискват време, последователност и усилен труд.

Такъв е и случаят с професионалните ми планове – може би прекалено скромни, може би прекалено оптимистични, може би малко нереалистични, но със сигурност най-желаните и обмисляни планове.

Нямам търпение да започна да осъществявам малките стъпки, които искрено съм убедена, че ще доведат до големите постижения в моя живот. Защото когато човек има вярата в себе си, въоръжен е с любознателност и е достатъчно предприемчив, му остава да има само добър проект, за да реализира плановете си. В този случай особеностите на средата и времето, в които ще осъществява проектът се оказват предварително познати, обмислени, пресметнати, което означава, че техните положителните страни могат да бъдат използвани в пълна степен, а недостатъците им – да не бъдат оправдание за неуспех, а по-скоро да бъдат превърнати в актив.

Пример за среда и време, които се славят с малко плюсове и много минуси могат да бъдат средата и времето в България. И тези най-общи характеристики на ситуацията в страната ни са “вървежни” извинения за пасивното професионално поведение на една част от младите хора в България, а за друга част от младежите са основателна причина да пожелаят да заминат навън. Не отричам правотата нито на едните, нито на другите, но за мен изборът е друг – да се справя “тук-и-сега” и то не благодарение на средата и времето, а ако се налага въпреки тях. И не защото искам да демонстрирам инат, устойчивост или свръхспособности, и не защото искам да крещя колко силно обичам Родината си – това е усещане, а не акт на показност, а защото съм убедена, че за да бъде успешен професионалният възход, той трябва да се осъществява от щастлив човек. Затова ще работя и живея в България, защото тук съм щастлива!

Щастието в професията наистина ми се струва основополагащо условие за кариера. По този начин разбирам и смисъла на понятието ”кариера”: да реализираш мечтите си в професионален аспект в хармония с ценностната си система и този процес да създава усещане за удовлетвореност, да предизвиква щастие и да стимулира личностно и професионално развитие.

Считам за изключително важно кариерата да е желана – това, с което се занимава човек, да е не просто неизбежен начин за преживяване или наложен избор, а да бъде призвание. Човек трябва да влага сърцето си в своята работа, да се раздава искрено и да преценява точно стойността на продукта от своя труд, за да успее последователно да напредва, да преодолява стъпалата към своя собствен връх.

От изключителна важност за мен са средствата, които човек прилага, за да постигне целите си. Погледнато в морален аспект това са допустимите и недопустими действия, похвалното и осъдителното, честта и лъжата. Кариера на всяка цена приемам като измама над сами себе си и не бих избрала тази кариера за себе си. Но като се има предвид,че справедливостта е изключително субективно понятие, не бих осъждала ничии средства за реализиране на професионални планове. Никой само не бива да забравя, че уважението към самия себе си стои на челна позиция и опазването на достойнството е от значение, за да може човек да се наслади на резултатите от своя труд и да изживее своя възход пълноценно. Бих казала, че чувството, което предизвиква продуктът на едно усилие, е особено важно за мен, защото ако е чувство на удовлетворение, то ми въздейства изключително мотивиращо, за да вложа необходимите усилия и да осъществя следващата стъпка също толкова успешно. В случай, че не съм постигнала очакваното, чувството на съжаление и недоволство е също толкова мотивиращо, защото ми показва пропуски и детайли, които биха превърнали следващата ми мисия в успешна. Затова ми се струва, че чувствата са съществена част от понятието “кариера”, колкото и прагматично да е първичното му послание. Към своето схващане за кариера бих добавила и непрекъснатия стремеж към развитие, самоусъвършенстване и градивно поведение! Желанието за непрекъснато разгръщане на потенциала е необходимо, защото само чрез познание човек разширява кръгозора си, разбира света по-правдоподобно, оценява по-обективно събитията в своя живот – това са важни предимства, които биха улеснили амбициозния човек при постигане на целите му.

Това са важни предимства още повече когато амбициозният човек се стреми да реализира професионалните си цели в България.

В моята стратегия за реализиране на успешна кариера в медиите на първо място се опитах да съставя полезен за самата мен анализ на средата, защото ми се струва особено важно е да адаптирам вдъхновението си към българската действителност. Може би това е първото условие, за да не превърна професионалните си стремежи в дълбоко разочарование.

