Нсорб изказване на вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова на Общо събрание на нсорб

presstv.bg, 06 март 2014, 22:31

Благодаря за поканата да бъда гост на Общото събрание на Националното сдружение на общините на Република България.

Благодаря и за вашата активност и подкрепа за ключови национални приоритети, какъвто е Програмен период 2014-2020. От ваша страна бяха получени редица конструктивни предложения, които са включени и в проекта на Споразумението за партньорство, и в новата нормативна рамка. Някои от вашите бележки са отразени частично, като сме търсили съвместно най-доброто решение за всички общини, в рамките на един конструктивен и ползотворен диалог. Считам, че за всички нас е важно при формулирането на приоритетите за следващите 7 години и при разработването на правилата за изпълнение на програмите, да отчетем в максимална степен научените уроци от настоящия период. Ако мога да използвам сравнение, то предходният програмен период беше като първите 7 години за едно дете – период, в който всички се учехме, на моменти – труден, но това бяха годините, в които направихме и първите успешни стъпки при усвояването на средствата от Структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз, така че ефектът им да се усети в цялата страна. Този период беше изключително важен, тъй като постави основата на ново отношение към това как да използваме средствата на европейския, включително – и на българския гражданин в негова полза.

Днес не ми иска да се спирам пространно как протече подготовката на проекта за Споразумение за партньорство, тъй като вие сте част от този процес. По-важно е да акцентираме на областите на интервенции, които са с приоритетно значение за местните власти.

В презентацията ще видите пълна информация за преговорите с Европейската комисия.

През януари тази година изпратихме на Европейската комисия версия на Споразумението за партньорство, която отразяваше до голяма степен получените коментари, бележки и предложения, както на европейските, така и на националните партньори. На 21 януари 2014 г. проведохме среща на високо ниво в рамките на неформалния диалог преди официалното начало на преговорите. Основните коментари на Европейската комисия са свързани с изпълнението на предварителните условия в сектори здравеопазване, образование, публична администрация и електронно управление, научни изследвания и иновации, и в частност Стратегията за интелигентна специализация - сектор „Води", както и в областта на обществените поръчки.

Днес искам да представя повече информация за двата инструмента за териториално развитие – Интегрираната териториална инвестиция и Водено от общността местно развитие, които ще имат пряк ефект върху инвестициите по места.

Важно е да подчертая, че дефиницията за селски райони се запазва такава, каквато беше за период 2007-2013. В същото време, намерението ни е да не допускаме модела от предходния период, при който някои от общините да останат без достъп до европейски програми. В тази връзка следва да се има предвид, че дефиницията за селски райони ще окаже влияние на териториалния обхват и демаркацията между Програмата за развитие на селските райони и Оперативна програма „Региони в растеж" само по мярка „Основни услуги, обновяване на селата в селските райони". Всички останали мерки от Програмата за развитие на селските райони ще се прилагат на територията на цялата страна. Както знаете, беше взето и допълнително решение да бъде разширен териториалния обхват на подкрепа по Оперативна програма „Региони в растеж" с цел обхващане на цялата общинска територия за градовете от 1-во до 3-то ниво, което вече е отразено в Споразумението за партньорство. По този начин ще се осигури балансирано развитие на териториите в рамките на наличния финансов ресурс чрез допълване и постигане на синергия между отделните програми. Допълнителна мярка за покриване на „белите петна" е прилагането на многофондово финансиране на Водено от общността местно развитие. В допълнение, бих искала да подчертая, че към момента Европейската комисия неколкократно е изразила своята подкрепа за запазването на дефиницията за селски райони.

И понеже засегнах въпроса относно Водено от общността местно развитие, ще продължа с него. Имаме намерение да използваме двата възможни според регламентите подхода за финансиране на тази това инициатива. Първият е еднофондово финансиране по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство. Тук сдружението изказа съображения по отношение на размера, предвиден в Споразумението за партньорство – съответно 5% и 9 % за двата фонда. Бих искала да уточня, че в Споразумението сме заложили минималния размер, който ще бъде заделен за прилагането на този подход, като точният такъв ще бъде фиксиран в съответните програми, отчитайки опита от настоящия програмен период, и получените коментари и предложения.

