Общински план за развитие на община Трън

СЪДЪРЖАНИЕ

В контекста на динамично развиващата се среда в рамките на Европейския съюз и стремежа към укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на регионите, но и на държавите-членки, е необходимо да се акцентира върху стратегическото планиране и програмиране в контекста на устойчивото развитие. Посредством прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност чрез регионалната си политика Съюзът налага визия за общо развитие, която неминуемо е необходимо да има отражение на регионално и местно ниво. Това, от своя страна, допринася за цялостното развитие на вътрешния пазара и на икономическия и валутен съюз. Основните принципи, залегнали във визията за постигане на горепосоченото, се основават на постигането на ефективно партньорство между всички заинтересовани страни на различни нива, ефективно взаимодействие между органите на различните нива на управление, съответствие с европейското и национално законодателство, равенство между мъжете и жените и премахване на всички форми на дискриминация, както и на устойчиво развитие. За тази цел се прилагат няколко основни подхода: стратегически – ориентиран към постигането на формулирани средносрочни и дългосрочни цели и приоритети за развитие; интегриран – насочен към идентифициране на взаимосвързани проблеми; ориентиран към резултатите подход – чрез използване на система от критерии и индикатори за конкретни продукти, резултати и въздействие; териториален – базиран на целенасочено въздействие на районите спрямо определена класификация, типология и зониране.

Общинския план за развитие на община Трън периода 2014 – 2020 г. (ОПР) е разработен на основание чл.13 от Закона за регионалното развитие (ЗРР) и в съответствие със стратегическата ориентация на регионалната политика в Европейския съюз и националните цели и приоритети за регионално развитие, както и стратегическите насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие, съдържащи се в областната стратегия за развитие.

Като основен документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано местно развитие, Общинският план за развитие на община Трън е разработен за 7-годишен период. В него е определена визията, средносрочните цели, приоритети и мерки за развитие, като са отчетени специфичните характеристики и потенциалът на общината, установени на базата на анализираните проблеми и потребности на територията, природните, икономическите, социалните и културно-историческите й дадености, и възможностите за постигане на интегриран устойчив и балансиран напредък.

Общинският план за развитие на Трън за периода 2014-2020 г. е съобразен с Методическите указания за разработване на общински планове за развитие на Република България (2014 - 2020), одобрени със Заповед № РД- 02-14-2402/22.11.2011 на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, от септември 2011 г. При разработването на основните приоритети за развитие на община Трън е следвана политиката на максимално доближаване до стратегическите цели и приоритети, заложени в плановите документи от по-висш порядък. При разписването на планът са взети предвид новите насоки за развитие на Европейския съюз, залегнали в стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020”, Националната програма за развитие: България 2020, Договора за партньорство 2020, Националната стратегия за регионално развитие 2012 - 2022 г., Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г., Регионалния план за развитие на Югозападен район от ниво 2 за периода 2014 – 2020 г. и Областната стратегия за развитие на Софийска област за периода 2014 – 2020 г.

При разработването на документа са взети също така предвид резултатите от етапното изпълнение на Общинският план за развитие за периода 2007 – 2013 г. и Доклада за междинната оценка на Общинския план за развитие на община Трън за периода 2007 – 2014 г., който спомага за анализиране на текущото състояние, идентифициране на тенденциите, проследяване на прогреса и извличане на поуки, с цел коригиране на действията в променящите се условия и посрещане на новите предизвикателства. Отчетено е влиянието на усвоените средства от Структурните и Кохезионния фонд и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в периода 2007 – 2013 г. върху общото развитие на община Трън, като в новото планиране са търсени възможности за надграждане и усъвършенстване на постигнатото, и ориентиране в нови посоки за растеж и добавена стойност.

Всички анализи и заключения в документа се основават на данни от официални източници (НСИ, Областна администрация - Перник, РСЗ, Агенция по заетостта, НИНКН и др.), актуални изследвания и разработки.

Планът включва аналитична част на социално-икономическото състояние и природно-ресурсния потенциал на община Трън, подкрепен от SWOT анализ, стратегическа част, с ориентирани цели и приоритети към перспективите за по-добро бъдещо състояние, план с конкретни мерки и проекти за изпълнение на тези цели и приоритети, обща рамка на необходимите ресурси, система от критерии за оценка на изпълнението, описание на необходимите действия за прилагане на принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност.