При опита ми за анализ на средата съсредоточих наблюденията си в две противоположни посоки: положителните условия за осъществяването на кариера в България и пречките, които биха възпрепятствали реализирането на успешна кариера в България.

На принципа на мозъчната атака съставих списък с положителни мотиви.

На първо място сред преимуществата на кариерата в собствената държава поставих факта, че младият човек ще работи в подкрепяща среда. Това от една страна означава, че той най-често се чувства защитен, обграден от грижите и готовността за помощ на своите близки, а от друга страна означава, че към него се подхожда без предразсъдъци от страна на работодатели и колеги. Под предразсъдъци имам предвид съзнателните и несъзнателните прояви на нетолерантност, дискриминация и неравноправие, от които са застрашени хора с различно вероизповедание, хора от различна раса, хора с различно от общоприетото поведение. От такъв вид дискриминация са застрашени например българите в чужбина. От такъв вид дискриминация са застрашени за съжаление и малцинствата в България. Подкрепата на семейството и равните професионални шансове възприемам като добри стартови позиции за всеки млад човек и като безспорни предимства на средата.

Положителен знак бих поставила и пред факта, че икономическите показатели на средата бележат подобрение и повишение на жизнения стандарт на българина, което означава че се откриват нови ниши на пазара, увеличава се производството и по-този начин се създават нови работни места и възможности за младите хора. Макар че това звучи повече пожелателно, отколкото реалистично социологическите данни, изнесени в медиите, уверяват, че българинът живее все по-добре. Цифрите потвърждават: за последните 5 години числеността на прослойката, която можем да причислим към средната класа, се е утроила, а бедността е намаляла два пъти. Днес вече близо 1/5 от българите потребяват като истинска средна класа, нищо че само 2% от тях се смятат за живеещи много добре. Традиционно навъсеният към живота българин купува според данни на статистиката все повече и повече бяла и черна техника, кара повече нови коли, реди по-богата трапеза, плаща повече за образование и почивка.

Тези данни би трябвало да означават, че ситуацията в страната ни става все по-благоприятна за предприемчивите хора, макар че опитът ми на 19-годишна българка ме е научил, че отрицанието е черта от националния ни характер. Може би точно тази черта би обяснила реакцията на хората, които ще кажат:“Тези цифри не се отнасят до мен.”, а може би статистиката не отразява действителността. Но едва ли някой може да отрече преднамереното отношение на българина към държавата: тези, които се разпознават сред по-добре живеещите най-често дължат това, според самите себе си, на самите себе си, а държавата няма и капка заслуга за това. Обратно: всичко, което е натоварено с негативно значение и носи проблеми със себе си – това е държавата! Въпреки убедителното отстояване на това твърдение смятам, че бавно, но осезаемо средата в България става все по-предразполагаща към задоволителен живот.

Важно предимство на възможностите, които предоставя средата, е бъдещото членство на България в ЕС. Представяно от политици и медии като крайно положително събитие, бъдещото членство предизвиква скептицизмa на много българи. За себе си обаче смятам, че присъединяването на страната ни към ЕС ще окаже благоприятно влияние върху живота на младите хора в България. Като предимство считам подобряването на мобилността на младежите, навлизането на повече европейски фирми на българския пазар, нови възможности за работа, установяването на партньорски отношения между български и европейски фирми, шансове за професионална реализация, възможностите за свободно пътуване, разширяването на контактите на младите хора. П Присъединителният процес на страната ни към ЕС също е съпътстван от шансове за подпомагане и стимулиране на предприемчиви българи във всички сфери и отрасли. Особена грижа са полага към младите хора. Друг е въпросът, че или младите хора нямаме култура за снабдяване с информация или информацията не се поднася в достъпна форма.

