Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение

4. Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение

4.1. Общо описание на защитена зона BG 0000336 “Кресна-Инлинденци” по Директива на местообитанията

Защитена зона BG 0000336 “Кресна-Илинденци” е от “тип К” по Директивата за местообитанията, която припокрива ЗЗ по Директивата за птиците BG 0002003. Общата площ на ЗЗ е 483,972.70 дка. Намира се на надморска височина между 120 и 2106 метра.

Защитената зона BG 0000336 “Кресна-Илинденци” е създадена с цел:

- Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

- Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

- Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

По класове земно покритие в проценти, територията на ЗЗ се разпределя в следните групи:

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 14

Храстови съобщества 22

Сухи тревни съобщества, степи 3

Друга орна земя 2

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни ) 1

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 1

Влажни ливади, мезофилни ливади 1

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 5

Широколистни листопадни гори 23

Иглолистни гори 4

Смесени гори 2

Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета) 22

Общо Покритие 100

Код на обекта Име на обекта Тип на обекта

BG0000209 Пирин C

BG0002003 Кресна J

Име Категория Т %

Тисата Резерват + 1.49

Момина скала Природна забележителност + 0.14

Естествено находище на чинар Защитена местност + 0.12

Буйна Защитена местност + 0.10

Кучкарника Защитена местност + 0.16

Моравска Защитена местност + 0.43

Име - име на защитената територия. Категория - категория на защитената територия, съгласно ЗЗТ. Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 зоната; - съдържа изцяло Натура 2000 зоната; * двете места (ЗТ и ЗЗ) частично се припокриват; / граничещи места; % - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.

Връзка има и със следните Корине биотопи обекти:

F00002500 Кресна * 37.33

F00002501 Тисата + 1.49

F00002600 Кадийца + 0.55

F00002700 Пирин * 15.92

Код - код на Корине място, Име - име на Корине място

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 обекта; - съдържа изцяло Натура 2000 обекта; * двете места частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната

Обща характеристика на зоната. Защитената зона има няколко самостоятелни ядра свързани чрез речни долини в единна зона: зоната обхващаща като буфер от запад Национален Парк Пирин, високите части на Малешевска и Влахина планина към границата с Република Македония и между тях дълбокото Кресненското дефиле по долината на река Струма. В зоната се концентрира уникално биологично разнообразие. Тук планинският масив на Родопите има най-добра екологична връзка с планините по границата между България и Македония. Едновременно с това долината на река Струма е биокоридор за миграции на видове в посока юг и север. Стръмните планински склонове са силна преграда за тези миграции, а в района на Кресненски пролом се формира уникален и силно уязвим биокоридор с тесен фронт на миграция. Зоната обхваща естествени и полуестествени екосистеми от суб-алпийското равнище в Пирин до район с растителност характерна за континенталният субсредиземноморски, а в южните части и мезосредиземноморски климат (съгласно Rivas – Martinez). Наблюдава се изключителна за Европа градация на климата от север на юг, като за около 20 км в долината, средната годишна температура се изменя с 1 градус. В зоната има както представители на предледникова средиземноморска растителност и фауна, така и на реликтни видове от ледниковият период във високите части. Зоната е северната граница на разпространение на много средиземномномрски видове и съобщетва, включително на съобщества на Platanus orientalis, Querqus coccifera, Phyllirea media, Juniperus excelsa. Зоната съхранява 99 процента от националната площ на приоритетното местообитание 9560. Тя опазва едно от трите най-важни места за местообитание 92C0 (300 – 400 годишни чинарови дървета около Горно Брезнишкият поток).

4.1.1. Природни местообитания, местообитания на растителни видове и растителни видове, обект на опазване

В Стандартния формуляр на защитената зона като обекти на защита са включени следните природни местообитания от Приложение І на Директива 92/43/EEC

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 0.0054 A C A A

excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae,

Salicion albae)

4070 * Храстови съобщества с Pinus mugo 0.0346 D C

5210 Храсталаци с Juniperus spp. 0.1037 A C A A

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни 0.002 D C

съобщества от Alysso-Sedion albi

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови 4 A C A A

съобщества върху варовик(Festuco-

Brometalia) (*важни местообитания на

орхидеи)

растения от клас Thero-Brachypodietea

6420 Средиземноморски влажни съобщества на 0.01 D B

високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в 0.6 A C A A

равнините и в планинския до алпийския пояс

6510 Низинни сенокосни ливади 0.02 A C A A

6520 Планински сенокосни ливади 0.2 A C A A

8120 Сипеи върху варовити терени и калциеви 0.1 D B

шисти във високите планини

8210 Хазмофитна растителност по варовикови 0.5 A C A A

скални склонове

8220 Хазмофитна растителност по силикатни 0.1 A C A A

скални склонове

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от 0.241 A C A A

съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-

Veronicion dillenii

8310 Неблагоустроени пещери 0.01 A C A A

9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum 0.472 B B B B

9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum 9.718 B C B B

9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero- 3.146 B C B B

Fagion)

9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху 0.0706 A C B B

сипеи и стръмни склонове

9410 Ацидофилни гори от Picea в планинския до 0.0192 A C A B

алпийския пояс (Vaccinio-Piceetea)

9530 * Субсредиземноморски борови гори с 3.393 A B A A

ендемични подвидове черен бор

9560 * Ендемични гори от Juniperus spp. 1.237 A A A A

62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни 0.1 A C A A

съобщества

91AA * Източни гори от космат дъб 8.247 C B C C

91BA Мизийски гори от обикновена ела 0.451 A C A A

91CA Рило-Родопски и Старопланински бялборови 8.499 A B A A

гори

91W0 Мизийски букови гори 0.266 B C B B

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа 0.00001 A C A A

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 0.0001 D C

92C0 Гори от Platanus orientalis 0.0733 A B A A

92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци 0.0025 B C B B

(Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae)

95A0 Гори от бяла и черна мура 1.143 A B A A

В таблицата за отделните хабитати е дадана оценка по показателите:

Използувана е следната система за класифициране: А-отлична стойност; В-добра стойност; С- значима стойност.

4080 Centaurea immanuelis-loewii C A B C C

Имануелова метличина

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени границите, в които попада популацията. В случаите, когато няма никакви цифрови данни е отбелязан размера/плътността на популацията като е посочено дали видът е типичен (C), рядък (R) или много рядък (V). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (P).

В Стандартния формуляр в групата “Други значими растителни и животински видове” не са включени растителни видове.

В съответствие с геоботаническото райониране на България територията на инвестиционното предложение се отнася към Благоевградски район от Горнострумски окръг в Македоно-Тракийската провинция на Европейската широколистна горска област. Растителността в района се характеризира с вторичен и производен произход. В растителната покривка преобладават ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма ( Dichantium ischaemum (L.) Roberty ), черна садина ( Chrysopogon gryllis (L.) Trin.), луковична ливадина (Poa bulbosa L.) и др. В тревните съобщества единично и в малки микрогрупировки се срещат космат дъб (Quercus pubescens Willd.) , виргилиев дъб ( Quercus virgilliana Ten.), благун (Quercus frainetto Ten ), драка (Paliurus spina-christi Mill.), келяв габър (Carpinus orientalis Mill.) и др.

Преобладаваща част от съвременните местообитания, които са производни и вторично преобразувани са свързани с коренни местообитания на смесени дъбови гори с преобладаване на космат дъб, виргилиев дъб, благун и келяв габър.

По начин на трайно ползуване поземлените имоти на територията на инвестиционното предложение за открит добив на каменни въглища се разпределят в слените групи: ниви – 117,268 дка; пасище, мера – 79,442 дка; ливада – 29,274 дка; полски път – 3,736 дка; дере – 4,553 дка.

В една част от производните ксеромезофитни и ксеротермни тревни формации преоблдават Agrostis capillaris L. (обикновена полевица), Festuca valesiaca Schl. ex Gaud. (валезийска власатка), Dichantium ischaemum (L.) Roberty ( белизма ), Chrysopogon gryllus (L.) Trin. ( черна садина ), Cynosurus cristatus L. ( сеноклас ) и др.

В съседни на инвестиционното предложение територии има изредени гори с преобладаване на космат дъб (Quercus pubescens Willd.), виргилиев дъб (Quercus virgilliana Ten.) и келяв габър (Carpinus orientalis Mill.), в които участвуват редица средиземноморски елементи – Juniperus oxycedrus L. (червена хвойна ), Cistus incanus L. (памуклийка), Asparagus acutifolius L. (остролистна зайча сянка ), Coronilla emerus L. (храстовидна зайчина), Jasminum fruticans L. (храстовиден смин) и др.

