Глава 5 ТЯЛОТО КАТО МАШИНА НА ВРЕМЕТО

В очаквания край на линейното време ще се появи възможност за преминаване в 4-D, която никога не е съществувала досега. Става въпрос за преминаване в пълно въоръжение, т.е. с физическото тяло. Някои счи­тат, че в Древен Египет е съществувала такава възможност за преход, затова там се е развило така широко мумифицирането. По-скоро обратното, вероятно в преддинастически Египет е имало същества "от другаде", които са искали да стабилизират присъствието си на Земята, затова мумифицирали телата си. По-късно идеята на мумифицирането се е обърнала и фараоните и жреците на Египет били обзети от мечтата да пренесат телата си в други светове. За това помагали богини и богове. Запазила се е рисунка върху папирус от това време, в която Изида и сестра й Нефтис, застанали съответно до главата и до краката на мумията на Озирис, се опитват да го издигнат нагоре в друг свят с помощта на космически енергии показани като змии. Също така съобщенията за всякакви "възнесения", "просветления", например при хималайските йоги, са свързани с изоставяне на физическото тяло на Земята и духовно преселение в други светове.

Уникалната възможност за трансформация с физическо тяло изглежда се създава едва сега. При тази трансформация в прехода към 4-D тялото може да се промени на клетъчно ниво и като цяло, така че също дa се включи в прехода. Понякога се говори за раждането на "тяло от светлина" на основата на физическото тяло. Това може да стане възможно само ако драстично се променят вибрационните характеристики на клетките, органите, мозъка. Ако вибрацията е място, нашето фи­зическо тяло е "кацнало" на един твърде ограничен, относително нисък диапазон от частоти в които се про­явява чрез метаболизъм, функционални органи - част от цялото, сетивни органи, пространствено ориентиране и движение и т.н. Физическото тяло е "тленно", обречено на изхабяване, упадък и на края смърт.

Общата честота на полето на физическото тяло (основни органи) е между 0,3 и 30 Hz, а средното статис­тическо трептене е 7-8 Hz. Интересно е, че средното трептене на тялото отговаря на честотата на електро­магнитните вълни, обикалящи Земята на равнище стра­тосфера, която е 7,38 Нz. Това показва, че вибрационно физическото тяло е здраво "закрепено" към основната земна честота. Тази земна честота известна още като "Шуманови вълни", също така съответства на честота на мозъчните тета-вълни. Чувството за единение с цялата природа според Л. Принтъл може би се дължи на този синхрон, но също така и за хората като "необуздана, сляпа ярост и безумието на лудо танцуване на всичко".

Органите, представляващи съвкупност от клетки, вибрират в обща честота. Различните органи засега вибрират в различна честота.

Мозъкът като много по-сложен и неясен орган може да изпадне в различни частоти, наречени от специалистите мозъчни вълни. Невроните осцилации на мозъка са фиксирани в 5 гранични състояния - мозъчни вълни. По-надолу ще се опитаме да представим чрез таблици основни сведения за вибрационните равнища на органите на човешкото тяло с обяснение на състоянието на органа, вибриращ на това равнище [7].

-   Тета ( τ ) 3,5 - 7 Нz - Сънуване. Получаване на епизодична информация от различни части на мозъка. Свързан е с достъпа до подсъзнанието чрез медитация, хипноза и творческо прозрение. В това състояние (между сън и будност) могат да се появят екстрасензорни възприятия.

-  Алфа ( ά ) 7 - 13 Нz - Състояние на релаксация, периферно усещане за нещата. Поддържа мозъка в синхронно състояние чрез кратки избухвания на ά-вълни, редуващи β-вълните на активността.

-  Бета (β)13-30 Нz - Състояние на концентриране, умствена работа. Извършва активно мислене за конкретна работа и решаване на проблеми.

-  Гама (γ) - до 40 Нz - Високосъзнателно състояние при пробуждане. Свръхконцентрираност при пълна релаксация

-  ? - 200  Нz - Наскоро открита честота в хипокатопуса, с неизвестна функция. Някои смятат, че това е честотата (мястото) на Бога в мозъка [7].

-   нервни клетки - 2 Нz - (като оптимална честота за някои клетки)

-  кости - 7 Нz - Необходима е добра проводимост на костните тъкани за възприемане на микровълни

-  сухожилия - 10 Нz - Създават добра проводимост на костните тъкани за възприемане на оптимални честоти

-   капиляри - 15 Нz - Осигуряват добра проводимост на тъканите за възприемане на оптимални честоти

-  уши -18 Нz - Способност за чуване на акустична енергия над 5 кГу.

-  Също така, като показател за метаболична скорост на организма може да се приеме честотата на сърцебиенето (пулса), което при човек е 60-80 удара, но може да се покачи и над 200. Сърцето на колибрито бие с 1200 удара в минута. Пулсът може би също е свързан с начина за възприемане на времето.

-  Нивото на структуриране на вътрешно-клетъчната вода също влияе върху телесните вибрации. Високо-структурираната вода повишава възможността за кислородно насищане на клетъчно равнище.

В разгънат вид ДНК има дължина около 2 м, като средната честота е 150 Нz. Около 10% от ДНК се състои от гени, които се използват за синтез на белтъчини. Останалите 90% са известни като "няма ДНК" с неизвестни засега функции.

