|
|
РИ-ИСУ-06.02.01.00.00/3-1
|
|
„А с а р е л – М е д е т” АД, гр. П а н а г ю р и щ е
Рег. № 93-00 –7700/ 18.11.2009 г.
УТВЪРДИЛ:
ИЗП. ДИРЕКТОР:
/д-р инж. Л. Цоцорков/
Т Е Х Н И Ч Е С К О З А Д А Н И Е
ОТНОСНО: „Изготвяне на работен проект за отработване на рудник „Асарел” и участък „Запад” по контур „Етапен 1” за цялостно изземване на оставащите икономически ефективни за добив и преработване руди с възможности за преминаване към по-голям контур (Етапен 2) или към по-малък контур (Етапен 6)”.
1. СЪЩЕСТВУВАЩО ПОЛОЖЕНИЕ
Меднорудно находище „Асарел“ се намира в Същинска Средна гора, Централна България, Пазарджишка област, на 20 км. южно от гр. Златица и на 10 км. северозападно от гр. Панагюрище. Районът на находището е средно планински, с надморска височина от 800 до 1 080 м.
Географските граници на находище са:
- от север - седловината северно от върховете Разслатица и Койчов камък;
- от изток - р. Асарелска;
- от юг - седловината между върховете Разслатица и Лиса могила;
- от запад - р. Панова.
Находището е проучено в периода 1969-1977 г., като в края му е въведен в експлоатация малък открит рудник, от който се добиват годишно 1 млн. т. медна руда. Рудата се преработва в ОФ „Медет”, намираща се на 12 км. североизточно от находище „Асарел”.
В началото на 1982 г. започва строителството на открит рудник и обогатителна фабрика /ОФ/ с проектна годишна производителност 15 млн. т. медна руда. Първият етап на комплекса е въведен в действие през 1989 г. с годишна производителност от 7.5 млн. т. руда.
През 1991 г. поради новите икономически условия, е взето решение производителността да бъде ограничена до 10 млн. т. годишно производство.
Проектната производствена мощност от 10 млн. т. руда е постигната през 1997 г., като към настоящия момент е 13 млн. т. руда.
1.1 Орудяване и минерализация на находище Асарел
Асарелската структура има северо-западна посока и е изградена главно от палеозойски гранити, горнокредитни ефузивни вулканити (андезити, лавобрекчи и туфи), субвулканински скали (диоритови, кварц-диоритови и кварц-сиенодиоритови порфирити). Рудното тяло на находище „Асарел”, ограничено при гранични съдържания на мед 0.10 % е с неправилна стълбообразна форма. Хоризонталните сечения, които наподобяват елипси са с дълга ос със север-северозападна посока и къса ос – с изток-североизточна посока. Вертикалният диапазон на промишлената минерализация за сега не е уточнен, но е достигнато промишлено орудяване до кота 510, предмет на предишно проектиране, но орудяване с малък брой сондажи се установява до кота 405.
Рудното тяло има сложен вътрешен строеж, предопределен от различните системи тектонски нарушения, литоложките и минералоложките разновидности, характера и пространственото разположение на метасоматитните тела.
В него са установени повече от 33 бр. рудни минерали. Промишлено значение имат медните и златосъдържащите минерали.
В рудообразувателния процес са отделени два ендогенни (предруден и руден) и един супергенен етап с общо 10 минерални парагенези (Богданов, 1975 г., 1987 г.), Кр. Ангелков през 1973 г. и 1988 г. отделя четири пространствено обособени минерални асоциации:
- кварц-анулит-пиритова с малко халкопирит, разпространени само в ефузивните скали;
- кварц-фелдшпат-халкопиритова, локализирана в дълбоките хоризонти на находището;
- кварц-серицит-халкопирит-борнитова, вместена в серицитови кварцити;
- каолинит-халкозинова - в аргилизити и серицитови кварцити, в горните части на находището;
- медно-карбонатно-окисна - съвпадаща с окислителната зона.
Промишлената минераложка класификация на рудите от находище „Асарел” е представена от три минерални асоциации:
- халкопиритна (зона на първично-сулфидна минерализация);
- халкозин-борнит-ковелинова (зона на вторично сулфидно набогатяване);
- медно-окисно-карбонатна (зона на окисление).
Халкопиритната асоциация – (руди от тип І) е с вторично сулфидна мед по-малко от 50%. Основен руден минерал е халкопирита, второстепенни са халкозин, ковелин, борнит. Разпространена е от хор. 930 - 510.
Халкозиновата асоциация – (руди от тип ІІ) е с вторично сулфидна мед над 50 %. Основни рудни минерали са: халкозин, ковелин, борнит, медни сулфосоли, халкопирит. Установена е в горната част на рудното тяло от хор. 1085 - 945. Под него се оформя стълб в централната част на рудното тяло до хор. 805.
