Нотариалната камара на република българия

нотариалната камара на

република българия

от Нотариус Евгения Петрова

с рег. № 379 на НК, с район на действие-СРС

адрес: бул. “Тотлебен” № 2, вх. А, партер, тел. 951 69 37

Представям кратко становище свързано с поставените въпроси в т.1, в т.6 и т.9 от Предложението до Председателя на ВКС от уважаемите върховни съдии и ръководители на Търговска и Гражданска колегия, тъй като проблематиката в тези точки /пунктове/ е обединена от нововъведения с ДВ бр. 69/2004г. институт „Отказ на съдията по вписванията“.

Считам, че проблемите и противоречивата съдебна практика, която е цитирана в тези пунктове произлиза от криворазбраното тълкуване на текста на чл. 32а, ал.1 от Правилника за вписванията и злоупотребата с това от не малка част от съдии по вписвания в цялата страна.

Текстът на чл.32а, ал.1 изречение първо гласи: „В случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ“. Абсолютно правилно в пункт 6 от Предложението е видно, че вече съдебната практика през последните години – 2009г., 2010г., 2011г. приема и указва, че проверката, която извършва съдията по вписвания е строго формална и се ограничава само в рамките на чл.6 от Правилника за вписванията и това е така защото правомощията на съдиите по вписванията са очертани само и единствено в Правилника за вписванията и предметният обхват на техния контрол може да бъде само и единствено за спазване разпоредбите на този правилник за вписване. Това е логиката на тяхната функция. Нотариалното производство е безспорно и формално производство. Всичко извън чл.6 от Правилника за вписванията може да бъде обект на съдебен контрол предвиден обаче в ГПК и е в компетенциите на съдиите от съдилищата, а не на тези съдии по вписвания, които обслужват Агенцията по вписванията. С тълкувателното решение трябва изрично да се посочи, че за съдията по вписвания контрола на „изискванията на закона“ значи контрол на изискванията на правилника за вписвания.

С настоящото искам да насоча вниманието към зараждащ се проблем, относно следното: Съдии по вписвания, в случая в София, се произнасят с определение за отказ на вписване на нотариален акт за сделка с недвижим имот, подлежащ на НЕЗАБАВНО вписване до края на работния ден, съгласно чл.9 от Правилника за вписванията. По аналогия от този текст следва, че ако съдия по вписванията се произнесе с определение за отказ, то същото с мотивите за него, до края на работния ден задължително трябва да стане известно на нотариуса и страните с оглед охраняване интересите на последните. На практика какво става обаче?

В първите години на въвеждане на т.н. институт на „отказ от съдия по вписванията“, съдиите се обаждаха до края на работния ден на нотариусите, като в почти всички случаи при диалога със съответния нотариус се стигаше до убеждаване на съдията по вписвания, че няма порок в акта за вписване и съдията не се произнасяше с определение за отказ.

Напоследък съдии по вписвания правят отказ, вписват го в съответната книга докрая на деня или на следващия работен ден. Мотивите за същото обаче липсват. Съдиите излизат в отпуска и мотивите за отказа стават известни на нотариуса и страните след 30-40 дни. Този абсурд очевидно се получава от факта, че в Правилника за вписванията липсва изрично посочен текст, че определението за отказ с неговите мотиви трябва задължително да се вписва до края на работния ден, в който е трябвало да се впише съответния нотариален акт.

Лично аз считам, че по аналогия, за вписването на определението за отказ трябва да се прилагат правилата на чл. 9 от Правилника за вписванията, касаещи вписването на нотариален акт, поради което ако е възможно в тълкувателното решение в пункт 1 или в пункт 6 или в пункт 9, моля да се намери място и тълкуване по аналогия на материята относно срока за произнасяне на определението за отказ заедно с мотивите в горния смисъл, като отказите могат само и единствено да бъдат при неспазване на разпоредбите на Правилника за вписванията.