Другата основна характеристика на вибрацията на тялото е базисната дължина на вълната. Тялото трепти с дължини на вълната от 3 000 до 67 000 А (ангстрьома).

Кожата на коня например трепти с дължина на вълната от 9000 А, което е близко до вибрациите на медиативното състояние. Дължината на вълната на физическото тяло, като осреднена величина може да се изменя в зависимост от различни фактории влияния като например храненето. Поглъщането на месо, особено тежки меса, довеждат до намаляване на дължината на вълната до 3-4 000 А, докато консумирането например сурови слънчогледови семки може да повиши дължината до 9-10000А.

Що се отнася до последната характеристика на вибрацията на тялото - силата на полето или импулса, тя може да се осредни до около 0,002 гауса.

Това са ключовите числа, характеризиращи вибрационното равнище на тялото и мозъка в един осреднен диапазон, позволяващи съществуване в честотите на Земята и 3-D пространството.

Каква трансформация би трябвало да се извърши в честотите на тялото за да може то заедно със съзнанието и паметта да се "промуши" през времевия тунел към 4-D пространството и въобще възможно ли е това?

Нека първо да представим и проследим в синтезен вид различните нива на съзнание, а именно: подсъзна­ние, съзнание, свръхсъзнание в съответствие с измерените честоти в мозъка:

хипокампус (200 Нz)    вероятно отговаря на честотата на свръхсъзнанието

gama (40 Нz)                  свръхконцентрация 

beta (13-З0 Нz)               концентрирано мислене

alpha (7,0-13Нz)             релаксация

theta (3,5-7Нz)                сънуване (R.Е.М.)

delta (0,5 - 3,5 Нz)          дълбок сън

Може да се предположи, че при преминаване от по-ниски към по-високи честоти на мозъчно трептене, съответно преминаване разделено на стълби - мозъчни пълни, се изменя състоянието на съзнанието от сънно през будно към свръхсъзнание. Задачата на човешката еволюция въобще е именно тази - преминаване от по-ниски към възможни най-високи за индивида честотни характеристики.

Тогава, ако съзнанието сравнително леко може да се измъкне от оковите на 3-D света (след смърт или медитиране), то какво можем да направим за бедното си тяло за да ни последва?

Бихме се запитали защо ни е необходим такъв тежък товар, но това ще бъде само една ограничена гледна точка. Идеята на еволюцията - въвеждане на духовност в рамките на един физически план изглежда е точно обратната. Не ние (нашето интегрирано съзнание) да изчезнем, избягвайки от физическата действителност, а висшата духовност да се всели в един подобрен вариант на тялото, за да експериментира във физическата реалност. Може да изглежда доста обезсърчително за ескейпистите, но това са фактите. Нашата мисия, нашата задача е да станем мост между духовното и физическото. От една страна, трябва да "придърпваме" духовното надолу, а от друга, да "изтикваме" физическото нагоре. Ние сме трансформатора, ние сме релето, ние сме пусковия механизъм на това свързване.

 При тази постановка на въпроса ясно е, че не можем да преминем към 4-D без тялото си и съответно трябва да го подготвим за преход към по-висши вибрации. Дейноста на физическото тяло, разбира се, е свързана с изменение в емоционалната и интелектуални постановки на битието ни, храната и т.н. Тялото е склонно към еволюция, ако са налице някои решаващи предпоставки, тласкащи към изменението. Нещо повече, то може да се превърне в машина на времето т.е. в устройството, което да ни пренесе и задържи в различни части на едновременността. Засега все пак физическото тяло е твърде плътен, груб инструмент, обезпечаващ съществуването в също така твърдо материалната 3-D действителност. Това което може да го накара да се променя са комплекс от съзнателни усилия. Промяната в клетките, в органите на тялото фактически ще означава промяна във вибрационните равнища, от по-ниските, сега съществуващи нива към достатъчно високи, за да може да се извърши качествен скок. Качествените нови нива на вибрация може би означава достигане на дължини на вълната над 10 000 А при сегашните средно 7 000 А и значително повишаване на честотата. Като начална основа се изисква промяна в храненето и хранителните навици. Достигането на психическо равновесие също е основен фактор. Равновесието изглежда влияе дълбочинно чак до ниво ДНК. Самата ДНК по последни изследвания също участва в енерго-информационния обмен, като започва да трепти на нови честоти, превръщайки се в "хармоничен осцолатор". Възможно е ДНК да е дирижиращ промените свръхпроводник, работещ при нормална телесна температ ура.

Съществуват различни фактори от материално естество, способни да повдигнат вибрацията на тялото, като например отрицателната йонизация, слънчевото излъчване, различни други видове радиация, вегетарианството.

Отслабването на магнитното поле на Земята, което като че ли дирижирано отвън, позволява увеличаването на интензитета на слънчевото лъчение, както различни други може би също така дирижирани космически лъчения.

Съществува хипотеза, че стомашно-чревният тракт, поне на някои хора, е в състояние да отделя от храната и водата вещества и съставки, повишаващи рязко вибрационното равнище на тялото. Веществата са наречени „химически, телепортиращи врати", позволяващи ненадейно  усещане за индивида за присъствия в 4-D. Също така и някои холотропни съставки довеждат до екстазни състояния, които могат да се нарекат преживявания на по-висши измерения.

