РИОКОЗ – ДОБРИЧ
ДИРЕКЦИЯ “ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНОТО ЗДРАВЕ”
АНАЛИЗ ЗА СЪСТОЯНИЕТО
НА ВЪЗДУШНИЯ БАСЕЙН НАД ГРАД ДОБРИЧ ЗА
2010 ГОДИНА
Цел:
Намаляване здравния риск от атмосферното замърсяване, чрез свеждане нивото на замърсителите на въздуха в населените места до нивата, определени от нормативните документи.
Основа за действие:
Мониторингът върху вредните емисии – SO2, NO2, и прах, осъществяван от РЗИ - Добрич е един от многото инструменти за получаване на оценка на качеството на атмосферния въздух в района на гр.Добрич.
Пробонабирането се извършва през два сезона от годината – летен и зимен, по предварително одобрен график.
На заседание на експертен съвет през 2009г. РЗИ-Добрич, /тогава РИОКОЗ/, взе решение да остане един контролен пункт – транспортен за град Добрич, със следните мотиви:
-
Извършвания мониторинг на атмосферен въздух във годините назад показва еднакви стойности на замерваните показатели - SO2, NO2 и общия суспендиран прах, които са под пределно допустимите норми
-
Направените изводи на база на анализите са : основния източник на замърсяване на атмосферния въздух в град Добрич е транспорта, а основния показател с вариращи нива е общия суспендиран прах.
КП „РЗИ Добрич”- транспортен ПМ, N – 433348.3о ; S - 0274903.9о;
239 м. надморска височина, намиращ се в двора на РЗИ – Добрич. В близост улиците са с интензивен автомобилен трафик, дължащ се на непосредствената близост на МБАЛ-Добрич
Замерването на атмосферен въздух се осъществява с апаратура ААР-30 /аспиратор автономен пробовземен/ на фирма “Хигитест”, на базата на следните нормативни документи:
Наредба №14/2002г. за норми за пределно допустими концентрации на вредни вещества във въздуха на населените места;
Наредба №7/99 за оценка и управление на качествата на атмосферния въздух;
Наредба №9/1999г. за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици и олово в атмосферния въздух;
- БДС 17.2.4.22-83 – Методи за определяне съдържанието на азотен диоксид
- БДС 17.2.4.17-83 – Метод за определяне на серен диоксид
- БДС 17.2.4.23-83 – Методи за определяне на прах
Географско разположение и климатична характеристика
Община Добрич е разположена в североизточната част на Дунавската равнина, в центъра на Добруджанското плато и е с географски координати: 43034’ северна ширина и 27051’ източна дължина. Надморската височина на Добрич е 251 м.
Град Добрич е разположен върху равнинен терен с благоприятен наклон - от 1,5% до 6%. По склоновете на долината на Суха река наклоните на места в южната част на града достигат до 12 - 15 %.
умерено-континенталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област определя лятната сухота и проявеното безводие в района.
Един от най-важните климатични фактори, влияещи върху степента на разсейване на атмосферните примеси е скоростта на вятъра и честотата на случаите на “тихо” време и със скорост под 1 м/сек. Добрич се характеризира с много ниска повторяемост на тихо време и вятър под 1 м/сек, при минимални и максимални температурни стойности през годината.
измереният абсолютен температурен максимум е 39,1°С, а регистрираният абсолютен температурен минимум - 22,7°С. За региона са характерни и високи температурни амплитуди, както сезонни, така и дневни. Пролетта е сравнително хладна. есента е топла поради затоплящото влияние на Черно море
Основният ветрови пренос е от северозапад, с високи скорости на зимните и ниски скорости на летните ветрове.
Силата на ветровете се колебае в широки граници (от 1 м/сек. до над 20 м/сек.). През зимата силните ветрове понякога продължават по няколко денонощия.
Най-чести за Добрич са ветровете със северозападна посока, следват - северните, западните и югоизточните ветрове.
въздухът е с висока влажност, а валежите са слаби - 540 мм средногодишно, с добре проявен континентален режим. Летният максимум е през юни, зимният минимум - през февруари. През лятото падат 80 % от годишните валежи. Средната относителна влажност на въздуха е 78 %. През зимния период влажността достига 85 - 86 %, а през лятото спада до 68 - 69 %.