Сред европейските програми за стимулиране на младежка активност е например програма “Младеж”. От 2001 г. България е пълноправен участник в тази програма на ЕС . На младите хора се предоставя възможност за финансиране на техни идеи и проекти не само в сферата на младежки обмени и доброволен труд, а и младежки инициативи, които включват семинари и обучения, с цел придобиване на нови знания и умения. Е Европейската информационна мрежа "Евродеск" също се очаква да работи в служба на младите хора в България, като предоставя безплатна информация и консултация за програмите на ЕС в областта на образованието, обучението и младежката политика както и работа, пътуване и допълнителна квалификация. Важно е тези перспективи да не се превръщат в нереализирани възможности, поради неинформираността на младите хора. А това е грижа не само на нас самите, а и на институциите, които разполагат с тази информация. В този случай се отнася до Министерството на младежта и спорта, чиято отговорност е да обясни на повече български младежи шансовете за допълнително натрупване на познание и опит, които биха увеличили шансовете за успешно реализиране на професионалните им амбиции.

Въпреки че понякога институциите не предоставят в удобна форма информация, като плюс на средата бих добавила наличието на информация. Под наличие на информация имам предвид възможностите за работа и образование, за които всеки свободно може да научава от печатните издания (преса, специализирани периодични издания), както и от Iunternet (сайтове със специализирана информация като JobTiger.bg). Информацията и свободният достъп до нея са безспорни предимства, които могат да бъдат използвани от все по-голям брой хора, като се има предвид повишаването на процента на българите, които безпроблемно се справят с информационните технологии.

Освен аргументите ми да се стремя към кариера в България, които са предимно от емоционален характер, тези положителни условия за осъществяване на плановете ми повишават моята мотивация.

С мисълта, че вероятно пропускам някой разбиращи се от само себе си предимства, анализът ми стига до отрицателните знаци на действителността в България, които биха били очакваните “препъни камъчета” пред професионалните ми мечти.

Като затрудняващо обстоятелство в България бих определила усложнените закони и бюрокрацията. Това обвинение към законодателната власт не е ново. Общоприето убеждение е, че законите не са в служба на хората и техните нужди, а по-скоро се създават, за да провокират хората да търсят начини за тяхното заобикаляне, надхитряване и нарушаване.

Друго демотивиращо обстоятелство е, че младите хора не са пълноценно толерирани, когато става въпрос за започване на работа. Неблагоприятно условие за младите специалисти например е фактът, че работодателите изискват от една страна да наемат квалифицирани служители в млада възраст, а от друга страна изискват от кандидатите да имат стаж по специалността. Това е всъщност широко коментирания парадокс: как да натрупаш опит в дадена област, когато няма кой да ти се довери, да ти даде шанс, за да приложиш знанията и уменията, придобити в университета. В този случай мисля, че и държавата има своята отговорност, която се състои в липсата на последователна политика за насърчаване на младежката заетост.

Професионалните планове на всеки млад човек са застрашени и от обстоятелството, че трябва да ги реализира в прекалено динамична и рискова среда. Нееднозначно регламентираните отношения между служител и работодател позволяват понякога дори незаконна свобода на работодателя, с която той нарушава безнаказано правата на своите служители, ощетява ги финансово или ги поставя в наздравословна среда на работа. Не са рядкост случаите, които потвърждават това негативно твърдение. Те се случват незабелязано и във всяка област. Както по отношение на неправомерно удължаване на работното време, без допълнително възнаграждение – например шивашки фирми из цялата страна, така и в продължително неизплащане на трудовото възнаграждение – последният пример са задълженията към работниците в общинската транспортна фирма в Пловдив, които възлизат на повече от половин милион лева. Рисковото съществуване на фирми и предприятия също застрашава успешното професионално развитие.

Съществен недостатък на средата в България е също така масовото убеждение и най-вероятно масовата практика, според които нещата винаги стават по някакъв “втори начин”, че талантът и усилията са безплодни, когато нямаш подходящите контакти с подходящите хора, които красноречиво се наричат “връзки”. Не искам да повярвам, но не мога и да го отрека, че способностите отстъпват пред тези връзки, а кариерата се осъществява не с последователни постижения, а с последователно заплащане. Но този недостатък на средата по скоро го считам не за нейна безспорна характеристика, а за личен избор.

