Теоретичното пространство на стратегията за сигурност: историческа еволюция на отбранителната стратегия и принципите на теорията за геополитическата динамика на проф

Изтегляне 293 Kb. страница 1/14 Дата 24.08.2022 Размер 293 Kb. #114975 Тип Доклад

Навигация на страницата:

• Ключови думи
• Науката за сигурността
• Риск е въздействието на несигурността върху целите на компанията (фирмата)
• uncertainty avoidance ) - на неопределеността, неизвестността, неяснотата. А това е нещо съвсем друго и то много по-изчерпателно характеризира тези култури.

ИНТЕГРАТИВЕН ПОДХОД КЪМ НЯКОИ БАЗИСНИ ПОНЯТИЯ В НАУКАТА ЗА СИГУРНОСТТА ПРОФ. Д-Р НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ INTEGRATIVE APPROACH TO SOME BASIC NOTIONS IN THE SECURITY SCIENCE PROF. DR. NIKOLAY SLATINSKI Резюме: В доклада се прави опит за обединяване в интегративен комплекс на базисни категории от науката за сигурността, свързани с отделните теоретични подходи - Класификацията на Четирите вида Сигурност, Модела на Трите вълни на Сигурността и Релацията Предизвикателство-Риск-Опасност-Заплаха в условията на настъпващото глобализирано, постмодерно, мрежово и рисково общество. Ключови думи: Сигурност, предизвикателство, риск, системен подход, модели за сигурност, вълнова теория. Abstract: The report is an attempt to harmonize in an integrative complex the fundamental categories of Security science, associated with different theoretical approaches - the Classification of the Four types of Security, the Model of Three waves of Security and the Relation Challenge-Risk-Danger-Threat in terms of the coming globalized, postmodern, network and risk society. Key words: Security, challenge, risk, systematic approach, security models, wave theory. Разширена версия на доклад пред Международната научната конференция „Военна академия „Г. С. Раковски“ – 105 години знание в интерес на сигурността и отбраната” 6 и 7 април 2017 г. * * * Науката за сигурността в сериозните центрове, където се инвестират значителни средства за нейното развитие, а именно в САЩ, Европа и Русия, изживява своя ренесанс. Не би могло и да е другояче, защото колкото и да са различни тези общества, сред техните елити има разбиране за важността от подкрепа на съвременните търсения в тази наука; там водещите академии, институти и мозъчни тръстове се ръководят от високо интелигентни лидери, учени, администратори, за които това е мисия, а не стъпало в кариерата; за които хората, занимаващи се с научни изследвания и университетско преподаване са ценени и са съсредоточие на сиво вещество и ярка креативност, а не чиновници, които трябва да бъдат държани в подчинение и страх; те не са придатък, а са главното и администрацията работи за тях - не обратното. И когато Науката за сигурността се ползва с уважение и приоритетно внимание, тя „захранва“ елита на държавата с възможно най-актуални анализи и прогнози, предоставя алтернативни сценарии и решения, за да могат, базирайки се на тях, управляващите да направят своя стратегически верен и точен избор. Защо Науката за сигурността от обществена наука става Обществената Наука, защо е в подем? Отговорът се крие в епохалната и уникална трансформация, която светът изживява през последните десетилетия. Тази всеобхватна промяна се изразява в навлизането ни в качествено нов тип общество, което е глобализирано и постмодерно, мрежово и рисково. Ала щом се променя светът, щом се променят структурата и функциите на социалните отношения, то се променят и същността, смисълът и съдържанието на научната категория „Сигурност“, а оттук се променя също и инструментариумът – символен, понятиен и оперативен – с който се изучава сигурността. В условията на тази многопосочна, многоаспектна, всеобохватна промяна, Науката за сигурността в САЩ, Европа и Русия постоянно се развива и осъвременява своя език. В същото време българската Наука за сигурността не успя да модернизира в достатъчно степен езика, на който осмисля проблемите и понякога механично превеждаше стария съветски правоговор на северноатлантически новоговор. Заедно с това тя изпадна в криза и се задълбочи нейното изоставане от съвременните творчески търсения в споменатите вече водещи центрове, които обогатявайки се непрекъснато с нови знания и подходи се обърнаха към различни естествени и обществени науки – ще спомена тук теорията на хаоса, теорията на катастрофите, теорията на игрите, теорията на фракталите, както и културната антропология, социалната психология, социологията, политологията и др. Даже когато коректно заимства вече въведени на Запад или в Русия нови понятия, нашата Наука за сигурността често ги разбира и използва буквално, опирайки се на най-очевидното и традиционно съдържание на тези понятия. И така не само се отдалечава от истинския смисъл, вложен в тях, но и деформира и ощетява самата себе си. Да кажем, при превода на Улрих Бек1, като характеристика на Рисковото общество се използва изразът „серийно произвеждани несигурности“; същото в същия контекст важи и за превода на Антъни Гидънс2. Обаче и двамата използват не insecurity, а uncertainty. Както биха казали в Одеса, между uncertainty и insecurity има две големи разлики. Uncertainty означава неопределеност, несигурност, неясност, неустановеност; докато insecurity означава несигурност, опасно положение. На български език „несигурен“ има две значения - 1. не съм сигурен, т.е. неопределеност: „Не съм сигурен, че ще успея в това начинание” (uncertainty); и 2. не съм в състояние на сигурност, т.е. съм в несигурност: „В несигурност съм поради тази опасност” (insecurity). Съответно буквалният превод на uncertainty като несигурност дори формално правилен, изкривява разбирането, защото на български език несигурност в случая продължава да се мисли като обратното на сигурност, а всъщност става дума за обратното на определеност (в смисъл на известност, яснота). Това, което Бек и Гидънс са искали да кажат не е, че Рисковото общество е рисково, защото има много несигурности (от insecurity), а защото има много неопределености (от uncertainty) и заради тази твърде висока степен на неопределеност, неизвестност, неяснота, се поражда нашата несигурност. Така че става дума не за някакво издребняване, а за самото разбиране на дълбоката същност на рисковото общество. Допускам, че от превода е бил частично подведен и Георги Фотев, защото той също, тръгвайки от „серийно произвежданите несигурности”, разсъждава по отношение на риска главно от гледна точка на несигурността: „Рискът е свързан с несигурност и неговата величина/размер се обуславя от величината на несигурността... Необходимо е отново да се обърнем към систематичното им дефиниране с оглед изясняване на проблема за серийно произвежданите несигурности в обществото, което се характеризира като риско­во...”3. Нещо повече, както се казва, крушката си има опашка - навсякъде из литературата и преведените стандарти (на ISO - съответно на БДС) шества като определение за риска, че „Риск е въздействието на несигурността върху целите на компанията (фирмата)“. Да, ама не, защото всъщност става дума за въздействието не на несигурността, а на неопределеността. Ще добавя също и променянето на смисъла в знаменитата книга на Хеерт Хофстеде „Култури и организации: Софтуер на ума”4. Читателят се среща с термина „избягване на несигурността” у различни култури – едните, които се стремят максимално да избягват несигурността, и другите, които не се опасяват от нея и по-лесно я приемат. Но Хофстеде пише не за избягване на несигурността като insecurity, а за избягване на несигурността като uncertainy (uncertainty avoidance) - на неопределеността, неизвестността, неяснотата. А това е нещо съвсем друго и то много по-изчерпателно характеризира тези култури. Изтегляне 293 Kb. Сподели с приятели: