VIII. АНАЛИЗ НА СЕЛИЩНАТА МРЕЖА И МОДЕЛИТЕ НА УРБАНИЗАЦИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА

VIII. АНАЛИЗ НА СЕЛИЩНАТА МРЕЖА И МОДЕЛИТЕ НА УРБАНИЗАЦИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА

Община Враца се състои от 23 населени места: 1 град и 22 села. Общият брой на населението е 73 894 души, на площ от 679 кв. км. Град Враца е населено място от категория „1“, съгласно Методиката за категоризиране на административно-териториалните и териториалните единици. Съгласно решението взето на 14.08.2012г. административният център на общината е с най-висока категория, спрямо четирите критерия, които се взимат предвид: демографски, урбанизационен, инфраструктура и селищно-административни и културни функции. Село Баница и с. Згориград са селищни структури от 5-та категория въз основа на деветнадесетте показателя за категоризиране в България. Те са и двете села с най-много жители: 1 147 и съответно 1 681 души. Други две населени места с население около 1000 души са с. Девене и с.Лиляче от категория „6“. Останалите населени места са население между 500 и 1000 души и категория „6“ са девет, осем са „7“- ма категория, едно от което е с население под 100 души и си присвояват служебно категория „8“. С. Върбица е част от Общината от началото на 2005г.

Община Враца заема 19% от площта на Врачанска област и е част от Северозападния район за планиране. По Номенклатурата за статистически териториални единици (NUTS) на ЕС е статистическа териториална единица от ниво LAU2. В общината живеят 39,54% от населението на област Враца. Гъстотата на населението е 107,3 души на кв. км., като за сравнение средната за страната е 66. Коефициентът е по-висок от средния за страната и е много по-висок от този на Софийска област – 51 души на кв. км.

По данни на Националния статистически институт, общата площ на територията на общината е 679 403 дка , като е разделена според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове на: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта. /чл. 7 от Закона за устройство на територията/.

Средният за страната процент на територии, отредените за нуждите на селското стопанство са 65%, за Община Враца този процент е 65,46%. Общата площ на териториите е 679 403 дка, от които мнозинството са частна собственост. Високият дял на земеделските земи, частна собственост е доказателство за приоритизирането на селското стопанство като отрасъл. 17 784 дка са поливни площи.

22,63% от площта на общината е заета от горски територии, част от Държавния горски фонд. Общата залесена площ на общината е 153 773.

Територията на населените места и други урбанизирани територии е 8,42%. 57 221 дка включват териториите в регулационните граници на населените места, вилните зони и застроените площи извън границите на населените места – промишлени зони и складови зони.

Част от новопостроените предприятия са върху земеделски земи, чиито начин на трайно ползване го позволява или след промяна на предназначението им.
Територии с водни течения и водни площи

Тук влизат всички останали територии в общината, като в това чисто защитени територии, нарушени територии, непригодните земи и др. Общо водните повърхности в общината /водни течения и водни площи/ заемат 1,18% или 8 021 дка.

Община Враца има малък брой територии, отредени за добив на полезни изкопаеми и нарушени територии. При средния за страната 2,6%, кариерите и депата за отпадъци тук са 1,66%.

За нуждите на транспорта са отредени 0,65% от общата територия, които включват общинска пътна мрежа, както и попадащата на територията на общината републиканска пътна мрежа.

По данни на НСИ за 2011г. броя жилища е 18 850, като жилищния фонд в селата е по-голям от този в градовете. Населението обаче е разпределено в обратната пропорция, като мнозинството живее в града. Тази обратна пропорция между демографските показатели и териториалното разпределение на жилищните ресурси е неблагоприятен.

Гъстотата на населението е 107,3 човека/кв.км. като полезната площ е 2 806 394 кв.м. като от тях жилищната площ е 2 081 237 кв.м. Най- голям брой са построени между 1960 и 1990 год.
Конструкция на жилищен фонд

От всички жилищни сгради 18 850, най-малък е процента на сградите изпълнявани с панелни строителни системи – 167 бр., следват тези със стоманобетонна скелетна конструкция – 278 бр. и 17 801 са масивните сгради. Панелните жилищни сгради се нуждаят от реновиране, като се обърне специално внимание на енергоефективността и конструктивната устойчивост на сградите.

0,88% са едропанелните сгради. 1,47% са скелетно стоманобетонните. 3,22% са други видове конструкции сгради и като процент най-много са масивните сгради, равняващи се на 94,43%.

Етажност и стайност

На 18 850 жилища по данни на НСИ от 2011г. има 109 689 стаи с полезна площ 2 806 394 кв.м. От тях 2 081 237 кв.м. са жилищни. Строителството в Община Враца е в устройствени зони с преобладаващо застрояване с малка височина и плътност, като кота корниз е до 10м и средно застрояване. Едноетажните постройки са 10 721, двуетажните 6 867 броя. Застрояването е в унисон с природната среда, като не нарушава прехода към планинския релеф. Структурните елементи на града, отделните райони, са в унисон помежду си и градоустройственото решение предполага адаптивност на селищната структура с характерния релеф. Високото застрояване е в кв. „Дъбника” и „Сениче”, като там сградите са предимно жилищни, а делът на обществено обслужващите обекти е недостатъчен.