Карбонат-окисната асоциация съвпада с окисната зона. Основни рудни минерали са: халкозин, ковелин, малахит, азурит и рядко куприт, самородна мед. Разпространена е в южната част на рудното тяло и с постепенен преход преминава в зоните на халкозиновата и халкопиритната асоциации.
Скалите са хидротермално променени, превърнати в метасоматити, изградени изключително от вторични материали: кварц, серицит, каолинит, монтоморилонит, други глинести минерали, хлорит, епидот, алунит, диоспор, рудни минерали. В зависимост от количествените съотношения на скалообразуващите минерали, метасоматитите се поделят на пропилити, аргилизити и вторични кварцити. Последните две разновидности са: алунит- диаспорови и серицитови.
Рудните тела, изграждащи находище Асарел са представени от следните скални разновидности.
Пропилитите изграждат монолитно тяло в източната половина на находището и в периферните северо-западна и юго-западна части. Отделни удължени и неправилни тела от пропилити са запазени и в централната част на находището. Тук те са главно субвулкански дайки и апофизи.
Аргилизитите заемат западната половина на находището. Установени са до проучената със сондажи дълбочина, но имат по-широко разпространение в по-високите нива на находището. В окислителната зона част от аргилизитите са супергенни.
Алунит-диаспоровите кварцити образуват осем броя неправилни пластообразни и лещовидни тела в западната половина на находището, навсякъде вместени в аргилизити. Разпространени са главно във високите нива на находището до дълбочина 250 м.
Серицитовите кварцити образуват осем броя лещообразни тела в централната част на находището. Те са различни по размер, подредени броеницовидно, в посока югоизток – северозапад. Тела 1 и 2 се разкриват на земната повърхност. Останалите тела са установени от проучвателните геоложки сондажи. Вертикалният им диапазон е по-голям от проучения със сондажи. Серицитовите кварцити са основните рудовместващи скали в находището. При борд 0.10 % Сu в тях са вместени 31 % от запасите метал мед в находището, при средно съдържание 0.55 % Сu. Поради това серицитовите кварцити се разглеждат като осем броя геоложки, морфоложки обособени рудни тела, вместени в орудена минна маса с по-ниско съдържание на мед.
1.2 Инженерногеоложки условия
Находище „Асарел“ и принадлежащото му рудно поле се разглеждат като малка грабен–синклинала, разположена между Централно-Средногорския антиклинолий и Панагюрския грабен-синклинорий в обсега на Панагюрския дълбочинен разлом със субмеридионална ориентация. Това предопределя силната тектонска преработка на скалите. Образувани са стрити зони с дебелина от няколко до десетки метри.
При проведените през 1978 г. проучвателни работи се установява, че находище „Асарел” е ограничено от североизток от Миалски разлом със северозапад - югоизточна посока (130º-150º) и от Петричкия възсед със същото направление от югозапад. Структурата е усложнена в значителна степен от редица второразредни разломи паралелни на Миалския разлом, а също и от такива със североизточна и субекваториална посока. Такива разломи са Пановския и Разслатишкия, които заедно с Миалски и Петрички разломи, оформят няколко структурни блока. Тези блокове са процепени от субмеридионални разломи – Дабравския, Хаджитомовския и др.
В района на рудника най-ясно изразените разломи са Миалския, Разслатишкия, Разложковския и Дабравския. Всички те се следят през целия котлован.
Миалският разлом се разкрива в североизточния край на рудника. В тази част той представлява сноп от паралелни един на друг разломи, като затъва на юг с наклон от 50º-60º. Самата разломна плоскост слабо променя ориентировката си от 210/80 в западните части, през 215/70 до 195/70. Върху нея се разполагат стриации с ориентировка 175/75 и 215/65. Характерно за разлома са многото добре огладени плоскости, достигащи до 30-40м дължина и височина до 15м. Макро- и мезоструктурните критерии позволяват това нарушение да се определи като разсед – разсед-отсед. Разположеният от север блок (лежащото крило), в който попада вр. Сивата грамада е относително издигнат. Гранодиоритите в близост до разлома и контакта със Смиловенския гранит (представени са като отделна ивица) са катаклазирани и нашистени, като имат изглед на гнайси.
Разслатишкият разлом се разкрива в южната и югозападната част на рудника. Цялата разломна зона е изпълнена с черна тектонска глина. От долу нагоре дебелината и нараства – от 20-30 см до 1,5-2 м. Той затъва на север-североизток (20-30º) под наклон от 60º и отделя гранити и гранодиорити от север и микродиорити от юг. Паралелно на разлома са внедрени множество дайки с микродиоритов състав, които следват посоката на разпространението му. Мезоскопските критерии позволяват той да бъда определен като възсед. В юг-югоизточната част преминава изцяло в микродиоритите, докато в югоизточната е граница между Смиловенския гранит и микродиоритите.