Понеже живея с убеждението, че всички минуси – когато са известни и познати, могат да бъдат превърнати в плюсове, отнесох изброените от мен към самата себе си и съставих следния вариант за тяхното трансформиране:

Убедена съм, че трудностите са, за да бъдат преодолявани, а не за да разколебават плановете ни. А промяната на средата всеки би могъл да започне с един подобен списък на нещата, които би искал да промени и средствата, с които би могъл да направи това. Затова мисля, че всеки, който иска да се реализира в България, трябва да бъде с нагласата, че това ще му коства усилен труд и търпение. Печелившата рецепта, според която човек би се превърнал в успешен професионалист включва на първо място доза целеустременост – да знаеш какво, кога и как искаш да постигнеш, след това се добавя съществена доза знания и способности. Рецептата включва също известно количество умения за налагане на работното място. Проявата на устойчивост и характер е задължителна. Приготвянето на специалитета “успешен професионалист” изисква от основната съставна част – личността, да бъде гъвкава в решенията и действията си. Предвидливостта е от значение. Рецептата предвижда успешният професионалист да е компромисен и едновременно с това твърд. Вроденият талант, шансът и късметът са тези основополагащи предпоставки, които не са във властта на човека, но пък винаги, когато някоя от тях липсва, може да бъде заменена с изобретателност! Аз искам да бъда успешен професионалист в областта на медиите!

И така, поставена в позната среда, осъзнаваща качествата, които са необходими за справяне в нея, аз планирам бъдещата си кариера в българските медии. В графата “цели” на моя проект за бъдещето съм записала:

Цел 1: искам да бъда редактор и водещ на най-гледаното ТВ предаване на социална тематика в националния ефир и да печеля много пари от реклама.

Цел 2: Паралелно с това искам да бъда активна в НПО-сектора. Като треньор на Асоциация за Родителска Активност мога да поемам краткосрочни ангажименти: да организирам и провеждам тренинги, обучения, семинари във възможно за мен време.

Първата ми професионална цел е продиктувана от сърцето ми. Това е мечтата ми от 10-годишна: да ме дават по телевизията. На 15 години “опитах” от мечтата си – започнах да се снимам в младежко ТВ предаване в местната кабелна телевизия. След 16-та ми годишнина училището се превърна за мен в странично занимание, защото отразяването на новини и подготвянето на авторско предаване се оказаха по-вълнуващи от учебниците и ми носеха по-голямо удовлетворение от отличните оценки – отличните оценки останаха удовлетворение за моите родители. Р Разказвам за опита си, защото гледам на него като малка репетиция за голямото представление. Очакванията ми оттук нататък са да повторя наученото в “голямата телевизия”.

Ще търся възможности да започна работа още като студентка. Първата крачка по пътя на голямата журналистика според мен е репортерството - човекът с микрофона, който отразява новините, когато ги има; търси ги, когато съществуват незабелязано и ги създава, когато ги няма. Опитът като репортер е основополагащ за успешна кариера в медиите.Най-важните практически уроци журналистът научава “в движение”, в прекия контакт с главните герои на новините и събитията, които отразява. Доколкото изборът ми зависи от мен, бих насочвала работата си към отразяване на процеси и събития от социалната сфера.

Това, което поставям като важно изискване пред самата себе си, е условието да не работя в медии с лош имидж, каквато например е телевизия СКАТ. Първо, защото считам за вредни продукциите, които в конкретния случай СКАТ предлага на аудиторията си и второ, защото в чисто професионален план работата в подобна медия не би ме обогатила и развила, а би ми поставила “етикет”, който да възпрепятства кариерата ми.

Мисля, че пътя до мястото на редактор и водещ на предаване е дългогодишно демонстриране на професионализъм и развитие. Обнадеждаващ в тази посока е фактът, че медийната сфера е “отворена” към младите хора. Не е необходимо социологическо проучване, за да се направи констатацията, че преобладаващите лица в националните медии са на възраст до 35 години. Изключение, но с тенденции в тази посока,е може би само Канал 1. Медиите вероятно са по-доверчиви по отношение на младите хора, което означава, че имам шанс да оправдая нечие доверие.
Няколко години по-късно…

Нова телевизия, 20.30h.