Общинския план за развитие на община Трън за периода 2014 – 2020 г. е предпоставка за:

• 
  Постигане на конкурентоспособни нива за развитие на община Трън – на национално и на европейско ниво, както и подобряване на процесите на сътрудничество и обмен на европейско ниво;
  
• 
  Подобряване на облика на общината и подобряване на процеса на изпълнение на конкретни политики, както и постигането на адекватни резултати спрямо идентифицираните нужди на местно и регионално ниво.
  
• 
  Намаляване на икономическите, социалните и териториалните неравновесия и подобряване на жизнения стандарт на местно, но и на регионално и национално ниво;
  
• 
  Създаване на устойчивост в стратегическото планиране чрез създаване на обща интегрирана и координирана идея и съгласие за развитие на общината, чрез единни политики, съответстващи на потенциала й и чрез приобщаване на вече постиганото до този момент.;
  
• 
  Възприемането и разбирането в местната общност за тенденциите на бъдещото развитие на община Трън;
  
• 
  Постигане на по-качествено финансово управление чрез ясно и конкретно прогнозиране и планиране, следващо логиката на адекватно управление, мониторинг и системен контрол, които да допринасят за качествена актуализация.
  
• 
  Подобряване на заинтересоваността и партньорствата между органите на управление, бизнеса, социалните и браншовите организации, и неправителствения сектор за решаване на важни местни проблеми.
  

Начин на разработване на съдържание на документа:

Документът се състои от следните основни съдържателни компоненти, които го изграждат като логически обвързан и последователен документ:

• 
  Анализ на икономическото и социалното развитие на общината
  

Компонентите на анализа основно включват:

• 
  Обща характеристика/профил на общината;
  
• 
  Състояние на местната икономика;
  
• 
  Развитие на социалната сфера и човешките ресурси;
  
• 
  Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията;
  
• 
  Екологично състояние и рискове;
  
• 
  Административен капацитет;
  
• 
  SWOT-анализ.
  

SWOT-анализът като качествен аналитичен и прогностичен метод дефинира действието на вътрешните и външните фактори за развитие на община Трън и възможностите за избор на подходяща стратегия за постигане на целите на развитието. Приложима е общата матрица за този вид анализ, отразяваща взаимодействието на вътрешните фактори (силни и слаби страни), и външните фактори (възможности и заплахи).

Анализът на ключови области и тенденции в развитието на общината следва да очертава както проблемите и дефицитите, така и целевите сфери на развитието, които да послужат за разработване и обосноваване на стратегическата част на общинския план за развитие.

Тъй като, именно аналитичната част на тази част от Общинския план за развитие е обект на настоящата поръчка, начинът за неговото изпълнение, ще бъде съгласно заложеното в раздела на Дейност 2: “Разработване на анализи и провеждане на проучвания, изследвания за разработване на общинския план за развитие (2014-2020г.)”;

• 
  Целите и приоритетите за развитие на общината за периода 2014-2020 г.
  

• 
  Отразяване на стратегическите цели и приоритети на Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г;
  

• 
  Общинският план за развитие следва да интерпретира и да отразява приоритетите на Националната стратегия за регионално развитие по отношение на ключовите области на регионалното и местното развитие, свързани с повишаване на конкурентоспособността и заетостта, инфраструктурното развитие и достъпността, устойчивостта и социалното включване;
  
• 
  Съответствие със стратегическата рамка на Регионалния план за развитие.
  

Важен момент е общинската стратегия за развитие да отразява пространствените перспективи на територията на общината на основата на икономическите и социалните фактори на развитието, като се отчитат възможностите за преодоляване на различията между градските и селските територии и се създадат предпоставки и условия за оптимизиране на функциите на общинския център, който играе все по-важна роля за повишаване на конкурентоспособността на икономиката и устойчивото развитие на общината.

• 
  Съответствие с Областната стратегия за развитие за периода 2014-2020 г.
  