Пановският разлом в пределите на находището се проследява между Разслатишкия и Миалския разломи, който също представлява разломен сноп затъващ на юг. Той има посока 130º като наклонът му варира от 60º до почти вертикален (под диспечерната). По него в източната част на находишето контактуват гранитите от Смиловенския плутон и гранодиоритите. Успоредно на повърхността на разлома се разполага зона, с дебелина около 10 м, изградена от успоредни жили запълнени с кварц, пирит и халкопирит. Наличието на тази зона потвърждава синрудния му характер. Макроскопските критерии позволяват да бъде определен като възсед.
Разложковският разлом се проследява в югозападната част на рудника. За сега е разкрит само в горните нива. Посоката му е 150º, като затъва на изток-североизток с наклон средно 60º. Проследяването му на терена е улеснено от дебелата му тектонска глина (достигаща до 4м) и от субпаралелна, силно орудена дайка, с микродиоритов състав. По него не са установени сигурни критерии за определяне на характера на придвижване.
Като извод за целия рудник може да се каже, че преобладават структурите с ориентировка (посока) между 130º-150º, които са характерни за тази част на Средногорието. Като второстепенни структури могат да се отделят тези с ориентировка 70º, 90º и 110º.
Въз основа на комплекс от признаци, като са взети впредвид основните съображения при инженеро-геоложката подялба в доклада от 1977 г., якостта на натиск от доклада 1995 г. и информацията за точното название и разпределение на метасоматитите, скалите са групирани в четири инженеро-геоложки разновидности:
Първа група – много здрави и здрави скали (непроменени и слабо променени), със средна якост на натиск 84 МРа и включва предимно пропилити и по-рядко кварцити. Това са всъщност най-плътните и здрави скали.
Втора група – здрави скали (значително променени) са с якост на натиск около 60 МРа и включва изключително пропилити. Това са напукани скали, якостта на които се отнася за отделни здрави късове и не съответства на якостта на скалата като цяло в масива.
Трета група – средно здрави скали (силно променени) със средна якост на натиск около 36 МРа, включва и трите типа метасоматити- пропилити, кварцити, аргилизити. Ниската им якост се дължи на множеството микропукнатини, които обясняват поведението на скалите в масива като много силно напукани.
Четвърта група – слаби (много силно променени) скали включва предимно аргилизити и слаби кварцити, пропилитите са изключение. Те са водонеустойчиви - при овлажняване и престояване на открито под въздействието на атмосферните агенти се разпадат напълно, което се дължи на голямото им глинесто съдържание. Към тази група се отнасят и тектонските глини, установени в Разслатишкия разлом в югозападния участък на рудника.
1.3 Хидрогеология на находището
Хидрогеоложката оценка на масива първоначално се основава на данни от проучванията до 1977 г. и на два огледа, проведени през 1995 г.
По данни от проучванията до 1977 г. е съставена карта, в която се установяват някои хидрогеоложки особености на масива.
Независимо от пукнатинния характер на подземните води, в масива е съществувал единен филтрационен поток. Той може да се охарактеризира като радиален, разходящ и безнапорен. На фона на този поток се очертават две продълговати зони с повишени напори и ориентация север - юг. Първата зона е в западната част на рудника. Тук нивата стигат до кота 1030. Втората зона е в центъра на рудника с нива около кота 1000. Тези зони могат да се свържат с наличието на възходяща циркулация на подземни води в масива (скрито разтоварване на напорни пукнатинни води). Като цяло масивът е филтрационно анизотропен с висока проводимост на някои системи тектонски нарушения, на фона на доминиращо ниска филтрационна способност.
Предполага се, че оводнеността на бортовете в югозападната част на находището може да се свърже с първата зона на повишен напор, а тези по северната част – с втората зона.
Огледите, проведени през 1995 г. и извършените груби, ориентировъчни хидрогеоложки изчисления, дават основание да се предполага, че изградената дренажна галерия на кота 710 в момента не осушава ефективно рудника.
През 2005 г. е възложен цялостен анализ на събрана до този момент информация за хидрогеоложките и инженерно-геоложки особености на находището на амариканската фирма „Vector Colorado”, LLC. Направени са: хидрогеоложки модели преди започване и след приключване на експлоатацията; прогнозни модели на подземните води по няколко сценария, с и без използване на Дренажната галерия; план за отводняване на рудника;начини за наблюдение на подземните води и тестването им; геомеханичен анализ на откосите на рудника.
Обобщаването на архивната информация даде възможност да се получи една по-пълна представа за специфичните хидрогеоложки условия в района на рудник “Асарел”. Подземните води в района на рудника и прилежащите му територии са безнапорни, а на отделни места до в масива – от слабо напорни до напорни. Нивата се установяват на различна дълбочина от терена – от няколко до над 100 метра в близост до чашата на открития рудник. Генералната посока на подземния поток е от север-североизток на юг-югозапад. На тази база, при цялата условност на използваната хидрогеоложка терминология, в скалния масив са отделени четири зони с различна проницаемост – зона 1, зона 2, зона 3 и зона 4. Всяка от така детерминираните ниско рангови хидрогеоложки единици (зони) има твърде сложна пространствена форма, предопределена от геометрията на естествения релеф на терена, на латералните граници между съседни зони и на чашата на рудника (на различни етапи от неговата експлоатация).