Твърде е вероятно обаче способността на тялото да постига все по-високи честоти, да е свързани с някои неизвестни още свойства на ДНК, засягащо не само производство на белтъчини, но и контрол върху целия организъм, включително и контрол върху мозъка. Това би означавало, че ДНК също би трябвало да може да еволюира или поне да съдържа информация за еволюцията на тялото в светлинно. Подходяща, но почти невъобразима хипотеза за ДНК е тя да съдържа потенциал за още няколко спирали освен съществуващите сега две. За да се направи подобно предположение би трябвало да има някакви предпоставки. Може би едната е наличието на т.нар. спящи гени в генома на човека. Другата предпоставка е, следващите спирали (3-та, 4-та и т.н. до 12-та?) няма да се изградят в обичайното З-D пространство, а като холограми в хиперпространството, като всяка следваща ще бъде предназначена да осигури съществуване на тялото в по-висше измерение и съответно ще осигури информационно-енергийната база за това. Така 3-та спирала би могла да осигури живот на тялото в 4-D пространството и т.н. Съществува някаква странна връзка между идеята за потенциалните 12 спирали на ДНК и 12-измерната Вселена на Дюрхайм, за която вече споменахме.

Съществуват недоказани твърдения [47, 48, 49], че в сегашния момент е започнало изграждането на 3-та спирала на ДНК, което ще промени възможностите както на физическото тяло, така и на мозъка. Ако ДНК дирижира едновременно тялото и мозъка, може би след подходящи изменения в ДНК ще се образува ново, адаптирано тяло, което да е достатъчно пластично за да преминава свободно от 3-D към 4-D и обратно. Идеята за това дават стари и нови текстове, свързани с образуваното т.нар. "тяло от светлина" като метаморфозирало физическото тяло. Тялото от светлина вероятно е някаква по-сложна структура, включваща в себе си както З-D елементи, така и 4-D образования, които се забелязват като светещи точки в 3-D. Когато съзнанието присъства в З-D света, тялото ще изглежда достатъчно плътно за да се забелязва. При трансфер в 4-D измерението то ще  се превърне в светещ силует, който постепенно ще изчезва от мястото на наблюдение.

В този случай няма да има нужда от технически съоръжена машина на времето. Самото тяло фактически чрез ДНК ще формира нещо като честотен преобразовател, който ще настройва тялото към определени точки в многоизмерния свят, и тази точка, разбира се, ще бъде локализирана като вибрация с определена честота, дължина на вълната и импулс.

Нека сега се опитаме да разгледаме хипотезата за това, че ума (включително паметта) са холограма. Считаме за очевиден факта че умът и мисленето са резултат от работата на мозъка. Мозъкът е достатъчно сложен орган, еволюционно създаван и развиван, като в резултат е придобил функции да обслужва както сензитивната дейност, така и мисловните процеси, да запомня на нива, да обработва информация. Но мозъкът не е просто машина. Той обработва също и емоционалните реакции, и волевите импулси, ценностната система и още много други функции. Такова многообразие и пластичност трудно може да се обясни механически, макар че като материална структура мозъкът е доста сложно устроен.

До скоро се считаше, че мозъкът се формира някъде до около 20-та година на човека и после се фиксира. След това нищо не се променя - нито мозъчните клетки, нито химико-енергийния механизъм. Но беше лабораторно установено, че в мозъка на възрастни индивиди се формират и изчезват клетки известни като синапси. Синапсите преобразуват и предават нервни импулси. Първоначално невроните се свързват един с друг съвсем случайно. След това връзките, които се оказват полезни, се запазват и нарастват. Ненужните изчезват. На тази ос­ова, с голяма бързина формиращият се мозък създава нови вътрешни връзки. При това според проф. Свобода ако средата е постоянна не се създават нови връзки. А само когато тя е динамична и изменяща се, мозъкът бързо търси начин да се приспособява.

Следващото изменение в представите за това как работи мозъка е свързано с представите за локализация на различни специализирани функции в различни части на мозъка. Първоначално стремежът беше на всяка цена определена дейност да се свърже с мозъчна област наричана "център" (център на зрението, център на паметта, център на волята, емоционални дялове и т.н.). Въпреки някои успехи по локализирането се натрупват все повече изненади. Някои функции трудно могат да се локализират, например паметта. За други се оказва, че механизмите са много по-сложни. Например зрителния образ е по-скоро продукт на въображението, отколкото на 100 % преработени външни данни. Въображението играе ролята на операционна система при сетивните мисловни дейности.

