Объркваща дилема или умопомрачително разсейване



Дата28.03.2017
Размер321.66 Kb.
https://www.youtube.com/watch?v=tFjN_uMVDOw

Мотив - музикална механика и език на тялото


Какво мислите за: „Аз обичам Исус!... Аз обичам Исус!... Аз обичам Исус”! Това, което слушате, често подкопава смисъла на думитe. Музиката носи в себе си езика на тялото. Музиката има език на тялото, приятели! Тъй че, каква страхотна песен... (имитира изпълнението, скандирайки:) „Аз обичам Исус“! Когато наистина се замислим, не виждате ли колко е глупаво?
ОБЪРКВАЩА ДИЛЕМА

или


УМОПОМРАЧИТЕЛНО РАЗСЕЙВАНЕ

част 3


Излагане на показ опасностите в музиката, които отвличат вниманието на християнина от неговия Господ.
Искам да преминем през третата презентация от общо десет. Разбрахте ли смисъла на информацията, представена досега? Да? Какво ще кажете за първата вест, която получихте миналата вечер? Какво мислите за кристалните молекули, които се образуваха в замразената вода под влиянието на хубавата музика? Това не беше ли очарователно? Фактът, че неорганичната материя може да вибрира и създава удивителни форми. А преди това говорихме как умът е толкова удивително устроен и борбата е (за коя част на мозъка?) за челния дял - фронталния лоб. Точно така! И коя част от фронталния лоб? - Префронталният кортекст. Браво, справяте се отлично! Слава на Бога! Префронталният кортекс, това е точно така! Днешната тема е наречена
„Мотив - музикалната механика и езикът на тялото“

Мотив – може да не знаете, но това всъщност е музикален термин. Причина за правенето на нещо и по-специално такава, която е скрита или не е очевидна. Сега, това е, което обикновените хора... Някой ми напомня да се помоля. Оценявам това. Затова нека заедно направим една кратка молитва.



Милостиви небесни Татко, Господи! Благодаря Ти за тази възможност да се съберем и да разсъждаваме заедно. Помогни ни да разберем музиката в по-голяма степен, нейната сила и дори опасността от нея. В името на Исус, амин!
И така – мотив. Когато обикновено чуем думата „мотив“, това оначава причина, да се прави нещо. Особено, когато тя е скрита или не е очевидна. Затова, някой казва: „Те имат мотив да поемат управлението на света”. Или, това е някаква скрита план-програма. В музиката също може да има скрита план-програма. Като музикален термин „мотив“ означава „фрагмент“ или „поредица от ноти, които имат специална важност или намерение“. И така, удивителното в музиката е, че във всяко музикално произведение има мотив и това е нещото, което надявам се, ще се изясни в умовете ви този следобед.
Сега, един от основните въпроси, които много християни задават, е този: Кое има по-голямо значение в една песен – музиката или текстът? Задавали ли сте си някога този въпрос? Дали музиката или текстът имат по-голямо значение? В тази връзка Санди Пати казва: „Музиката е много мощна сила”. Права ли е тя? Напълно. „Тя има силата да събаря бариери - допълва тя. - Но много творци вземат много силен инструмент и слагат негативен, ужасен текст към него, и тези текстове достигат до сърцата на слушателите, и оформят ценностната им система (тя има право - наистина, точно това се случва). Защо не можем ние (имат се предвид съвременните християнски музиканти) да вземем същата тази мощна сила – музиката – да поставим положителен текст към нея и да оформим ценностната система на хората по този начин“? Затова, ако можете да разберете, подтекстът в това, което тя вярва е, че само текстът е нещото, което има значение. Затова, да! Музиката има чудесна сила, но само текстът е, който има морално съдържание. Ние ще изследваме това!
Дейвид Мийс, още през 80-те години на 20 век, казва следното: „Основно трябва да се фокусирате върху текста, върху това, какво казва песента. Това е моят критерий дали песента е добра или лоша (правилна или погрешна). Това няма нищо общо с музикалния стил, но има връзка с текста”. Какво казва песента? Какво казват думите? Като християни, ние можем обективно да съдим (преценяваме) от тази гледна точка. И така, ние имаме CХМ изпълнител, който вярва, който мисли, че… (СХМ означава „съвременен християнски музикант“ или „музикална индустрия“). Защитниците на СХМ обикновено казват, че от значение е само текстовият компонент. Обаче, има други, като например проф. Маршал МакЛуън, които имат друго мнение по този въпрос. Все още не се разбира напълно, no трудовете на МакЛуън се считат за едни от най… като крайъгълни камъни в изучаването на медиите. Той е професор, философ и учен. Ето какво казва той: „Посредникът е вестта”. Т. е. Музиката - нейната мелодия, хармония и ритъм - всички заедно, сами по себе си предразполагат човека към добродетелност или порочност чрез раздвижването на неговите емоции. Именно затова начинът, по който те раздвижват страстите, трябва да служи като принципна база за отсъждане (преценка), дали дадена музика е добра или лоша. Интересно! Имаме някои от СХМ, казващи: „Няма значение това, което го слушам, дали музиката е хубава или лоша, стига само текстът да е ОК“. Но имаме други, които казват: „Почакайте за минута! Ако раздвижва емоциите, подтиква те и те притиска, приповдига или принизява, събуждайки неприлични, сексуални асоциации, вие трябва да оцените точно това“. И тогава ще започнем да вземаме нашите решения въз основа на това, как тя ни въздейства. Но това ще ни се изясни в процеса на изучаването този уикенд.
Мозъчният специалист д-р Ричард Палегрино заявява, че музиката има недооценена сила да „предизвика поток от човешки емоции и образи, които имат способността моментално да доведат до мощни промени в емоционалните състояния”. Моментално „бум!“ и да доведат до бърза промяна чрез музиката. „Казва ви го човек, който от 25 години се занимава с мозъка. Аз все още не мога да повлияя на състоянието на човешкия мозък по начина, по който може една проста песен”. Това е много силно изказване. И така, учените разбират, че има много неща, които стават под въздействието на музиката. Въпросът е, може ли музиката сама по себе си да въздейства на слушателя. Не песните, които имат текст и т. н. Въпросът е, може ли музиката сама по себе си да въздейства на слушателя. Ето какво ще направим! Ще направим един малък експеримент. Всеки един от вас, моля ви, затворете си очите и ще изслушаме няколко откъса, които са дълги само по 15 секунди. Когато свърши откъса, ще ви задам въпрос върху него, а вие ще вдигнете ръка, за да ми отговорите. ОК? Готови ли сте? ОК! И така, всеки да затвори очи, а също и тези, които ни гледат от дома си - затворете очи! Дали музиката сама по себе си влияе на слушателя? Добре. Как ви кара да се чувствате? Някой да вдигне ръка! Как се чувствате от тази музика? Да? - Щастие. ОК. Страхотно. Да? - Дисниленд. ОК. Да? - Патриотично. ОК. Да? - Като кон или нещо такова. ОК. И така, как знаех аз това, за да го сложа предварително на екрана? - Защото знаех какво ще кажете! Знаех, че ще кажете, че сте щастливи, някой казаха „патриотично настроени“ и т. н. Защото самата музика има МОТИВ и преживяваме музиката в контекста на нашия житейски опит. Затова, за един американец това звучи много патриотично. Пусках този откъс в Швеция и те казваха: „Не знам“, защото за тях това не е американска патриотично звучаща музика. Много интересно! Добре.