Първата зона (зона 1) е формирана в изветрителната зона на скалния масив (т.нар. окисна зона). Тя заема най-горните части на разреза и варира в границите от няколко десетки до 100-150 m. В тези части скалите са в различна степен изветрели и напукани, което предполага и относително високата проницаемост на средата. Коефициентът на филтрация варира в широки граници – от 1х10-3 до 1х10-1 m/d, но най често е около 5х10-2 m/d. Другите три зони са установени в различни по тип метосоматитни скали: зона 2 е изградена от вторични кварцити, зона 3 – от аргилизити, а зона 4 – от пропилити.
Различните скални разновидности се отличават и с различна степен на напуканост, но в общи линии са твърде слабо напукани, което е предпоставка и за ниските им филтрационни характеристики. Коефициентът на филтрация в трите зони се изменя в относително тесен диапазон – от 1х10-3 до 2х10-2 m/d, като ниските стойности са по-представителни за зона 3, а високите – за зона 4.
В естествени условия (преди изграждане на рудника) средният напорен градиент е висок – около 0.075, което е обичайно за планинските райони. След началото на рудодобива структурата на подземния поток е силно нарушена в резултат на дренирането на част от потока от изградената дренажна галерия или директно по бортовете в ниските части на открития рудник. Така в централните части на разглежданата територия се е формирала мащабна депресия на нивото на акумулираните в скалния масив подземни води.
Подхранването на подземните води в рамките на моделната област постъпва от различни източници: естествен подземен поток по северозападната граница, инфилтрация на падналите валежи и на оттичащи се скатови води, река с непостоянен отток. В естествени условия основното дрениране на скалния масив се реализира подземно – на югозапад. В условията на експлоатация по-голямата част от подземния поток се оттича по дренажната галерия (разходът е около 25 l/s).
1.4 Запаси на находището
Промишлената оценка на запасите на находището е направена през 1977 г. по кондиции от 1973 г. при бордово съдържание 0.15% Cu за 15-метрово сечение.
Запасите са изчислени по два природни типа руда – първично сулфидни и вторичносулфидни руди.
В одобрения от ДКЗ „Доклад за резултатите от геоложкото проучване на медното находище „Асарел” запасите са до кота 510 по състояние към 01.07.1977 г. се приемат както следва:
- категория В + С - 377.3 млн. тона руда с 0.38 % Сu
- категория С2 - 41.2 млн. тона руда с 0.26 % Сu
Запасите в съответствие с тяхната степен на изученост и достоверност, допълнително съгласно класификация на запасите и ресурсите на находищата на твърди подземни богатства са разделени на следните групи: доказани запаси, детайлно оценени ресурси, вероятни запаси и предварително оценени ресурси.
В групата на доказаните запаси са включени балансовите запаси (руди за флотация и руди за излужване).
Към групата на детайлно оценените ресурси са отнесени извънбалансовите руди в контура на рудника.
Рудите извън контура на рудника с балансово съдържание се отнасят към групата на вероятните запаси, а с извънбалансово съдържание - към предварително оценените ресурси.
Допълнително рудите от находището са преизчислени и поделени съгласно изискванията на „Кондиции за изчисляване на запасите в медно-порфирното находище „Асарел” при открито разработване”, утвърдени през 1993 г. от Изпълнителния Директор на „Асарел–Медет” АД д-р инж. Л. Цоцорков на два природни типа и седем технологични сорта:
І тип - първично сулфидни руди (халкопиритни) са рудите, в които относителното съдържание на първично сулфидна мед е повече от съдържанието на вторично сулфидна;
ІІ тип - вторично сулфидни руди (халкозинови) са рудите, в които относителното съдържание на вторично сулфидна мед е повече от съдържанието на първично сулфидна.
- сорт 1 - първично сулфидни руди с окисна мед до 5 отн. %;
- сорт 2 - първично сулфидни руди с окисна мед от 5 до 10 отн. %;
- сорт 3 - вторично сулфидни руди с окисна мед до 5 отн. %;
- сорт 4 - вторично сулфидни руди с окисна мед от 5 до 10 отн. %;
- сорт 5 - вторично сулфидни руди с окисна мед от 10 до 15 отн. %;
- сорт 6 - вторично сулфидни руди с окисна мед от 15до 20 отн. %;
- окисни руди - с окисна мед над 20 отн. %.
Рудите за излужване са вторично сулфидни (7-ми сорт) с окисна мед над 20 % отн. и вторично сулфидни (8-ми сорт), ограничени между борд 0.10 % мед (граница със стерила) и борда за съответния сорт.