Констатираната нелокалност на много функции пораждат идеята за това, че мозъкът поддържа ума като холограма. Прибран пръв дефинира холографската природа на ума, като се позовава на "разсеяността, разпръснатостта на паметта", но така също на това че "зрението е също разпръснато". Четирите основни принципа на холограмата, дефинирани в началота на Глава 3, и особенно че "цялото се съдържа във всяка част", дават обяснения защо толкова различни важни мозъчни функции се наблюдават нелокално". Както образно се изразява М. Талбот [1] "подобно на малки дървета невроните имат клончета, когато дадено електрическо послание достигне краят на едно от клончетата, то го излъчва навън, като вълната езеро. Това създава едно почти безкрайно калайдескопично множество интерферентни картини, които придават на мозъка холографски свойства". Вълноподобната природи на свързванията между мозъчните клетки в резултат на интерференция (сблъскване на вълни) създава холограмата. Информацията в резултат на това е навсякъде, корелира се помежду си, а кодирането и декодирането са функции на холограмата в цялост. За кодирането и декодирането мозъкът създава модели, които изграждат картината. Това обяснява защо зрителния образ е 90 % измислен при само 10 % "реални данни".

Интересен е въпросът каква е природата на излъчваните от мозъка вълни. Едно от допусканията е, че те представляват електромагнитни колебания на ниска честота. В такъв случай сблъскването на мозъчните вълни с тези от обкръжаващия свят биха предизвикали създаването на интерферентна картина, която да обясни зрителните образи и даже телепатията, телекинезата и т.н. Интуицията също така би могла да се обясни с интерференция на мозъчните вълни на двама и повече субекти, които са синхронизирани на една и съща вибрация (честота и дължина на вълната). Но интуитивните внушения, както казахме в Глава 4, биха били доста общи, неточни, с елемент на отгатване. Това обяснява защо екстрасенсите се опитват "да опипват" сигнала от клиента (глас, поглед, докосване) като много често грешат, или налучкват истинското състояние. В този случай екстрасенсът си е създал мозъчни модели, които от малкото получена информация се стремят да идентифицират положението, първо като обща картина, а после да го тълкуват субективно.

При мозъчната интерференция силата на импулса, т.нар. необходима енергия, може да е твърде ниска, защото при резонирането съгласно известен принцип се запазва импулса. Вероятно на определена честота на мозъчни пълни (по-скоро ниски) се получава нещо като свръхпроподимост на канала на комуникация. Но при електромагнитните вълни са в сила природни закони, като например, че мощността на сигнала пада правопропорционално на квадрата от разстоянието, а това не е така при телепатия от разстояние. Възможно е мозъчните вълни да са базирани на друг непознат засега вид енергия.

Нелокализираната природа на ума напоследък се констатира често в болници и лаборатории във връзка със състояния "близо до смъртта". Например са наблюдавани множество случаи, когато след спиране на сърцето, пациентите са преживявали чувство на радост, на ярка светлина, на загуба на чувството за време. Според проф. Сам Парния мозъкът е само ретранслатор на импулсите на ума, той е необходим за да демонстрира разума, също като телевизор, преобразуващ електромагнитните вълни.

Във връзка с холографската хипотеза за функционирането на ума, усилията на специалистите като че се насочват да откриват не мозъчни центрове както досега, а специфични за мозъка вълни. Френски лекари са открили специализирани вълни, играещи роля при запаметяването или съответно припомнянето на събития. Това обяснява защо се срещат хора живеещи само в миналото си и такива, които са забравили кои са, въпреки че са със съвсем здрави мозъци. Изглежда съществува механизъм, отключващ или заключващ спомените, и ако той се повреди, човек остава сам в определени точки на линейното време.

Други странни открития е направил проф. Уилям Хътчисън от Канада. Според него в мозъка ни има специализирани нервни клетки, изпълняващи функцията на клавиатура на мобилен телефон. Също така той предполага, че в мозъка ни има невронен механизъм подобен на огледалото. И двата механизма изпълняват функции по подаване на информация към другите. Това обяснява защо "ако емоционалната и духовна връзка между двама души е много силна, техните мозъци обменят кратки съобщения независимо от разстоянието". Това е много силна връзка, разпространена между т.нар. примитивни племена. Африканските пигмеи винаги научават какво става с техни близки, когато са на лов или на война. Аборигените също изглежда общуват телепатично от разстояние.

Излъчванията от мозъка обаче се извършват при силно изразени емоционални състояния - страх, болка, любов, привързаност. Това още веднъж потвърждава тезата, че нашите емоции са ключът който задейства важни честотни колебания в мозъка и тялото. Нещо повече, както ни предупреждават някои доброжелателни от други светове, емоциите, особено положителните, са може би единствения ни шанс да се променим за да оцелеем.

 Мозъчната холограма може би е толкова сложна колкото и Вселената в цялост. Един от най-странните принципи на участие на съзнанието в мозъчната дейност е може би неговата "делимост". Съзнанието никога не участва 100% в интерпретацията на света. Само части от него участват в тази реалност, другата като че отсъства някъде. Така при умиране на организма, процесите стават само рефлекторни, а умиращият забравя всичко освен някакво „крайно" желание. Твърди се, че в този момент участва не повече от 10 % от съзнанието, останалата част се е оттеглила. Разделението на личността, личностите-близнаци показва също така, че съзнанието е делимо на части. Като че, когато загуби интерес, душата частично се оттегля и обратно, при интересна важна ситуация тя присъства в много по-голяма степен. Смъртта тогава би могла да се дефинира като окончателна загуба на интерес от страна на душата към живот в това тяло.

Интересно би било да се разгледа отношението на мозъка и мозъчната холограма към основния проблем, разискван в тази книга - този за Времето.