Затворете си очите! ОК. Как ви кара да се чувствате? Страховито. Какво? - Мистериозно. Изплашен. Малкият каза: „изплашен“. Да? - Подозрителен. И така, отново - аз не съм гений, - но знаех какво ще отговорите - зловещо (тайнствено, мистериозно, свръхестествено), страховито (плашещо). Знаете ли защо? Защото музиката е универсален език. Ние откликваме по почти един и същи начин на музиката.


Затворете очите си още веднъж. ОК. Да? Вече има вдигнати ръце. Хайде! - Щастливи. Игриво. Някой друг? Да! - Енергично. И как знаете това? Защото това е универсален език! А ние откликваме на музиката по същия начин! Един мой приятел я нарича „жабешката песен”, защото си представя малка жабка, която подскача напред-назад наоколо и се забавлява страхотно! Д-р Нормър М. Уайнбъргър, професор по невробиология и поведение в университета „Си Айрван“, в проучване... Неговото проучване потвърждава: „Музиката може бързо и мощно да създава настроения и прави това по начин, който не може лесно да бъде постигнат с други средства”. Така музиката може да създаде и повлияе емоциите и настроенията почти моментално по много мощен начин. Защото в един кратък 15-секунден откъс вие вече се чувствате уплашен, вече се чувствате щастлив – това е силата на музиката. Разбирате ли смисъла? Добре. Още няколко.

Затворете очите си! Сега, само с вербален израз (с думи), как това ви кара да се чувствате? Кажете ми! Направете го!... Хааа! Съвсем точно! Защото човешката биология, човешката физиология, човешката „направия” откликва по същия начин! Затворете очите си! Това беше спокойно и умиротворяващо. Затворете си очите! А това? Как ви кара да се чувствате? Царствено? Величествено? Бам-баммм… Очакваме краля и кралицата, може би. Когато пусках това в Нова Зеландия, при нас имаше някои англичани и те казаха: Ооо! Ето, идва кралицата! Ха-ха-ха-ха! Казах: “Ooo, ние нямаме такава”, но това е, което те изпитаха като емоции. Не е ли страхотно?