Вторият подход, който ще се прилага, е многофондово финансиране на Водено от общността местно развитие. При него средствата от двата посочени по-горе фонда, ще се допълнят със средства от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд. Предвиждаме това допълване да е в размер на 5% от съответните програми, които ще имат принос за прилагане на подхода. Така например не виждаме принос за прилагането му по линия на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура", където инвестициите са основно в големи инфраструктурни проекти, а не в дребно мащабна инфраструктура. Този втори подход ще се прилага на териториите със специфични характеристики така, както са определени в Националната концепция за пространствено развитие, а именно крайбрежните, планинските, граничните и териториите в риск, който по своята същност може да е екологичен, демографски и икономически, както и териториите за опазване на ландшафта, природните и културни ценности. Чрез прилагане на многофондовото финансиране в тези територии ще се търсят подходи за определяне и водене на целенасочена политика за съхраняване на тяхната специфика и преодоляване на разнопосочни проблеми, с акцент преди всичко върху обезлюдяването и икономическата активност. В допълнение, това ще е форма за подобряване на връзката между селата и градовете в рамките на тези територии.

По отношение на Водено от общността местно развитие, Националното сдружение на общините предложи долната граница на населението, в териториите, на които ще се прилага, да бъде намалена до 5 хиляди жители. Предложението беше обсъдено с отговорните ведомства. Считаме, че е по-удачно да се запази предложението, респективно основното изискване на Регламента за следващия период териториите, на които ще се прилага подходът, да са с население между десет и сто и петдесет хиляди жители. Опитът от настоящия програмен период показва, че подходът ЛИДЕР се изпълнява по-успешно там, където имаме обединяване на общини при формирането на местните инициативни групи – там именно има повече подадени и одобрени проекти. По този начин се постига и по-голям ефект върху териториалното развитие на съответните територии. Прилагането на Водено от общността местно развитие през новия период ще има за цел да стимулира обединението и кооперирането на две или повече общини при формирането на местна инициативна група. Това означава, че малките общини не само няма да са изключени от прилагането на този подход, но напротив, те следва да търсят форми за сътрудничество с по-големите такива, в които има включително натрупан по-добър капацитет за изпълнение на проекти, както в публичните така и в частните партньори и неправителствения сектор, обхванати от съответната местна инициативна група.

По отношение на Интегрираната териториална инвестиция - знаете, че пилотният проект за прилагане на този териториален подход се предвижда за Северозападния район. Това е най-бедният район, с най-нисък размер на брутен вътрешен продукт на глава от населението от районите на Европейския съюз през последните четири години, със силно проявени негативни демографски процеси.

На базата на разработения към момента проект на Интегрирана стратегия, основните инвестиции ще бъдат насочени към развитие на икономиката и стимулиране на предприемачеството, в това число - иновации и високи технологии, агробизнес (инфраструктура и затваряне на цикъла на агробизнеса), интегрирани проекти за туризъм, както и хоризонтални инвестиции за развитието на човешките ресурси и създаване на благоприятна среда за живеене.

Акцентът в момента е насочен към това, съвместно с областните управители и местните власти да се идентифицират няколко ключови проекта, с реализацията на които да се даде силен тласък на развитието на региона и обръщане посоката на негативните тенденции. Предвиждаме също така да бъдат разработени специализирани схеми по Програмата за развитие на селските райони и Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност", като бъдат отчетени спецификите на бизнеса и земеделските стопанства в региона.

За Интегрираната териториална инвестиция в Северозападен район се предвижда многофондово финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по линия на четирите фонда (без Кохезионен фонд).

В заключение ще представя какво предстои с оглед своевременното начало по прилагането на оперативните програми за програмен период 2014 -2020 г.

Предвиждаме Споразумението за партньорство да бъде изпратено на Европейската комисия до края на месец март 2014 г., като по този начин ще започнат официалните преговори с Комисията. Съгласно Регламентите за следващия период програмите, които ще се финансират със средства от Европейките структурни и инвестиционни фондове следва да бъдат изпратени в срок от три месеца след изпращане на Споразумението за партньорство или не по-късно от месец юни 2014 г. Т. е. предстоят съществени усилия от всички нас за финализиране на стратегическите програмни документи и успешно провеждане на официалните преговори с Европейската комисия.

Друг важен аспект е разработването на нормативната уредба. Трите постановления, уреждащи основни въпроси за усвояване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове - за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, за избор на изпълнител от бенефициентите и за комитетите за наблюдение са разработени. В момента те са обект на обществени консултации, като се очаква тяхното одобрение от Министерския съвет през месец април 2014 г. Тук бих искала да отбележа своята оценка за приноса на Националното сдружение на общините в процеса на съгласуване на тези постановления, както и за участието в проведените две експертни срещи за тяхното обсъждане. Бих искала да подчертая, че всички коментари, за които беше постигнато съгласие по време на проведените експертни срещи, са отразени.