“Добър вечер, уважаеми телевизионни зрители! Щастлива съм, че и тази седмица се срещаме на територията на обективността! Добре дошли в социалната зона на Нова телевизия. Благодаря ви, че избрахте “Обектив”…”

В списъка на моите задължения на първо място бих поставила изготвянето на цялостна концепция и графичен облик и предаването, както о сформиране на ефективно работещ екип за реализиране на предаването. Като друго свое задължение бих предвидила отговорността да координирам екипа, т.е да участвам в разпределението на задачите, в поставянето на крайни срокове за изпълнение и да наблюдавам и контролирам спазването на сроковете. Към това бих добавила и отговорността да се грижа за създаването на творческа атмосфера, в която всички членове на екипа да работят в дух на толерантност и взаимна подкрепа. Условие за успешната работа на екипа на предаването е установяването и поддържането на полезни контакти с институции и местни структури в цялата страна. Това означава съдействие и подкрепа от тяхна страна при реализиране на поставените задачи. Отговорността за подобни контакти приписвам на себе си.

Друга много съществена отговорност е управлението на рекламата в предаването. Приходите на предаването се осъществяват единствено от реклама. Затова моя задача е да се грижа за “привлекателността” на предаването, която пък зависи от гледаемостта.

Стратегията ми за провокиране на зрителския интерес залага на тематичния обхват на предаването. Като основен обект на разглеждане в него бих поставила проблеми, които пряко засягат зрителя. Например не бих попитала експерти как се отразява увеличението на цените на бензина върху джоба на обикновения гражданин, а бих попитала бай Иван от Калофер как ще преживее зимата с пенсията си от 80 лв., когато реколтата му е унищожена от пороя, а цените на хранителните продукти и хляба се увеличават.

Обективът ще бъде насочен към хората, върху които рефлектират решенията на управляващите, капризите на институциите или световните събития. Това е като да проучваш, как природните условия се отразяват на едно цвете. Предаване в служба на зрителя, чиято основна цел е да предизвика сериозна обществена дискусия по важни за обществото въпроси - това е, което искам да постигна, защото съм убедена, че диалогът и назоваването на проблемите с истинските им имена е първата крачка към промяната.

Основен стремеж, погледнато от чисто финансова гледна точка, за мен и екипа на предаването ще бъде да постигнем гледаемост, която да е привлекателна за рекламодателите. Рекламата е основният източник на приходи. Впечатляващи са сумите, които едно предаване с авторитет и аудитория печели само за едно издание. За пример бих посочила цената за излъчване на 30 секунден рекламен спот по Би Ти Ви в неделното предаване “Би Ти Ви репортерите”: 2890 лв. Само за сравнение ще отбележа, че това си е направо евтино в сравнение с рекламната тарифа в неделните вечерни емисии новини на медията:

6 020 лв. за 30 секунден спот.

Тези цифри ми подсказват, че едно успешно предаване в национална медия ще осигурява добри приходи за хората, които работят в него. Понеже не съм особено прагматичен човек и изчисленията не са ми присърце бих казала, че се надявам – без да съм сигурна, че ще бъде, да водя осигурен и финансово спокоен живот.

“Уважаеми телевизионни зрители, благодаря ви, че избрахте да споделите вечерта си с “Обектив”. Аз и екипът на предаването ще ви очакваме и следващата седмица в територията на обективността”

Научена съм, че всеки човек има силата да променя, защото всяка глобална промяна започва от вътрешното обновление на отделния човек и неговите близки. Когато това го осъзнае всеки, тогава една група хора би могла да се обедини около обща цел и положените усилия за нейното постигане биха довели до развитие, до промяна в положителна посока. Тази промяна би могла да се отнася до всяка област от живота на една общност. В повечето случаи общността просто има нужда от човек, който да провокира нейната активност. Това се случва, като този човек помогне на членовете на общността да осъзнаят предимствата и силата си. По този начин разбирам мисията на фасилитатора.

В неправителствения сектор се чувствам полезна. След едногодишно обучение за треньори в Асоциация за Родителска Активност и ентусиазирана от предишния ми опит в младежката НПО в родния ми град, съм сигурна, че и занапред искам да продължа. Да предизвиквам, да активизирам промяна – това е!

А и съм убедена, че периодичното водене на обучения ще бъде за мен полезен преговор на тайните на ефективното общуване, конструктивното разрешаване на конфликти, стратегическото планиране и още много ценни практики, които биха ми помагали за продуктивната работа на телевизионния екип, с който планирам да реализирам мечтите си.