Какво ще кажете за последното? Сякаш си преследван. ОК! В пътуване. Изплашен. Какво казахте? - Драматично. Още. Да? - Мистериозно. Отлично! Разтревожен, неспокоен. Не е ли удивително, че са достатъчни само 10 сек., за да се появят тези емоции? „О, музиката няма значение“! Мога ли да ви задам въпрос? Кой текст ви накара да се чувствате по този начин? Ало? Какъв текст? Та тук нямаше никакъв текст, приятели, който да ви казва как да се чувствате. Бихте ли казали, че музиката е могъща сила? О, да! Нека заедно да обобщим дотук – тъй като въздейства на нашите чувства и емоции.
Имам още цитати. „Ривю & Херълд“ от 21 април 1885 г. „Ако мислите са грешни, чувствата ще бъдат грешни, защото комбинирани, мислите и чувствата създават моралния характер”. Надявам се, че сте схванали това. Защото истината е, че ако нещо е накарало в нас да възникне някаква мисъл или да почувстваме дадена емоция, има морална сила (тежест) в себе си. Амин! Защото аргументът (на някои) е: „О, музиката не може да бъде морална (или неморална)“! С други думи, в нея няма морален компонент, затова, ако сложим хубав текст върху нея, всичко ще е наред! Вярно ли е? Сега ще разясним това твърдение. Да видим какво казва науката. Когато решаваме, че като християни не трябва да ограничаваме нашите мисли и чувства, ако реша, че за мен няма значение дали музиката ще ме кара да се чувствам чувствено или сексуално, или както и да е, и я слушам, защото искам да правя каквото ми се иска… „Когато ние решаваме, че от нас, като християни, не се изисква да въздържаме нашите мисли и чувства, ние сме доведени под влиянието на злите ангели и каним тяхното присъствие и контрол”. Виждате, че в музиката има духовна страна, приятели мои! Дяволът иска да ни контролира с нея. Някои видове музика отварят възможността на злите ангели да ни контролират. Това е тежко. Тежко ли е за вас? Да! Това, което слушаме, не е играчка. Музиката не е нещо неясно и смътно. Тя има много дълбок морален компонент в себе си! Ако някой ви каже, че само текстът е от значение, не знае какво говори, не е необразован! Това е. Ние не заклеймяваме такива, просто се опитваме да споделим с тях информация. Амин!
Робърт Палмър, в книгата си „Рокендрол” пише следното: „Аз вярвам в трансформиращата (променящата, преобразяващата) сила на рокендрола; тази трансформираща сила се крие не толкова в думите на песните… колкото в самата музика, в нейното звучение и най-вече в ритъма”.
И така, дотук науката казва, че музиката ни влияе, Духът на пророчеството ни казва, че тя ни влияе, Рокендрол индустрията ни казва, че тя ни влияе… Всички те разбират този факт, само ние всъщност не искаме да го разберем, защото честно казано, ние искаме да спорим за това, което ни харесва… Мисля, че Бог би могъл да ни квалифицира като „коравовратни люде”, защото точно това правим.
Греъм Крей. Трябва да разберете откъде идва това. Той е бивш председател на фестивала „Грийн Бел” – тридневно християнско музикално събитие, което включва (широк диапазон) музика от хард- рок до класическа, от акустична до джанк-фънк. Ето какво казва той: „При всичката поп музика, текстът е второстепенен. Поп-музиката е музика на чувствата, говореща предимно на тялото и второстепенно на интелекта”. Това е силно изказване, направено от човек, който отговаря за фестивал с всякакъв тип музика. Нека да помислим върху това за момент. Ако имаме духовни думи и духовна снимка - S за духовни думи и S за духовна снимка... И така, ако имаме духовни думи и духовна снимка, то ще бъде ли добре за християнина да го гледа? Да кажем, че имаме красива картина на апостолите, например, и текст от Писанието върху нея. Или по-добре Исус... Ще бъде ли много добре за вас да го гледате? – Хора, в това няма нищо лошо. Амин! Ами, ако имаме не плътски думи и духовна снимка? Това ще бъде ли ОК? - Разбира се. Например, ако имаме красива картина на планина и се казва: Вие можете да се изкачите до върха или нещо подобно... Можете да го направите. Ще бъде ли грешно да се гледа? - Не! Защото неплътските думи са неутрални. Духовният компонент присъства. Може би не съвсем духовен, но в по-общ вид снимка - неутрален тип. Но, сега, ако имаме духовна снимка и плътски думи? Какво имам предвид под плътски? Нека дадем дефиниция на думата „плътски” за момент. “Плътски” за християнина означава всяко нещо, което ни тласка към чувственост, към неподходящи мисли за убиване, гняв, убийство, секс, наркотици - всички онези неща, които стимулират плътта извън Бога. И така, ако имаме плътски думи и духовна снимка – да имаме снимка на някой проповедник, например и неприлични (цинични) думи, това ще бъде ли приемливо? - Не! Защо? - Защото тези неприлични думи няма да бъдат осветени от духовната снимка? Разбирате ли? Напълно! Продължаваме нататък. Ами, ако имаме плътска снимка и духовни думи? Например, ако имаме някой, който стои там без никакво облекло и има някакъв текст от Писанието върху снимката? Уууъ! Истиска гадост! Истината е, че когато има несъответствие между преносителя (превозното средство) и вестта (ало!)... стана ли ясно? ОК. Така, всеки път, когато плътският елемент се появи, както в случая с неподходящата снимка, това нещо е неподходящо за християнина. Сега, какво става, когато (и това между другото е неподходящо), ако имате плътска снимка и недуховни думи. Например, необлечен или неподходящо облечен човек и се казва нещо от рода на: „Ти можеш да го направиш“! Ъъъ... Не се получава, нали? Не, не може! А какво ще кажете за това? Ако имате плътска снимка и плътски думи? Очевидно, отговорът е не! И така, всъщност за християнина е, че ние трябва да бъдем ето тук – където е красиво и духовно, или да е нещо, което да е не плътско, но все пак красиво – да има такъв елемент в себе си... Ще е ОК за нас. Но всичко, което излиза от тези очертания, е наистина лошо и ние всъщност трябва никога, никога, никога да не отиваме там, когато всичко е плътско. Това може да бъде например необуздан рокендрол, налудничавост от най-различно текстово съдържание.