Постановлението за допустимост на разходите също е в напреднала фаза на подготовка, като в кратки срокове предвиждаме неговото съгласуване със заинтересованите страни, преди да бъде публикувано за обществено обсъждане. Планираме одобрението му да е факт през месец май 2014 г.

Не на последно място, до месец юни 2014 г. ще бъдат разработени и одобрени постановления, които третират специфични въпроси като прилагане на Водено от общността местно развитие и Интегрирани териториални инвестиции.

В заключение, още веднъж благодаря за доброто ни сътрудничество и ще се радвам да запазите своята проактивна роля по отношение на всички етапи от подготовката и прилагането на период 2014-2020 г.

dnes-bg.org (07.03.2014) Пламен Даракчиев

От началото на годината в общините ври и кипи. Онова, което се вижда на повърхността, са разправиите около разпределението на 500-те милиона лева от Фонд „Региони“ и опорочените тръжни процедури, заради което страната губи 40 млн. евро. По-сериозните причини, обаче, може да намерим в две посоки.

Първата е, че решението на правителството от миналата есен – да премахне досегашния квазиданък „такса смет“ и да промени методиката, така че гражданите да заплащат според количеството отпадъци, които изхвърлят домакинствата. Като се има предвид, че това е най-голямото перо в приходите на общините и вероятните сътресенията, които могат да настъпят в местните бюджети покрай пренастройката, притесненията на кметовете са напълно обясними. Допълнително ще натовари общинските бюджети и по-високата такса за складиране на отпадъците на сметища, която влезе в сила тази година.

Втората причина е, че до местните избори остава година и половина. Дори и по-малко, ако изключим късната есен и зимните месеци, които не са най-подходящи за изграждане на инфраструктура и строителство на открито. Нормално е кметовете да си правят от сега сметката какво имат до довършват и какъв нов проект ще захванат, за да си постелят добре преди кампанията през есента на идната година. Освен това, макар и леко спаднали, все пак остават просрочените дългове на общините.

Разбира се, всичко опира до пари. Точно по тази причина на своето общо събрание Националното сдружение на общините реши да постави ребром въпроса на правителството – 30 процента от данъците върху доходите на физическите лица да постъпват в приход на местните бюджети. Основания за такова искане има. В крайна сметка общините са тези, които осигуряват инфраструктура, услуги и изобщо условия, както за гражданите, така и за бизнеса на фирмите, регистрирани и работещи на тяхна територия. Естествено, ако бъде предприета такава реформа, тя ще влезе в сила през идната бюджетна година. Но 700-800 млн. лв. едва ли ще променят незавидното финансово и всякакво дередже на българските общини. Общо взето те не могат да се похвалят с кой знае какви собствени приходи от данъци. Дори и след прехвърлянето на патентното облагане и туристическия данък. В това отношение статистиката е неумолима – относителният дял на общинските данъчни приходи у нас към всички данъчни приходи в страната е приблизително 3 процента. Ето защо се родеем повече с Киргизстан и другите средноевропейски републики, отколкото със страните от ЕС, в който този относителен дял варира от 18 процента за Унгария и 43 на сто за Швеция.

На фона на тази картинка, 30-те процента от плоския данък, които искат кметовете, е повече от скромно. Да не говорим, че обърнатата наопаки бюджетна процедура (консолидиран бюджет) у нас, по дефиниция оставя в ръцете на правителството и хляба и ножа.

Впрочем, тъкмо към тази процедура беше и една от най-сериозните критики на Съвета на Европа в мониторинговия доклад от 2011 г. за състоянието на местната и регионалната демокрация в България. Със сигурност всеки български кмет има на лавиците в кабинета си както Европейската харта за местно самоуправление, така и доклада с препоръките към него.

Но пък на кого ли му се водят предварително загубени битки. Особено към края на мандата.

Кмете, кмете..., както се казваше в един български филми от времето на соц-а! Няма да стане така – на час по лъжичка. Никога и никъде не е ставало.

segabg.com, Брой 4930 (55) 07 Март 2014, Десислава Колева

Между 20% и 30% от данъка върху доходите на физическите лица да остава в общинските бюджети. За сметка на това да се намали държавната изравнителна субсидия на най-богатите кметства. За това са се разбрали принципно местната власт и правителството. Общините настояват за по-високия процент, но управляващите са по-склонни на 20%, признаха от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Държавата събира около 2.3 млрд. лв. от плоския данък. Председателят НСОРБ Тодор Попов съобщи, че премиерът Пламен Орешарски е подкрепил предложението финансовата децентрализация да влезе в сила от 2015 г.