В горски съобщества с преобладаване на обикновен горун (Quercus dalechampii Ten.) е формирана триетажна структура, като във втория храстов етаж преобладават Crataegus monogyna Jacq.(обикновен глог), Cornus mas L.(обикновен дрян), Ligustrum vulgare L. (обикновено птиче грозде) и др. Като характерни видове в тревните етажи най-често се срещат Festuca heterophylla Lam. (разнолистна власатка ), Poa nemoralis L. (горска ливадина), Dactylis glomerata L. (сборна главица) и др.

На територията на проектирания открит рудник в участъци с изпъкнали повърхнини са формирани тревни съобщества с преобладаване на Dichantiun ischaemum (L.) Roberty (белизма), Chrysopogon gryllus (L.) Trin. (черна садина), Festuca valesiaca Schl. ex Gaud. (валезийска власатка), Thymus sp. (мащерка) и Xeranthemum annuum L. (безсмъртниче). В микрогрупировки на вдлъбнати повърхнини преобладава Juncus effusus L. (разперена дзука), а в отделни микрогрупировки участвува Prunus spinosa L. (трънка).

В съседни на инвестиционото предложение поземлени имоти има дървесна микрогрупировка с преобладаване на кестен (Castanea sativa L.) и храстово-тревни съобщества с преобладаване на червена хвойна (Juniperus oxycedrus L.) , а на изоставени обработваеми земи са формирани тревни съобщества с преобладаване на орлова папрат (Pteridium aquifolium Kuhn.). Ед. Pinus nigra Arn. (черен бор)

В процеса на протичащи сукцесии са формирани сериални тревни микрогрупировки с преобладаване на Poa bulbosa L.( луковична ливадина ), Xeranthemum annuum L. (обикновено безсмъртниче ), Hieracium hoppeanum Schult. (хопева рунянка ) и групи от Dianthus armeria L. (армериев карамфил). На следващи фази на сукцесиите в сериални съобщества като доминанти в отделните микрогрупировки участвуват Poa pratensis L. ( ливадна ливадина ), Festuca valesiaca Schl. ex Gaud. ( валезийска власатка ), Hieracium hoppeanum Schult. (хопева рунянка) и др.

В отделни участъци се наблюдават комбинации от храстови и тревни групировки с участието на Juniperus oxycedrus L. ( червена хвойна ), Rosa myriacantha (бодлива шипка ), Rosa gallica (галска шипка ), Scabiosa ochroleuca L. (жълтеникава самогризка ), Chrysopogon gryllus (черна садина), Orlaya grandiflora (L.) Hoffm. ( едроцветно срамливче ), Thymus sp. (мащерка), Carthamus lanatus L. ( вълнест аспурт ), Eryngium campestre L. ( полски ветрогон ), Crepis setosa Hall. (четинеста дрипавка ), Centaurea rhenana Boreau ( ренанска метличина ), Trifolium arvense L. (плевелна детелина) и др. Общото проективно покритие на растителността в тази група от проучваните съобщества е около 70 %.

В оформена седловина на част от площадката на проектирания открития рудник общото покритие на растителността достига до 50 %, а на открити места без растителност заети със скални групи и рохляк е около 30 %. В този участък в различни комбинации участвуват видовете Chrysopogon gryllus (черна садина), Stipa capillata L. (влакновидно коило), Centaurea solstitialis L. (слънчева метличина), Vicia cracca L. (птича глушина), Dichantium (L.) Roberty (белизма) , Calamagrostis epigeus(L.) Roth. (приземен вейник), Alyssum alyssoides (L.) L. (чашков игловръх), Sanguisorba minor Scop. (дребно динче), Armeria rumelica Boiss. (обикновено лъжичниче), Orlaya grandiflora (L.) Hoffm. (едроцветно срамливче ) и др

На вдлъбната част от площадката е формирана микрогрупировка с участието на Colchicum autumnale L. ( есенен мразовец ), Brachypodium sylvaticum (Huds.) Beauv. ( горски късокрак), Achillea colina Beck. ex Reich. (хълмов равнец ), Hordeum bulbosum L. (луковичен ечемик ), Prunus cerasifera Ehrh. (джанка), Ononis arvensis L. (обикновен гръмотрън), Crataegus monogyna Jacq. (обекновен глог), Trifolium arvense L. (плевелна детелина), Dichantium ischaemum (L.) Roberty (белизма) и др.