1.5 Начин на експлоатация на находището
Минно-експлоатационната дейност по разработване на находище „Асарел” се дели на два етапа:
А. опитно–добивни работи от 1976 - 1981 г., включително;
Б. добивни работи от 1982 г.
Опитно-добивните работи са извършени от МОК „Медет” по проект, разработен от „Нипроруда” АД гр. София.
Общо в етапа на опитно-добивните работи са добити 2.4 млн. т. руди със средно съдържание на мед 1.237 % и метал мед в рудите 29 989 т. Те са преработени в обогатителна фабрика „Медет” в шихта с рудите от рудник „Медет”.
Редовните добивни работи започват от 1982 г. и се осъществяват по проект, изготвен от „Нипроруда” АД и „Гипроцветмет”, Москва. Проектът е утвърден от Министерския съвет с Разпореждане № 44 от 20.03.1981 г., като с оглед осигуряване на по-добри финансови резултати е стеснен контура на рудника и е повдигното дъното му с три стъпала, от кота 510 на кота 555. По този начин по същество от утвърдените 377.3 млн. т. балансови запаси отпадат 61.5 млн. т. руди в кат. В + С1 със средно съдържание на мед 0.35 %.
Специализиран експертен съвет в Министерството на промишлеността с протокол от 07.10.1997 г. реши, като основа за краткосрочно и дългосрочно планиране на минните работи при условията на етапно разработване на находище „Асарел” да бъде приет контур „Б” със запаси към 01.01.1996 г. - 272 млн. т. руда и дъно на рудника на кота 555 м.
През 1998–99 г. е извършено преизчисляване на запасите по метода на многоъгълниците по контур „Б” и състояние 01.01.1998 г. от „Геотехмин КИ” гр. София. Новата геоложка разработка е утвърдена от Министерството на околната среда и водите през 2000 г.
Преизчислените балансови запаси включват руди за флотация и руди за излужване.
Рудите за обогатяване са първично и вторично сулфидни и съдържат под 20 % отн. окисна мед при условно бордово съдържание 0.22 % мед и бордови съдържания съгласно кондициите от 1993 г., посочени по-горе.
Трябва да се отбележи, че в условията на пазарната икономика кондициите са променлива величина, зависещи от цените на медта на Лондонската метална борса и тези на добива и преработка на рудите.
Минните работи в рудник „Асарел” се водят в така наречения контур „Б”, по който е получена концесията за добив. Понастоящем рудника е разкрит от хор. 1095 до хор. 720, като хоризонтите под хор. 915 попадат в дълбочинната част на рудника.
Стъпалата в рудника са с височина 15 м.
Технологията на минните работи в рудника по операции е следната:
-
Пробивни работи - използват се 2 бр. сонди DRILTEH D 75 KS с диаметър на длетото ф 251 мм. за основно взривяване и 2бр. Atlas Copco ROC L8 за спомагателни взривни работи;
-
Взривни работи - използват се взривни вещества и взривни материали производство на фабриката за взривни материали „Дино нитроМед” АД, построена в района на с. Панагюрски колонии;
-
Изкопно-товарни работи - използват се три типа товарни машини:
-
2 бр. електрически хидравличен багер права лопата LIEBHERR ER 994 BE;
-
2 бр. дизелов хидравличен багер права лопата O&K RН 120 C и 1 бр. LIEBHERR R 994 B;
-
2 бр. челни колесни товарачи - САТ 992 D и 994 D;
-
Транспорт на рудата до Обогатителната фабрика и на окисна руда за излужване - автосамосвали с товароподемност 130 т. „БелАЗ 75131”, а на откривката до Западното насипище – комбиниран – автосамосвали с товароподемност 130 т. „БелАЗ 75131” и Циклично-поточна технология (ЦПТ) с производителност 3000 т./ч.
Реализацията на основните технологични процеси се осигурява от съответната спомагателна механизация и изградените спомагателни звена и цехове, като:
-
ремонтни екипи и централна ремонтна база;
-
звено за строителство и поддържане на автопътищата, работните площадки и подготовка на сондажните полета;
-
електроснабдяване;
-
отводняване на рудника и осушаване на бордове му.
През 2010 г. предстои изграждане и пускане в експлоатация на нова циклично-поточна технология (ЦПТ) за извоз на откривката до Западното насипище с капацитет 5 000 т./ч. и увеличаване производителността на рудника по руда до 15 млн. т. руда, съгласно модернизация на съществуващата ОФ.