За да финансират инвестиционните си разходи за развитие, местните власти трябва да имат достъп до националния и регионалния пазар на капитали. Допълнителен механизъм в тази насока се осигурява чрез предлаганите мерки и средства от централния бюджет за реализация на дейности в районите за целенасочена подкрепа съгласно действащото национално законодателство за регионалното развитие (ЗРР). Териториалният обхват на районите за целенасочена подкрепа на общинско ниво се определя в областната стратегия за развитие и на тази база следва да се търсят възможности за допълнително финансиране на конкретни общински проекти, насочени както към интегрираното развитие на общината, така и към преодоляване на социално-икономическите различия между общините и вътрешно-регионалните диспропорции.

• 
  Отразяване на целите и приоритетите на ЕС в областта на регионалната политика за следващия програмен период и целите на Стратегията “Европа 2020”:
  

• 
  Индикативна финансова таблица, обобщаваща необходимите ресурси за реализация на плана
  

Компонентите на индикативната финансова таблица обхващат:

• 
  определените приоритети за устойчиво интегрирано местно развитие през периода до 2020 г., общия и годишния обем на планираните средства за тяхната реализация;
  
• 
  източниците на финансиране за реализация на приоритетите и специфичните цели в развитието на общината, като се имат предвид мерките и проектите, които ще бъдат включени в конкретна програма за реализация на плана;
  
• 
  относителния дял на предвидените средства по източници на финансиране в общата сума на поетите финансови ангажименти за реализацията на плана.
  

- местни публични източници: общински бюджет, общински или други местни публични фондове и сметки (бюджетни и извънбюджетни);

- външни публични източници: централния (републиканския) бюджет, Структурни фондове и Кохезионен фонд на ЕС, фондове на ЕС в областта на земеделието/развитие на селските райони и рибарството, други източници – банки, фондове и неправителствени организации в обществена полза и др. публични финансови източници;

- частни финансови източници: средства от частни банки, фондове, инициативи, проекти и средства на частни фирми и неправителствени организации в частна полза.

Експертната оценка на общия обем на финансовите ангажименти за реализацията на плана е разработена на базата на:

• 
  макроикономическите показатели за страната и региона (на нива NUTS 2 и 3) и тенденциите в социално-икономическото развитие на общината през периода до 2020 г.,
  
• 
  средносрочните прогнози при съставянето и изпълнението на общинския бюджет по отношение на приходите, разходите и субсидиите в общинския бюджет,
  
• 
  възможностите за използване на средствата от фондовете на ЕС.
  

• 
  Индикатори за наблюдението и оценката на плана
  

Индикаторите може да обхващат както физически характеристики (параметри), така и финансови по отношение реализацията на поставените цели и приоритети за развитие, като стойностите им могат да бъдат абсолютни или относителни. Индикаторите за резултат се отнасят до наблюдението и оценката на изпълнението на определените приоритети и мерки за развитие на общината. По някои от мерките или приоритетите те се отнасят за предвидени или изпълнявани конкретни проекти с важно значение за развитието на територията на общината. Дефинираните индикатори са количествено измерими и осигуряват обективност по отношение на оценките и изводите за конкретните постижения при реализацията на приоритетите и мерките и постигнатото пряко въздействие в съответната област. Индикаторите за въздействие отчитат изпълнението на специфичните и стратегическите цели и имат значение за цялостната оценка на ефективността на избраната стратегия и политика за устойчиво интегрирано местно развитие за съответния период. Степента на въздействие се отчита с количествено и/или качествено измерими индикатори, а в някои случаи – с качествени оценки относно достигнатата степен в социалното, икономическото и инфраструктурното развитие на общината и приноса на това развитие за общото развитие на региона.

Индикаторите за наблюдение и оценка на изпълнението на общинския план за развитие на общината до 2020 г. са посочени в матрица на индикаторите. За да се осигури необходимата информация за процеса на наблюдение за всеки индикатор има заложени мерните единици, в които ще се измерва, източниците на информация, периодичността на събирането на информация, базовата стойност за отчитане изменението на всеки от индикаторите, както и целевата стойност, която се очаква да бъде достигната до края на периода на действие на общинския план за развитие.

При разработването и прилагането на системата от индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на общинския план за развитие се вземат предвид общите индикатори в областта на регионалната политика и за постигане на растеж и заетост чрез структурната помощ на ЕС през периода 2014-2020 г.

• 
  Необходими действия по наблюдението, оценката и актуализацията на плана
  

За целите на наблюдението и оценката се изгражда система съгласно нормативните изисквания и стандарти, която включва формите и начините за събиране на информация, индикаторите за наблюдение, органа за наблюдение и организацията на работата по наблюдението и оценката, както и системата на докладване и осигуряване на информация и публичност. В цялостния процес на наблюдение и оценка при спазване на принципа за партньорство участват кметът на общината, кметовете на кметства и кметските наместници, общинската администрация, общинският съвет, социалните и икономическите партньори, неправителствените организации, представителите на гражданското общество в общината. При актуализацията на общинския план за развитие следва да се анализира и оцени динамичното въздействие на външните и вътрешните фактори и условия върху социално - икономическите характеристики на развитието на общината и качеството на околната среда, като на тази основа се разработи по-реалистична и адекватна стратегическа рамка и система за управление и изпълнение на целите на плана до края на съответния период.

• 
  Описание на необходимите действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност
  

1. Представяне в подходяща форма (публични дискусии, семинари, печатни материали, видеоматериали) на информация за предвижданията на общинския план за развитие за периода до 2020 г., за ролята на гражданите и на бизнеса по отношение определянето на приоритетите за развитие на общината и реализацията им и очакваните резултати в икономическата, социалната сфера, в областта на техническата инфраструктура и околната среда;

2. Фокусиране вниманието върху възможностите за изграждане на публично-частни партньорства и реализацията на проекти на тази основа в публичния сектор, насочени към подобряване на услугите, предоставяни на гражданите и бизнеса;

3. Разясняване на конкретните задачи, които стоят пред кмета, общинския съвет, общинската администрация, социалните и икономическите партньори, неправителствените организации и гражданското общество за осигуряване висока ефективност при изпълнението на плана;

4. Разясняване на необходимостта и значението на стратегическото планиране на развитието на общината за повишаване ефикасността на публичните разходи и осигуряването на по-голяма добавена стойност за общината;

5. Привличане вниманието на заинтересованите страни и гражданското общество за формиране на позитивно обществено мнение и активна гражданска позиция по отношение участието и подкрепата на ръководството на общината за реализация на плана.

Общинският план за развитие се обсъжда и съгласува със заинтересуваните органи и организации, с икономическите и социалните партньори, както и с физически лица и представители на юридически лица, имащи отношение към развитието на общината.

• 
  Програма за реализация на общинския план за развитие, с която се конкретизират проектите за неговото изпълнение, съответните финансови ресурси и звената за изпълнение на проектите
  

Програмата за реализация на общинския план за развитие през периода 2014-2020 г. има за задача на основата на целите и приоритетите за развитие на общината, залегнали в плана, да осигури вътрешната и външната съгласуваност на факторите на развитието и ресурсите за реализация на плана, като оптимизира възможностите за финансиране, институционална подкрепа и техническа помощ за изпълнение на плана. С програмата се определя пакета от мерки и проекти за реализация на целите и приоритетите за развитие на общината през периода до 2020 г., съответните финансови ресурси, административните структури за управление, наблюдение и оценка на проектите, индикаторите за цялостното изпълнение на програмата, а оттук – и на общинския план за развитие, действията за осигуряване на комуникация, информация и публичност при осъществяването на мерките и проектите, включени в програмата. Програмата за реализация на общинския план за развитие има многогодишен характер (7-годишен период на действие) и може да бъде актуализирана периодично в зависимост от условията и прогнозите за реализацията на общинския план за развитие с цел осигуряване на ефективност и ефикасност при изпълнението на плана и постигане целите и приоритетите за развитие.