Нека приложим това за музиката. Думите трябва да съответстват на „превозното средство”. Така по-разбираемо ли е? ОК. И така, нека го приложим за музиката. Какво ще кажете, ако имаме духовна музика и красиви, възвишени, благородни думи? - Ще разберем какво е духовна музика и има духовен текст - има християнски контекст и думи. Ще бъде ли ОК за нас да го слушаме? - Разбира се. Точно това трябва да слушаме! И между другото, искам да си помислите, че християнската музика е за християните. Чухте ли това? Светската музика е за светските хора. Ще развием това в хода на семинара. И така, ако имаме духовна музика и неплътски текст, ще бъде ли ОК за нас като християни да го слушаме? - Разбира се, няма проблем. Мога да пея патриотични песни, ако искам! Като казвам духовна – може да е марш, може да е различна по характер – ще стигнем и до това. Но е нещо, което не е деградиращо за физиологията или ума ни. Има ли проблем? - Не, това ще е ОК. Но, почакайте минутка! Ако имаме наистина много красива, много хубава музика и сложим някакъв лош текст на нея? Имам предвид нещо пошло, със сексуален подтекст – това ще бъде ли ОК? - Не, това звучи нелепо, никога не съм чувал подобно нещо! Възможно е да има такива случаи, но някак си е доста противоречиво! Обаче, именно нещото, което много често срещаме е, че имаме плътска музика с духовен текст. Ало! В действителност това представлява голяма част от съвременното християнско направление в музиката. Има много плътска музика, на която просто поставят текст за Исус и си мислят, че е ОК! Но приятели, това е като къща разделена против себе си. Този уикенд ще се убедите в това без никаква сянка на съмнение, когато напредваме в хода на семинара. Плътска музика и недуховен текст - разбира се, това е типично светска музика. И така, текстът трябва да съответства на „превозното средство” (музиката), в противен случай музиката ще подкопае вестта, която се съдържа в текста! С други думи, ако имате музика със силно емоционална наситеност в направление на чувственото, плътското и се предполага, че трябва да мислите за Исус, това просто няма как да се получи! Следите ли мисълта ми?
И така, Бог ли създаде музиката да влияе на нашите чувства и мисли? Категорично, да! А Сатана остави ли музиката на мира? - Не! Затова в действителност не всичко, което го има, е ОК! И ние искаме да изложим на показ този факт. Бог иска да слушаме различен вид музика. Има много различни видове жанрове, които не се проблемни за християнина. Обаче, има някои жанрове, които почти напълно и категорично са проблем за информирания християнин. Ще продължим мислите си с това, което казва д-р Норман М. Уайнбъргър – професор по невробиология и човешко поведение: „Нашето мислене и нашето поведение са оцветени от музиката, която изглежда има пряк и несъзнателен достъп до мозъчните пластове на повечето, ако не и до всички области от нашия личен живот”. Това, което казва е, че музиката е точно в сърцевината на всичко. И така, има ли други аргументи в средите на християнския свят? „Няма такова нещо като зла или морална музикална нота”. Прави ли са? Да, така е. Погледнато така, да. Те са прави. Няма такова нещо като зла или морална музикална нота. Но, приятели, това не е довод. Ако помислите върху това, например – мога да отида до пианото ето, там и мога да изсвиря една нота и да кажа: Тя със сигурност е зловеща! Така ли е? По този начин ли се определя? ОК. Какво ще кажете да изсвиря „до“ от първа октава? Със сигурност е хладко – „до” от първа октава (по средата на пианото). Не! Не! Не е! Но, приятели, да кажем – буквата Q от азбуката е злoвеща! Не, не е Q , а е Т. Т със сигурност е зловеща, знам, че Т е зловеща! Приятели, това не става така! Защо? - Защото всъщност със същите 26 букви от нашата азбука можете да изразите както поезия и писания, така и цинизми! Така ли е? Всичко зависи от начина, по който са комбинирани – в това е проблема! Същото се отнася и за музиката. Същото нещо важи и за музиката. Ако аранжираме нотите и ритмите, и хармонията, и други неща по определени модели, може да се получи невероятна красота или истинска вулгарност! Така че, това не е никакъв аргумент! Те са прави. Няма такова нещо като зловеща или морална нота. Но определено има зловещи или морални ноти, в зависимост от това дали са съчетани подходящо или неподходящо. Така разбираемо ли е? Затова нека разискваме заедно следващите два дни, защото Бог казва на Своите люде: „Слушайте! Просто обмислете всичко внимателно“.
Д-р Менфред Клайн, изследовател в областта на неврологията, открил следното: „Това, че хората реагират на цвета и музиката по един и същ начин от неврологична гледна точка… Той е бил по целия свят, хората навсякъде – и тук, и там, навсякъде, в градовете и в селата, по целия свят, изследват хората с електрическите апарати и жици и неща, и мисля... и наблюдават какво става в мозъка, когато определени цветове и определена музика биват изпълнявани. Всеки един е откликвал на това по абсолютно един и същ начин от неврологична гледна точка“.
Сега физиологично, емоционално или умствено те може да откликват по различен начин, но неврологично те реагират идентично. На какво, мислите, се дължи това? - На това, че ние имаме Създател, който ни е създал. Амин! А Той е музикален и ни е създал да бъдем музикални. Това ми харесва! Всички човешки същества откликват - както те открили – всички хора откликват на зрителни и слухови стимули по абсолютно един и същ начин. В мозъка се получава един и същ отпечатък. Езикът и културата нямат никакво отношение към това. Това е страхотно твърдение! Това е част от моята култура (културна традиция), затова го слушам! Получавал съм такъв отговор от мнозина, които имат много музика в тяхната култура. Те казват: “Да, това е моята култура, няма значение, това не ме притеснява по този начин, не ми влияе по този начин...“ и могат да седнат и да правят така. Може до известна степен да изглежда така, но неврологично и физиологично те са повлияни по абсолютно същия начин. Да плачат, да бъдат съкрушени и дори да причинят умствени проблеми, което ще видим по-нататък. Истината е, че може да реагираме емоционално и да реагираме неадекватно, но реагираме по един и същи начин от физиологична и неврологична гледна точка. И ако там има елементи, които могат да направят „късо съединение” (да увредят) във фронталния лоб – челния дял на мозъка – независимо дали е в твоята култура, в продължение на хиляди години, няма значение, то пак ще даде „на късо”. Има друг аргумент, че „ние пеем или създаваме всякаква музика, която желаем, защото Библията казва, че можем”. Те вземат това от Ефес. 5:19. Като си говорите с псалми... с други думи, ние можем да пеем псалми, да изпълняваме и създаваме псалми, и химни, и духовни песни – това е интересно. Какво се има предвид под „духовни песни“? Случва се много защитници на СХМ, християни, да казват: „Аз съм християнски музикант“. Аз съм говорил с много различни музиканти и те казват: „Да, може да пееш псалми и химни, така е, но аз искам да пея духовни песни“. Така всичко друго влиза в категорията „духовни песни”. Това е, което в действителност се случва, когато пеете и възпявате в сърцето си Господа”.