На изоставени обработваеми земи са формирани вторични растителни съобщества с общо покритие до 80 %, в които преобладават орлова папрат (Pteridium aquilinum Kuhn. ) - 30-50 % и ливадна ливадина (Poa pratensis L ) 20-40 %. В отделни храстови микрогрупировки участвуват Rosa canina L. (шипка), Rubus canescens DC. (сивонапластена къпина), Rubus caesius L. (полска къпина), Prunus spinosa L. (трънка), ед. Quercus frainetto Ten (благун) и Pyrus amygdaliformis Burgds. (бадемолистна круша)

На вдлъбната повърхнина с частична откривка на въглищни пластове са формирани микрогрупировки с участието на Cynodon dactylon (L.) Pers. ( троскот ), Calamagrostis epigeus (L.) Roth. (приземен вейник), Rubus caesius L. (полска къпина), Pteridium aquilinum Kuhn. (орлова папрат) и др.

На предвидената площадка за депо са формирани тревни съобщества с преобладаване на Cynodon dactylon (L.) Pers. ( троскот ), Ranunculus repens L. ( пълзящо лютиче ), Potentilla argentea L. (сребристолистен очиболец), Ononis arvensis L. (обикновен гръмотрън), Poa bulbosa L. ( луковична ливадина ), Poa pratensis L. ( ливадна ливадина ), Cichorium intybus L. (обикновена синя жлъчка ), Orlaya grandiflora (L.) Hoffm. ( едроцветно срамливче ), Holcus lanatus L. (вълнеста медовица), Plantago laceolata L. (ланцетолистен живовляк), Cynosurus cristatus L. (обикновен сеноклас), Hypericum barbatum Jacq. (брадата звъника), Echium vulgare L. ( сива турия ), Berteroa incana (L.) DC. (сива турия) и др.

На изоставени обработваеми поземлени имот, формирани вторичнни и производни тревни съобщества с общо покритие около 80 % се отнасят към клас Stellarietea mediae R. Tx. et al. . ex von Rochow, 1951. Като доминанти в отделните съобщества участвуват Setaria viridis (L.) Beauv. (зелена кощрява), Chenopodium album L. (бяла кучешка лобода), Chenopodium bonus-henricus L. (чувен), Hordeum murinum L. (миши ечемик), Euphorbia helioscopia L. (слънчева млечка), Lactuca seriola L. (слънчева млечка), Linaria vulgaris Mill. ( обикновена луличка ), Artemisia vulgaris L. (обикновен пелин), Senecio vulgaris L. (обикновен спореж),и др

Част от вторичните и производни съобщества на изоставените обработваеми земи се отнасят към клас Artemisietea vulgaris Lohmeyer et al. ex von Rochow, 1951. Като характерни за класа се определят видовете Verbascum banaticum Schr. (лопен), Cardus acanthoides L. (обикновен магарешки бодил), Cichorium intybus L. (обикновена синя жлъчка), Cirsium arvense (L.) Scop. (полска паламида), Crepis foetida L. (смрадлива дрипавка), Echinops sphaerocephalus L. (кръглоглав челядник), Medicago lupulina L. (хмелна люцерна), Reseda lutea L.(жълта резеда), Salvia aeithiopis L. (етиопски конски босилек), Xeranthemum annuum L. (обикновено безсмъртниче ) и др.

В долната част на дол и свлачище има запазена микрогрупировка с участието на Quercus pubescens Willd. (космат дъб ), Cornus mas L. (дрян), Carpinus orientalis Mill. ( кeляв габър ), Pyrus amygdaliformis Burgds. (бадемолистна круша), Betula pendula Roth. ( бреза ), Salix purpurea L. ( ракита ), Castanea sativa L. ( кестен), Humulus lupulus L. ( хмел ), Clematis vitalba L. ( повет ) и др. При аналогични условия в микрогрупировка покрай дол участвуват видовете Quercus cerris L. (цер), Quercus frainetto Ten. (благун), Quercus pubescens Willd. (космат дъб), Castanea sativa L. (кестен), Cornus mas L. ( обикновен дрян ), Prunus avium L. (череша), и Malus sylvestris L.( киселица ).