Според биопсихолога С. Рао нашият мозък е пълен с часовници и всеки работи по свое време, подчинявайки се на непознати механизми. Двете полукълба на неокортекса били разделени на "часови зони", отмерващи минало, настояще и бъдеще. Часовите зони в мозъка потвърждават едновременността като естествено състояние на времето, докато зоните служат като разграничители на последователността на събитията. При обичайно функциониране на мозъка последователността е абсолютна и съществуването на линейното време не буди съмнение. Но при нарушение на обичайният ритъм по различни причини часовниците започват да избързват'  или неща започват да се показват едновременно. Това състояние на объркване на вътрешните часовници вероятно ще стане доминиращо в последните дни в края на времето. Експонирането на едновремеността на събития, памет и история ще стане вероятно най-значимото шоково събитие, стимулиращо промяна чрез осъзнаване на наблюдаваната невъзможност и несъстоятелност на случващото се.

Изглежда не само енергийните импулси, но и химическите реакции, стимулирани от т.нар. невромедиатори, оказват влияние върху холограмата на ума. Между множеството невромедиатори допаминът като че играе ролята на времеви хормон. При променящи се дози хормона за "усещане на времето" понякога ни се струва, че времето започва да тече по-бавно или по-бързо. Това усещане настройва и зарежда индивидуалните часовници в различните зони. Вероятно има и механизъм, контролиращ времето за метаболизма на тялото - хранене, кръвен поток, сън, свръхактивност. Но най-интересно е допускането, че съзнанието може да се разположи в различните времеви зони, което да създава субективното впечатление за проникване в други реалности и пътуване във времето.

Възможно е освен това, според екстравагантната хипотеза на един ядрен физик [6] "Мозъкът да обхваща множество от аспекти - фигури на даден обект, които след това подрежда посредством волята си в последователни картини - имитиращи време и движение; в т.нар. "времеви пакети". Времевият пакет подобно на отделна кадри от филмова лента след пускането на лентата създава впечатление за подредено движение.

Усетът за време е възможно да се контролира от гените на ДНК и там да са заложени механизмите за отчитане на събитията. При усъвършенстване на възприятието чрез развитието например на т.нар. Трето око (пинеална жлеза) времевите зони заработват едновременно и събитията започват да протичат многопластово. Тогава ориентирът - кое е минало или бъдеще, се загубва и ние ставаме наблюдатели на самите себе си.

Още един подход в полза на генния контрол върху мозъка и възможно върху времето е хипотезата "вълнов геном", контролиращ и комплексните процеси по създаването на организма. Хипотезата допуска, че геномът, съставен от хромозоми и гени, може да приема вълнова информация, да я разчита и да я представя във вид необходим за по-нататъшно изграждане. По-нататък клетките започват да общуват по между си с помощта на холографски образи (аналогова реч и изречения), предавайки необходимите за живота сведения. Предполага се също, че някои клетки, особено в кората на главния мозък притежават нещо като квазимислене, способи да "четат" на елементарно ниво. Самите хромозоми в тази необикновена хипотеза могат да се нарекат мисли. ДНК генерира радиоизлъчвания и лазерни лъчи, които правят информационните холограми. Също така, получавайки вълнова информация, в групи клетки от ембриона се създава фотонен или акустичен образ - вълнов фронт - представляващ работен чертеж за пространственото оформление на бъдещите органи. Пак на този принцип яйцеклетката изглежда предварително общува с обкръжилите я сперматозоиди, за да избере този, който най-много й допада. Хипотезата е издигната от група руски учени начело с П. Горяев.

Съществува една тенденция за генерализация на функциите на мозъка и свеждането му до 3 отделни мозъка. Д. Зохар и И. Маршал в съвместната си книга [7] смятат, че мозъкът фактически е цялост от 3 специализирани мозъка на: интелектуална интелигентност (IQ), на емоционална интелигентност (EQ) и на духовна интелигентност (SQ).

-  IQ  е рационалният, логически, подчинен на правила на мислене ум.

-  EQ  е асоциативният, подчинен на навици и на емоционални предпоставки ум.

-  SQ  е съзидателният, създаващ правила и разчупващо правилата на мислене ум.

Зохар и Маршал смятат, че разделението на IQ, EQ и SQ почива върху различна система на мислене и на съответната невронна организация.

В същност още през 1996 в своята блестяща книга "Емоционална интелигентност" [8] Даниел Голдман разграничил "мястото" ни в ЕQ в областта амидала. Тя действа като "склад на емоционалната памет" и действа по-бързо и независимо от неокортекса, като емоционалния респонс е преди интелектуалното разбиране за ситуацията. В нашия емоционален репертоар всяка отделна емоция играе уникална роля, свързана с биологията на цялото и с неизвестни още други функции. Емоционалната памет изглежда по някакъв начин е свързана и с еволюцията. Според Дамасио може да се говори за "емоционално учене" и че "ЕQ е включен в системата на анализ и причинност, все едно че е мислещ мозък“. Най-интересно и значимо в случая е, че се въвежда един нов вид интелигентност - емоционална интелигентност. За да се докаже важността на емоциите в живота, твърди, че IQ - обновеният рационален ум, осигурява само 20% от факторите, определящи успеха, докато останалите 80 % са нерационални фактори. Обикновено студентите с висок IQ-тест нямат такива успехи в живота и особено в области, като семейство, приятелство, удовлетворение. ЕQ е "прогресивен" и с това, че развива такова качество като емпатия, взаимност, доброта, емоционална свързаност, което не може да се постигне с рационално мислене.

