Обща характеристика и структура на учебната дейност

Дейността се разглежда като форма на активност. Класи-фицират се дейностите на: основни и водещи. Основните исторически възникват по-рано и оказват влияние върху форми-рането на психиката на човека. В съвременната психология са подредени във възрастов аспект: игра, учебна, трудова, общуване.

За хармоничното развитие на човека е необходимо през целия живот да участва във всички основни дейности като при това се спазват изискванията за опазване на психическото и физическото здраве. Най-общо се счита,че между втората и третата година децата притежават психическа и физическа готовност за участие във всички основни дейности. Водещите дейности са по-конкретни, исторически възникват по-късно, за всеки възрастов период са различни или се конкретизират. Водеща се нарича тази дейност, която в даден възрастов период има най-силно влияния върху формирането на психиката. Наличието на водеща дейност не противоречи на включването в основните дейност. Включването във водещата дейност обаче във възрастовия период е задължителна, защото чрез нея се осигурява прехода към по-висока степен на развитие. Водещата дейност се оценява съобразно влиянието, което оказва, а не по времетраене. Водещата дейност се нарича още определяща, някои автори я наричат доминираща. Водещите дейности се подчиняват на няколко признака, преди всичко се счита, че в нея възникват или се създават предпоставки за възникване на определена психична особеност, която предстои да се развива. Другия признак е, че във водещата дейност много често протичат най-важните личностни промени. Третият признак е, че във водещата дейност се усъвършенстват някои психични особености, които са възникнали по-рано. Водеща дейност в началната училищна възраст е учебната дейност. От нея зависят решаващите промени в развитието на ученика. Тя преустройва познавателната и емоционално-волевата сфера на детската личност. Чрез нея се регламентира формирането на индивидуален опит и усвояването на обществено-исторически опит.

Учебната дейност се обособява като системна обществено-значима дейност. Ученето прераства в основно обществено задължение и определя позицията на ученика в обществото. То става обект на внимание и се оценява от педагога,връстниците,

Същността на учебната дейност намира израз в усвояването на информация за значимите свойства на света. Тя е необходима за гарантиране успех при организацията и реализацията на различни видове идеална или практическа дейност. Резултат от този процес са знанията. Усвояването на похватите и операциите, които влизат в състава на разнообразните човешки дейности, също е същностна характеристика на учебната дейност. Резултат от този продукт са навиците. Тук се отнася и овладяването на начини за използване на съответната информация при правилен избор и контрол на похватите и операциите в съответствие с условията на задачите и поставената цел. Резултат от този процес са уменията.

Като основна човешка дейност учебната дейност е насочена към овладяване начини за реализиране на определени предметни и познавателни дейности, знания с различна степен на обобщеност. Тя има двояка обществена функция. От една страна е форма на активност, важно условие и средство за рационално въздействие върху психическото развитие на ученика. От друга, тя е основно средство за включването му в системата на обществените отношения, в системата на съвместната дейност, в процеса на която се усвояват ценности, норми характеризиращи всеки вид групова дейност.

В сферата на учебната дейност, като водеща се формира теоретическо отношение към действителността. То определя ориентацията към съществените свойства и закономерности,съдейства за възникване на психологически предпоставки за отвлечено, теоретично мислене. Водещото значение на учебната дейност се свързва с влиянието й върху отношенията на детето с обществото, формирането на основните личностни качества и психични функции. В нея и чрез нея ученикът не само усвоява знания, умения, навици, защото тя е дейност с прогресивно възпитателно и развиващо въздействие. За да осъществи своята формираща функция, учебната дейност при съвременните условия качествено се преустройва. Програмното

Учебната дейност се отличава от другите видове дейности със собствена обща структура. Тя е утвърдена в процеса на дългогодишна психологическа експериментална работа. Основните й компоненти са учебни задачи, учебни действия, контрол и оценка. Учебните задачи съдействуват за овладяване обобщени теоретически начини при разрешаване на определен тип конкретни практически задачи с частен характер. Учебната задача въвежда ученика в ситуация, където се създават условия за развитие на неговата ориентация по отношение на общите задачи за нейното успешно многовариантно реализиране и възпроизвеждането им при възникване на необходимост в съответни условия. Конкретно практическите задачи са свързани с усилията на ученика за получаване на търсения резултат. Основна цел на учебните задачи е усвояването на определен образец на действие или понятие. Отличителна особеност на учебните задачи е насочеността им към изменение на активно действащия субект при овладяването на определени начини на действие,а не изменението на предметите, с които действува.