Силното желание и вдъхновение обаче не са достатъчни за достатъчно условие за успешна кариера. Решаващо значение за това има образованието: необразован човек не може да се развива в специализирана посока.

Отношението обучение – кариера би трябвало да има причинно-следствен характер: средното и в по-голяма степен висшето образование се очаква да насочват, да “въоръжават” с необходимите знания и умения и да създават улеснения за професионалната реализация.

Понеже все още имам само очаквания към университета, мога да споделя опита си от средното образование. Училището дава теоретични знания, без да предоставя възможност да изпробваш наученото, да се увериш в неговата достоверност. Ученикът няма усещането за съпричастност в образователния процес, а учителят е немотивиран да преподава атрактивно и привлекателно. Училището в България не развива индивидуалните качества и способности, не е насочено към личността, а към групата. Показателят за постигнати резултати сякаш е по-скоро количеството, а не качество. Това според мен са минусите на образователната система, които възпрепятстват професионалното ориентиране. На това се дължи може би големия брой кандидат-студенти, които кандидатстват за специалността, в която ги приемат, защото няма специалност, която да желаят.

Обнадеждена съм обаче, че не е мечта, а въпрос на време, промяната в средното образование. Сигурна съм, че все повече ще стават училищата с по-нова материална база. Трябва да се работи в посока на актуализиране на учебните планове, за да придобиват учениците знания и умения, адекватни на изискванията на новите европейски пазари. И това не е толкова трудно и скъпо. Важно е да се въвлекат и родителите като активни участници в образователния процес, защото те в голяма степен могат да подпомагат работата на учителя и да подкрепят децата си. Мисия на училището трябва да бъде формирането на съзнание у младите хора, че те притежават качества, които ги правят конкурентноспособни. Учителите не бива да бягат от интерактивните методи на преподаване, които биха направили учебните дисциплини по-привлекателни за учениците. И не на последно място училището би трябвало да допусне по-активно сътрудничество с неправителствения сектор, за да имат учениците свобода за инициативност и изява през свободното си време.

Подобряването на качеството на образованието в България също е особено важна тема, която мисля, че трябва да се превърне в обект на обществена дискусия. Що се отнася до висшето образование - към него все още имам само очаквания. Разбирам университета като възможност да натрупам специализирани знания. Практиката и прилагането на теорията ми се струват неизбежните условия за трайно усвояване на материята и придобиване на професионален опит. От съществено значение намирам адаптирането на образователния процес във висшите училища към изискванията на бизнеса и търсенето на квалифицирани служители като цяло. Сътрудничеството между образователния сектор и бизнеса трябва да е активно, за да имат младите специалисти сигурността, че след завършване на висше образование в България ще могат да се реализират успешно.
Съществена е и ролята на държавата, която трябва да положи грижа към своите млади хора и да води политика за насърчаване на бизнеса да лансира млади кадри. Друга отговорност на държавата, която беше залегнала в предизборните програми на всички политически сили, е да предоставя безплатна възможност за квалификация и преквалификация не само на безработните, но и на работещите млади българи. Държавата трябва да застане зад инициативните млади хора, като подкрепи идеите и мечтите им експертно и финансово. Това е, което очаквам да се промени и това е, за чиято промяна ще работя.

А в реда на това “кой-какво-трябва” трябва да отговоря на въпроса аз какво трябва да направя, за да сполучат плановете ми.

Последователност и старание през студентските ми години е първата стъпка. Планирам още в началото на следването си да проуча възможностите за почасова работа в медиите. Това ми се струва добър вариант да съчетаване на обучение и работа. Важна задача пред мен е да започна курсове по английски език, защото отчитам като съществен пропуск началните ми познания по езика. Положително е, че се справям отлично с немски език и това ми дава големи шансове за участие в семинари и обучения в Германия, а Internet е отличната възможност за кандидатстване и записване. Участвах в две такива интернационални обучения в Магдебург и това ме убеди, че инвестициите в образование си струват.

Вярвам, че това е печелившата стратегия: последователно и целенасочено усвояване на знания и умения!