• 
  Оперативните насоки и цели на програмата – отразяват логиката на интервенциите – политически, институционални, организационни, информационно-комуникационни, финансови и контролни, за постигане на конкретни резултати и въздействие от изпълнението на програмата и на общинския план за развитие като цяло;
  
• 
  Мерките и предвидените дейности за подкрепа и осигуряване на схеми за финансиране, включително от фондовете на ЕС и други финансови инструменти и източници;
  
• 
  Списък на мерките/проектите/дейностите, които ще се разработват и изпълняват в рамките на програмата, съдържащ кратка обосновка и описание на физическите, финансовите и времевите параметри, както и отговорните звена. Списъкът на проектите отразява и да е свързан както с оперативните цели на програмата, така и с приоритетите и стратегическите цели на общинския план за развитие на многогодишна база.;
  
• 
  Индикаторите за конкретни продукти и резултати, свързани с постигането на оперативните цели, планираните мерки и отделните проекти, които ще бъдат използвани като база в общата система от индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на съответните приоритети и цели на плана;
  
• 
  Организацията и дейностите по наблюдението, оценката и актуализацията на програмата;
  
• 
  Комуникационен механизъм за осигуряване на информация, отчетност и прозрачност относно постигнатите резултати и използваните финансови ресурси по програмата.
  

1. Закона за регионално развитие, в сила от 31.08.2008 г., Обн. ДВ. бр.50 от 30 Май 2008г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.66 от 26 Юли 2013г.;

2. Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие, в сила от 31.08.2008 г., приет с ПМС № 216 от 02.09.2008 г., обн. ДВ. бр.80 от 12 Септември 2008г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.5 от 19 Януари 2010г., изм. ДВ. бр.97 от 8 Ноември 2013г.;

3. Методически указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие на Република България (2012-2022); Регионални планове за развитие на районите от ниво 2 (2014-2020г.), Областни стратегии за развитие (2014-2020г.) и Общински планове за развитие (2014-2020г.), със специално внимание в частта с Общински планове за развитие (2014-2020г.);

В допълнение към това, се изграждат и логически последователно направени съответните корелации с конкретни документи на европейско, национално, регионално и областно ниво, които имат пряка връзка с изготвянето на документите:

Основни документи на ниво Европейски съюз:

1. Договор за функциониране на ЕС;

2. Стратегията „Европа 2020” на Европейския съюз;

3. Териториален дневен ред на ЕС 2020”;

4. Зелена книга за териториалното сближаване, Да превърнем териториалното многообразие в предимство.

Основни документи на национално ниво:

1. Национална концепция за пространствено развитие за периода 2013-2025 г., Национално пространство – нашето наследство за бъдещето;

2. Национална стратегия за регионално развитие на Република България 2012-2022;

3. Национална програма за развитие „България 2020”;

1. Регионален план за развитие на Югозападен район за планиране за периода 2007-2013 година;

2. Областна стратегия за развитие на област Перник за периода 2005-2015 година

3. Общински план за развитие на община Трън.

II. Анализ на икономическото и социалното развитие на община Трън

1. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА / ПРОФИЛ НА ОБЩИНАТА

1.1. Местоположение и селищна структура

Община Трън се намира в северозападната част на област Перник, в Югозападна България на границата с Република Сърбия. Вътрешните и граници са с общините Трекляно (Кюстендилска област), Брезник и Земен (Пернишка област), Драгоман (Софийска област). Обхваща котловините по поречието на р. Ерма – живописното Знеполе и планините от другата част, наречена Краище. На територията на общината има граничен контролно-пропускателен пункт в с. Стрезимировци. Общината е интегрална част от общините ниво LAU 1, които са класифицирани като част от селските райони в страната. Тя се намира в област, която попада в тип „междинна” спрямо типологията на „градски-селски” райони на европейско ниво.

Град Трън е административен център на общината, която и е с население от 4053 души по данни на НСИ за 2013 г. Град Трън е единствения град на територията на общината и се намира на 48 км от областния център гр. Перник и на 72 км от столицата – гр.София. В състава на общината, освен град Трън, се включват и 51 села с общо население, представляваща 40 % от това на цялата община. Повечето от селата са пръснати по долината на р.Ерма и нейните притоци, които заедно с Треклянската и Пенкьовската река прекосяват селищната система.

Град Трън е разположен е близо до границата със Сърбия и до градовете Брезник и Драгоман.. Трън се намира в планински район. Разположен е на двата бряга на река Ерма, в най-източната част на високопланинската котловина Знеполе. Заобиколен е от хълмовете Китка, Гърков камък, Чарчалат, Мурговица. Независимо че сега районът около Трън и прилежащите му села е обезлюден, в древността това красиво кътче на България е било по-скоро гъсто заселено. Най-ранните следи от хора, открити из пещерите в Трънско, датират от неолита. По-късно тук живеят последователно траки, готи (в село Ерул),славяни. За пръв път Трънско влиза в пределите на България при управлението на хан Омуртаг.