В психологията се срещат различни проекти за структурата на учебната дейност. Върху тяхната структура може да се предложи следната: цел, мотив, учебни действия, ръководени от учителя, условия.

Целта представлява очаквания резултат от решаването на учебната задача, задоволяването на познавателната потребност на учащите се. Чрез целта учебната дейност осъществява познавателната си функция - усвояването на натрупания общочовешки опит. Главната цел на училището - цялостното развитие на учащите се се осъществява чрез конкретни цели на

Мотивът за учене изпълнява функциите на вътрешна подбуда, която регулира протичането на учебната дейност. Когато изострената познавателна потребност на ученика срещне предмета на задоволяването на тази потребност-учебната задача той вече има мотив за дейността. Както се вижда,мотивът,като подбужда дейността на човека, не идва от затвореното самосъзнание или подсъзнание, а е реален предмет на дейността -учебната задача, задоволяващо познавателните му потребности.

Учебните действия, ръководени от учителя съставляват важна структурна част на учебната дейност. Учебните действия-умствени или практически, могат да бъдат най-разнообразни: ориентировъчни, изпълнителски, контролиращи, оценяващи. Чрез ориентировъчните действия учениците се ориентират в предмета на дейността и нейните признаци, в начина и условията за изпълнението на дейността. Чрез изпълнителските действия учениците проявяват активност в процеса на ученето. Чрез тях практически се стига до усвояване на знания, умения и похвати за учене.Чрез контролиращи действия се осигурява качеството на резултата от учебната дейност, като се внасят съответни корекции чрез обратната информация. Чрез учебните действия се осигурява изпълнение на дейността в нейното конкретно предметно съдържание. Действията и операциите осигуряват процеса на изпълнение на дейността,осигуряват нейната резултативна страна.

Условията на учебната дейност могат да се разделят на две групи-външни и вътрешни фактори. Към външните се отнасят конкретната дидактическа ситуация, при която протича дейността на учащите се - системата на организиране, ръководене и контролиране на учебната дейност, учебното съдържание, конкретните форми, методи и средства. Към вътрешните фактори се отнасят личните качества и особености на учащите се, техния опит, знания, интелектуални особености, емоционални и волеви свойства, темперамент, и нервно-физиологически особености. Външните фактори на учебната дейност (преподаването), заедно с вътрешните фактори (усвояването) осигуряват двустранния процес на обучение. Тази специализирана обществена дейност,

Сполучлива е структурата предложена от В. В. Давидов: учебна задача; учебни действия, контрол и самооценка. Тук само видимо отсъстват някои структурни елементи, специфични за трудовата дейност на човека. Отсъстват мотивите, но те се съдържат в учебната задача. Отсъстват операциите, но това са уменията и навиците, съдържащи се в учебните действия.

Възпроизвеждащата функция и усвояването на примерни общи начини за разрешаване на различни видове задачи и общите похвати при определяне условията за практическото им приложение са възможни благодарение на учебните действия. Те могат да бъдат най-различни. За целите на учебната дейност при изграждане на понятия резултатни се оказват предметните, словесните и умствените действия.

Изпълнението на предметните действия притежава две равнища:материално и материализирано. Материалното действие има външнопрактически характер и е насочено към реални предмети. Материализираното действие е ориентирано към съответни модели: схеми, чертежи. Чрез моделирането отношенията между обектите се фиксират в предметна, графическа или знакова форма. Учебните модели отразяват вътрешната характеристика на обектите, която е недостъпна за непосредствено възприемане. Така ученикът разглежда реални отношения от действителността, овеществени в модели и ги отделя от конкретните свойства.

Обучението има решаваща роля за формирането на личността на ученика ,защото тя създава най-благоприятна обстановка за обобщено усвояване на обществено - историческия опит на човечеството. А. Н. Леонтиев, Дж. Брунер, В. В. Давидов и др. в по-ново време предложиха модели за обучение с висок развиващ ефект. Сред мнозинството от психолози има единодушие,че обучението е основният и решаващ фактор за развитието на учащите се.

Развиващите функции на обучението в най-висока степен зависят от оптималното взаимодействие на преподаването и ученето, от дейността на учителя и учебната дейност на ученика. Цялостната дейност на учителя е подчинена на една цел: ученикът да усвои знание, начин на действие, норма на

Използвана литература: