Неопозитивизъм същност и представители

КУРСОВА РАБОТА

по дисциплината:

на тема:

Спец. ......, ...... курс

Ф.№ ......................

Май 2011 г.

В А Р Н А

Същност на неопозитивизма.

Неопозитивизмът, по-известен като логически позитивизъм и логически емпиризъм, е школа на философията, която съчетава емпиризма - идеята, че наблюдателни доказателства са крайно необходими за знанието на света, с една версия на рационализма, обединяваща математически и логико-езикови концепции и дедукции в епистемологията¹ .

Логическият позитивизъм се заражда в дискусиите на групата, наречена „Първи Виенски кръг”², която се среща в Кафе Централ преди Първата световна война. След войната Ханс Хан, член на тази първоначална група, помага на Мориц Шлик да отиде във Виена. Кръжокът на Шлик във Виена заедно с Кръжока на Ханс Райхенбах в Берлин, пропагандират нашироко нови доктрини през 20-те и ранни 30-те години на миналия век. Благодарение на подкрепата на Ото Нойрат движението става самостоятелно и придобива извест-ност. В манифест, написан от Нойрат, Хан и Рудолф Карнап през 1929 г. се обобщават доктрините на Виенския кръг по това време. Тези доктрини включват:

• 
  противопоставяне на всички метафизични науки, особено на онтологията и синтетичните априорни твърдения;
  
• 
  отхвърлянето на метафизиката не като грешна, а като нямаща смисъл;
  
• 
  критерий за значението на неопозитивизма основан на ранните трудове на Лудвиг Витгенщайн;
  
• 
  идеята, че всички науки трябва да бъдат кодифицирани с помощта на един стандартен научен език;
  
• 
  и най-вече проектът за „рационална реконструкция”, в който концепциите на обикновения език трябва постепенно да се заместят от по-прецизни еквиваленти на този стандартен език.
  

Философията, според Карнап, е "метод на логическия анализ". Логическият анализ води до единна наука, в която намират място всички видове познание. Логическите позитивисти скъсват с "метафизиката" на логическия атомизъм. За разлика от Витгенщайн, те не онтологизират логическата структура на езика. За тях ключов е проблемът за свързването на логическия език с непосредствено даденото в опита знание. Логическите истини не зависят от опита. Те са аналитични изречения, само форма на познанието. Синтетичните твърдения на емпиричните науки напротив, описват факти и са истински в зависимост от съответствието си с тия факти. Във всяка, разполагаща с развит формално логически или математически апарат теория, се появяват теоретични, логически конструкти - образувания, които не са пряко съотносими с физическата реалност. Теориите не могат да съществуват без подобни образувания. Какъв е техният характер? Типичното решение, давано през третия период от съществуването на позитивизма е, че става дума за продукт на формалното преобразуване на съжденията, фиксиращи изходни, атомарни факти. На фона на това разбиране съществуват и други: теоретичните конструкти са само удобни фикции; форма на знанието; необходимост за предвиждане на бъдещите факти...

В първоначалните постановки на Виенския кръг се открива отново програмата на емпиризма - редукция на цялото човешко знание до емпиричните му основи. Но не съществува факт без интерпретация. Откриването на фактите е обусловено от една или друга предшестваща ги мисловна настройка. При логическия позитивизъм психологизмът е неуместен. Обект на изследване са логическите отношения. Различието между горните и долни нива на познанието (между теоретичното, рационално знание и емпиричното, сетивно познание), в процеса на развитие на възгледите на Виенския кръг, биват сведени до различие между езиците, на които се изразяват.

Традиционният за емпиризма индуктивизъм в логиката поставя пред сериозни изпитания учените от виенския кръг.

За Карнап индукцията, преходът от знанието за ограничен клас от явления към изказванията за безкрайно количество такива, какъвто фиксират научните закони, не е логически законен. Той има психологически характер.

Според Райхенбах индукцията не може да бъде обоснована логически, но е най-добрия начин да правим хипотези за неизвестното. Тя се обосновава чрез очевидността. При индукция не се предполага изменение нито на съдържанието на извода, нито на понятийния състав по отношение на предпоставките. Предполага се само изменение на степента на общност. Традиционните индуктивни методи дават само "емпирични закони" и не могат да обяснят: научните закони с тяхната всеобщност; теоретичните термини, некореспондиращи с емпиричното съдържание; формализмите. Изброеното по-горе довежда до идеята за съществуването на две системи от знание: общовалидно теоретическо знание и знание, което е единично, емпирично. Истинността на първото е хипотетична. Истинността на второто се задава от наблюдаемостта му.