На заседание на Съвета на Директорите на „Асарел-Медет” АД (Протокол № 249/ 15.07.2009 г.) е взето решение т. 1.4. Да се пристъпи към изработване на нов Работен проект за развитие на минните работи в рудник „Асарел” по вариант контур „Етапен 1”, включващ предварително изчислени запаси при бордови съдържания 0.17 % и 0.15 % мед дадени в таблицата:
Рудник „Асарел”
Състояние на запасите към 01.01.2010 г. по контур „Етапен 2”, „Етапен 1” и „Етапен 6”
|
Контур
|
Етапен 2
|
Етапен 1
|
Етапен 6
|
Бордово съдържание, % мед
|
0.11
|
0.15
|
0.17
|
0.15
|
0.17
|
Руда за обогатяване, млн. т.
|
520.7
|
295.8
|
270.3
|
235.4
|
217.5
|
-в т. число:
|
|
|
|
|
|
аргилизити
|
177.0
|
109.5
|
97.9
|
78.6
|
71.0
|
вт. кварцити
|
95.0
|
71.2
|
68.1
|
63.5
|
61.8
|
пропилити
|
248.7
|
115.1
|
104.3
|
93.3
|
84.7
|
Метал мед, т.
|
1 554 077
|
1 046 708
|
1 006 764
|
860 658
|
840 988
|
-в т. число:
|
|
|
|
|
|
аргилизити
|
449 580
|
320 835
|
301 967
|
235 800
|
227 003
|
вт. кварцити
|
405 650
|
331 080
|
326 648
|
306 705
|
305 969
|
пропилити
|
698 847
|
394 793
|
378 149
|
318 153
|
308 016
|
Средно съдържание на мед в рудника, % мед
|
0.298
|
0.354
|
0.372
|
0.366
|
0.387
|
Руда за излужване, млн. т.
|
1.9
|
9.4
|
13.6
|
6.5
|
10.1
|
метал мед, т.
|
2 071
|
11 844
|
18 518
|
8 255
|
13 890
|
съдържание на мед, %
|
0.109
|
0.126
|
0.136
|
0.127
|
0.138
|
Откривка, млн. т.
|
754.3
|
364.8
|
386.1
|
242.3
|
256.6
|
Минна маса, млн.т.
|
1 276.9
|
670.0
|
670.0
|
484.2
|
484.2
|
Коефициент на откривка
|
1.44
|
1.20
|
1.36
|
1.00
|
1.13
|
2. ЦЕЛ НА ЗАДАЧАТА
Целта на задачата е:
-
Да се разработят варианти за цялостно отработване запасите на находище „Асарел” при различни бордови съдържания и цени на медта на ЛМБ в границите на предложения от Възложителя контури „Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6”. Да се предложи икономически обоснован базов вариант, който да се разгледа и приеме от Възложителя
-
Да се изготви „Работен проект за цялостно отработване на находище „Асарел” и участък „Запад” по контур „Етапен 1” за изземване на оставащите икономически ефективни за добив и преработване руди с варианти за преминаване към по-голям контур (Етапен 2) или към по-малък контур (Етапен 6)”, чрез научно обосновани, технически и технологично осъществими, икономически целесъобразни и екологично безопасни инженерни решения, при следните ограничения:
- граници на повърхността – контур „Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6” (Приложение №1);
- оставащи запаси в находище „Асарел”;
- годишна производителност на ОФ – 15-16 млн. т. руда с определени показатели.
3. ОБХВАТ НА ЗАДАЧАТА.
Задачата е необходимо да включва:
А) Обща част
- Анализ на всички процеси и дейности по цялата технологична верига, включващи експлоатационно и изправарващо проучване, краткосрочно и дългосрочно планиране и отчитане на добива, осредняване (шихтоване) на рудите за флотация, наблюдение на бордовете за деформации, картиране на находището, извършването на минно-добивните и спомагателни дейности в рудника;
- Детайлна климатична и хидроложка характеристика на района на находището.
Б) Геоложка част
- Анализ на съществуващия геоложки модел на находището и изготвяне на актуализиран такъв, включващ данните от новопрокараните геоложки проучвателни сондажи и картиране на находището по метасоматити и тектонски нарушения;
- Анализ, оценка и изчисляване на рудните запаси включващи се в контур „Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6”;
- Изготвяне на нови кондиции за изчисляване на запасите и ресурсите в находище „Асарел”.
В) Хидрогеоложка и инженерно-геоложка характеристика на находището
- Анализ на съществуващия хидрогеоложки модел на находището;
- Прогнозни изменения в резултат на преминаване от контур Б-среден към „Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6”;
- Анализ на съществуващите инженерно-геоложки особености на находището и физико-механични свойства на скалите;
- Райониране на находището в зависимост на всеки етап от развитието на минните работи по контури „Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6”
- Анализ на генералните бордови ъгли в различните участъци на рудника, съобразени с локалните инженерно-геоложки условия и етапите на развитие на минните работи.