Изглежда че емоционалността, особено в позитивния спектър, е толкова важна, че може би е единственият начин за оцеляване за нас. Емоциите са нещо като куки, с които се хващаме за по-високото еволюционно стъпало. Възможно е като същества да сме уникални във Вселената точно поради нашата емоционалност и поради възможността да "изфинваме" нашите емоции до такова равнище на усъвършестване каквото е емпатията - едно емоционално-интелектуално проникване в другия до степен да бъде разбран. Така ние се включваме в Цялото и развиваме съзнание за него.

Що се отнася до IQ мисленето, то вече е свършило добра работа до този момент, като ни е преправяло пътя през "серийно", логично подреден свят на линейното време. Но за тази част от нашия ум (лявото полукълбо) може би е дошло времето да почива, излизайки в дълга ваканция. Нещо повече, ако се наблегне на техниката на "добре центрирания ум", цел на всяка медитация, първото което трябва да се направи е да се изключи "вътрешния диалог", който е кухнята на IQ съзнанието.

Нека сега се опитаме да проследим и намерим мястото на най-неясната тайнствена част от нашия мозък и неговото холографско изражение - умът. Това е SQ структурата на духовния ум на човека. Този ум създава правила и разрушава правилата на мислене, насочва енергиите, той включва нашите визии, нашите надежди, нашата ценностна система. Зохар и Маршал определят SQ ума (духовния ум) като симулантна асоциация в различни части на мозъка, забелязана на честота от 40 Hz. При около 40 цикъла на трептене, което може да възникне във всеки отделен неврон и след това да обхване значителни части от мозъка, мозъкът изпада в синхронни колебания. При осцилации от 40 Нz мозъкът се намира или в положение на будна свръхконцентрация, или може да се засече във фазата на сън, известна като R.Е.М. (сън със сънища, придружени от бързи движения на очите). При 40 Нz различни системи и нива на мозъка като че са завладени от устойчиво едновременно вибриране, пораждащо високи нива на съзнание придружени с определен вид емоции. От къде идва това свръхсъзнание?

През последното десетилетие бяха открити и направени много изследвания с помощта на магнитно-енцефалограми (МЕG), измерващи магнитната активност на мозъка като едно продължение на ЕЕG, свързан с измерване на електрическата активност. С помощта на МЕG са открити много "комплексни осцилаторни ритми, както и тяхната връзка с движенията на тялото, зрението, концентрацията и т.н. И най-интересното, пак с помощта на МЕG е открито място в подтеменната област (temporal lobes), наречено поради особеностите си "място на Бога". Изживявания свързани с мистичен експеримент, експеримент извън тялото; експеримент "минал живот", НЛО-видения; и всичко това под лабораторен контрол.

Установена е още тясна връзка на подтеменната област с лимбичната система. Последната е емоционален център и център на емоционалната памет.

Доктор Персингер [7] с помощта на транскринен магнитен стимулатор (ТМS), поставен върху собственото му теме е извършил серия експерименти и по-специално е направил важно откритие: Когато емоционалните центрове са стимулирани, веднага се забелязва висока активност в подтеменнта област. И обратно, висока активност в temporal lobes довежда до силни емоционални ефекти, в което се включва и хипокампуса. Не бива да се забравя също така, че в хипокампуса е измерена невероятно високата честота от 200 Нz. Това има силно отражение в целия живот на индивида, който се преобразява.

Подобни експерименти, но с апаратура за синхронизиране на двете мозъчни полукълба прави Робърт Монро, станал известен с неговите пътувания извън тялото.[29, 30]

Следователно още веднъж експериментално се доказва връзката между емоционалния фактор и "духовния експеримент" обратно на представата за "вяра", която е твърде интелектуална и засяга работата на IQ ума.

Изглежда че доста от тези, които са слагали на главата си уреди за ТМS са имали необичайни преживявания, променили по някакъв начин живота им. Много от тях са възкликвали "Видях Бога отблизо". Това място го откриват понякога и в левия слепоочен дял, наричана "зона на гениалността" и на други места. Но това вероятно се дължи на синхроничния аспект на вълната от 40 Нz, която моментално обхваща всички мозъчни дялове и нива.

Еволюцията на човека на равнище мозък-ум-холограма вероятно ще се свързва по-нататък с възможността високочестотни колебания, възникващи в подтеменната област (място на Бога), да се разпространяват на вълни 40 Нz бързо по целия мозък, като постепенно станат доминиращи и постоянни. Тогава "Богът ще е слязъл при човека", защото ежедневие протичащо под наблюдението и експеримента на SQ-съзнанието ще се промени до неузнаваемост. Една от последиците ще бъде наблюдението на "спиране на времето", защото духовния разум в нас не се нуждае от време. Той живее в едновременността.