Анализ на сдружението е показал, че оставането на част от налога ще увеличи постъпленията на 230 общини, като на 200 от тях ръстът ще е двоен. Общите допълнителни приходи ще се увеличат между 500 млн. лв. и 700 млн. лв. Все още не е решено обаче как ще се разпределя частта от данъка за общините - дали по адрес на работодателя или по адрес на работника. Според Попов по-балансираният подход е средствата да отиват по постоянен адрес на работещия, а не по местоработата му. Попов посочи като пример хората, които живеят в Перник, но работят в София - техните налози трябвало да отиват за по-малкия град, а не за столицата. Ако парите се връщат в кметствата според адреса на работодателя, има опасност от финансовата децентрализация да се облагодетелстват само големите общини. Сдружението е съгласно на тези с най-големи приходи да се намали изравнителната субсидия за сметка на малките кметства, които няма да получат толкова значителни приходи. Тепърва ще се прави анализ доколко е работещ този вариант, обясни пред "Сега" изпълнителният директор на сдружението Гинка Чавдарова.

На последния съвет по децентрализация е обсъдено и част от държавните дейности да станат местни, а общините да получават субсидии за тях. Попов посочи като примери социалните, културните и спортните дейности.

Разпределение

Европейската комисия е склонила да се финансират почти двойно по-малко градове по ОП "Региони в растеж" за 2014-2020 г. Брюксел се е съгласил 39 града да получат директно пари по ОПРР, а страната ни настоява броят им да се запази на 67, съобщи пред сдружението на общините председателят на управляващия орган на програмата Снежина Славчева. Това е известен напредък в преговорите с ЕК, защото първоначално комисията искаше ресурсът да се концентрира само в най-големите 6-7 града. Ако останат 39 града, това означава, че Лом, Троян, Велинград, Панагюрище и други малки селища ще бъдат лишени от средства от ОПРР. За градско развитие в новата програма има 712.7 млн. евро (без 20-те процента национално съфинансиране). Все още не е ясно как ще се разпределят парите между общините, защото те няма да се състезават с проекти, а ще имат предварително определени за тях суми. Според неофициална информация 45% от парите ще се концентрират в 9-те най-големи града. Към тях управляващите добавиха и Видин.

paper.standartnews.com/ петък, 7 март 2014

- Ако направим една кратка ретроспекция на изминалите 7 години при подготовката на програмите, тогава допускахме съществена грешка, а именно изкуственото и неаргументираното разделяне на общините на селски и градски. В резултат на това цели населени места, общини, не можеха да ползват европейски средства за развитие на инфраструктурата си.

В началото на периода договаряхме бавно и усвоявахме още по-бавно. Понастоящем договорихме почти всичко, значително ускорихме усвояването, но има още какво да се подобрява. Във връзка с усвояването основен проблем, който забавя изпълнението на проектите, е обжалването на тръжните процедури.

Ние имаме и добри практики, които следва да запазим и надградим за в бъдеще. Като такива ще посоча безлихвеното кредитиране по Програмата за развитие на селските райони, дейността на Фонд "ФЛАГ", проектите за деинституционализацията на домовете за деца.

- Първо нашият анализ показва, че по 5-те оперативни програми, по които сме допустими бенефициенти, и Програмата за развитие на селските райони имаме сключени към края на януари около 3800 договора на стойност над 9 млрд. лв. Собственото ни участие е над половин милиард лева. Една трета от тези проекти сме приключили. В статистиката не включваме т.нар. трансгранични програми, програмите със Сърбия, Македония, Турция, Гърция, Румъния.

До октомври 2015 г. следва да приключим останалите около 2500 проекта, които са на стойност около 7,8 млрд. лв. От тези пари като махнем авансовите плащания и част от междинните, сметките показват, че до октомври 2015 г. само ние трябва да усвоим над 5 милиарда лева. Но не трябва да забравяме, че ни предстои подписването на още договори до средата на годината, т.е. сумата ще се увеличи.

Дали ще се справим? Усвояването на средствата е отборна игра. Много са играчите и всеки има своя роля. Общините не могат сами да се справят, ако няма партньорско отношение, подкрепа, съдействие от управляващите органи. За да е успешен мачът, всички играчи трябва да сме еднакво бързи и коректни, всеки да си знае мястото и изпълнява задълженията. Не трябва да забравяме, че е важно и как свири съдията, а в играта съдиите ни са много - одитиращи, контролиращи и много други органи и институции.