Някои вярват, че можем да пеем само химни. Не и според това писание! Има също псалми и духовни песни. Някои мислят, че можем да пеем и създаваме мелодия, всичко, каквото си искаме, всякакъв тип музика. Мисля, че поемат една свобода, една либералност, която не е там. Някои хора казват... Знаеш ли какво? Имаше един мъж, който дойде на лагерно събиране след като бях пял красивата песен „Хората се нуждаят от Господа”. Преди ви говорих за тази песен. Тя наистина ме докосва, аз наистина служа на хората с тази песен, както и много други хора го правят. Когато приключих с изпълнението, аз буквално се чувствах в такава атмосфера. Ах, Господи, аз наистина се нуждая от Теб. Аз Те обичам. Нуждая се от Теб в моя живот, в моето сърце. Този мъж дойде при мен, почти ме сграбчи за ревера и ми каза: „Млади човече, какво си мислиш, че правиш“? Аз казах: „Ъъъ? Пея на Господа - Ти не пееш на Господа. Това е светско, съвременно и е от дявола“. Аз бях шокиран... оооу! Бях научил някои неща за музиката и знаех, че той не е прав. Защото съпроводът, който имах, беше подходящ. Начинът, по който песента беше изпълнена, всичко беше ОК. Но проблемът беше в неговото мислене, защото беше „съвременна”. Въпреки че пеенето на химн, който е на 100 години, беше ОК, защото беше „осветен” от времето или нещо, което не разбирам. Схванахте ли гледната точка тук? Защото някои хора казват: „Можеш да пееш само химни“. В разговора той каза: “Всъщност, можеш да пееш само химни и още по-добре, ако е „а капела” (т. е. без съпровод) или може би пиано – това е ОК. Така че в неговия ум, понеже нещо е стара песен, то е ОК. Но фактът, че това е нова песен – е неподходяща, защото е съвременна. Приятели, нека изясним тази терминология. Когато кажа, че нещо е съвременно, това просто означава, че е написано около времето, в което живея. ОК? ОК? - ОК. Така че „съвременно” не означава, че задължително е неподходящо. А песента, която пеех, не беше неподходяща. Но той каза: „О, ти трябва да пееш“. Това беше изопачаване на нещата. И така, има различни хора, които казват: „Ние наистина можем да пеем всичко, което искаме, защото моето сърце принадлежи на Исус и аз искам да пея и свиря това, което искам“! Приятели, нека погледнем на израза „духовна песен” за момент. Това е много интересно, защото тук се появи „препъни камъка”, докато те продължават да настояват, че като християни можем да пеем всички наши рокендрол песни и каквото и да ти се иска там, защото пеем „духовни песни”. Аз бих казал: „Господи, те не може да са прави“. Понеже ти не можеш да използваш нещата от света, от плътта и от падналия Вавилон, просто като ги наречеш духовни и добавиш християнски текст, мислейки че това е ОК! Затова аз потърсих думата SPIRIT (Дух) и направих едно проучване. Открих, че гръцката дума за духовен е „не плътски“. Амин! Това е толкова удивително. С други думи Библията казва: „Като си говорите с псалми и химни и не плътски песни, пеете и възпявате в сърцето си Господа“. Истината, приятели, е, че не трябва да се събуждат плътските страсти, низките страсти. Благодаря Ти, Господи! Музиката е език. Тя трябва да бъде управлявана по ясни и разбираеми начини. В нашите езици ние имаме букви, буквите образуват думи, думите – изречения, изреченията – параграфи (абзаци), те – глави, а главите – книги. В музиката имаме ноти, които създават тактове, те правят музикални фрази, откъси и части, и цялостни композиции. Езикът, независимо дали говорим или възприемаме, има способността да въздейства на нашите мисли и чувства, да повлиява на нашите характери. Така ли е? Ние можем да открием това бързо, когато изпълним тези звуци. Погледнете тук за момент и ми кажете как откликвате на това, когато го кажа. Готови ли сте? Обичам Исус! Вие казвате: „Амин”! Какво мислите за това? Какво мислите за „Аз обичам Исус”? Това е велико. Какво? Това е добро. Какво? Искрено. Какво ще кажете вие тук? Вие също Го обичате. – Правилно. Амин. И така, прекрасно! Вие откликвате на думите или на езика на тялото? И на двете. ОК. И на двете. Така. Аз мога просто да използвам тези думи и да кажа: “Обичам Исус”. Сякаш правя прокламация, изявление. И така, казвате ли, че думите и езикът на тялото трябва да си съответстват? - Да! Ще помислим върху това. Какво ще кажете за това? Готови ли сте? Всеки да гледа! Аз обичам Исус. Какво мислите за това? Какво? – Саркастично, негативно, неискрено, престорено, безразлично. Почакайте малко? Аз казах същия песенен текст! „Аз обичам Исус“. Начинът, по който ги казвате, всъщност може да подкопае смисъла на думите! Езикът на тялото... Музиката има език на тялото, приятели! Затова, ако аз пея песен и правя нещо такова... „аз обичам... на-на-на-на...“ (лековато) или кажа: „Аз обичам Исус“ (троснато), мога просто да омаловажа смисъла на текста чрез музикалната композиция! Така става ли по-разбираемо? Постави този малък инструмент в своите ноти и ще бъде лесно да решим правилно каква музика трябва да слушаме. Добре. Няма да бъде от рода на „каквато и да е“. Какво ще кажете за това? Всеки... защото четем езика на тялото и в тази ситуация ние четем езика на тялото с очите си, обаче, когато слушаме музика, четем езика на тялото с ушите си. Готови ли сте? Да започваме! „Аз обичам Исус“. Оооу! Какво мислите? Аз просто казах: „Аз обичам Исус“. Какво мислите? Не само едно „Оооу!”, oбичаш Го по неправилен начин. Точно! Защо? - Защото беше чувствено. “Аз обичам Исус. Оoоу”! Разбирате ли? Ако съпругата ми каже “Обичам те!” по този начин, в тази ситуация е добре. Но се предполага, че аз трябва да обичам Исус, а не да ообиичам Исус. Нали? ОК. Това е истината. Защото така ще бъде чувствено. И така, ако слушаме музика, която има прекрасен текст - „Аз обичам Исус“, все пак може да бъде напълно неподходяща, ако е чувствена. Така става ли разбираемо? ОК. И така, какво ще кажете за това? „Аз обичам Исус“. (троснато). Харесва ми реакцията на това, защото всеки прави… Аз съм луд! Гняв – „Аз обичам Исус“. Ами ако свиря песен (имитира китарист) „Аз обичам Исус”? Нали разбирате колко невероятно глупаво е. Когато започнете да се замисляте... Ха-ха. Знам какво следва от това, немислимо… И така, ядосан... така не се получава! Изводът е, че музиката трябва да съответства... извинете, че песенният текст трябва да съответства на „превозното средство” (музиката). Иначе е като дом, разделен против себе си и така просто не се получава! Защото какво ще се случи, ако ние омаловажим красивите думи „аз обичам Исус“? С езика на тялото.
Искам да поканя приятеля ми Джан и ние ще ви представим няколко примера на живо, затова молете се за нас. Нека говорим за музиката. Нека сега разделим музиката на главните й компоненти.