Надстрояването и дострояването на съществуващия жилищен фонд е пряко свързан с финансовите възможности на населението, като реконструкция на жилищната среда ще доведе до актуализация на подробните устройствени планове.

Жилищата се разделят и по брой стаи, като най-многобройни са двустайните и тристайните жилища. Те са съответно 17 013 и 12 407, като следват едностайните и четиристайните, 6 574 и 4 273 броя. Жилищата с пет и шест стаи са най-малко, общо са 2 339, като пет стаи имат 1 260 жилища, а шест – 1 079 броя.

Жилищната задоволеност се характеризира с показателя брой жилища на 1 000 души население. Този индикатор за удовлетвореността от жилищния фонд като количество и неговата достатъчност или нужда от нови е показателен за силно развити в икономическо отношение страни, където пазара на имоти и жилища е балансиран. Тук за община Враца този показател е недостатъчен за да се прецени количеството наличен фонд, тъй като е деформиран от множеството необитавани сгради. На 1000 души има 586 жилища, което в сравнение с областта 597/1000 и страната 532/1000, общината е с по-висока стойност по отношение на количеството жилища. Големият брой жилища в общината не означава висок стандарт или презадоволеност на пазара на жилищни сгради, а е показателно за многото необитавани сгради. В този случай се разглежда по-обективния показател за обитаваните жилища на 1000 души население, по който може да се ориентира в количеството жилищен фонд и там стойностите са доста под средно-европейските 420/1000 и са 142/1000.

Степента на урбанизация към 2011 г. в Община Враца е 82,13%, тъй като в градът общият брой на населението е 60 692, а в селата – 13 202. За сравнение за областта тя е 58,96%, а за страната тя е 72,67%, което категоризира Враца като община от градски тип.

6,9% от територията е заета от територии на урбанизираните територии или 46 563дка, в които са включени всички устройствени зони, включително и вилните. По разпределението на територии се виждат насоките на развитие на града и приоритетите. Почти една и съща е площта на териториите, отредена за производствена зони и териториите за населени места. Бъдещето на общината е пряко свързано с развитието на промишления сектор. Благоприятния климат и живописната природна среда са предпоставка и за интереса към районите с по-голяма надморска височина, тъй като град Враца е разположен в полите на Балкана.
Изводи: 17,86% от населението живее в селата, като мнозинството от населението на Община Враца е в града. Основно населените места са съсредоточени в източната част на общината, като те се развиват в зоната на влияние на Републикански път ІI-15, Враца – Оряхово. Въпреки това селищната структура е дисперсна, като гр. Враца е административен, културен и икономически център. Селата са много малки, малки и средни , като „големи“ селища не съществуват.
Общината разполага с голям земеделски фонд, който я определя като селскостопански насочена.
Състояние на сградния фонд

В много от административните сгради, както и в тези с обществено значение, не са реализирани мерки за осигуряване на достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Липсват, както рампи за влизане в сградата, така и асансьори за достъпност до всички кабинети, звена и отдели, които обслужват обществеността. 

Почти всички сгради се нуждаят и от реконструкция и модернизация на пространствата и цялостно преоборудване. В множество от сградите облицовките по фасадата, корнизите и улуците им се рушат и представляват заплаха за минаващите пешеходци. Дограмата е стара и амортизирана, интериорите са вехти и износени без следа от аргономичност, която е съществена особено за подрастващите. Осветлението е износено и крие опасност от пожар и повреждане на очите. Санитарните възли са непълноценни и непригодени за инвалиди и майки с детски колички.

Както навсякъде в страната и в град Враца се извършват нерегламентирани санирания с топлоизолация и разноцветна минерална мазилка, които имат ниска енергийна ефективност поради хаотичния си неорганизиран характер, съмнителен избор и качество на топлоизолационните материали и съмнителна технология на поставяне. Естетиката е силно нарушена.

Саниранията се извършват еднотипно, както на панелни жилища, така и на сгради, строени по технологията на едроплощен кофраж, което е изключително неправилно. Липсват детайли на обработката, различни похвати и различни технологии, които да доведат до сертифициране на сградите до определен клас на енергийна ефективност.

Липсата на контрол е дало възможност на живущите за една повсеместна промяна на фасадното оформление посредством различен цвят, растер и отвори на прозорците, прикрепване на сателитни чинии, климатици и външни щори по фасадите.

Състоянието на сградния фонд е подчертано проблематично не само поради амортизацията с времето, но и поради липсата на каквато и да било поддръжка. Входните брави към общите части на блоковете са разбити, прозорците - изпочупени, улуците неотремонтирани, мазилките се лющят, а в много от блоковете има течове от покривите. Всичко това изисква спешни мерки по ревизирането, оценяването и рехабилитацията на панелните жилищни сгради.

Необходими са спешни мерки по масирано и цялостно решаване на проблемите чрез прилагане на интегриран подход и публично-частни партньорства.