Г) Минно-технологична част
- Обща организация на процесите и дейностите в рудник „Асарел”. Производствена мощност, режим на минните работи, календарен график на развитие и срок на съществуване на рудника, като се вземат в предвид капацитета на обогатителната фобрика и ЦПТ за извоз на откривка;
- Разкриване на находището и система на разработване;
- Пробивно-взривни работи (основни и спомагателни);
- Товарни дейности;
- Календарен план за добивните работи – да се предложат варианти на разработване при различни цени на медта на ЛМБ и бордови съдържания на мед 0. 15% и 0.17% и начини на преминаване от едно към друго етапно развитие;
- Да се прогнозира критичния праг за икономически ефективно разработване на находището по контур „Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6”, както и минималните бортови съдържания на медта за отделните етапи на развитие;
- Транспорт на минната маса – препоръки за подобряване използваемостта на транспортните дейности. Да се разработят и оценят следните варианти за:
-
извоз на руда до ОФ с използване на комбиниран транспорт
-
автосамосвали – ЦПТ с производителност 3 000 т./ч. и мобилен ТПК;
-
автосамосвали – ЦПТ с производителност 3 000 т./ч. и мобилен ТПК – наклонен автомобилен подемник или скипов подемник;
-
автосамосвали - наклонен автомобилен подемник или скипов подемник.
-
извоз на откривка до Западното насипище
-
автосамосвали - ЦПТ с производителност 5 000 т./ч. и стационарен ТПК разположен извън контура на рудника;
-
автосамосвали - ЦПТ с производителност 5 000 т./ч. и стационарен ТПК разположен извън контура на рудника - наклонен автомобилен подемник или скипов подемник;
-
автосамосвали - ЦПТ с производителност 5 000 т./ч. и мобилен ТПК разположен в контура на рудника и периодичното му изместване;
-
автосамосвали - ЦПТ с производителност 5 000 т./ч. и мобилен ТПК разположен в контура на рудника и периодичното му изместване - наклонен автомобилен подемник или скипов подемник.
- Спецификация на минното оборудване и календарен график за поетапната му подмяна;
- Осредняване (шихтоване) на рудите за флотация - осъществявне на ефективно и икономически изгодно осредняване на рудите подавани за флотация, като се вземат в предвид изискванията на ОФ. Да се оцени необходимостта от изграждане на шихтовално стопанство и предложи технология за работа с него;
- Устойчивост на бордовете на открития рудник при различни варианти на разработването му. Начини и методи за наблюдението им;
- Спомагателни дейности – изграждане и поддържане на пътната инфраструктура, водоотлив и минно-строителни дейности. Оценка на проекта за водоотлив и осушаване на рудника в трите варианта („Етапен 1”, „Етапен 2” и „Етапен 6”)
- Проектиране преместването на прилежащите съоръжения обслужващи открития рудник и обогатителна фабрика – варианти.
Д) Ремонтни дейности и електроснабдяване на рудника - Организация на ремонтните дейности и електроснабдяване на открития рудник. Подобряване готовността на минните машини;
Е) Технико-икономически параметри на Работния проект - задачата е необходимо да включва няколко варианта за разработване на рудник „Асарел”, като на базата на NPV стойността да се предложи икономически най-оптимален вариант. При вариантното развитие на минните работи да се осигури постоянно качество на рудата постъпваща в ОФ Всеки вариант е необходимо да съдържа информация за необходимите инвестиционни и годишни експлоатационни разходи за извършване на минно-добивните дейности;
Ж) Безопасност на труда при извършване на минните дейности – ефективно да се проектира проветряване на рудника и намаляне на вредните емисии отделяни във въздуха и прилежащите райони за всеки един етап от предложеното развитие на минните работи. Да се предложат начини и методи за намаляване на технологичните престои на основното минно оборудване в условия на намалена видимост (мъгли, лоши метеорологични условия);
З) Опазване и възстановяване на околната среда и водите от минната дейност
- Работния проект следва да съдържа разработени мероприятия /методи, средства и компенсаторни мероприятия / за намаляване на негативното въздействие на дейността на рудника, насипищата, хвостохранилището, промишлената площадка, отпадъците и спомагателните дейности върху отделните компоненти на околната среда – почви, подземни и повърхностни води, атмосферен въздух, природни ресурси и биологично разнообразие;
- Работният проект следва да съдържа План за управление на минните отпадъци в съответствие с действащата нормативна уредба – Закон за подземните богатства и Наредба за специфичните изисквания за управлението на минните отпадъци;
- Работният проект следва да съдържа цялости проекти за експлоатиране, закриване и рекултивация на нарушените от минните дейности терени, в това число избор на метод, технология и механизация;
- Работният проект следва да съдържа алтернативи по местоположение, обем, капацитет на производство, технология, финансово-икономически параметри, включително и „нулева алтернатива”;
- В работният проект следва да бъдат предложени алтернативи за решаване на въпроса с вододайната зона на р. Панова.
И) Изпълнителят може да допълни задачи, които смята за необходимо да бъдат решени с изготвянето на проекта
4. ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ НА КОНКРЕТНИ КАЧЕСТВЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ.
Предложените проектни решения да обезпечат експлоатационната безопасност и икономическа ефективност при извършване на пробивно-взривни, изкопно-товарни, транспортни, насипищни и рекултивационни дейности в рудник „Асарел”.