Въпреки неголямата надморска височина снежната покривка се задържа до 2,5 месеца. Проявата на типични североизточни ветрове през зимата предизвиква отвяването и преотлагането на снежната покривка и натрупването й във вид на дебели преспи.
В Добрич мъглите се образуват предимно през студената част на годината. Максимумът им е през януари и декември и съвпада с максимума на относителната влажност. Броят на дните с мъгла варира от 24 до 143 през цялата година.
общината е 14-та по население в Република България и е административен център на едноименната област. Територията и е с обща площ 109 018 дка, от които:
-
Урбанизирани площи – 19 528 дка;
-
За добив на полезни изкопаеми – 3 225 дка;
-
Транспорт и инфраструктура – 6 127 дка.
Източници на атмосферно замърсяване:
Под “Качество на атмосферния въздух” се разбира състоянието на въздуха на открито в тропосферата, с изключение на въздуха на работните места, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества от естествен или антропогенен произход.
Качеството на атмосферния въздух /КАВ/ се оценява чрез норми, т.е. определени нива (стойности) за концентрациите на основните замърсители в атмосферния въздух, регистрирани за определен период от време (1 час, 8 часа, 24 часа, 1 година), установени с цел избягване, предотвратяване или ограничаване на вредни въздействия върху здравето на населението и/или околната среда, като тези нива следва да бъдат постигнати в определен за целта срок, след което да не бъдат превишавани
Град Добрич е включен в единната система за наблюдение и контрол на атмосферния въздух само по показател фини прахови частици /ФПЧ/.
Ниската степен на замърсяване на въздуха има голямо значение за хигиенната обстановка. Това спомага за разсейване на вредностите в атмосферния въздух и намаляване на концентрациите в приземния въздушен слой. Основни фактори за това са високата скорост на вятъра и географските условия. Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са автотранспорта и битовите отоплителни източници
Районът се отличава с нисък потенциал на замърсяване.
Активна производствена дейност в настоящия момент развиват около 10% от промишлените предприятия. С намален до минимум капацитет действат около 20%, а останалите не работят поради липса на средства, икономическа криза, неустановена собственост, юридически статут и др.
Основно значение за чистотата на въздушния басейн над гр. Добрич има извършената газификация на голяма част от общинските административни и обществени сгради, предприятията и частните жилищни сгради.
Резултати от пробонабирането:
Серният диокисид принадлежи към групата на серните оксиди (SОx), които се формират при изгаряне на горива с високо сярно съдържание.
-
Серният диокисид принадлежи към групата на серните оксиди (SОx), които се формират при изгаряне на горива с високо сярно съдържание.
-
Здравни ефекти - проблеми с дишането, респираторни заболявания, повишена чувствителност на тези, които имат хронични заболявания като бронхит, емфизем и сърдечно-съдови заболявания. SO2 и NОx са основни компоненти на "киселите дъждове".
-
Източници – индустрията, енергетиката, отопление с въглища, съдържащи много сяра.
-
Препоръка – болни с хронични респираторни заболявания са по-чувствителни към завишени концентрации на SO2. Необходимо е да се избягва продължителен престой при концентрации над ПДК.
Средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве е 125 µg/m3 .
Както се вижда от (фигура №1), през двата периода на пробонабиране в контролния пункт не са регистрирани концентрации превишаващи средноденонощната норма. Както предходната, така и през отчетната 2010г. продължава тенденцията на задържане на емисиите доста под ПДН.
Средно дневната концентрация за град Добрич, измерена през целия период на пробонабиране е 5.9 µg/m3.
Фигура1
Групата на азотните оксиди включва различни оксиди на азота, като най-широко застъпените в различните емисии са NO и NO2.
Азотните окиси са повсеместно разпространени основни замърсители на атмосферния въздух. Техните емисии са продукт на промишлената дейност, автомобилния транспорт и горивните процеси.
Азотните окиси се получават като резултат на всички горивни процеси, в това число и в промишлеността. Главен източник за замърсяването е автомобилния транспорт. Броят на автомобилите през последните години нарасна много. Голяма част от тях са с дълъг период на експлоатация и с лоши екологични характеристики. Превишаване на санитарната норма би могла да се регистрира около натоварени кръстовища и оживени магистрали.