Магнитното стимулиране на мозъка от вида ТМС променя посредством "намагнитването" активността на мозъка. Невроните са наелектризирани клетки, съществуващи в електромагнитно поле. Те се възбуждат щом се промени концентрацията на заредени частици. Магнитното възбуждане е изглежда по-безболезнено и ефективно. Върху мозъка се въздейства с ∞-образна бобина. Чрез нея се индуктират различни нива на честота и сила на полето. Ниските честоти (1-5 Нz за секунда) потискат мозъчната активност, а 25-40 импулса увеличават възбудимостта му. Изглежда че създаваното чрез ТМS-уреда магнитно поле се въздейства върху много неща - скорост на реакциите, обучението, речта, мисленето.

Всички тези експерименти не доказват, че трябва да постигнем по-високи нива на съзнание и по-добра работа на мозъка чрез изкуствено стимулиране. Съществува един естествен процес на съзряване на личността, на база опит-грешки и преживяване, който е единствена гаранция за достигане на трайно овладени по-високи честоти. Проф. Гринберг с помощта на скенерни снимки доказва, че шаманите притежават най-висока степен на невронна и церебрална интеграция, т.е. синхронност при функционирането на невроните. Това е постигнато по естествен път.

Съществува и един трети аспект на поддържането на високи честоти. Това е силата и качеството на енергията, която ползваме за развитието си. Обичайният вид енергия идва от храната, посредством усвояването на различни съставки. Консумирането на съставки с високо енергийно съдържание (ядки, зърнени култури, плодове, зеленчуци, мед) както вече беше казано осигурява не само високочестотни вибрации, но и енергия с високо качество, необходима за трансформациите на клетъчно ниво, органите и тялото като цяло.

 Според Дона Идън, авторка на чудесната книга "Енергийна медицина", ние сме мрежа от съвършено преплетени фини енергии. Тези енергии като цяло образуват поле, което според очертанията си би могло да се нарече енергийно тяло. Последното излиза извън физическото тяло и може да се види като аура, оцветена в различни цветове и геометрични фигури. Структурата на енергийното тяло са 14 меридиана и 7 чакри на агрегирано ниво, и множество пресечни точки. Древните египтяни наричали с едно име "КА" или "КХА" както меридианите енергийни канали, така и висшето си Аз. Енергийна система на тялото според описанията се захранва с енергия от два центъра - Долен и Горен. Долният енергиен резервоар, известен още като Кундалини, изпраща на синхронизирани интервали енергийни импулси - вълни движещи се нагоре по основния гръбначен енергиен канал и встрани по органите, тъканите, клетките. Това е еволюционна вътрешна енергия, спомагаща разгръщането на различните фази, цикли от развитието на човека. Горният енергиен резервоар е малко над темето и би трябвало да представлява четириизмерното място - седалище на Висшия Аз. Енергията Ка идва от Висшия Аз в 4-D и поддържа програмата за изразходването на тази КА-енергия. Вероятно съществува нещо като диалог и обмен на енергии между двата енергийни центрове. Активизирането на Висшия Аз съвпада може би с достигането на критичната честота от 40 Нz на мозъка, който изпада в SQ-състояние и ритъм. Тази енергия първо се центрира върху епифизата и след това, подобно на капка вода,,"пада" върху цялото тяло. Енергията от Нисшия Аз преминава през шаблони, които разчита и внедрява по-късно в тялото. Енергията Кундалини ("змийската" сила, навита на пластове) също "разчита" етапи от жизнената програма, като ги обезпечава енергийно. Комбинирането на двата вида енергии обезпечава хармонизирането на земния и духовния план, като позволява тялото да стане превключвател между З-D и 4-D може би и с по-високи измерения.

Освен тази вътрешна енергетика на тялото и мозъка, съществуват и различно качество външни енергии, които напоследък стават по-интензивни. Енергията на слънцето осигурява съществуването на различни жизнени функции и трансформацията на елементи, например синтезирането па витамин В. Съществува вероятност в своята по-нататъшна еволюция тялото да придобие възможности за директно "прихващане" и трансформиране на слънчева енергия в един вид храна за клетките. Възможно е също така Слънцето да играе ролята на трамплин на космически лъчи. Насочвани към нас особено интензивно сега, в края на времето. Не бива да забравяме, че феноменът "тяло от светлина" трябва да възникне като едно взаимодействие от физиологически, химически и енергийни процеси в тялото и влиянието на широк спектър от космически лъчи. Светенето на тялото вероятно ще се дължи на един нов фотонен слой, който ще може да се фиксира и задържа в олекотената клетъчна структура на тялото.

Като енергийни заряди ние вероятно сме "окачени" на една планетарна енергийна решетка, обвиваща като мрежа земното кълбо. Сведение за съществуване на подобна мрежа започнаха да се появяват и в научния печат. В статия в списание Fate се казва: "Съществува неизвестна конфигурация на енергия, която е около Земята и концентрира изключително мощна сила в точките на пресичане па линиите в мрежата." Тази енергия се свързва и с електромагнитното поле на Земята, което е геометрично по природа. На тази мрежа също така оказват влияние гравитацията, магнетизмът и масата на планетата. Възможно е тя да играе ролята на енергиен щит, предпазващ хората от директни космически влияния.