От общата площ на общината 214 283,188 дка са земеделски територии, 330 220,79 дка са горски територии, 22 826,686 дка са населени и други урбанизирани територии, 4167,873 дка са водни площи, 119,544 дка са територии за добив на полезни изкопаеми и 1 800,368 дка са територии за транспорт и инфраструктура. Виден е превесът на замеделските и горски територии.

Полезните изкопаеми със стопанско значение на територията на общината се съсредоточават в следните видове:

• 
  Златен трахит (Риолит) - кариера в с. Лешниковци. Материалът е подходящ за вътрешни облицовки. Изключително държавна собственост според действащото в страната законодателство, може да бъде отдаден на концесия само след решение на МС.
  
• 
  Кварц има в кариера "Бели камък" с. Глоговица. Суровината се използва при производството на силициеви стомани, в електрониката и др. Организирането на добив и производство се осъществява на национално ниво.
  

• 
  Глина. Трънската община е богата на залежи от глина с високи качества. Световно известна е Бусинската керамична школа и изделията на майсторите от с. Милославци. Глината издържа на висока температура и освен в грънчарството тя се използва за производството на тухли и керемиди. От нея се правят поти, използвани в металургията. Качествата на глината позволяват производството на теракотени плочки и др. керамични изделия.
  
• 
  Хума - с високи качества и сравнително лесен начин на добиване. Може да се използва в козметиката и медицината.
  

Община Трън е с ярко изразен континентален климат, подчертан от особеностите на типичните за района речни котловини и високи полета, с ниска средно годишна температура /8,4^оС/ или с 3-4 градуса по-ниски от средните за страната. Средната продължителност на зимата е 5-6 месеца, а продължителността на вегетационния период 145 дни. През януари 1947 г. е измерена най-ниската температура в България -38,8С. Сравнително по-студеното време се дължи на планините, които отвсякъде обграждат района и не допускат беломороското влияние да се усети.В град Трън, благодарение на двете долини, в които се получават силни въздушни течения, се наблюдава по-студено зимно време и по-топло - през пролетта и лятото. Снеговете се запазват дълго по по-високите планински върхове и престояват до края на месец май. Лятото е характерно прохладно,а най-топлият месец е август, когато е измерена и най-високата температура в Трънско - 37, 5 С. Най-много дъждове падат през месец март. Влажността и запрашеността на въздуха са сравнително ниски, което е ценна климатична особеност, която наред с всичко друго прави климатът изключително здравословен и благоприятен за рекреация.

Като цяло релефът на Пернишка област е определен като планински и полупланински, със заоблени форми. Средната надморска височина на нейната територия е 720 м., а надморската височина на някои от градовете, които я съставляват е съответно Брезник – 740 м.; Перник – 701 м. ; Радомир – 680 м. и Трън – 703 м.

В община Трън се наблюдава типичният за Пернишка област планински и полупланински терен. Средният наклон на терена е 8,4%. Тук попадат редица планини от Верило-Руйската планинска редица и част от планините от Краището. От котловините се отличава Трънската котловина, наречена „Знеполе”. Средната надморска височина на Знеполе е 750 м и представлява малка котловина, която започва при гранично-пропусквателния пункт със Сърбия – Стрезимировци и завършва при град Трън с дължина около 16 км. и ширина от 3 до 5 км, като тя се разпростира на общо 55 кв.км. Най-високите планински върхове са “Кървави камък”- 1737 м, връх “Руй”- 1706м. Планините на Краище са Копрен, Огорелица, Въргаивица, Свредловица, като средната ми височина достига до 1500 м.

Почвената покривка на общината е изградена от плитки почви – ранкери, литосоли, рендзини, канелени, както и от комплекса на канелените с рендзините и др. Главните причини за ниското почвено плодородие са пресеченият релеф, ерозията и плиткостта на почвите, типични за планинските райони особености. Почвената покривка е изградена от плитки почви – ранкери, литосоли, рендзини, канелени, както и от комплекса на канелените с рендзините и др. Главните причини за ниското почвено плодородие са пресеченият релеф, ерозията и плиткостта на почвите, типични за планинските райони особености.