-
Здравни ефекти – възпаления на белия дроб и понижена устойчивост на респираторни инфекции (грип). Продължително въздействие на концентрации над ПДК може да причинят структурни промени в белия дроб.
-
Източници – горивни процеси, протичащи при високи температури (Енергетика, Двигатели с вътрешно горене)
-
Препоръка – Болни с хронични респираторни заболявания са по-чувствителни към завишени концентрации на NOx.
Средногодишната норма за опазване на човешкото здраве е 40 µg/m3.
От извършеният мониторинг през 2010 г. върху емисиите на този замърсител отново се налага извода за ниски нива на средногодишни концентрации, значително под ПДН (фиг. 2). В сравнение с предходните 2008 и 2009 години, през отчетната 2010г. се наблюдава понижаване на измерените стойности на азотните окиси в контролен пункт КП „РЗИ - Добрич”.
Фигура 2
Средногодишната концентрация на NO2 във въздушния басейн на гр.Добрич за 2010 г. 5,3 µg/m3 , за разлика от 2009г., когато е регистрирана 28,75 µg/m3 средногодишна концентрация, което показва стойности с 5,5 пъти по ниски. (фигура 3).
Фигура3
Праховите частици /аерозоли/ са едни от основните и най-често срещани атмосферни замърсители. Праховите аерозоли се емитират директно от множество и разнообразни източници или се формират вторично като продукт на химически трансформации в атмосферата. Съставени са от твърди частици, малки водни капчици и допълнително адсорбирани на повърхността им други субстанции.
В урбанизираните зони той е с най – голям относителен дял сред атмосферните замърсители в град Добрич. Ефектът на неговото действие се определя от физико - химичните му свойства – размер, маса, форма и плътност на частиците, хигроскопичност и разтворимост, pH, електрически заряд и др. Концентрациите му в приземния въздушен слой в селищната среда зависят както от метеорологичните условия на региона, така и от редица благоустройствени мероприятия.
Елиминирането на праховите частици от атмосферата се извършва по гравитационен път, но също така и с валежите. Задържането на прашинките във въздуха зависи от тяхната големина и разпределение в отделните слоеве на атмосферата и продължава от 3 до 30 дни.
Пределно допустимата средноденонощна концентрация е 0.25 mg/m3, а средногодишната - 0,15 mg/m3.
Здравните ефекти, провокирани от праха, зависят от размерите, от химичния състав на твърдите частици от участъка на респираторната система, в който те се отлагат.
Мониторингът в КП върху този замърсител сочи, че:
Както за предходната 2009г., така и през изтеклата 2010г. в контролните пунктове не са регистрирани наднормени нива на средногодишните ПДК (фиг.5).
Фигура 4
Както ни показва фигура пет (фиг.5), среднодневните концентрации са вариращи през целия период на пробонабиране, без тенденции за приближаване към пределно допустимите норми.
фигура 5
Общо във въздушния басейн на гр.Добрич през годините назад се наблюдават големи колебания. За периода 2007-2009 година се наблюдава известен застой на измерените концентрации, без да превишават ПДК, то за отчетната 2010г. те показват спад (фиг.6).
фигура 6
Изводи:
1. Имисиите на азотните окиси, серните окиси и общ суспендиран прах във въздушния басейн на гр.Добрич са под ПДК.
2. През отчетените 2009г. и 2010г. се наблюдава подобряване качеството на атмосферния въздух в гр. Добрич, дължащо се на напредналото газифициране, както и на подобряване състоянието на част от асфалтовите настилки на територията на града, увеличаване на зелените площи и масиви, липса на индустрия и строителство.
3. При извършване на регулярен контрол от страна на правоимащите органи и при спазване на плана за подобряване на качеството на атмосферния въздух, заложен към програмата по Качество на атмосферния въздух /КАВ/, би могло да се установи една по-здравословна жизнена среда за населението в град Добрич.
Изготвил:
Гл.инспектор-еколог, д-я «ПБПЗ»
Надежда Павлова
Атмосферен въздух -2010г.
Сподели с приятели: |