Натрапва се идеята, че ние сме и енергийна цялост, че нашият индивидуален енергиен потенциал зависи от напрегнатостта и силата на Земното поле, че вероятно обменяме и енергийни импулси - сигнали в нещо като обща енергийна инфраструктура на човечеството.

Но за да бъдем по-наясно с енергийните взаимодействия, трябва да използваме и представата за качеството на енергията. Ако използваме синестезията, принципа който търси аналогиите на качеството на енергиите със съответстващи цветове и звуци, можем лесно да идентифицираме например качество с цвят. Примерно червеният цвят се свързва с нискочестотен спектър и  стимулира интелектуалните реакции (IQ-мозъка), но също така и волята. Жълтият цвят се свързва с общителност и въображение; зеленият с практичност и сила; синият със свобода и търсене, докато виолетовият цвят (в различни комбинации на синьо и червено) е високочестотен, висококачествен израз на енергиите, свързани с мъдростта, метафизическите умения, състраданието. Получавайки енергия с определен цвят, се настройваме на потенциала от възможности, която тази енергия дава.

И така, различните аспекти на еволюцията на тяло, мозък и ум изглежда протичат синхронно. Общото между тях е борбата за достигане на по-високи честоти. Очевидно досега сме живяли в един нискочестотен свят, експониращ грубата материалност и борбата за оцеляване. Навлизаме в светове определени от по-високи вибрации. Там ще прескочим в нови реалности, защото "вибрацията е място". Достигането на тези светове е въпрос на съзнателни усилия, а не на автоматизъм. Предпоставките съществуват, времето е дошло, но ние трябва да направим крачките, да изтанцуваме танца на извисяването.

Първо трябва да помогнем на тялото си да се трансформира. Помощта не би следвало да се схваща като изпълнение на рецепта за отслабване. Отказът от ниско-честотни храни би трябвало да бъде тотален. Всяка погълната храна или вреден навик променя вибрационната картина на тялото. Също така всяка негативна мисъл, всяка тревожна емоция възпира работата на SQ-ума, защото както стана ясно той се възпламенява от емоции. Спирането на вътрешния диалог е твърде наложително, защото мислите подхранват IQ-ума, но възпират висококонцентрирания и спокоен SQ-ум, който работи само в условия на вътрешна тишина.

Емоционалният EQ-ум ще получи финес и дълбочина, ако се подхранва от спектъра на овладените положителни емоции - такива като радост, въодушевление, усещане за пълнота.

Тогава цялото това сложно образувание тяло-мозък-ум ще започне да набира скорост, навлизайки в новите високи честоти, като може би за всеки орган, за всяка тъкан, те ще бъдат специфично оптимални модулирани. Това ще събуди паметта както за миналото, така и за бъдещото в един общ процес на припомняне на едновременността. Тялото ще се превърне в този причудлив невероятен механизъм, който ще може да превключва от З-D към 4-D и обратно. Гледано отвън, от позицията на триизмерността, то ту ще изчезва просветлявайки, ту ще се появява като че от никъде. Ще се изпълни мечтата на древните египтяни, но вместо мумии ще разполагаме с един уникален жив инструмент за преминаване между световете.

Тук бихме искали да поспекулираме какви би трябвало да бъдат критичните вибрационни стойности, които ще поставят системата тяло-мозък-ум в положение на възможности за преход.

Според автора общата (средна) дължина на вълната на тялото би трябвало да надхвърли 10 000 А и повече, може би 20 000 А, което е дължина на вълната от 2 м, за да осигури критичното колебание на новата вибрация. Броят на трептения за секунда за мозъка трябва да бъде поне 40 Нz, за да се установи трайно SQ-ритъм на ума. Но тук не бива да се забравя за странната честота от 200 Нz, измерени в хипокапуса. Може би диапазонът между 40 Нz и 200 Нz ще бъде някакъв потенциал за акселерация при необходимост (нещо като превключвател на съзнанието).

Честотата на различните телесни органи може би в началото ще бъде различна и ще се колебае в широк диапазон, всяка в своите граници на оптималност. Но по-късно вероятно ще се установи една обща честота, която би трябвало да означава, че множество от телесните функции на тялото като метаболизъм, хранене може би силно ще намалеят активността си във връзка с преминаване към по-директни начини за получаване и преработка на външна енергия.

Що се отнася до силата на полето и на импулса, по-скоро ще се касае за непрекъснато нарастващ потенциал на телесната структура за преминаване на все помощни енергии, а не за конкретно равнище на оптималност. Нещо повече, твърди се, че в избран момент отвън (по сигнал, изпратен от определен център) мощен енергиен импулс като резонансна приливна енергийна вълна ще обиколи бързо Земята, запалвайки като крушки нашите готови за това тела. Способността те да възприемат тази енергия без да "изгорят" ще направи телата ни участници в прехода към по-високи измерения.

Външните белези за достигнато невъзвратимо равнище на стабилност на индивида са неговите нарастнали самосъзнание, будност, равновесие и самостоятелност (самодостатъчност) от 3-D средата. При тези достатъчно високи честоти на тяло, психика и ум, човешкото същество ще разхлаби връзката с триизмерната причинност, като престанат да му действат фактори, като случайност, съдба, ситуация.