В поземлените имоти на площта предвидена за подземен добив, растителността е съставена от производни и вторични съобщества формирани при протичащи сукцесии в различни направления. По начин на трайно ползуване преобладаваща част от поземлените имоти са ливади с категория на земята – 9. Характерни видове в съобществата са Festuca valesiaca Schl. ex Gaud. ( валезийска власатка ), Chrysopogom gryllus (L.) Trin. ( черна садина), Trifolium patens Schr. (жълта детелина), Trifolium campestre Schr. (полска детелина), Cynosurus cristatus L.(обикновен сеноклас), Poa bulbosa L. (луковична ливадина), Vicia villosa Roth. (вълнеста глушина), Dianthus armeria L.( армериовиден карамфил ), Muscari comosum (L.) Mill.(качулесто куковиче грозде), Potentilla erecta (L.) Rauschel.(изправен очиболец ), Plantago lamceolata L. (ланцетолистен живовляк), и др. В резултат на антропогенното въздействие в състава на съобществата са включени множество подвижни и вторични видове като Cichorium intybus L. (обикновена синя жлъчка), Verbena officinalis L.(лечебна върбинка), Anchusa azurea Mill. (лазурно винче), Euphorbua cyparissias L.(кипарисова млечка), Rumex acetosella L. (козя брада ), Potentilla argentea L. (сребрист очиболец ), Crepis setosa Hall.(четинеста дрипавка ) и др.

Анализът на флористичния състав на растителността при проведените проучвания в района на инвестиционното предложение и прегледа на литературните източници показва, че на тази територия не са установени редки и защитени растителни видове и защитени растителни съобщества.

Въз основа на показателите флористичен състав и фитоценотичната структура по доминантния подход на класификация на растителността проучваните растителни съобщества се отнася към ксеротермни тревни формации (Chrysopogoneta grylli, Dichantieta ischaemi и Poaeta bulbosae) и мезофитни тревни формации ( Cydoneta ).

По флористичния подход за класификация на растителността съвременните растителни съобщества се отнасят предимно към тревната растителност на сухи местообитания от клас Festuco- Brometea Br.-Bl. et R.Tx. in Br.-Bl., 1949 ( Brachipodio-Chrysopogonetea Horvatic, 1958 ), като в отделни участъци са формирани преходни съобщества към типа мезофитни пасища от клас Molinio-Arrhenatheretea R.Tx., 1937.

По физиономичния подход за класификация на растителността, анализираните растителните съобщества се оценяват като преходни между тревисти ксерофилни формации от клас Aestiduriherbosa, мезофитни формации от клас Pratoherbosa и преходния клас Fruticeto-Herbosa. Подобен характер има и растителността в съседните имоти с начин на трайно ползуване пасища (мери).

Анализът на флористичния състав и фитоценотичната структура на формираните сериални съобщества на производната тревна и храстово-тревна растителност на пасищните територии дава възможност да се направи частична реконструкция на основните фази на вторична сукцесия растителността. При възприета хипотеза за коренната растителност смесени дъбови гори с преобладаване на космат дъб ( Quercus pubescens Willd.), благун ( Quercus frainetto Ten.) и виргилиев дъб ( Quercus virgilliana Ten.) от клас Quercetea pubescentis, до формирането на съвременната растителност вторичната сукцесия преминава през две основни фази. Първата фаза след деградацията на горските екосистеми и унищожаване на дървесната растителност включва формирането на храстови съобщества и отделни индивиди на дървесни видове от коренните съобщества. През втората фаза на вторичната сукцесия са формирани храстово-тревни съобщества от пасищен тип, като в зависимост от екологичния режим на местообитанията и формите на антропогенно въздействие са формирани мезофитни и ксерофитни фитоценози.

На имотите, които по начин на трайно ползуване са били обработваеми земи, са формирани синантропни съобщества, които по доминантния подход на класификация на растителността се отнасят към тревните формации с преобладаване на едногодишни растения (Epheremeta). По флористичния подход за класификация на растителността проучваните рудерални фитоценози се отнасят към клас Stellarietea mediae R. Tx. Et al. еx von Rochow, 1951 ( клас Chenopodietea Br.-Bl., 1951 ).