- Ще спомена само най-важните поуки. Урок номер 1 - по отношение на европейските проекти не е приложим олимпийският принцип, т.е. участие заради самото участие, на всяка цена. Какво имам предвид? От 2007 г. насам българските общини сме кандидатствали за европейски средства с над 7 хил. проекта с индикативна стойност от около 13-14 млрд. лв. Или всяка община е подготвила средно по около 28-30 проекта. Около 80% от депозираните ни проекти са одобрени за финансиране. Но поради недостиг на финансов ресурс сключените договори, както споменах, са около 3800.

Урок номер 2 - практиката още ни научи, че доброто проектно предложение не означава успешен проект. Изпълненият проект не е гаранция за възстановени средства. Какво означава това? Грешно е да говорим само за усвояване на евросредства, трябва разумно да употребяваме парите, да ги инвестираме в добри проекти, които да предизвикат ефекта на мултиплицирането.

/ (Със съкращения от списание "Транспортно строителство и инфраструктура")
МОСВ търси виновниците за нарушенията по ОП „Околна среда”

energyonline.bg / 07/03/2014 / Нели Найденова

Общините не са единственият виновен за системните проблеми с обществените поръчки, заради които Еврокомисията спря средствата по ОП „Околна среда” за България. Все още не е ясно обаче кой ще поеме отговорността за до 40 млн. евро финансови корекции заради нарушения по програмата. Това стана ясно от изявление на министъра на околната среда Искра Михайлова в рамките на проведеното общо събрание на Националното сдружение на общините в България. Екоминистърът посочи, че ще поиска от Министерството на финансите отговорността да бъде поета не само от общините, но и от държавата.

Проверката на екоминистерството показала, че „не сме изрядни по отношение на обществените поръчки”, обясни Михайлова. Тя обаче посочи, че общините не са единствените, които носят отговорност за организираните търгове.

Предстои да се реши как ще бъдат наложени финансовите корекции, индивидуално на съответната община или държавата да наложи хоризонтална корекция, с която да се ореже бюджетът на оперативната програма. Тя ще предложи на Министерството на финансите хоризонтална корекция на цялата програма. „Защото няма да имаме добър резултат, ако наложим индивидуални 25-процентови финансови корекции на отделни общини, но засега това е моето мнение”, уточни тя.

Според Михайлова държавата също трябва да поеме част от отговорността, защото всеки търг се проверява от Агенцията за обществени поръчки и други контролни органи. „Проверката показва, че 90% от тези договори са минали през предварителното одобрение на Агенцията за обществени поръчки. От тях поне 50% са били обжалвани и са минали през КЗК, а след това – една част през Върховния административен съд”, допълва още министърът.

monitor.bg 07.03.2014 Красимира Янева

„За над 200 общини приходите от данъци ще скочат двойно от 2015 г.”, съобщи председателят на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) Тодор Попов по време на 26-ото общо събрание на организацията. По думите му в местните хазни ще влязат общо допълнително към 500-600 млн. лева.

Това ще стане като държавата преотстъпи на кметовете

от данъка върху доходите на гражданите. Това искане на градоначалниците е от години. Конкретните проценти вече се обсъждат в Съвета по децентрализация, в който влизат министри, зам.-министри и кметове. През април съветът трябва да определи точния процент, а от май месец да се започнат конкретните преговори с правителството за това каква част от налога върху доходите да остава за общините.

Преди около месец премиерът Пламен Орешарски заяви в кулоарите на парламента, че трябва да започне същинската децентрализация в страната, като се преотстъпят част от данъчните приходи на кметовете. Тогава той не уточни кой или кои налози визира. Тодор Попов обаче вчера поясни, че най-лесно държавата може да преотстъпи на кметствата част от приходите от данък общ доход на гражданите.

Шефът на сдружението на общините съобщи още, че организацията и държавната власт са се договорили в следващите 4 г. да продължи да действа програмата „Растеж и развитие на регионите”. Чрез нея тази година държавата дава 350 млн. лв. на общините за техни проекти, които не могат да се реализират с европари. Според Попов за първи път с едно постановление се отпускат пари на 170 общини и е нормално кметовете, които няма да получат средства да недоволстват. Шефът на сдружението на общините обаче поясни, че проектите, за които не стигат парите, не са отхвърлени и

с тях например догодина.

От сдружението поискаха от вицепремиера Зинаида Златанова рязането на пари по европроекти заради пропуски да не е само за сметка на общините. Според Попов не може само кметствата да бъдат санкционирани, защото един проект е минал съгласуване на три нива и трябва и държавата да понася своята отговорност.