МЕЛОДИЯ. „Мелодия е главната тема на една музикална композиция”. Това е официалната дефиниция. Мелодията е серия от тонове, които се чуват като музикални мисли. Моцарт е казал: „Мелодията е самата същност (есенцията) на музиката”. Моцарт е разбирал „мъничко” от музика.


Сега искам да изсвириш една проста мелодия за нас с един пръст. Какво мислите за това? Добре е, страхотно е. Няма нищо лошо в това. „Исус ме обича, аз зная това и Библията ми казва така”. Това е с един пръст върху пианото във всеки един момент (т. е. едноглас). Това се нарича мелодия. И така, музиката в действителност сама по себе си може да има мотив, език на тялото. Така че ние можем да напишем мелодия, която всъщност да подкопае смисъла на песенния текст, ако не сме внимателни. Сега ще прибавим към мелодията основната структура на песента.
Ще прибавим ХАРМОНИЯТА. „Хармонията е комбинация от едновременно звучащи музикални ноти, които образуват акорди и акордови последования с приятен ефект”. Към музиката можем още да прибавим езика на тялото, когато просто добавим хармонията. Йозеф Хайдн е казал следното: „Мелодията е главното нещо, хармонията може само да очарова ухото”. Много интересно. Какво има предвид, казвайки това? При хармонията „възприемането на дълбочина, перспектива, настроение, цвят и атмосфера се прибавя към мелодията, посредством хармонията. В една добре балансирана музикална пиеса хармонията ще подкрепя мелодията и ще играе подчинена, макар и решаваща роля”. Затова сега ще изсвирим същата мелодия, но ще прибавим и втора нота към нея, която ще бъде хармонична нота. Давай! Мъничко се променя „цвета” и е малко по-приятно за ухото, нали? А това е само една допълнителна нота (втори глас). Сега ще добавим няколко акорда – едновременно хармонично с мелодията ще звучат два или повече тона. Давай! Започва да звучи доста по-пълно, малко повече „език на тялото” , малко повече дълбочина. Хубаво е! Благодаря.
Сега ще нагласим това и вие ще ми кажете как откликвате на това, защото сега ще свирим малко повече върху клавиатурата – хармония, мелодия, разбира се, и ритъм, което ще добавим към чутото до момента. Давай! Как откликвате на това? Умиротворително, успокояващо, докосващо. Виждате, това беше същата мелодия и акорди, но все пак ние променихме „езика на тялото”. Не е ли страхотно! Да! Толкова е въздействащо! ОК. Какво ще кажете за следващото? Давай! Как беше това? Как се чувствате? Почакайте малко! Какъв език ви говори тук, Тъй като няма никакъв текст в момента, какъв език ви говори тук? Ало? Какъв език ви казва музиката сега? Ядосано. Какво? Някой, който е умрял... Сякаш е ъъъ… Оооо. Но това е целта на музиката! Ето защо, ако вие гледате филм без филмова музика към него, той ще има една трета от влиянието си… Може да имате човек, който седи на дърво и имате нещо такова – ла-ла... И ще си кажете: „О, това е приятно“! Или пък камерата дава забавен кадър, или имате абсолютно същото нещо, но на фона на дам-дам... и си казвате: “О, какво ли ще се случи? Защото музиката сама по себе си има език на тялото”. Схващате ли? Добре! Слава на Бога. Tрябва да мислим, че дори да има християнски текст, самата музика може да ни предаде напълно друга вест! Добре. Какво ще кажете за това? Усмихвате ли се, какво става? Вие от (мрачно настроение)... някой умря, правите... усмихнато изражение. Удивително e, че силата на музиката може да ни промени толкова бързо. Как това ви кара да се чувствате? Щастливи, издигнати, облагородени? И всичко това с простата песничка „Исус ме обича”.
Нека да прибавим РИТЪМ! Ритъмът е от изключително съществено значение. Той е „организираното движение на музикалните звуци и тишина (паузи) във времето”. Затова, когато мислим за ритъма, повечето хора казват: „О, имате предвид барабаните (ударните инструменти)? Не, не, не! Всяка музика, която има добре организирана структура, има ритъм. Иначе нещата се разпадат! Ритъмът е организираното движение на музиката – звуците и паузите – във времето. Точно както сърдечният пулс е живот за тялото, ритъмът е животът на музиката и осигурява съществено необходимата енергия. Без ритъм музиката е мъртва. Ние трябва да имаме ритъм.
Продължи нататък с изпълнението на песента! Ето, имаме естествена пулсация в размер 4/4 (С). Има ли нещо не по реда си? Действа добре. Вестта на музиката е там и тя извършва своята служба за нас. Продължи нататък! Прилича на това... ОК. Какво става тука? Даже ритъмът сам по себе си променя (подронва) песента! И така, ритъмът има в себе си движение на тялото. Мелодията има език на тялото. Казано с музикални термини – мотив. ОК. Сега, да чуем следващото - двигателна имитация. Как ви действа това? ОК. ОК. ОК. Ху! Ух! Добре, мисля че трябва да преминем на по-ниска „скоростна предавка” в този вариант. Истината е, че твърде бавно не се получава, но и твърде бързо не се получава! Отново. Всичко, което трябва да направим, е да променим езика на тялото на мотива или ритъма. Виждате как всичко е взаимосвързано при музиката! Сега изсвири последното! Виждате ли колко непостоянна е музиката тук – структурата ритмически понякога сякаш я няма! Какво става, когато мозъкът ви в един момент схваща ритъма – о… ахаа... преминава на α-състояние. Затова, за да може музиката да има подходящ ефект, трябва да имаме пиеса като тази - с ритъм, подходящо изразен мотив и изведнъж става толкова въздействащо. Пред вас, може би, убедително се разкрива ясната структура, както и пред мен. Виждате колко много език на тялото има в музиката, просто е невероятно. Не позволявайте никога някой да ви казва, че само текстът е от значение, защото, приятели, ние нямаме никакъв текст в момента. Всичко беше само и единствено музика и музиката сама по себе си носи своята вест! Откривате ли смисъла в това? Благодаря ти, братко. Нека бързо, защото времето изтича.