5. КАЧЕСТВЕНИ (ОФЕРТНИ) ИЗИСКВАНИЯ КЪМ УСЛУГАТА
5.1. Състезателна част
-
Фирмата-оферент трябва задължително да направи оглед на обекта, да се запознае с наличната изходна документация и добре да прецени обема на работата, като подпише Декларация за посещение и оглед предоставена от Възложителя;
-
Предложение на цени по отделните раздели и крайна цена за изработка на задачата;
-
Офертен срок за изпълнение в работни дни;
-
Готовност за отпочване на работа;
-
Условия и начин за разплащане (аванс и др.);
-
Доказателства за технически опит, квалификация и възможности на кандидата;
-
Срок на валидност на офертата – не по-малко от 90 дни;
-
Представяне препоръки от 5 други предишни или настоящи Възложители и Референтен списък на Възложители с адреси, телефони и лица за контакти за изпълнявани обекти с подобен характер;
-
Офериращата организация да предостави застрахователна полица съгласно чл. 171 и чл. 172 от ЗУТ.
5.2. Не състезателна част
-
Регистрация по БУЛСТАТ;
-
Точен адрес, имената на лицата за контакти, телефон, факс и e-mail;
-
Съдебна регистрация на изпълнителя;
-
Удостоверение за актуалното състояние на фирмата;
-
Изисквания за съдействие от страна на Възложителя и условия за изпълнение на задачата;
-
Фирмата-оферент е с предимство, ако е изпълнявала такъв вид работа;
-
Проектанта изпълнител, след приключването на проекта да направи 60 минутна презентация пред ресорния рудничен персонал за ключовите моменти при създаването на проекта и световни тенденции в съответната област.
6. НАЧИН И КРИТЕРИИ ЗА ПРИЕМАНЕ НА ИЗВЪРШЕНАТА РАБОТА
Окончателното отчитане и приемане на изготвения проект ще стане с протокол от ЕТИС за изпълнената задача, утвърден от Изпълнителния Директор на Възложителя.
7. ДРУГИ УСЛОВИЯ
-
Да се спазват изискванията за дейности, изпълнявани от външни партньори в контролираните от „Асарел-Медет” АД територии, относно безопасни и здравословни условия на труд, пожарна безопасност, опазване на околната среда, пропускателен режим и сигурност и кадрово осигуряване, с които избрания изпълнител ще бъде запознат при сключване на договора;
-
Материалите се представят в четири екземпляра на хартиен и на електронен носител (CD);
-
Задължително е спазването на предписанията на отдели „БЗР”, „Екология” „Фирмена сигурност” и от контролните органи;
-
На оферентите ще бъде осигурен достъп до обекта, а на избрания изпълнител, условия за работа в рамките на работното време на Дружеството;
-
Офертата да се представи до 16.00 часа на 30.12.2009 г. в запечатан плик, адресиран до Изпълнителния Директор на „Асарел-Медет” АД, 4500 гр. Панагюрище, по един от следните начини:
-
На факс 0357 60 250, лично на вниманието на Изп. Директор на „Асарел-Медет” АД, д-р инж. Л. Цоцорков;
-
На e-mail: rshumanov@asarel.com лично на вниманието на Изп. Директор на „Асарел–Медет” АД, д-р инж. Л. Цоцорков;
-
По пощата в запечатан плик, адресиран, както следва:
4500 гр. Панагюрище
„Асарел–Медет” АД
Изпълнителен Директор
д-р инж. Л. Цоцорков
с надпис: Оферта за изпълнение на задачата: „Изготвяне на работен проект за отработване на рудник „Асарел” и участък „Запад” по контур „Етапен 1” за цялостно изземване на оставащите икономически ефективни за добив с варианти за преминаване към по-голям контур (Етапен 2) или към по-малък контур (Етапен 6)”.
Офертите се отварят и разглеждат от избрана за целта комисия.
Резултатите се оповестяват с приключване на работата на комисията, като подбора на подадените оферти се извършва в един кръг. На втори кръг подлежат разговорите за подобряване и доуточняване параметрите само с класиралите се на първите три места от първия кръг.
Обръщаме внимание, че създадения ред в дружеството за съхранение на офертите, прозрачност и принципност при тяхното разглеждане изключва възможността за влияние върху избора на изпълнител чрез корупция. Освен това при констатиране подобни опити, съответните длъжностни лица се освобождават дисциплинарно от работа, а договорите със съответните партньори се прекратяват.
За контакти: „Асарел–Медет” АД, тел: (0357) 60 210/ вътр: 138 – д-р инж. Кр. Кърпаров, инж. Ем. Вълчева, инж. Ив. Йорданов
19.11.2009 г.
ИЗГОТВИЛ, СЪГЛАСУВАЛ,
Р-л отдел „ТР”: ДИРЕКТОР „ПР”
/д-р инж. Кр. Кърпаров/ /инж. Д. Николов/
Сподели с приятели: |