През ранните 30 години на миналия век Виенският кръг се разпада главно заради политическите промени и преждевременната смърт на Хан и Шлик. Най-видните защитници на логическия позитивизъм емигрират във Великобритания и САЩ, където значително повлияват на американската философия. До 50-те години на миналия век логическият позитивизъм е водещото течение във философията на науката. По време на този период на възход Карнап предлага в своя труд „Логически синтаксис на езика” да се заменят ранните доктрини. Тази промяна в посоката и донякъде разли-чаващите се гледни точки на Рейхенбах и другите водят до консенсуса, че английското име на тази отделна доктрина от американската от късните 30 години на ХХ в. трябва да бъде логически емпиризъм.

Върху ранните неопозитивисти главно влияние оказват Ернст Мах и младият Лудвиг Витгенщайн.

Влиянието на Мах най-ясно личи в постоянния интерес на неопозитивистите към метафизиката, обединението на науките и интерпретацията на теоретичните термини в науката, както и доктрините за редукционизма и феноменализма, по-късно отречени от много неопозитивисти.

Логико-философския трактат на Витгенщайн е от голямо значение за неопозитивистите. Трактатът представя много доктрини, които по-късно повлияват на неопозитивистите, включително концепцията на философията като „критика на езика” и възможността да се направи теоретически принципно разграничение между смисленото и безсмисленото обсъждане. Влиянието на Витгенщайн се вижда и в конкретни формулировки на утвърдените принципи. Доктрината от трактата, че истините на логиката са тавтологии, се приема широко сред неопозитивистите. Витгенщайн също оказва влияние върху неопозитивистите относно интерпретацията им за истинността. Според Нойрат, някои неопозитивисти не харесват Трактата, защото смятат ,че е пълен с метафизика.

Тогавашното развитие на логиката и откритията в матема-тиката, особено монументалните Принципи на математиката на Берт-ранд Ръсел и Алфред Норт Уайтхед, впечатляват по-математически настроените неопозитивисти Ханс Хан и Рудолф Карнап. „Плани-рането на езика” и синтактичните техники, които водят началото си от това развитие, се използват, за да защитят логицизма във философията на математиката и различни редукционистични тези. Теорията на Ръсел за типовете се използва от Карнап в ранната му полемика с антиметафизична насоченост.⁴

Имануел Кант също оказва важно влияние върху неопозитивистите, както негативно така и позитивно. По отношение на негативното, в ранните си дебати неопозитивистите често са се отнасяли към Кант като към боксова круша и най-вече са искали да преборят доктрината му за синтетичните априорни истини. Но от положителна гледна точка мнението на Кант за същността на физическите обекти намира израз в теориите на неопозитивистите, а освен това те споделят и до известна степен мнението му за връзката между философията и науката.⁵

Смята се, че позитивизмът в Германия се заражда в отговор на хегелианската и нео-хегелианската метафизика, които са главни философски течения в Германия.⁶ Последователите на хегелианството като Ф.Х.Брадли например, се опитват да обяснят реалността чрез постулиране на метафизични предмети, което няма никаква емпирична основа. В отговор на това неопозитивистите искат да спрат използването на такива метафизични предмети като обяснение.

Друг по-малко известен фактор, който оказва влияние върху развитието на неопозитивизма, е необходимостта от спешното реша-ване на нови философски проблеми, произтичащи от новите открития на науката.

The Vienna Circle under the influence of Moritz Schlick and the Berlin Circle under the influence of Reichenbach consisted of scientists, mathematicians, and scientists turned philosophers, who shared a common goal of solving newly raised problems in philosophy of science.

Сред най-видните представители на неопозитивизма са Мориц Шлик, Рудолф Карнап, Бъртранд Ръсел, Ханс Райхенбах и Кожимеж Айдукевич

• 
  Григоров, А. и И. Върбанов. Философия, Приложение към Т. ІІ. Някои философски учения след Хегел, Свищов, 1998
  
• 
  Carnap, Rudolf. "The Elimination Of Metaphysics Through Logical Analysis of Language"
  
• 
  Friedman, Michael, Reconsidering Logical Positivism. Cambridge, UK: Cambridge University Press, 1999.
  
• 
  Suppe, Frederick, The Positivist Model of Scientific Theories, in: Scientific Inquiry, Robert Klee editor, New York, USA: Oxford University Press, 1999
  
• 
  Stanford Encyclopedia of Philosophy
  
• 
  http://www.mavicanet.com/
  
• 
  http://www.philosophypages.com/
  
• 
  http://en.wikipedia.org/wiki/Logical_positivism