Говорейки за времето (има предвид тактовия размер), нека поговорим за такт 4/4. При такт 4/4… в действителност такт 4/4… ще ви дам кратки пояснения, защото някои хора, които не са запознати с музиката, започнаха да не разбират твърде много за какво говорим. Нека да ви дам някои вербални (говорни) примери за музикалните тактове. Музиката в такт 4/4 е позната като „обичайно време, нормален ритъм” (често се означава с С - бел.прев.)”. Може би защото е широко разпространен. Това означава, че в такта всяка от четирите ноти трае един удар. ОК? И ние броим по този начин: едно-две-три-четири; едно-две-три-четири, при което акцентът ще бъде на едно, но може да го поставите на три (в бълг. муз. теория първото време се нар. „силно време“, а третото – „относително силно време“ – бел. прев.). И това продължава да бъде С (такт 4/4). Например – пее песента „Исус ме обича (това аз знам, защото Библията ми казва така. Малките Му принадлежат – те са слаби, Той е силен...”) акцентирайки на силните времена, това е такт С (4/4) с акцент на първо време. Този вид музика е приемлива за християнина. Да, така е. Защото е много трудно, когато имаме подобен ритъм, да сложим неподходяща мелодия и хармония, и чувствени неща при този вид пулсация (тук говори не толкова за такт 4/4, а за ритъм, който следва естествените тежнения на този такт и по-точно първо и трето време – бел. прев.). Бог го е създал по този начин. Сега ние също ще направим песента с акценти върху първо и трето време. Както пеят малките деца. На-на, на-на. На-на, на-на. Това е акцент на 1 и 3. Искате ли да пеете с мен? ОК. Сега. Какво става? Сега мога да кажа, че тук акцентът е на 1. Нали? Колко от вас биха искали да танцуват на това? Физиологически това просто не се предизвиква при точно тази ритмическа структура. Вие може да искате да марширувате, да тропате с крака или да кимате с глава – това не означава, че не е подходящо. ОК?


Но сега нека променим акцента – да бъде на второ време! Ще се получи това. Ало? Всичко, което правим е: ъм-пфу; ъм-пфу. Сменихме акцента от едно на две! Виждате ли колко много се променят нещата? Точно това ние наричаме СИНКОПИРАНЕ. Това се нарича „синкоп“. И това не е нещо мистериозно – просто ние променяме акцента от мястото, където естествено трябва да бъде на второ време, където не е естествено да бъде. Натискаме на второ време. Какво ще стане, ако поставим акцента на 2-ро и 4-то време (скандира)? Вижте колко е неестествено да се изпълнява по този начин! Толкова е странно! Вместо... Невероятно е колко много може да се промени... (Йоу) Какво ще стане, ако поставим акцента на трето време? (скандира)? Това е същото нещо, само че сякаш започваш да се олюляваш, защото това, което направихме, беше да преместим акцента от мястото, където естествено трябва да бъде и го изопачихме. Ето какво дяволът е направил. Дяволът си е „поиграл” с ритмичната структура на много музика в света днес и по този начин предизвиква физически чувствен отклик. Всъщност, ние ще научим много повече от това. Ще говорим за механизма на въздействие, за химическите реакции, за сексуалния характер на всичко това, което се продуцира. Невероятна информация. Ако има среща, която не трябва да пропускате, нека това да не е следващата! Такт 4/4. Ще сложим акцента на третото време. Това не ни трябва. Нека да продължим нататък. Да. О, да! Нека го направим - пауза на трето време – всъщност не е означено правилно. Нека направим прекъснато време (брейк-бийт – прекъсване на трето време). Това е много трудно да се направи вокално – брейк-бийт ще бъде хъ-хъ-хъ. Това, което се прави е, да се отнеме едно време и де се прибави това „е-е“ (придихание), което прекъсва и изопачава всичко, което става в музиката. Така че, Господ не иска да правим подобни неща, да извъртаме музиката толкова много, да объркваме физиологията, да отстраняваме фронталния лоб (челния дял на мозъка), да преминаваме в α–модели и тогава дяволът да прави с нас каквото си иска! Добре, нека слушаме сега такт С (друг вариант на 4/4). Това е в основата си маршов ритъм. Тук стои един от „най-големите проблеми”. О, барабаните са зло! Не! Не са! Всъщност, в две от моите парчета на моя албум правя „трик” с барабани. Ооо! Има някои тимпани! Ооо. Не! Всъщност, вие може да ги използвате, няма нищо лошо в това. Няма нищо лошо в това! Не така, така не се получава! Може да опитвате да правите това. Не се получава. Добре. Сега, това ще бъде типичният такт 4/4 с акцент на първо време и на трето. Това е ОК. Ще бъде като марш.
Сега нека чуем няколко други. Има Конго-ритъм. Ето какво ни се иска да правим! Марширува – това не се получава! Какво ще кажете за типичен рокендрол ритъм? Всъщност вие знаете какво се прави на тези основни ритми! Но в действителност ние имаме акцент на второ и четвърто време. ОК. Това беше основното. Сега добавяме още - това се класифицира като медиен ритъм. О, тук имате Клубен ритъм. Ооо... о... Нали? Имате всички тия чувства и емоции дори да свирите само ритъма! Ритъмът има ли език на тялото? Може би някога твърде много? И разбира се, има много, много други различни ритми и ритмични модели. Затова композиторите изменят регулярния ритъм на песента чрез промяна на акцентите на други времена, променяйки тактовете с предтакт (ауфтакт), брейк-бийт (пауза на определено време) и правят това през цялата пиеса и точно тук идва проблемът. Тук е... Нека поговорим за синкопирането. Някои твърдят, че синкопирането е зло. Приятели, синкопирането не е зло, защото вие всъщност можете да използвате синкопи даже в християнски песни и ще бъде приемливо за християните да го слушат. Но! Ха-ха... Не може да бъде непрекъснато през цялата песен! Защото, ако вземем мелодията, хармонията и ритъма и ги обърнем наопаки с главата надолу, като поставим ритъма отгоре, а хармонията и мелодията са някак си изгубени… В действителност, трябва да бъдем внимателни със синкопирането в музиката. Можем да го използваме дори като християнски музиканти и даже и в моята музика тук-там има синкопи. Нека ви обясня. Колко от вас обичат неподправена храна? Блудкава, без сол, без нищо! Всеки ли харесва такъв тип храна? Колко от вас харесват храна с подправки? Сега аз живея в Мексико и повечето от вас, мексиканци, зная, че вие харесвате пикантната храна. И аз сега съм фен на зеленото чили, харесвам храна с подправки. И всички ние харесваме музика с „подправки”! И музиката може, извинете, синкопът може да се използва като подправка в храната, ако искате. Ако прекалите с подправките, какво става с нея? Разваляте я. Ако понякога подправките са недостатъчно, храната може и да се развали. В музиката – илюстрацията не е съвършена, защото вие нямате нужда от никакви синкопи въобще – пак ще имате прославяща музика. Тук сравнението не е валидно. Но, ако в музиката ни има малко тук-там синкоп, който създава малък интерес, в това няма нищо лошо. Но проблемът възниква, ако е повече, отколкото нюанс. Това създава физиологичен и неврологичен проблем! И така, има ли място за синкопи? - Разбира се. Ето една от моите песни „Радост на света” ( Joy to the world). Тя не е моя, тя е написана преди раждането ми, но е песен от един от моите албуми. Това е откъс, в който има някои синкопи, които създават интерес и интензивност, но после изчезват! Слушайте! И край! Чухте ли това? Това бяха синкопи. Ъ-па, ъ-па. Беше за момент и продължи нататък - прибави интерес ъ-па, ъ-па… към цялото нещо. По този начин се среща в моите албуми. Ето какво иска Бог, Бог иска да има МЕЛОДИЯ – главен компонент, върха в структурата на музиката; ХАРМОНИЯ, която да я поддържа и подходящ РИТЪМ, който да й даде сърдечния пулс. Но това, което дяволът прави е, че преобръща нещата, като слага ритъма отгоре, после хармонията и чак тогава мелодията, като най-слабия компонент. Така че дяволът винаги харесва да преобръща нещата наопаки. И когато ние правим това, възникват проблемите, говорейки физиологично. Радостта (насладата) от музиката.
„Ритъмът е елементът от музиката, който е най-тясно свързан с ДВИЖЕНИЕТО НА ТЯЛОТО (плътското, пошлото), с ФИЗИЧЕСКОТО действие. Неговите прости модели, когато се повтарят отново и отново (което е точно каквото прави рокът), имат хипнотичен ефект върху нас”. Затова, когато имаме това синкопиране, преминаващо през цялата песен или в една голяма част от нея, това има хипнотичен ефект. Говорим за разпознаването на β и α-активност. Различаването между… Помните ли – β е добре, защото сканира критично всяка постъпваща информация и я анализира. В даден момент я отхвърляме или я приемаме. При α – мозъчният модел (когато звучи рокендрол или друга силно синкопирана, ритмически структурирана музика, пиесите са, всъщност те са проблем за неврологичния ум, за физиологичния и разбира се духовния). Проблемът е в това, че трябва да бъдем много внимателни, защото дяволът е там и създава музика, която отстранява този фронтален лоб (челен дял) и създава един вид хипнотичен ефект и ние биваме „обърнати” към неговата „теология”.