Почвено-климатичните условия и силното вертикално разчленение на релефа са довели до силна и много силна степен на ерозия, особено в обезлесените стръмни участъци. При тези условия, почвеното плодородие и продуктивността на основните земеделски култури намаляват с от 30 до 60 %..

1.2.3. Води

През територията на общината протичат множество планински реки и потоци, от които почти 1/3 се вливат в басейна на р. Струма, а другите се събират от р. Ерма. Други по-големи реки са р.Треклянска и р. Пенкьовска. С голямо значение за общината е минералната вода в с. Банкя.

Почти във всяко трънско село има малка река, която носи името на селото. Други по-големи реки са р. Треклянска и р. Пенкьовска. Зеленоградската река е много атрактивна в участъка си под Зеленоградските скали, където има и водопад. В поречието на някои от тях са изградени хидротехнически съоръжения. Стопанско значение за района имат водите на язовира в с. Ярловци, който е собственост на Водоснабдителни системи – Перник и микроязовир – с. Лялинци – общинска собственост. Всички те са се използвали за напояване на прилежащите обработваеми земи, но към момента напоителните съоражения са разрушени. И двата язовира са отдадени под аренда на частни лица и се използват и за риболов. В близост до с. Ярловци се намира малък естествен воден басейн наричан “Римска баня”. Според проучванията е било баня, когато през римско време там е имало крепост. Правени са няколко неуспешни опита да се прихване водата му. В района има ограничени ресурси на подземни води. Голяма част от тях са привързани към скалните комплекси, а някои контактуват с терасните води на р. Ерма и р. Струма.

1.2.4 Почви

Почвената покривка е изградена от плитки почви – ранкери, литосоли, рендзини, канелени, както и от комплекса на канелените с рендзините и др. Главните причини за ниското почвено плодородие са пресеченият релеф, ерозията и плиткостта на почвите, типични за планинските райони особености.

Почвено-климатичните условия и силното вертикално разчленение на релефа са довели до силна и много силна степен на ерозия, особено в обезлесените стръмни участъци. При тези условия, почвеното плодородие и продуктивността на основните земеделски култури намаляват с от 30 до 60 %.

Горският фонд заема 55,22% от цялата територия на община Трън. Той е разпределен

по видове територии и видове собственост в декари по следния начин: 85,89 % гори, 6,64 % - голини, сечища и пожарища и 7,47 % - други горски територии. Основните дървесни видове на територията на общината са бук (52,6%), дъб (8,7%), горун (7,9%), смесени широколистни (7,8%), цер (6,3 %), бял бор (4,1 %), черен бор (3,2%) и други иглолистни (2,5%).
Други дървесни видове, които са разпространени в общината са бряст, явор, ясен, ясика, липа, клен, диви круши, ябълки, сливи и др. В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови, тревни видове и билки: хвойна, шипка, леска, малина, капина, боровинка, глог, дрян, люляк, папрат, коприва, горски ягоди, риган, жълт кантарион, червен кантарион, мащерка, горицвет, решетка, червен божур, боянка, дива райхенбахова перуника и др. В горските площи са разпространени и значителни местообиталища от диворастящи гъби - пачи крак, печурка, челадинка, манатарка, рижика, масловка, сарнела и др.
Според почвените и релефни условия горските площи са разделени на пет подпояса:

• 
  хълмисто–предпланински смесени широколистни, церово-горунови и
  

• 
  нископланински гори от дъбово-габърови и букови гори;
  
• 
  средно планински гори от бук, бял бор и други смесени иглолистни;
  
• 
  високопланински гори от бук, черен бор и други смесени иглолистни;
  
• 
  субалпийските формации от единични дървета, клек и храсталаци.
  

Състоянието на горите е добро – 95,5% от дървостоите не са засегнати от повреди, или засегнатите дървета представляват едва 4,5% от общия брой. Нападенията най-често са причинявани от дъбовата листоврътка, педомерката и буковия скокльо в горите от широколистни дървесни видове, а от самотната борова листна оса и боровия ликояд в иглолистните. Установени са незначителни площи, в които част от дървостоя е поразен в различна степен от кореновата гъба и съхнене по дъба.