Анализът на протичащите вторични сукцесии на растителността дава основание да се направи заключението, че съвременните местообитания в района се оценяват като вторични и производни от местообитания на смесени дъбови гори и на местообитания на сухи храстово-тревни съобщества. Част от местообитанията на закрития рудник от поземлените имоти, които по начин на трайно ползуване са ливади с категория на земята – 9, могат да се отнесат към тип местообитание 6510 - планински сенокосни ливади. От този тип местообитания на територията на открития рудник, фрагментарно разпространение.

Анализът на съвременото състояние на растителноста и местообитанията в района на предвиденото инвестиционно предложение, дава възможност да се направят следните констатации:

1. Състоянието на преобладаваща част от тревните съобщества се оценява като нестабилно, в резултат на различни форми на антропогенно въздействие.

2. Общото състояние на храстово-тревните съобщества, които са свързани с различни насоки на протичащи вторични сукцесии се оценява като незадоволително.

3. В отделни участъци на инвестиционното предложение има формирани полуестествени местообитания на сухи и мезофитни тревни съобщества.
4.1.3. Обща фаунистична характеристика на ЗЗ „Кресна-Илинденци”. Съвременно състояние на целевите видове и техните местообитания в ЗЗ и конкретно в територията на ИП.
В района на Кресна се срещат местообитания на 58 вида бозайници, сред които мечка, вълк, видра, белка, благороден елен, дива котка и др. Тук могат да се открият 17 вида прилепи, а освен това има голямо разнообразие на влечуги и земноводни, общо 31 вида. Дефилето е изключително важно за опазването на двата вида европейски сухоземни костенурки и на леопардовия и ивичестия смок, червейницата.

Проломът е и крайна точка на разпространението на цели разреди- от паякообразните например такива са солигугите и ембии термитите. Срещат се и ендемични (характерни само за една ограничена територия) и реликтни видове (видове живели в предледникови периоди или останали от миграция по време на ледниковия период). Само пеперудите в дефилето са около 940 вида.

На таблицата е представен природозащитния статус на животинските видове предмет на опазване в зоната

код	видове	ЗБР/ прил. №	Червена книга НРБ	Бернска конвенция прил. №	Бонска конвенция прил. №	CITES прил. №	Директива 92/43/ЕЕС прил. №		IUCN световно защитени видове
Бозайници
1302	Подковонос на Мехели Rhynolophus mehelyi	№2;3 +	+уязвим	№2	№2		№2;4+		+
1303	малък подковонос Rhynolophus hipposiderus	№2;3+	+слабо засегнат	+Рез.6	+		№2;4+		+
1304	голям подковонос Rhynolophus ferrumeequinum	№2;3+	+почти застрашен	+Рез.6	+		№2;4+		+
1306	Средиземноморски подковонос Rhynolophus blasii	№2;3 +	+уязвим	№2	№2		№2;4+		+
1308	Широкоух прилеп Barbastella barbastellus	№2;3 +	+уязвим	№2	№2		№2;4+		+
1305	Южен подковонос Rhynolophus euryale	№2;3+	+уязвим	+Рез.6	+		№2;4+		+
1324	Голям нощник Myotis myotis	№2;3+	+почти застрашен	+Рез.6	+		№2;4+		+
1307	Остроух нощник Myotis blithi	№2;3+	+почти застрашен	+	+		№2; 4 +		+
1321	Трицветен нощник Myotis emarginatus	№2;3+	+уязвим	+Рез.6	+		№2;4+		+
1323	Дългоух нощник Myotis bechsteini	№2;3+	+уязвим	+			№2;4 +		+
1316	Дългопръст нощник Myotis capaccinii	№2;3 +	+уязвим	+Рез.6	+
1310	Дългокрил прилеп Minioptrus schreibersii	№2;3+	+уязвим	№2+	+		№2;4+		+
2635	Пъстър пор Vormela peregusna	№2; 3+	+уязвим	№2					+
1355	Видра Lutra lutra	№2;3+	+ застрашен	№2 +Рез.6		№1 +	№2;4 +		+ уязвим
1352	Вълк Canis lupus	№2;4+	+	№2 + Рез.6		№2 +	№4 +
1354	Кафява мечка Ursus arctos	№2;3+	+	№2+ Рез.6		№2 +	№2;4 +
Земноводни и влечуги
1220	Обикновена блатна костенурка Emys orbicularis	№2;3+
1293	Леопардов (червенопетнист) смок Elaphe situla	№2;
1171	Гребенест тритон Triturus cristatus karelinii	№2;3+	+				№4+
1219	Шипобедрена костенурка Testudo graeca	№2;3+		№2 + Рез.6		+	№2; 4
1217	Шипоопашата костенурка Testudo hermanni	№2;3+		№2 + Рез.6		№2,	№2; 4
1193	Жълтокоремна бумка Bombina variegata	№2;3+		№2 + Рез.6			№2, 4
1279	Ивичест смок Elaphe quatrolineata	№2;	+ застрашен				№2, 4
Безгръбначни
1060	Lycaena dispar Лицена							№2
1086	Cucujus cinnaberinus
1087	Алпийска розалиа (Rosalia alpina)	№2	+					№2	+
1088	Голям (обикновен) сечко Cerambyx cerdo	№2						№2	+
1089	Буков сечко (Morimus funereus)	№2						№2	+
1083	Бръмбър рогач (Lucanus cervus)	№2						№2
1032	Бисерна мида Unio crassus	№2						№2	+
1037	Офиогомфус (Зеленогръдо цигулче) Ophiogomphus сecilia	№2
4022	Probaticus subrugosus	№2
4023	Кипърски скарабей Prpopromacrus cypriacus	№2
4035	Gortyna borelii lunata	№2
1093	Ручеен рак Austropotamobius torrentium	№2							+
4053	Обикновен паракалоптенус Paracaloptenus caloptenoides	№2						№2
4042	Полиоматус Polyommatus eroides	№2
4046	Кордулегастер Cordulegaster heros	№2
1074	Торбогнездница Eriogaster catax	№2
1078	Тигров молец на Джърси Callimorpha quadripunctaria	№2
Риби
	Маришка мряна Barbus plebejus	№2
1149	Обикновен щипок Cobitis taenia
1130	Распер Aspius aspius
1134	Европейска горчивка Rhodeus sericeus amarus	№2

Други значими видове, включени в различни конвенции

	Земноводни и влечуги	ЗБР/ прил. №	Червена книга НРБ	Бернска конвенция прил. №	Бонска конвенция прил. №	CITES прил. №		Директива 92/43/ЕЕС прил. №	IUCN световно защитени видове
	Зелена крастава жаба Bufo viridis	№3		№2
	Жаба дървесница Hyla arborea	+№3		+
	Горска дългокрака жаба Rana dalmatina	№2, 3		№2
	Зелен гущер Lacerta viridis			№2				№4	Нисък риск
	Ивичест гущер Lacerta trilineata	+		№2				№4	Нисък риск
	Кримски гущер Podarcis taurica	№3		№2				№4	Нисък риск
	Македонски гущер Pseudophilotes vicrama			№2				№4	Нисък риск
	Степен гущер Podarcis muralis			№2				№4	Нисък риск
	Сива водна змия Natrix tessellata			№3				№4
	Смок-стрелец (синурник) Coluber caspius	№3		№2				№4
	Смок мишкар Elaphe longissima	№3	+ застрашен	№2				№4	+
	Медянка Coronella austriaca	№3	+	№2				№4
	Безгръбначни
1060	Lycaena dispar Лицена						№2		LR
	Южна лилава апатура Apatura metis								LR
	Erebia medusa
	Glaucopsyche alexis
	Hipparchia aristaeus								+
	Isophya andreevae
	Mantispa perla
	Melitaea trivia
	Limenitis populi
	Nymphalis xanthomelas
	Neptis rivularis
	Maculinea arion
	Parnassius mnemosyne
	Parnassius apollo
	Pieris ergane
	Pseudophilotes vicrama								LR
	Pyrgus cinarae
	Scolitantides orion
	Thymelicus acteon								LR
	Zerynthia polyxena
	Речен кефал Leuciscus cephalus	№3
	Salmo macedonicus
	Беломорски скобар Chondrostoma vardarense
	Oxynoemacheilus bureshi
рядък	Говедарка Alburnoides bipunctatus
	Обикновена кротушка Gobio gobio
	Маришки морунаш Vimba melanops