СИЛАТА НА ЗВУКА. „На тях също им беше показано, че подбуждащите барабанни – ритми, превишаващи 3-4 удара в секунда, ще поставят мозъка в състояние на стрес. Независимо дали слушателят харесва или не харесва музиката. Когато мозъкът е в състояние на стрес, той ще освобождава опиоиди – група хормони, които действат като морфин, за да му помогнат да се върне в нормалното състояние на равновесие (баланс). Това, което става е, че, когато слушаме тези синкопирани ритми – сега ще разберем - не е просто синкопирането, а това, което се нарича „полиритмично синкопиране“. Полиритмични елементи... всичко, което е ритъм. Не е нужно това обезателно да са барабани, може да е ритъм от китара или пиано, на което се свири, може да е всеки инструмент, който взема участие в ритмичната част – всякакви различни ритми, които протичат. Открили са, че този основен ритъм, който непрекъснато продължава с акценти на 2-ро и 4-то или всяко друго време (освен 1 и 3), това, което те изяснили е, че това поставя мозъка в състояние на стрес, хемисферите на мозъка започват да се възбуждат и мозъкът започва да вика: „Уауу! Има атака, ние сме притиснати, трябва да бъдем освободени...“ и освобождава МОРФИН. А в резултат: Ооо, аз наистина харесвам тази музика! И можем да предизвикаме физиологичен ефект – освобождаването на хормон, който причинява ефекта на морфин. Но… музиката няма значение, а само текстът! О, не! Нали? Нека продължим да четем! Има повече от това! Когато тези опиоиди се освобождават в организма достатъчно често, могат да бъдат пристрастяващи и слушателят търси „високото” (тръпката, наркотичното опиянение) отново. (Ето защо слушателите са склонни да се придвижват от по-лека към твърда музика.) Защото се започва с лека дрога, започва се със софт-рок, после с рок, после отива към хард-рок, а накрая към инсинити-рок. Понеже какво, щом не получаваш вече тази тръпка? Също като пушача – трябва да пушиш повече и повече, и повече. Или при алкохола – трябва да пиеш повече, и повече, и повече… за да получиш същия ефект! Понякога, не че толкова харесваме музиката, но ни харесва това, което ни причинява физиологично… и ставаме пристрастени наркомани. Ами, това наистина е много силно изказване, но физиологично – това е, което се получава! Тези непрекъснати барабанни ритми освобождават в тялото гонадотрофини (полови хормони), които предизвикват сексуална възбуда. Нека за момент помислим върху това. Аз имам млади момчета – едното момче е на 13 и наближава тази хормонна възраст. И така, лошо ли е да стигнеш до тези „хормонални” години? - Не! Бог иска момчето да стане мъж! Но, когато момчето стане мъж, а момичето стане жена, много неща, свързани с хормоните, се случват! И понякога тези хормони стават техни врагове! Следите ли мисълта ми? Имам пред вид, че те отиват към цуни-гуни докосвания, а не трябва, защото не са женени. Амин! Затова на помощ идва фронталният лоб, който, ако е непокътнат, анализира ситуацията. Ние не ходим в нощни клубове като младите хора, които са хомо-лейди, нали? Защо не правим това? Защото, когато отидем в клуба, където се свири всичката тази музика, която стимулира освобождаването на морфин (ааа… ъъъ) и ни поставя в α-състояние: “Еее, мога да правя всичко…“ и аз произвеждам гонадотрофини. Аз мисля, че нощес трябва да направя нещо. Това добро място ли е, където да ходи един млад християнин? Ще спечелят ли така битката? - Неее! Но, отгатнете какво, мамо и татко! Вие им позволявате да имат „нощен клуб” на ай-падите (смартфоните). Ало! Направо ви застрелях! Буф! Може да имаме 10 хиляди песни на един малък тънък смартфон! 10 000 песни, които освобождават сексуални (полови) хормони. И без това е трудно да държим децата си в тесния път тези трудни години, нали? А да им позволяваме ли сега да слушат неща, които работят против тях, които подсилват всички тези неща? Ако те имат здрав запазен фронтален лоб (челен дял на мозъка) те ще си кажат: „Не! Не е времето! Но един ден ще бъда с моята съпруга, или моя съпруг и ще имаме това чудесно време”. Виждате ли, музиката може всъщност да бъде едно от най-големите проклятия за нас, ако слушаме погрешните неща. Разбирате ли смисъла на казаното дотук?
„Силният, гърмящ (бумтящ) бас в музиката има подобен ефект и не е чудно, че подрастващите момчета обичат тези видове музика, които или стимулират освобождаването на химикали в мозъка, или стимулират техните хормони, или и двете”. Затова не е чудно, че младите хора слушат тази шумна, с гръмливи басове бра-бам… каквото те правят и барабаните, и ходят наоколо нахални, защото всичко е било стимулирано! Това е страшно! Не мислите ли, че дяволът знае какво прави? - Да! Това не е нещо забавно! Това е въпрос на живот и смърт! Д-р Дейвид Илкайнд - водещ експерт по детското развитие, автор и професор, председател на департамент за детски науки в университет, ето какво пише: „Има голяма степен на мощна сексуална стимулация в ритъма на рок-музиката”. Целият свят вижда това, с изключение на християнския свят. Защото ние просто харесваме как това ни прави да се чувстваме. Но представете си колко отвратително трябва да е това за ангелските множества и дори за Самия Бог! Когато ние изпълняваме погрешния тип гнусна музика, която води до освобождаването на хормони, гонадотрофини и морфин в… Неговия дом. Трябва да предупредим хората! Имам предвид, че тези музикални ръководители и хора, които са там – те не го правят, защото се опитват да освободят тези неща, но си мисля, че те просто не знаят! Затова трябва да се молим за тях и да кажем: „Ей, помислете върху това, дайте им DVD, изпратете им уебсайт, каквото и да е. Дайте им да видят тези материали, това видео и нека се борят с Бога (да си изяснят този въпрос).
ЗВУКОВИ ЕФЕКТИ – друга силна книга. „Сексуалността на музиката е обикновено представяна във връзка с ритъма. Точно ритъмът (пулсацията) управлява директния ФИЗИЧЕСКИ отклик”. Рок музиката по своята природа събаря самоконтрола, защото контролният инструмент е отстранен - фронталният лоб, короната на мозъка. Джан Бери казва... да видим Групата Джан и Дийн. Джан Бери казва следното: „Пулсиращият ритъм на рока осигурява съществено сексуално освобождение на подрастващите слушатели”. Те казват: “Съществено е ние да осигурим на младите подрастващи допълнително освобождаване на хормони... Не, не в моя дом”.
Как ви се струва тази музика в сравнение с тази, която слушахме днес? Звучи толкова "опитомено", не е кой-знае какво, но те казват: Това, което ние правим, осигурява съществено освобождаване. Това е нищо, в сравнение с това, което имахме днес! Но дори това, което беше сега, колкото и да изглежда невинно, предизвиква същия отклик. Стивън Тайлър от „Аеросмит“ казва: „Рок музиката е най-силния наркотик в света”. Той знае също нещичко и за музиката. В списание „Ас” в статия, наречена „Нещо малко, което се знае за мен”, той казва: „Понякога аз танцувам с дявола”. Не, благодаря. Дони Брюър –барабанист от 70-те години на XX век от „Гранд Фънк-бенд“, казва: „Ние вземаме децата далеч от техните родители и тяхната среда там, където единствената действителност са ритъма и ударите (пулсациите)”. И така, ние имаме ритъм и удари. Всъщност, ние отнемаме децата от техните родители чрез ритъма и ударите. Защо? Защото той има своята вест и подбужда към бунтарство слушателя. Това е колосална разбиваща главата луда музика, която те всъщност са създали. Не е ли влудяващо? Но те казват, че само с това държат децата далеч от родителите им. Ако вие знаехте това, което аз зная за нашите юноши – какво слушат те – мисля че бихте били напълно ужасени! Посещавам академии по целия свят, посещавам младежки конференции да чета и споделям този вид информация. След това идват млади хора и ми казват: “О, това, което ти показваш е нищо”. Изведнъж очните ми ябълки изхвръкват навън ето така, защото те ми показаха телефоните си, за което родителите им нищо не знаят. Не е чудно, че имаме проблеми с безбожие и изневяра в нашите църкви, с деца, въвлечени в неща, които са неподходящи за тяхната възраст, защото не са учени на това, което трябва да знаят и правят и трябва да го правят сега. Ние ще изследваме всичко това последователно. Почти приключихме.
Крал Джордж І. Блестящ пример за силата на реда в музиката е крал Джордж І в Англия. Крал Джордж имал проблеми със загуба на паметта и справянето със стреса. Той прочел от Библията историята за цар Саул и осъзнал, че Саул имал същия вид проблеми, които и той преживява. Царят разбрал, че Саул е преодолял своите проблеми чрез използването на музика. Не зная дали знаете това или не. Имайки предвид тази история, цар Джордж поръчал на Джордж Фридрих Хендел да напише специална музика за него, която да му помогне по същия начин, както музиката е помогнала на Саул. И така, Хендел написал своята „Музика на водата” с тази цел. Знаехте ли, че тази музика е написана за това? Удивително е, че толкова много музика е била написана специално, за да лекува тялото и да помага на тялото. В действителност силата на такт 4/4 (С) е силно време на едно или на едно и три, с неговата балансирана структура и ред. Умът наистина може драматично да бъде подпомогнат в изцелителния проце Но приятели, когато започнем да си играем с всичко това – езикът на тялото на тази музика – ние можем да подкопаем вестта на музиката. Трябва да бъдем много внимателни. Не е само ритъмът. Говорихме за мелодията, говорихме за хармонията, говорихме за ритъма и за някои ритмични елементи, като например барабаните. Ще се задълбочим повече в следващата сесия. Сесия, която не бива да пропускате, както казах и преди. Нека това да не е следващата! Тази сесия наистина поставя основите на много от това, което ще изучаваме през този семинар. Нека сега да се помолим накратко.

Милостиви небесни Татко, Господи. Толкова много Ти благодарим за възможността да споделим тези истини с Твоя народ. Моля Те да ни благословиш със Светия Дух и да ни помогнеш, Татко, да се оставим на Теб, не на хората, а единствено на Светия Ти Дух. Давам Ти позволение да промениш всичко в моя живот, за което не моята воля, но Твоята да бъде в небето. В името на Исус се моля, амин.



Благодаря ви! Бог да ви благослови и нека имената ви останат в книгата на живота!





Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница